Р Е Ш Е Н И Е
№142/17.6.2019г.
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Иваничка Славкова
Членове: Светлозар Г.
Яна Панева
Секретар Р.Петкова
Прокурор С.Иванов
като разгледа докладваното от съдия Славкова
ВНОХД № 236 по
описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет
на въззивното производство е присъдата
по НОХД № 5022/2016г. на РС- Варна, І състав, постановена на 04.10.2018г., с
която подс. З. Ж.С. е признат за виновен 195 ал.1 т.4 вр.
чл. 26 ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца. Със
същата присъда подс. Н.Г.П. е бил признат за невиновен в престъпление по чл.
215 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК.
Пред
настоящата инстанция е образувано въззивно производство по :
– протест на ВРП срещу присъдата на ВРС, с
който се иска осъждане на оправдания подсъдим Н.П. за престъплението, за което
му е повдигнато обвинение, с налагане на наказание от две години лишаване от
свобода, с пет години изпитателен срок.
- жалба
от подс. З.С., подадена чрез адв. Кр.Т. срещу същата присъда. Претендира се
нарушение на закона, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Иска се
изцяло оправдаване на подсъдимия С..
- жалба
от адв. Н.Д., повереник на частен обвинител О.М. ***. Като последица от произнасянето
на съда по предявения граждански иск и
отказ на съда да конституира жалбоподателят като ищец, се иска произнасяне по
гражданския иск. Иска се връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно,
по отношение на Н.П.- осъждане по първоначалното обвинение. За присъдата в наказателната
част по осъждането на З.С. не са направени оплаквания.
В
съдебно заседание подсъдимите се явяват, представляват се съответно С.- от адв.
Г. и подс. П. от адв. В.Г. от първата инстанция. За частния обвинител се явява
нейния повереник адв. Д.. Поддържат изразените първоначално становища.
Прокурорът
от въззивната прокуратура в съдебно заседание изразява становище, че делото
следва да се върне за ново разглеждане на първата инстанция, поради допуснати
съществени процесуални нарушения – липса на мотиви, коментиране на
доказателства по обвинение, което не е повдигано, доколкото обвинението за
подс. П. е за предположение за произхода на автомобилите, но не и за знание за
произхода им. Не е приет за съвместно разглеждане предявен граждански иск,
поради виждането на съда, че вече има
влязъл в сила съдебен акт в гражданската част, което не отговаря на резултата
от извънредния способ – възобновяване на делото от ВКС. Повереникът на ч.обв.
също счита че са налични посочените нарушения, най-вече по отношение на правата
на пострадалия в наказателния процес, които не могат да бъдат охранени по друг
начин, чрез предявяване на иск в отделно производство.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на задължението
за цялостна проверка на постановената присъда, намира следното.
Констатира
се незаконосъобразност на проверявания акт на съда, изразяващ се в допуснати
съществени нарушения на процесуални правила
при събиране и проверка на доказателствата, както и липса на мотиви, опорочили
присъдата изцяло. Тя следва да се отмени, като делото се върне за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, въпреки дългогодишните
процесуални неблагополучия на делото през годините и твърде дълго продължилото
производство като цяло във всички фази,
надхвърлящо разумните срокове и критериите за справедливост на
процеса.
Без да
се прави изложение на внесеното обвинение, както и на пропуските в мотивите на
районният съд, ще се посочат по долу основните процесуални проблеми по делото,
които водят до основание за отмяна, без да може да се изправят от настоящата
инстанция.
При
първоначалното разглеждане на делото са били повдигнати обвинения на трима
подсъдими. Делото е било разгледано от ВРС, впоследствие присъдата- потвърдена
от ВОС, с акт, неподлежащ на касационна проверка. По реда на възобновявяването
ВКС е преценил, че са допуснати нарушения от въззивната инстанция и е върнал
делото за разглеждане там. Макар и след проведено съдебно следствие, Окръжният
съд е преценил накрая, че са допуснати нарушения от прокурора и е върнал делото
на прокурор, по силата на действащата тогава разпоредба на чл. 335 ал.1 от НПК. При това разглеждане на делото
следва да се отбележи, че поради първоначална липса на жалба от единия от
подсъдимите- П.С., присъдата по отношение на него е била влязла в сила.
Впоследствие от него не е била подадена молба по реда на чл. 422 ал.1 т.5 от НПК, като
производството е било възобновено само по отношение на двамата подсъдими- С. и П..
В
решение № 359/28.10.2014г на ВКС, ІІ наказателно отделение изрично е посочено,
че изходът на спора е относим и към
гражданско-осъдителната част за С. и П., така че решението засяга и тази част
на осъждането, с други думи- липсва произнасяне по гражданския иск, предявен от
ч.обвинителка.
По
допуснатите нарушения.
1.
Съдебният акт страда от пълна липса на мотиви. В изпълнение на задължението си
по чл. 305 ал.3 от НПК съдът следва да посочи установените обстоятелства, въз
основа на кои доказателствени материали те са констатирани и какви са правните
съображения за взетото решение, а при противоречия в доказателствените
източници се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се
отхвърлят.
Видно
от съдържанието на мотивите, съдът е се е задоволил да напише следното
изречение“…По този начин ВРП е приела за установена следната фактическа
обстановка..“. След преповтаряне на обвинителния акт, е посочено: “Следва да се
отбележи, че прокурора, изготвил ОА е копирал съвсем механично предходния
обвинителен акт по същото дело ….Така описаната от РП фактическа обстановка,
както е отразено и в мотивите на решението на ОС Варна е недоказана по
безспорен и категоричен начин.“ По-нататък в текста се правят препратки от
мотивите както на ОС Варна, така и от тези на предходен съдебен състав на
РС-Варна, за които се отбелязва, че те били известни на страните по делото.
Прави се заявление, че тези мотиви изцяло се поддържат от решаващия съд. После
отново се посочва, че не се споделя описаната фактическа обстановка, и т.н. и т.н.
Задължение на съда е, не да споделя или не някаква описана от друг орган
фактическа обстановка, а да посочи установените от него, в хода на съдебното
следствие обстоятелства, да посочи възоснова на какво ги е приел и да обсъди
доказателствата. Задължение на съда е, не да прави критически анализ на
обвинителния акт, защото той не е документ с изложение, което да се споделя или
не, така, както и мотивите на предходния съдебен състав на първата инстанция.
Накратко,
мотивите страдат не само от пълна липса на аналитична собствена дейност, но и
от изложение какво съдът приема за установено, отделно от хаотичното и неясно изложение
в мотивите.
То е и
вътрешно противоречиво, доколкото на места се посочва изрично, че обвинението,
така, както е изложено, не се е доказало, но въпреки това е довело до
осъждането на един от подсъдимите- Зл.С..
Накрая,
в съобразителната част при излагане на
правните изводи са изложени съображения по принцип за престъплението
кражба, квалифициращи обстоятелства, обект, субект, обективна и субективна
страна, като тези съображения са просто теоретично разсъждение относно
признаците на състава на престъплението.
2.
Съдът е показал не само неразбиране, но и непознаване на материалите по делото.
Видно от цитираното по-горе решение на ВКС за възобновяване на наказателното
производство, в него изрично е посочено, че се отменя акта и в гражданскоосъдителната
част. Отказът на съда да разгледа предявения отново пред него гр. иск
препятства възможността освен това да се стори самостоятелно пред граждански
съд, така и да се изправи този пропуск от настоящата инстанция. Присъдата, по
реда на възобновяването е била категорично отменена в тази част, по отношение
на двамата подсъдими и съдът е дължал произнасяне и по гражданскоправната
претенция за обезвреда.
3.
Допуснато е нарушение на закона по отношение на подсъдимия Зл.С., впрочем
несъзряно дори и от протестиралия присъдата прокурор. Повече от ясно за всички
е било и вън от съмнение, че съдът не е провел съкратено съдебно следствие по
реда на чл. 371 т.2 от НПК, след признаване на фактите от страна на
подсъдимите. Напълно необяснимо е при това положение е поради какви причини
съдът е посочил, че налага наказание във
връзка с чл. 54 от НК и при условията на чл. 58 А от НК -
четири години и половина лишаване от свобода, като намалява това
наказание с една трета и определя да се изтърпи три години, с приспадане на
изтърпяното/ и от арест/ до момент, . Това виждане на съда за произволно
прилагане на чл. 58 А от НК не е намерило отговор и в мотивите, в които съдът
отново е посочил, че наказанието се
определя при условията на чл. 58 А от НК. При това положение, без да са налице
основания за приложението на чл. 58 А от НК, какво наказание съдът е наложил и
какво би следвало да се изтърпи – това
от четири години и половина, доколкото приложението на чл. 58 А от НК е незаконосъобразно
или наказанието от три години лишаване от свобода. Съдът е разглеждал делото по
реда на чл. 371 т.1 от НПК, със съгласие на страните за прочитане на някои от
свидетелските показания, но този ред не предоставя възможност за редуциране на
санкцията на подсъдим, както е сторил съдът.
Настоящата
инстанция обръща внимание, че при новото разглеждане на делото следва да се
държи сметка и за правилото „ reformatio in pejus“.
4.
Следва да се маркират също така
незаконосъобразните действия при
разглеждане на делото, които принципно биха могли да се изправят от настоящата
инстанция, при условие обаче, че липсват обсъдените нарушения, изброени по-горе
в параграфи 1, 2 и 3 от
изложението.
Съдът
се е лишил от доказателства и доказателствени средства, като например:
незаконосъобразно е отказал прочитане показанията на осъдения вече подсъдим П. С.,
игнорирайки разпоредбата на чл. 281 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 118 ал.1 т. 1 от НПК.
Позовал се е на невъзможността С.: „да има
повече от една функция в процеса и не е разпитван по надлежния ред…“ /
л. 133 от делото/. Очевидно е необходимо да се напомни основополагащото
правило, че функция в наказателния процес имат съдът и прокурорът, но не и
подсъдим, свидетел и други участници в процеса, които могат да имат „
качество“, но не и функция.
Основно
положение при разглеждането на наказателно дело е, че следва да има максимални
гаранции за неговото правилно решаване. Крайната цел за съда е установяване на
обективната истина, чрез средствата, посочени в закона и правилното приложение
на закона, без да се засягат правата на никоя от страните – принципи, които не са били спазени от
първоинстанционния съд при разглеждане на делото.
Поради
изложените съображения и на основание
чл. 335 ал.2 вр. чл. 334 т.1 от НПК въззивният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло присъдата по НОХД № 5022/2016г. на РС- Варна, І
състав и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на
касационна проверка.
Председател:
Членове: