№ 1776
гр. Пловдив, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330205922 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № К-0051387 от 30.07.2021г. на
Директора на Регионална Дирекция за областите Пловдив, Смолян,
Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр.Пловдив към
Комисия за защита на потребителите с което на основание чл.222а от Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.113, ал.1 във
връзка с чл.113, ал.2 от ЗЗП.
С жалба от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София чрез процесуален
представител адв.С.К. се моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление. С жалбата се представят доводи по същество
за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила –
непосочване на мястото на извършване на нарушението, непосочване датата
на извършване на нарушението, липсата на извършено административно
нарушение. С жалбата се прави искане за присъждане на разноски при отмяна
1
на атакуваното НП.
Дружеството - жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание не се
представлява.
Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява.
Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София извършва търговска дейност –
продажба на потребителите на мобилни телефони, аксесоари и
телекомуникационни услуги в стопанисван от него търговски обект – магазин
Telenor LO-S-14, находящ се в гр.Пловдив, бул. „Руски“ № 54 МОЛ „Марков
тепе“. В РД Пловдив към КЗП постъпила жалба от потребител Я.Д.Д.,
заведена с вх. № П-03-230 на 22.02.2021г., в която потребителя посочило че
на 22.09.2020г. закупил мобилен апарат XIAOMI REDMI Note 9 128 GB Dual
Green IMEI ****, както и че след четири постъпвания на телефона за ремонт
повредата не е била отстранена, поради което е бил даден за пети път за
ремонт. С жалбата си потребителя посочил че желае да му бъде върната
сумата срещу получаване на продадената стока. По повод тази жалба на
15.03.20021г. служители на РД Пловдив към КЗП извършили проверка в
обекта. Констатациите от проверката били отразени в съставен на място
Констативен протокол № К-2689284 от 15.03.2021г. При извършване на
проверката било установено, че търговецът поддържа в обекта регистър на
предявените рекламации на електронен носител, в който за мобилен телефон
апарат XIAOMI REDMI Note 9 128 GB Dual Green IMEI **** са вписани пет
броя предявени рекламации от потребителя Я.Д., вписани в регистъра както
следва:-Първа рекламация вписана в регистъра под № ********* от
03.11.2020г. Издаден Протокол за приемане на устройството под №
2
********* от 03.11.2020г. в който е описана повредата: проблем с дисплея,
при набиране става черен, не позволява да се затвори, излиза съобщение за
микрофона. Апаратът е върнат на потребителя на 21.11.2020г., отремонтиран,
издаден Акт за удовлетворяване на рекламация № А *********
от21.11.2020г. -Втора рекламация вписана в регистъра под № ********* от
23.11.2020г. Издаден Протокол за приемане на устройството под №
********* от 23.11.2020г. в който е описана повредата: проблем с дисплея,
при набиране дисплея изгасва. Апаратът е върнат на потребителя на
05.12.2020г. с Акт за удовлетворяване на рекламация / Протокол за предаване
на устройството № А ********* от 05.12.2020г. – отремонтирано
устройство. -Трета рекламация вписана в регистъра под № ********* от
18.12.2020г. Издаден Протокол за приемане на устройството № ********* от
18.12.2020г. в който е описана повредата: проблем в дисплея при набиране и
приемане черен екран и забележка:“При приемане екрана е черен, не може да
се затвори, не реагира; телефонът за трети път постъпва в сервиз със същия
проблем. Клиентът желае подмяна на устройството“. Апаратът е върнат на
потребителя на 18.01.2021г. с Акт за удовлетворяване на рекламация /
Протокол за предаване на устройството № А ********* от 18.01.2021г. със
забележка: „Посочения проблем не се наблюдава“. -Четвърта рекламация
вписана в регистъра под № ********* от 18.01.2021г. Издаден Протокол за
приемане на устройството № ********* от 18.01.2021г. в който е описана
повредата: „Проблем с дисплея.Дисплея се изключва сам при работа“ и
забележка: При тест в магазина от клиента се оказа, че телефона продължава
да прави същия проблем. Дисплея става черен сякаш се провежда. След като
стане черен, не реагира и нищо не може да се прави. Желае подмята на
телефона. Влиза в сервиз за 4-ти път“. Апаратът е върнат на потребителя на
15.02.2021г. с Акт за удовлетворяване на рекламация / Протокол за предаване
на устройството № А ********* от 15.02.2021г. със забележка: „Посочения
проблем не се наблюдава“. -Пета рекламация вписана в регистъра под №
********* от 24.02.2021г. Издаден Протокол за приемане на устройството №
********* от 24.02..2021г. в който е описана повредата: „Проблем с дисплея;
сензора за чувствителност не работи“ и забележка: Клиентът връща телефона
за сервиз 5-ти път. Телефонът продължава да не работи в нормите. при
набиране дори без да бъде допрян до ухото екрана на телефона изгасва и след
това не може да приключи разговора. Клиентът пита къде според
3
инструкциите пише че не може да прави нищо по време на разговор.“
При извършване на проверката в търговския обект апаратът, предмет на
жалбата на потребителя Я.Д. е бил наличен. Към апарата е бил приложен
Сервизен протокол на оператора с № ********* от 01.03.20221г. със
заключение относно апарата че не е открит дефект и че уреда е тестван във
всички режими на работа и функционира нормално съобразно техническите
характеристики, както и гаранционна карта с описани два ремонта: сменен
сензор на 17.11.2020г. и сменена основна платка на 03.12.2020г. В хода на
проверката е било разпоредено на оператора да представи независима
експертна оценка на техническото състояние на устройството. От оператора
била представено писмено становище че ползва услугата на сервиз “Сръчко
сервиз“ ЕООД, който е единствен оторизиран сервиз в страната за продуктите
на търговската марка XIAOMI и с което моли КЗП да посочи в кой сервиз да
изпрати устройството за независима експертна оценка. От КЗП е било
направено запитване до вносителя на устройствата с търговска марка
XIAOMI, който отговорил че това е сервизно дружество „Сръчко сервиз“
ЕООД. Въз основа изложеното свидетелката Д. Л. М. направила извод, че
търговецът е извършил нарушение по чл.113, ал.1, вр.чл.113, ал.2 от ЗЗП и
съставила акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № К-
0051387 от 17.05.2021г. За вмененото нарушение и въз основа на съставения
АУАН било издадено обжалваното НП, с което на дружеството била
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Д. Л. М. в качеството и на актосъставител.
Показанията се потвърждават от останалите събрани доказателства
съдържащи се в приетата административна преписка.Разпитана в съдебно
заседание свидетелката М. потвърждава авторството на акта и поддържа
констатациите в акта. Тя описва извършената проверка и направените при
същата констатации. Посочва, че лично е установила при запознаване с
представените документи и при посещение на място. Показанията на
свидетелката съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в
пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради
което следва и да им се довери.
При така установеното съдът направи следните правни изводи: При
4
съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се конс-татираха
нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са
съществени, като да опорочават административнонаказателното производ-
ство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя. Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено то. Актът е съставен от компетентно лице, за което е представена
Заповед № 387 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на КЗП, при спазване на
процедурата за съставянето му по чл.40 и чл.43 от ЗАНН. В същия е дадена
правна квалификация на установеното нарушение. Постановлението е изда-
дено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност /Заповед №
676/21.08.2019г. на Председателя на КЗП/, в предвидената от закона форма,
при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразе-
но с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват
пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното
юридическо лице. На-рушението е описано надлежно в НП от фактическа
страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да
се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е
имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността му – за неспазване на правилата за привеждане на
потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на
месец, считано от датата на рекламацията. По силата на чл. 113 от ЗЗП при
предявена рекламация продавачът е длъжен да приведе потребителската стока
в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец. По делото не
се оспорва, че допълнителна експертна оценка за повредата на телефона не е
била извършена, но това не може да обоснове допуснато съществено
процесуално нарушение, свързано със съдържанието на АУАН и НП.
На жалбоподателя е вменено нарушение по чл.113, ал.1 вр. ал.2 от ЗЗП, съг-
ласно който, когато потребителската стока не съответства на договора за про-
дажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за
продажба, което следва да се извърши в рамките на един месец, считано от
5
предявяването на рекламацията от потребителя. В настоящия случай
безспорно от събраните гласни и писмени доказателства се установи, че
търговецът не е изпълнил административното си задължение да преведе
потребителската стока в съответствие с договора за продажба, в рамките на
едномесечния срок, считано от предявяване на рекламацията от потребителя,
които в случая са общо пет, като към датата на съставянето на АУАН
телефонът не е бил приведен в съответствие с договора за продажба.
Следователно жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на
нарушението по чл.113, ал.1, вр. ал.2 от ЗЗП. Състоянието на предадената
стока в момента на рекламацията е безспорно установени от съставените
актове за удовлетворяване на рекламация/протокол за предаване на
устройство. Неизпълнението на задължението за привеждането на стоката в
съответствие с договора за продажба се установява от приетите по делото
доказателства.
Настоящия съдебен състав не споделя възраженията на търговеца, че не е
налично извършване на административно нарушение. При направените пет
броя рекламации безспорно е установено че устройството не работи, както и
че липсват данни това да се дължи на поведение от страна на потребителя при
неговото използване. Доколкото се ангажира отговорност на юридическо
лице, каквото е дружеството жалбоподател, то и въпросът за вината не следва
да бъде изследван, тъй като отговорността е обективна и безвиновна и
дружеството отговаря независимо от проявата или отсъствието на вина у
някои от служителите му или представителните му органи.
Съобразено с изложеното по – горе съдът счита, че правилно описаното на-
рушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по
чл.222а от ЗЗП, която предвижда, че за нарушение на чл.113 и чл.114, ал. 3 на
виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите
лица - имущест-вена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен
случай. Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.
При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и
целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН,
като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС,
съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,
6
като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление /в конкретния случай административно
нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици,
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по
реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи
обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът
намира така определена санкция в размер в определения минимум, а именно
в размер на 500 е правилно наложена, по отношение на която съдът не е в
правомощия да изменя в насока нейното намаляване. От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил
вмененото му административно нарушение. В хода на
административнонаказателното произ-водство не са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в хипотезата
на чл.28 от ЗАНН, поради което извършеното на-рушение не е маловажно.
Наложената санкция е в минимален размер, поради кое-то обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на раз-носки по реда
на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. В настоящето производс-тво право
на разноски има въззиваемата страна, но която не прави искане за
присъждането на такива поради което и съдът не дължи произнасяне с реше-
7
нието си в тази насока.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № № К-0051387 от
30.07.2021г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище
гр.Пловдив към Комисия за защита на потребителите с което на основание
чл.222а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за
нарушение на чл.113, ал.1 във връзка с чл.113, ал.2 от ЗЗП.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изгот-вено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8