Решение по дело №293/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „Росана“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *, [улица], [адрес], ет.партер, представлявано от управителя А. К. А., подадена чрез пълномощник адв. Т. Н. от САК, против Решение №141/15.11.2023г., постановено по АНД №325/2023г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 26-2300111/30.06.2023г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" Хасково, с което за нарушение на чл.10, т.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, във вр. с т.4 от Приложение №2 към чл.7, т.2 от Наредба № 10 от 07.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на "Росана" ООД е наложена имуществена санкция в размер 2 000 лв.

В касационната жалба се излагат съображения, че оспореното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, както и че същото е необосновано. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което съдът да отмени НП. Жалбата не съдържа искане за присъждане на направените по делото разноски. Такива не се заявяват и в съдебно заседание.

Ответникът – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, редовно уведомен, се представлява от юрк. М., който оспорва жалбата и пледира за оставяне в сила решението на въззивната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява основателна по следните съображения:

С Решение №141/15.11.2023г., постановено по АНД №325/2023г. по описа на Районен съд – Димитровград, предмет на разглеждане в настоящото производство е потвърдено Наказателно постановление № 26-2300111/30.06.2023г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" Хасково, с което за нарушение на чл.10, т.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, във вр. с т.4 от Приложение №2 към чл.7, т.2 от Наредба № 10 от 07.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на "Росана" ООД е наложена имуществена санкция в размер 2000 лв. С Определение №6/24.01.2024г., постановено по същото дело в производство по чл.248 от ГПК е изменено цитираното по-горе съдебно решение в частта на разноските, като в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково са присъдени разноски в размер на 200 лв.

За да постанови този резултат, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са били допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон, като НП било мотивирано и отговаряло на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. На следващо място е счел за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че описаното в АУАН и НП нарушение е извършено, като същото безспорно покрива белезите на описаното в чл.10, т.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, във вр. с т.4 от Приложение №2 към чл.7, т.2 от Наредба № 10 от 07.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, нарушение, а именно неподдържане от санкционираното дружество на досие, за ползвания мотокар, към дата на настъпилия трудов инцидент. По отношение на размера на наложената санкция, съдът е приел, че е определен близо до минималния по смисъла на чл.413, ал.2 от КТ, поради което е обоснован и не следва да бъде променян.

Така постановеното съдебно решение е неправилно.

За да се наложи административно наказание по чл. 413, ал. 2 от КТ, работодателят трябва да не е изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно § 1. т. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд по смисъла на този закон: "Здравословни и безопасни условия на труд" са такива условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица.

При това положение следва да се приеме, че неизпълнение на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд би било налице в случай, че работодателят позволи на работниците да ползват въпросния мотокар, въпреки опасност от настъпване на трудова злополука, респ. използването му да води до настъпване на професионални заболявания или да създава предпоставки за увреждане на физическото или психическото състояние на работника.

В тази връзка съдът счита, че самото непредставяне, респективно неподдържане на досие на ползвания от дружеството мотокар не води автоматично до извода, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по чл. 413, ал. 2 от КТ, тъй като такива доказателства не са ангажирани по делото от страна на АНО.

В допълнение следва да се посочи, че административнонаказващият орган в случая не е конкретизирал при описанието на нарушението защо приема, че неизпълнението на задължение по чл.10, т.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, във вр. с т.4 от Приложение №2 към чл.7, т.2 от Наредба № 10 от 07.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, представлява неизпълнение на задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от работодателя. Приложената от него санкционна разпоредба на чл. 413, ал. 2 от КТ предвижда работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лева. Към тази разпоредба препраща нормата на чл. 55 от ЗЗБУТ – законът, с който се уреждат правата и задълженията на работодателите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и в който е дадена легалната дефиниция на понятието "здравословни и безопасни условия на труд". Член 55 от ЗЗБУТ предвижда лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон, т.е. ЗЗБУТ, да носят отговорност по чл. 413, 414, 415 и 416 от Кодекса на труда и другите специфични за съответната дейност закони и нормативни актове. Безспорно Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, издадена на основание чл. 7, ал. 2 от ЗЗБУТ, има характер на специфичен нормативен акт по смисъла на горецитираната норма по отношение използването на работното оборудване, но в тази наредба няма предвидена административнонаказателна отговорност за нарушение на чл. 10 от същата, а от съдържанието на АУАН и НП не може да се установи кои предвидени в ЗЗБУТ изисквания нарушава, или кои задължения по този закон не изпълнява работодателят в случая, за да бъде санкциониран по чл. 413, ал. 2 от КТ.

Като не е съобразил изложеното по-горе и не е отменил издадения санкционен акт, а вместо това го е потвърдил, районният съд е постановил решението си в противоречие с материалния закон. Ето защо проверяваното решение, макар валидно и допустимо, следва да бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него Наказателно постановление № 26-2300111/30.06.2023г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" Хасково.

Разноски за двете съдебни инстанции не се претендират от касатора, съответно не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 141/15.11.2023г., постановено по АНД № 325/2023г. по описа на Районен съд Димитровград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 26-2300111/30.06.2023г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" Хасково, ведно с Определение №6/24.01.2024г., постановено по същото дело, вместо което постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-2300111/30.06.2023г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" Хасково, с което за нарушение на чл.10, т.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, във вр. с т.4 от Приложение №2 към чл.7, т.2 от Наредба № 10 от 07.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на "Росана" ООД, ЕИК *********, е наложена „имуществена санкция“ в размер 2 000 лв.

Решението е окончателно.