Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 21.09.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на седми юли две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ Х.
при участието на секретаря
Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 831 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0906-000996 от 22.07.2019 г. на Началник сектор
„Пътна полиция” Ловеч към ОД на МВР Ловеч са били наложени на Ц.Н. ***,
административни наказания на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в
размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на
основание чл.181, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева, на основание чл.185
от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева и на
основание чл.179, ал.2, предл.1-во от ЗДвП – глоба в
размер на 200 лева, за нарушения на чл.123, ал.1, т.3, б.„а“, чл.147, ал.1,
чл.190, ал.3, чл.100, ал.1, т.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят Ц., който го е
обжалвал. В жалбата си твърди, че наказателното постановление е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. Изтъква и
че НП е крайно несправедливо, тъй като отразените в обстоятелствената му част
твърдения не отговарят на обективната действителност. Оспорва изцяло описаната
в НП фактическа обстановка и заявява, че не е съгласен с констатациите на
наказващия орган. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, редовно
призован, жалбоподателят не се явява. Представлява се от адвокат В.К., която
поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление изцяло,
като незаконосъобразно издадено. Изтъква, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства не се е установило по безспорен начин, че
жалбоподателят Ц. е извършил соченото в НП нарушение, в частност, че е причинил
ПТП с материални щети. Сочи, че преди този случай между жалбоподателя и водача
на другия автомобил са съществували влошени лични взаимоотношения и счита, че
това по-скоро е едно инсценирано произшествие. Затова и според процесуалният
представител на мястото служителите на полицията не са заварили и двете коли,
тъй като не е имало произшествие, съответно причина, поради която жалбоподателят
да се намира там. Претендира на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно
призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото.
Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и
се потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите П.С.С., Н.Р.Н., А.Я.Я.,
И.Г.И., Х.П.Х., П.К.П., К.Б. К. и И.Р.П., както и от изложеното в жалбата и в
съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 14.07.2019 г. свидетелят Х.Х. управлявал лек
автомобил „Г.Ф.“ с рег.№ ********. С него пътували и свидетелите Н.Н. и А.Я.. Около 15:15 часа
свидетелят Х. ***, като се движел по ул.„Централна“ с посока центъра на селото.
В този момент Х. чул спирачки зад него и усетил, че някой ударил отзад
автомобила му. Спрял и излязъл от автомобила. Видял, че зад него се намира лек
автомобил „*******“ с рег.№ ОВ 0224 ВР, като на мястото на водача бил Ц.Ц., когото Х. познавал. Казал му да остане на място, тъй
като ще вика полиция заради произшествието, а и видял, че задната броня на
неговия автомобил била паднала. Жалбоподателят Ц. не слязал
от автомобила си, а през сваления прозорец казал на Х. да се оправя, след което
дал назад, заобиколил автомобила му отляво и
продължил движението си в посока центъра на с.Лисец. Тогава свидетелят Х. се
обадил на тел.112 и поискал съдействие на полицията. На място пристигнали
свидетелите П.С. и И.И. – служители на „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Ловеч. На място двамата установили автомобила „Г.Ф.” с
рег.№ ********16-20 ВР и свидетелите Х.Н. и Я.. Х. им разказал какво се е
случило, след което полицейските служители отишли да издирят водача на другия
автомобил. Установили лекият автомобил „А А3“ в горния край на с.Лисец, пред
дома на жалбоподателя Ц.Ц.. Същият бил заедно със
свидетеля П.П.. Двамата с лекия автомобил „А“,
придружавани от служителите на полицията се върнали на мястото на
произшествието в началото на с.Лисец. Там на място полицейските служители снели
писмени обяснения от жалбоподателя Ц. и свидетелите А.Я., Х.Х.,
Н.Н. и П.П. /л.9-13/. Свидетелят
И.И. съставил и протокол за ПТП № 1688368 /л.32/.
Според свидетелите С. и И., а и от отразеното в протокола за ПТП става ясно, че
на лекия автомобил „Г.Ф.“ с рег.№ ОВ 0245 АТ са били причинени щети
(охлузвания) по задната броня, а на лекия автомобил „А А3“ с рег.№ *********охлузвания
по предната броня, вдясно.
От установените на място обстоятелства свидетелят П.С. приел, че има
реализирано ПТП, като причина за него са били действията на Ц.Ц.. Приел, че при управлението на лекия автомобил „А“
същият не съобразил скоростта си с характера и интензивността на движението,
поради което застигнал и блъснал в задната част движещия се пред него автомобил
„Г.Ф.“, като по този начин били причинени и материални щети. Приел също така,
че след произшествието Ц. не останал на място и не оказал съдействие за
установяване на щетите. Свидетелят С. квалифицирал действията на Ц. като
нарушения на разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.3, б.„а“ от ЗДвП и
му съставил АУАН № 39706/14.07.2019 г., на който като свидетели присъстващи при
извършване и установяване на нарушенията били посочени и се подписали Н.Н. и А.Я.. В акта свидетелят С. вписал и други три нарушения,
които констатирал при проверката, когато Ц. се върнал на мястото на
произшествието, а именно, че той не представил контролен талон към
свидетелството за управление на МПС, не е представил управлявания от него
автомобил на годишен технически преглед, както и че не е изпълнил задължението
си по чл.190, ал.3 от ЗДвП да заплати влязло в сила НП № Н/925229 от 17.05.2019
година. Последните квалифицирал като нарушения на разпоредбите на чл.147, ал.1,
чл.100, ал.1, т.1 и чл.190, ал.3 от ЗДвП.
В така съставения му акт жалбоподателят Ц. посочил, че няма възражения. Подписал
акта.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят да е подавал
писмени възражения.
В обжалваното наказателно постановление, наказващия орган възприел изцяло
описаната в АУАН фактическа обстановка, както и дадените от актосъставителя
правни квалификации на нарушенията и му наложил санкциите предвидени в разпоредбите
на чл.175, ал.1, т.5, чл.181, т.1, чл.185, чл.183, ал.1, т.1, предл.2-ро и чл.179, ал.2, предл.1-во
от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна,
паради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз
основа на АУАН, съставен от оправомощено за това
лице, съгласно действащата към този момент Заповед № Із-8121з-515/14.05.2018 г.
на Министъра на вътрешните работи /л.14-15/.
При пълната проверка на обжалваното наказателно постановление съдът
констатира, че е издадено в съответствие с процесуалния и материален закон,
поради което липсват допуснати нарушения, които да обосновават отмяната му на
формално основание, а и жалбоподателят, вкл. и процесуалният му представител не
сочат конкретни такива. Както АУАН, така и НП съдържат визираните съответно в
чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, по отношение
нарушенията по пункт 2-ри и 3-ти от наказателното постановление.
По пункт 2-ри на жалбоподателя Ц. е вменено извършването на нарушение на
разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП, която предвижда регистрираните ППС да
преминават задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. Това задължение, съгласно нормата на чл.181, т.1 от ЗДвП е за
собствениците на ППС, какъвто в случая се явява жалбоподателят Ц.. Елемент от
състава на нарушението по чл.181, т.1 от ЗДвП е пътното превозно средство да
бъде представено на задължителен технически преглед в определен срок. В
разглеждания случай, както в съставения АУАН, така и в издаденото НП не е
отразено обстоятелството кога за последно управлявания от Ц. автомобил е
преминал технически преглед, респективно – кога е бил срока, в който е следвало
да премине такъв. От обстоятелствената част на обжалваното НП, а и от
ангажираните по делото доказателства не става ясно кога е бил този срок,
съгласно отразените в нормата на чл.147, ал.3 от ЗДвП различни хипотези, за да
се направи обоснована преценка и извод дали към момента на проверката
(14.07.2019 г.) срока на предходния технически преглед на автомобила е бил
изтекъл. В този смисъл, в тази му част, обжалваното НП е необосновано и
недоказано. Ето защо, съдът намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение на
чл.147, ал.1 от ЗДвП е недоказано, липсват доказателства установяващи елемент
от състава на нарушението по чл.181, т.1 от ЗДвП, поради което наказателното
постановление в тази му част следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
По отношение на вмененото по пункт 3-ти от НП нарушение на разпоредбата на
чл.190, ал.3 от ЗДвП, видно от справката за нарушител/водач /л.7-8/, под номер
Н/925229 фигурира издаден на 17.05.2019 г. срещу жалбоподателя Ц. фиш за
извършено нарушение на разпоредбата на чл.157, ал.6 от ЗДвП, въз основа на
което на основание чл.185 от ЗДвП му е била наложена глоба в размер на 20 лева,
като в справката е отразено, че същата е платена. От писмо рег.№
906000-4067/27.05.2020 г. на Сектор „Пътна полиция“ гр.Ловеч обаче става ясно,
че въпросната глоба е била заплатена на 16.07.2019 г., т.е. два дни след датата
на проверката 14.07.2019 г. и в този смисъл фактите кореспондират с отразеното
в наказателното постановление обстоятелство, че към този момент жалбоподателят
е имал неплатена глоба.
Така вмененото на жалбоподателя нарушение обаче е несъставомерно.
Текстът на разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП сочи срок за доброволно плащане
от водачите на наложените им глоби, но не съдържа състав на нарушение. Такъв не
се съдържа и в приложената в случая санкционна разпоредба на чл.185 от ЗДвП. Същата
е обща и бланкетна санкционна разпоредба, в която е
предвидено, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се
наказват с глоба от 20 лева. А в посочената като нарушена норма на чл.190, ал.3
от ЗДвП, както се посочи и по-горе, не е установено конкретно задължение към
водачите на ППС, неизпълнението на което да представлява административно
нарушение. Указан е само срока, в който санкционирания водач доброволно може да
заплати наложената му глоба. В този смисъл, разпоредбата на чл.186, ал.7 от ЗДвП сочи, че издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен
срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно
постановление и се изпраща за събиране на публичен изпълнител. Нормата въвежда
срок, в който водачът разполага с възможност да плати доброволно наложената му
глоба с фиш, но не предвижда наказание за неспазване на този срок. Това е така,
тъй като преследваната от закона цел е предоставеният срок да е именно за
доброволно плащане. Затова и единствената последица от бездействието на водача
след изтичането на срока е възможността за пристъпване към принудително
събиране на глобата, както и налагането на принудителни административни мерки
по чл.171, т.1, б.„д“ и чл.171, т.2, б.„к“ от ЗДвП. Следователно, неплащането
на наложените глоби за нарушения на ЗДвП не съставлява административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това
деяние за наказуемо, а е регламентирал други последици от бездействието на
водачите.
С оглед на тези съображения съдът приема, че по пункт 3-ти от НП на
жалбоподателя Ц. е вменено несъществуващо като законов състав нарушение, поради
което постановлението в тази му част се явява незаконосъобразно издадено и
следва да бъде отменено.
По отношение на другите три нарушения, тези на разпоредбите на чл.20, ал.2,
чл.123, ал.1, т.3, б„а“ и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът счита, че от
ангажираните и събрани в хода на съдебното следствие доказателства, наличието
им се установява по несъмнен и категоричен начин.
Нарушението по чл.183, ал.1, т.1, предл.2-ро от
ЗДвП, съставът на което е попълнен с нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е
формално, на просто извършване, при форма на изпълнителното деяние бездействие.
Контролният талон е неразделна чест от свидетелството за управление на МПС за
съответната категория и при осъществяване дейността по управлението на
автомобила водачът е длъжен винаги да ги носи със себе си. Това изискване е
императивно, точно и категорично е записано в закона и не подлежи на някакъв
вид тълкуване. Безспорно в разглеждания случай е, че жалбоподателят Ц. е
управлявал автомобила и при проверката от органите на Пътна полиция не е могъл
да представи ведно със свидетелството си за управление на МПС и контролния
талон към него – факт, който свидетелите С. и И. потвърждават, а и
жалбоподателя не оспорва или навежда доказателства в обратния смисъл. Без
значение е причината за извършената проверка, в случая настъпило ПТП, в което Ц.Ц. е бил участник. При това положение, наказателното
постановление в тази му част следва да бъде потвърдено, като обосновано и
законосъобразно издадено. Наложената глоба е с точно определен от закона
размер, поради което не стои на обсъждане изменението й в посока намаляване.
Що се отнася до нарушението на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, то
твърденията на жалбоподателя и поддържаната от процесуалния му представител
теза, че не е се е случило ПТП между управлявания от него автомобил и този
управляван от свидетеля Х. се опровергава и не намира опора в представените с административнонаказателната преписка доказателства, нито
пък от събраните в хода и на съдебното следствие такива.
По силата на чл.20, ал.2 от ЗДвП жалбоподателят е бил длъжен да съобрази
скоростта на движение на управлявания от него автомобил с редица обстоятелства,
едни от които са били характера и интензивността на движението, в която
хипотеза е и нарушението, в което е обвинен и да се движи с такава скорост,
която да му позволи да спре или предотврати всяко предвидимо препятствие. В
случая, управлявайки лекия автомобил „А“ по ул.„Централна“ в с.Лисец е
застигнал движещия се пред него с явно по-ниска скорост лек автомобил „Г.Ф.“,
управляван от свидетеля Х., като това се е случило в светлата част на
денонощието, при ясно време и суха пътна настилка, т.е. това обстоятелство – движещия
се пред него лек автомобил е било предвидимо за него. Ето защо е следвало да
съобрази действията си и избере подходящата за възникналата ситуация скорост на
движение. Като не е съобразил това, жалбоподателят се е поставил в невъзможност
своевременно да спре или предотврати настъпилата опасност за движението, като
избегне настъпването на удар в задната лява част на автомобила на свидетеля Х..
Очевидно се касае за една неправилна преценка от негова страна, довела до управление
на автомобила с несъобразена с характера и интензивността на движението скорост,
а от там и до причиняването на ПТП с материални щети. След случилото се
жалбоподателят не останал на място, за да съдейства за установяване вредите от
произшествието въпреки предупрежденията на свидетеля Х., че ще извика органите
на полицията, а продължил движението си, като се прибрал в къщи, където в
последствие и е бил намерен от свидетелите С. и И.. По този начин нарушил и
задължението си като водач на МПС, регламентирано с разпоредбата на чл.123,
ал.1, т.3, б.„а“ от ЗДвП, която сочи, че е бил длъжен да остане на място и
окаже съдействие при установяване щетите от произшествието.
Така установените факти по отношение на тези две нарушения съдът приема за
установени въз основа на показанията на свидетелите Х., Н. и Я., които са били
очевидци на случилото се. Съпоставени помежду им показанията на тази група
свидетели са еднопосочни и непротиворечиви. Развитите в тази връзка от
процесуалния представител на жалбоподателя доводи за влошени отношения между
него и свидетеля Х. дори и безспорно установени, не разколебават достоверността
и обективността на тези свидетелски показания. Обратното би означавало, че
свидетелят Х., използвайки случайността, че в конкретната пътна ситуация е бил
застигнат именно от жалбоподателя Ц., на момента да е решил и да му е хрумнало
да злепостави и уличи последния в извършването на ПТП, преследвайки по този
начин някакво „отмъщение“, като с този „план“ е ангажирал Н. и Я.. Разбираемо
е, че едно такова обяснение на действията на свидетеля Х. стои по-скоро в
сферата на „конспирацията“ и не почива на реално проявени факти, за да бъде
сериозно коментирано в настоящето изложение. А и показанията на Х., Н. и Я.,
освен помежду си, убедително кореспондират и с писмените доказателства по
делото и най-вече с показанията на полицейските служители – свидетелите С. и И..
Последните са категорични, че получавайки сигнала и пристигайки на мястото на
произшествието са заварили там Х., Н. и Я., които са им обяснили какво се е
случило. Лично са констатирали щетите по автомобила на Х., а в последствие и
тези по предната броня на автомобила на жалбоподателя Ц., като местата по автомобилите,
където двата са влезли в съприкосновение изцяло отговаря на заявеното от
свидетелите Х., Н. и Я.. В тази връзка, няма причина съдът да не кредитира
показанията на свидетелите С. и И., като обективни, безпристрастни и добросъвестно
дадени. Същите са последователни и логически свързани. Липсват данни, които да
навеждат на съмнения за предубеденост или преднамереност на двамата по
отношение на жалбоподателя Ц.. Затова и именно въз основа на така обсъдените
свидетелски показания и кореспондиращите им писмени доказателства (протокол за
ПТП) съдът основава изводите си от фактическа страна и приема, че доказателствената им стойност не е разколебана от
ангажираните от жалбоподателя гласни доказателства, в лицето на свидетелите П.П., К. К. и И.П.. Последният е категоричен, че не е видял
какво се е случило, възприел е единствено момента в който на мястото вече са
били пристигнали полицейските служители и са довели жалбоподателя. Свидетелят К.
няма ясен и конкретен спомен от случилото се, като заявява, че явно е отчел
станалото като нещо несъществено. Последното е обяснимо, като се има предвид,
че вниманието му е било ангажирано с друго, а и на практика съприкосновението
между двата автомобила е било леко, ударът не е бил със сила и интензитет,
който да вдигне шум и съответно да привлече вниманието на околните. Що се
отнася до свидетеля П.П., то безспорно от останалите
доказателства се установява, че същият е бил очевидец на случилото се. Но
показанията му не могат да бъдат ценени като обективни и безпристрастни, като настоящият
състав счита, че същите целят да подпомогнат жалбоподателя в защитната му теза,
предвид и на заявеното и от самия него обстоятелство, че са приятели с Ц.Ц. от много години. В частност твърденията му, че управлявания
от свидетеля Х. лек автомобил „Г.Ф.“ се е движел с висока скорост и рязко е
набил спирачки, не се подкрепят от останалите доказателства по делото, дори и
жалбоподателят Ц. не е навел подобни твърдения.
Предвид на тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че
постановлението по точки 1), 4) и 5) е законосъобразно издадено, при безспорна
установеност на извършените от жалбоподателя нарушения, както от обективна,
така и от субективна страна. Спазен е бил материалният закон при
квалифицирането и санкционирането им, поради което наказателното постановление
в тези си части следва да бъде потвърдено. Наложените на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП санкции глоба и лишаване от право да управлява МПС са в
минималния предвиден от закона размер, а тази по чл.183, ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗДвП е точно фиксирана в закона, без минимум
и максимум. По същия начин стои и въпросът със санкцията наложена на основание
чл.179, ал.2, предл.1-во от ЗДвП. Категорично в тази
връзка не може да се обсъжда въпросът за маловажност на деянията, респективно
приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се установиха по делото смекчаващи
отговорността обстоятелства, а като отегчаващо такова съдът прие значителния
брой нарушения по ЗДвП, за които жалбоподателят Ц. е бил санкциониран, видно от
справката за нарушител/водач /л.7-8/.
При този изход на делото, претенцията на жалбоподателя, изразена чрез
процесуалния му представител, да му бъдат присъдени направените по делото
разноски, следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Като такива
по делото бяха установени единствено заплатеният адвокатски хонорар в размер на
180 лева – договор за правна защита и съдействие /л.22/. Независимо, че по две
от общо петте вменени на жалбоподателя нарушения съдът приема, че наказателното
постановление е незаконосъобразно издадено и като такова следва да бъде
отменено в тези си части, то не следва да му се присъждат приспадащата му се част
от разноските по аргумент за противното, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4
от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН. Това е така, тъй като за нарушенията по
точки 2) и 3) жалбоподателят не е изтъкнал в жалбата никакви доводи защо счита
постановлението за незаконосъобразно издадено в тези му части, нито пък такива
съображения са били развити в хода на съдебните прения по делото. Отмяната им е
в следствие единствено на общото и бланкетно формулираното
искане в жалбата за отмяна на наказателното постановление и в тази връзка на
упражнения служебно от съда цялостен контрол за законосъобразността му.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0906-000996
от 22.07.2019 г. на Началник на Сектор ПП Ловеч, по т.2 и т.3, с което са
наложени на Ц.Н.Ц. ***, ЕГН : **********, административни наказания на
основание чл.181, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и на основание чл.185
от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева, за нарушения на чл.147, ал.1 и чл.190,
ал.3 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0906-000996 от 22.07.2019 г. на Началник на Сектор ПП Ловеч, по т.1, т.4 и т.5, с което са
наложени на Ц.Н.Ц. ***, ЕГН : **********, административни наказания на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 1 месец, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева и на
основание чл.179, ал.2, предл.1-во от ЗДвП – глоба в
размер на 200 лева, за нарушения на чл.123, ал.1, т.3, б.„а“, чл.100, ал.1, т.1
и чл.20, ал.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на Ц.Н.Ц. ***, с горните данни, за присъждане
на направените по делото разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :