8
и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 48/16.05.2007 год., постановена по Н.о.х.дело № 1044/2006 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият Панайот Колев Тенев от гр.Хасково за невиновен в това, че на 14.04.2006 год. в гр.Кърджали, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Велятин Вели Кямил от с.Стремци, общ.Кърджали и с това му причинил имотна вреда в размер на 704.00 лева, поради което и на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.209, ал.1 от НК. Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура - Кърджали, с който така постановената присъда се протестира като необоснована, и като такава - неправилна. Твърди се в протеста, че по делото са събрани достатъчно доказателства за безспорен извод, че подс.Панайот Колев Тенев е извършил виновно деянието, за което му е повдигнато обвинение. В допълнителните мотиви към протеста прокурора от Районна прокуратура – Кърджали развива подробни съображения в подкрепа на същия. Твърди, че подс.Тенев е заблудил св.Кямил с уговорката, че ще му плати в срок от една седмица, което мотивирало свидетеля да се разпореди с горивото, и без което нямало да предостави гориво на подсъдимия. Счита, че умисълът на подсъдимия за въвеждане на св.Кямил в заблуждение се установявал от обстоятелството, че подс.Тенев предоставил на свидетеля мобилен телефонен номер, който не бил активен, вкл. и към датата на уговореното изпълнение на задължението на подсъдимия – 21.04.2006 год., нито по-късно. Развива съображения, че ако подсъдимия имал намерение да изпълни задължението си, щял да му даде такъв телефонен номер, на който може да бъде намерен, или пък други координати; или пък сам щял да отиде на бензиностанцията и да обясни на свидетеля, че е във финансово затруднение и не може да плати, а ще стори това по-късно. В подкрепа на протеста развива съображения и относно измисления от подсъдсимия бизнес със износ на дърва, като от непредставянето от подсъдимия на документи за осъществяването на такъв бизнес, респ. за развиване на такава дейност от фирмите на подсъдимия, прави извода, че той действително е излъгал свидетеля Кямил, че има камиони, че се занимава с износ на дървен материал и че ще му плати до седмица. Предлага се с протеста въззивният съд да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова присъда, с която да осъди оправдания подсъдим по повдигнатото му обвинение по чл. 209 ал.1 от НК. В съдебно заседание прокурора от Окръжна прокуратура поддържа протеста така, както е предявен.Представя нови доказателства. Подсъдимият и ответник по протеста Панайот Колев Тенев от гр.Хасково, чрез защитника си в съдебно заседание оспорва протеста като неоснователен. Твърди, че е налице обикновено неизпълнение по гражданска сделка, без да е налице субективната страна и специалната цел на престъплението, за извършването на което е обвинен подсъдимия, което правело деянието несъставомерно. Излага съображения, че задължението на подсъдимия е щяло да бъде платено, ако не се били установили много остри личностни взаимооотношения със св.Кямил. Счита, че протестираната присъда е обоснована, законосъобразна и справедлива, поради което моли да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираната присъда, с оглед оплакванията, съдържащи се във въззивния протест, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Протестът е подаден в срок. Разгледан по същество, същият е неоснователен. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимия Тенев обвинение, събрал е необходимите, възможни и искани от страните доказателства, като в проведеното във въззивната инстанция съдебно следствие са събрани нови писмени доказателства и гласни такива, чрез провеждане на разпит на подсъдимия, както и разпит на св.Кямил и Мустафа. Въз основа на събраните в съдебното производство пред двете съдебни инстанции доказателства, от фактическа страна се установява следното: Подс.Панайот Тенев е роден на 03.09.1970 год. в гр.Хасково, където живее постоянно, има завършено средно образование, не е женен, осъждан е. Същият е съдружник и управител в „Декс 2004” ЕООД – гр.-Хасково и на „Еви” ЕООД – гр.Стара Загора. На 14.04.2006 год. подсъдимият Панайот Тенев заедно с неустановено лице пътувал с лек автомобил „Трабант” от гр.Крумовград към гр.Хасково. Минавайки през с.Стремци, общ.Кърджали, подсъдимият спрял на бензиностанция "Перперикон”, собственост и стопанисвана от св.Велятин Кямил – регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ "Ъшък - Велятин Кямил" – с.Стремци. Тъй като имал финансови затруднения, а имал нужда от дизелово гориво, необходимо му за превоз на дървен материал от гр.Крумовград до гр.Хасково за негови лични нужди с товарен автомобил „Шкода Мадара”, собственост на негов приятел, който подсъдимия ползувал, подс.Тенев поискал от работещия в този момент на бензиностанцията св. Исмаил Кямил да говори със собственика на бензиностанцията. Св. Кямил предоставил на подсъдимия номера на мобилния телефон на собственика -св.Велятин Кямил,на когото подсъдимият позвънил, представил се и обяснил, че иска да зареди дизелово гориво от бензиностанцията му, като щял да му плати дължимата сума за това по-късно. Св.Велятин Кямил в този момент се намирал в заведение "Дали" в гр.Кърджали заедно със свой приятел - св.Мустафа Мустафа. Свидетелят Велятин Кямил обяснил на подсъдимия къде се намира и му предложил да отиде при него, за да се разберат. Като приключил разговора, подс.Тенев попитал свидетеля Исмаил Кямил къде се намира това кафене в гр.Кърджали, и след като свидетелят им обяснил, потеглили за гр.Кърджали. След като пристигнал в гр.Кърджали подсъдимият отишъл сам в заведение "Дали", където обяснил на св.Велятин Кямил, че е търговец и имал няколко камиона, с които превозвал дърва за Република Турция, но в момента камионите му били закъсали за гориво и му трябвали 400 литра дизелово гориво,които нямало да може да заплати веднага. Обяснил, че фирма в гр.Пловдив му дължала голяма сума пари, която щяла да ги изплати на 21.04.2006 год., след което той щял да се издължи за горивото, в рамките на 10-15 дни. Св. Велятин Кямил се съгласил и тъй като св.Мустафа му казал да преснимат личната карта на непознатия, за да имат данните му за всеки случай, двамата поискали личната карта на подс. Тенев, който я предоставил и св.Мустафа я преснимал на близка ксерокс-машина, след което я върнали на подсъдимия, като св. Велятин Кямил записал и номера на мобилния му телефон. По-късно същият ден - около 18.30 часа, подс. Тенев и неустановеното лице се върнали на бензиностанцията в с.Стремци и казали на св.Исмаил Кямил,че собственикът се бил съгласил да вземат дизеловото гориво, което щели да заплатят по-късно. Св.Исмаил Кямил се обадил на собственика,за да разбере дали това, което му казват е вярно, което св.Велятин Кямил потвърдил, като казал на работника си да даде дизеловото гориво. Подс.Тенев и неустановеното лице докарали лекия автомобил, с който били дошли - марка "Трабант" с ДК № П 8736 АВ, до колонката на бензиностанцията, като св. Исмаил Кямил заредил 200 литра дизелово гориво в туби, които били в багажника на автомобила. Подсъдимият му обяснил, че на другия ден ще дойдат да вземат останалите 200 литра. Св. Исмаил Кямил издал касова бележка от касовия апарат за закупеното гориво, а подсъдимият Тенев се подписал собственоръчно в тетрадка,предоставена му от св. Исмаил Кямил, за това, че на 14.04.2006 год.е взел гориво на стойност 352 лв., след което с неустановеното лице си тръгнали. По-късно дошъл собственикът на бензиностанцията и свидетелят Исмаил Кямил му обяснил, че двете лица заредили 200 литра гориво и на другия ден щели да дойдат за още 200 литра. На 15.04.2006 год. сутринта, около 10.00 часа, подс.Тенев и неустановеното лице отново дошли на бензиностанцията в с.Стремци със същия автомобил и заредили още 200 литра в тубите в багажника. Св. Исмаил Кямил отново издал касова бележка на касовия апарат за закупеното гориво и отново вписал в тетрадката името на подсъдимия, регистрационния номер на автомобила, с който подс.Тенев е превозил взетите количества дизелово гориво, както и датата, количеството и стойността на взетото от подсъдимия дизелово гориво – 200 л, на стойност 352 лева, за което подс.Тенев се подписал собственоръчно в тетрадката, след което си тръгнал с неустановеното лице. След като до уговорената дата - 21.04.2006 год., св. Велятин Кямил не получил уговореното плащане, започнал да търси по телефона подс.Тенев, но телефонният му номер бил изключен. Тъй като не успял да открие подсъдимия по телефона и минало много време, без направи опит да се срещне лично с подсъдимия св.Велятин Кямил се оплакал в на кварталния отговорник на с.Стремци. Подс.Тенев също не се обадил на св.Велятин Кямил, нито се срещнал лично с него. На 15.05.2007 год. подсъдимият извършил частично плащане в полза на св.Велятин Кямил за сумата от 200,00 лева. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия, дадени на в хода на проведеното съдебно следствие пред въззивния съд, които съдът кредитира частично; от показанията на св.Велятин Кямил и Мустафа, дадени на съдебното следствие в производството пред въззивната инстанция, на които съдът дава вяра отчасти; от показанията на разпитаният на досъдебното производство св.Исмаил Кямил, които съдът кредитира; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от двете съдебни инстанции. Настоящият съдебен състав не дава вяра на обясненията на подс.Тенев, дадени в хода на съдебното следствие, проведено от въззивния съд, в частта им, в която установява, че не бил казвал на св.Велятин Кямил, че имал бизнес с Гърция и изнасял дървен материал за Гърция; както и в частта, че не бил вземал дизелово гориво същият ден, а първите 200 л взел на другия ден /след срещата му със в.Велятин Кямил/, докато вторият път взел 200 л дизелово гориво около седмица след това. Обясненията на подс.Тенев в посочените им части се опровергават по категоричен начин от показанията на св.Велятин Кямил и Мустафа, дадени пред въззивния съд, с които същите установяват, че пред тях подс.Тенев е заявил, че има бизнес със износ на дърва за Гърция, като закъсал за гориво за камионите, с които карал дървата; както и че именно на 14.04.2006 год. в късния следобед и на 15.04.2006 год. сутринта подс.Тенев е взел с туби на два пъти по 200 л дизелово гориво от бензиностанцията на св.Велятин Кямил. Показанията на посочените свидетели са логични, последователни и непротиворечиви, поради което същите следва да бъдат кредитирани; а и по отношение на времето на получаване на дизеловото гориво са налице и други безспорни доказателства – издадените касови бонове и записи в тетрадката на бензиностанцията, от които се установява, че на 14.04.2006 год. в 18.43 часа е извършена продажба на 200 л дизелово гориво, на стойност 352 лв., респ. на 15.04.2006 год. в 10.21 часа също е извършена продажба на 200 л дизелово гориво, на стойност 352 лв., което съответствува и на записа в тетрадката на бензиностанцията: „14.04.2006 – Панайот – 352.00” и „15.04.2006 –Панайот – 352.00”, срещу които записи подс.Тенев саморъчно се е подписал. При така установената фактическа обстановка, аналогична на възприетата от първоинстанционния съд, настоящата инстанция намира, че осъщественото от подс.Тенев деяние е несъставомерно по възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 209 ал.1 от НК, до какъвто краен правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционния съд. Това е така по следните съображения: Осъществяването на престъплението „измама” от обективна страна се характеризира с извършването на действия, с които деецът възбужда или поддържа у някого заблуждение и с това причинява нему или на другиго имотна вреда; а от субективна страна – с наличието на пряк умисъл и специална /користна/ цел за набавяне на имотна облага за дееца или за другиго. Възбуждането на заблуждение /вследствие на което измаменото лице се разпорежда със свое имущество в полза на дееца и последното неоснователно излиза от патримониума на пострадалия/, което е елемент от състава на престъплението „измама” по чл.209 ал.1 от НК, представлява процес, който включва от една страна както активни действия на дееца по създаване на невярна представа у измамения относно съществуването или несъществуването на определени факти /представяне на такива, убеждение и агитация, така че адресатът им да повярва в тях/, така и от друга страна- подлагането им на оценка, възприемането им и сформирането на заблуждение у пострадалия по отношение на тези факти, което го мотивира да се разпореди със свои средства в своя вреда. За да бъде осъществено престъплението измама, е необходимо изпълнителното деяние по възбуждане на заблуждение у пострадалия /каквато е формата на изпълнителното деяние, предявена на подсъдимия в настоящият случай/ да предхожда или съпровожда получаването на имотната облага от подсъдимия /или друго лице/, респ. причиняването на имотната вреда. От значение за съставомерността на деянието на подсъдимия Тенев по предявеното му обвинение за извършване на престъпление по посочения законов текст – чл. 209 ал.1 от НК, съгласно очертания с обвинителния акт фактически състав на извършените от подсъдимия Тенев действия по създаване на неверни представи у св.Кямил, е да се отговори на въпросите: дали подсъдимият Тенев е възбудил у свидетеля заблуждение /т.е. дали е създал у свидетеля невярна представа за факти от обективната действителност/, което да го е мотивирало да извърши имуществено разпореждане, с цел подсъдимия да набави за себе си имотна облага, и с това заблуждение да е причинил на свидетеля имотна вреда. С обвинителният акт прокурора е посочил, че действията, чрез които подсъдимият е възбудил заблуждение у св.Кямил, се изразяват в изявленията му пред свидетеля, че има бизнес със износ на дърва за Гърция с камиони, които били закъсали за гориво, както и че ще му заплати исканото гориво в срок до 21.04.2006 год., като с това е формирал у свидетеля невярна представа, че ще му заплати закупеното гориво. Тази теза на прокурора за осъществяване на престъплението от обективна страна от подс.Тенев е лишена от доказателствена основа. Това е така, тъй като в очертаното по този начин обвинение с обвинителният акт, не е ясно каква точно невярна представа е създал подс.Тенев у св.Кямил, искайки да закупи дизелово гориво, с отлагане на плащането за срок от 10-15 дни /а не категорично до 21.04.2006 год.,което се установява и от показанията на самия св.Велятин Кямил/. Напротив, установено е по несъмнен начин, че подс.Тенев не е създавал никакви неверни представи у свидетеля относно съществени елементи на сделката помежду им /консенсуален неформален договор за покупко-продажба на дизелово гориво, с отлагане на плащане на закупената стока със съгласието на собственика й/, в т.ч. относно количеството закупено гориво, размера на дължимата сума, срок за плащането й, както и причината за отлагане на плащането – паричното затруднение на подс.Тенев, за което същият е споделил със св.Кямил и Мустафа. В този смисъл настоящата инстанция намира, че не би могло да създаде невярна представа у св.Кямил и изявлението на подсъдимия, че има бизнес с дърва за износ за Гърция, който се осъществява с камиони, които били закъсали за гориво, тъй като същото само по себе си не е основната и единствена причина, която да е мотивирала св.Кямил да разреши закупуването от подсъдимия на 400 л дизелово гориво, без да го заплати в момента на покупко-продажбата. Това е така, тъй като видно от обясненията на самият св.Кямил, същият не е поискал никакво потвърждение на думите на подсъдимия в тази връзка, а се е задоволил само да преснеме личната му карта и да вземе номера на мобилния му телефон; а и още повече свидетелят твърди, че продажбите на гориво от бензиностанцията му, без заплащане в момента на сделките, е честа практика във фирмата му, вкл. и на непознати лица, като имало и други хора, които не плащали за продължителни периоди от време /”…с години…”/, но се обаждали, че „…са закъсали”. Не би могло да се приеме, че въвеждането на св.Кямил в заблуждение обхваща бъдещото заплащане от подсъдимия на стойността на закупеното гориво /както твърди прокурора с обвинението и с допълнителните мотиви към въззивния протест/, тъй като по делото не са събрани каквито и да било доказателства, установяващи по несъмнен начин, че още преди осъществяване на сделката по покупко-продажбата на гориво, подсъдимият Тенев е нямал никакво намерение да се разплати със св.Кямил. В тази връзка следва да се отбележи, че за да изведе съставомерните признаци на деянието – че подсъдимият е демонстрирал липсата на намерение да заплати закупеното гориво още към момента на договаряне на покупко-продажбата, чрез предоставянето на номер на мобилен телефон, който още към онзи момент не е бил активен, прокурора се е позовал на недопустимо предположение, неподкрепено с каквито и да било доказателства. Всъщност, както правилно е приел и първоинстанционният съд в мотивите към протестираната присъда, подс.Тенев не е направил и ни най-малък опит да скрие самоличността си или да въведе св.Кямил в заблуждение относно нея, а напротив – предоставил е личната си карта, в която е отразен постоянния му адрес и всички други индивидуализиращи го данни, дал е на свидетеля номера на мобилния си телефон, подписал се е саморъчно в тетрадката на бензиностанцията за полученото гориво. С оглед изложеното по-горе, налага се извода, че подс.Тенев не е извършил действия по възбуждане на заблуждение у св.Кямил, с цел да набави за себе си имотна облага, с които да му е причинил имотна вреда, т.е. не се установява по несъмнен начин подсъдимия да е осъществил от обективна страна престъплението, предмет на повдигнатото му обвинение. Несъставомерно по възведеното обвинение е деянието на подсъдимия и от субективна страна. Измамата като имуществено престъпление е свързано с набавяне на имотна облага за дееца или за друго лице и причиняване на имотна вреда другиго. За да е съставомерно от субективна страна, деянието следва да е осъществено при пряк умисъл и специална /користна/ цел. Поначало, преследваната цел - набавянето на имотна облага за дееца или за другиго, следва да е налице още при пристъпване към изпълнение на престъплението - възбуждане или поддържане на заблуждение /в настоящият случай съдът обсъжда първата форма на изпълнителното деяние, тъй като такава е предявена на подсъдимия, както бе посочено по-горе в мотивите/. Т.е., деецът следва да е решил да измами пострадалия с ясно сформираната цел за набавяне на имотна облага за себе си или за другиго, от което за пострадалия или за другиго неизбежно ще настъпи вреда. Освен това, за да осъществи съставът на това престъпление в конкретния случай, деецът следва да действа със съзнанието, че в нито един момент няма да заплати закупеното гориво, както и че с това причинява имотна вреда, но въпреки това да се съгласява и приема последиците от собствените си действия. По настоящото дело нÕ се установява подсъдимият да е действал именно с цел да заблуди св.Кямил, за да го мотивира да се разпореди със свои средства в негова полза, като по този начин набави за себе си облага. Всъщност, по делото не са събрани каквито и да било доказателства, установяващи с необходимата за постановяване на осъдителна присъда несъмненост, че подс.Тенев не е имал намерение да заплати на св.Кямил закупеното гориво въобще преди и при сключване на договора за покупко-продажба със св.Кямил, т.е. да е действувал при форма на вината – пряк умисъл. Напротив, видно е от събраните по делото доказателства, че подс.Тенев е заплатил част от закупеното гориво на св.Кямил – 200 лв., като от обясненията на същия /които съдът възприема, поради липса на други опровергаващи ги доказателства/ се установява, че не е заплатил пълния размер на дължимата на св.Кямил сума, поради установилите се влошени отношения помежду им, с оглед оплакването на св.Кямил в полицията и започването на наказателно производство против подсъдимия. Нещо повече, видно е от показанията на св.Кямил пред въззивния съд, че същият не е търсил подсъдимия на известния му адрес, а направо се е оплакал в полицията, тъй като искал да си получи парите, без да реализира правата си по гражданскоправен ред. Поради изложеното настоящата инстанция намира, че деянието на подс.Тенев е несъставомерно и от субективна страна. Или, извода на първоинстанционния съд – че между страните са налице гражданско-правни отношения, спора относно които следва да се разреши не чрез способите на наказателното производство, а в гражданско такова, е правилен, обоснован и законосъобразен, като се споделя напълно от настоящата инстанция. С оглед на всички изложени доводи и съображения, въззивният съд възприема изцяло крайният извод на районния съд за несъставомерност на осъщественото от подс.Тенев деяние по предявеното му обвинение, като единствено възможен, правилен, обоснован и законосъобразен. Ето защо, настоящата инстанция намира, че въззивният протест е неоснователен, а протестираната присъда – правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 48/16.05.2007 година, постановена по НОХД № 1044/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |