№ 13
гр. Велико Търново, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20214100500796 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260053/12.08.2021г. по гр. д. № 1176/2020г. по описа на РС-
Велико Търново, първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен и
недоказан, предявеният от “***” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Велико Търново, ул. “П. К .Яворов” № 32 срещу Ю.П. М. с
ЕГН **********, положителен установителен иск за правото на собственост
на основание неформален договор за покупко-продажба на движима вещ -
Магнитометър, марка “Немфис - АМПР 14”, модел 11, сериен № 0027, като е
уважил предявеният от Ю.П. М. с ЕГН ********** срещу “***” ЕООД с ЕИК
***, насрещен положителен установителен иск за правото на собственост на
основание писмен договор за покупко-продажба на същата движима вещ, и е
осъдил “***” ЕООД с ЕИК ***, да заплати разноските по делото.
Срещу постановеното първоинстанционно решение е подадена въззивна
жалба от ищеца “***” ЕООД. С подадената пред настоящата съдебна
инстанция, въззивна жалба се отправя искане за отмяна в цялост на
постановеното първоинстанционно решение, поради неправилност. Във
въззивната жалба са изложени доводи и за нарушение на материалния и на
процесуалния закон при постановяване на първоинстанционния съдебен акт.
Претендира и присъждане на сторените разноски при разглеждане на делото
в двете съдебни инстанции.
Препис от жалбата е връчен на другата страна на 01.10.2021г., която в
законоустановения двуседмичен срок по чл.263, ал. 1 ГПК, чрез своя
пълномощник и процесуален представител - адв. М.Н. - САК, е подала
1
писмен отговор. Въззиваемата страна счита, че не са налице така посочените
в жалбата, пороци на първоинстанционния съдебен акт, тъй като касаят
аргументите на съда във връзка с осъществения доказателствен анализ, като
последният е извършен, без да са допуснати твърдяните от въззивника
съществени процесуални нарушения. Поддържа, че първоинстанционният
съд в пълнота е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства и въз основа на тях, правилно е установил фактическата
обстановка и е мотивирал своите правни изводи. В тази връзка, отправя
искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, като изцяло
правилен и законосъобразен.
По така наведените от страните с въззивната жалба и отговора към нея,
съображения, както и с оглед становищата на страните, настоящата съдебна
инстанция приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл.77 ЗС във връзка с чл.183-200 от
Закона за задълженията и договорите.
Ищецът -“***” ЕООД твърди, че през месец юли 2019г., е закупил движима
вещ - Магнитометър, марка “Немфис - АМПР 14”, модел 11, сериен № 0027,
от лицето К.Д.Г., като продажната цена била уговорена в размер на 6000 лв.
/шест хиляди лева/. Твърди още, че лично в присъствието на управителя му -
К.Н., както и в присъствието на трети лица, собственикът К.Д. му предал
процесната вещ, като писмен договор договор е трябвало да сключат, но така
и не го направили. Допълва, че лицето К.Д. започнал да се укрива, и по този
повод ищецът разбрал, че същата вещ е била продадена на ответника Ю.П.
М., което обстоятелство обуславя правния му интерес от водене на
настоящото производство.
С така подадената искова молба, ищецът “***” ЕООД, претендира да се
приеме за установено по отношение на ответника Ю.П. М., че е станал
собственик на движимата вещ - Магнитометър, марка “Немфис - АМПР 14”,
модел 11, сериен № 0027, по силата на постигнато съглашение за покупко-
продажба на същата вещ.
По отношение на така подадената искова молба, ответникът - Ю.П. М.,
изразява становище за недопустимост на иска, поради злоупотреба с
процесуални права, а в условията на евентуалност твърди, че искът е
неоснователен и недоказан, като излага подробни съображения. С отговора на
исковата молба, в срока по чл.131 ГПК, ответникът - Ю.П. М. предявил
насрещен иск.
Ответникът по първоначалния иск и ищец по насрещния поддържа, че по
силата на съставен между него и собственикът К.Д., писмен договор за
покупко-продажба от 24.07.2018г., с предмет процесната вещ и уговорена
продажна цена от 1200 лв./ хиляда и двеста лева/, е придобил в собственост
същата движима вещ. Последната не му била предадена веднага, тъй като
имала софтуерни проблеми и била оставена на съхранение при продавача
К.Д., който се съгласил да съдейства за привеждането й в работещо
състояние.
С така подадения насрещен иск, ищецът по него Ю.П. М., претендира
2
установяването със сила на пресъдено нещо, че по силата на сключения на
24.07.2018г., писмен договор за покупко-продажба между него и лицето К.Д.,
е придобил правото на собственост върху движимата вещ - Магнитометър,
марка “Немфис - АМПР 14”, модел 11, сериен № 0027.
В отговора си на исковата молба по насрещния иск, ответникът по него -
“***” ЕООД, излага становище за допустимост, но неоснователност на същия.
Ответникът по насрещния иск оспорва всички факти и обстоятелства
изложени от ищеца Ю.П. М.. Оспорва и така представения писмен договор за
покупко-продажба от 24.07.2018г., с твърдения, че същият е съставен по -
късно от отразената в него дата, т.е. е антидатиран.
Относно довода на ответника по първоначалния иск - Ю.П. М., за неговата
недопустимост /на първоначалния иск/, поради злоупотреба с процесуални
права, настоящата съдебна инстанция намира същия за неоснователен, тъй
като наличието, респ. липсата на злоупотреба с процесуални права, касае
основателността на предявената искова претенция, а не нейната допустимост.
При обсъждане на доводите на страните, както и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
1.1. По отношение на предявения първоначален иск - ищецът “***” ЕООД е
изготвил един брой фактура с № **********, приемно - предавателен
протокол /последните две от дата 29.07.2019г./, три броя ведомости, както и
извлечения от счетоводно - амортизационен план на дружеството - ищец.
Както представената фактура с № **********, така и приемно -
предавателния протокол /и двете от дата 29.07.2019г./, са оформени
едностранно, като на съответните места липсва подпис на продавача К.Д..
1.2. По отношение на предявения насрещен иск – ищецът по насрещния иск е
представил ксерокопие на сключен между него и собственика на движимата
вещ, договор за покупко-продажба от 24.07.2018г. В отговора на исковата
молба по насрещния иск, както и в проведеното пред първоинстанционния
съд, открито съдебно заседание, ищецът по главния иск и ответник по
насрещния - “***” ЕООД, е оспорил изрично представеното ксерокопие на
договор за покупко-продажба от 24.07.2018г., като е поискал съдът да
задължи ищеца по насрещния иск да представи същия в оригинал.
Последният не го е сторил.
При така установеното от фактическа страна за настоящата съдебна
инстанция се формира извод за неоснователност и недоказаност на така
предявените първоначален и насрещен иск, с правно основание договор за
покупко-продажба, по следните правни съображения.
Ищецът по първоначалния, както и ищецът по насрещния иск, при
условията на пълно доказване, е следвало /всеки от тях/ да установят
наличието на валидно възникнало и пораждащо насрещни права и
задължения, продажбено правоотношение с лицето К.Д.Г. /собственик на
вещта/, с предмет движима вещ - Магнитометър, марка “Немфис - АМПР 14”,
модел 11, сериен № 0027.
1.1. По отношение на първоначалния иск - твърденията на ищеца по
първоначалния иск за възникването на правото на собственост в неговия
3
патримониум, са недоказани. Твърденията, че е налице валидно възникнало
продажбено правоотношение между него и лицето К.Д., не се установяват от
представените фактура с № ********** и приемно - предавателен протокол
/и двете от дата 29.07.2019г./, които не съдържат обективирано волеизявление
на продавача, а представените три броя ведомости и извлечения от
счетоводно - амортизационен план на дружеството - ищец, не доказват
наличието на постигнато съгласие между страните. Поради тези съображения,
за настоящата съдебна инстанция се формира единствено възможния правен
извод за неоснователност на предявения първоначален иск за правото на
собственост върху движима вещ - Магнитометър, марка “Немфис - АМПР
14”, модел 11, сериен № 0027, на основание постигнато между страните
съгласие /договор за покупко-продажба/.
1.2. По отношение на насрещния иск - по предявения насрещен иск за
правото на собственост върху същата движима вещ, подробно
индивидуализирана по-горе, с правно основание писмен договор за покупко-
продажба, представеното от ищеца по насрещния иск ксерокопие на сключен
между него и собственика на движимата вещ, договор за покупко-продажба
от 24.07.2018г., неправилно е бил кредитиран като писмено доказателство по
делото, тъй като същият е следвало да бъде изключен от доказателствената
съвкупност, поради наличието на изрично искане от насрещната страна,
оригиналът на същия документ да бъде представен по делото, като това не е
било сторено. Разпоредбата на чл.183, ал.1, изр. 2 ГПК, е императивна и не
следва да бъде тълкувана разширително в полза на страната, чието
задължение е било да представи поискания от насрещната страна, оригинал
на документа, без оглед на това каква е причината за непредставянето му.
Поради това твърденията на ищеца по насрещния иск се явяват недоказани.
С оглед на гореизложеното за настоящата съдебна инстанция се формира
единствено правно обоснования извод, че предявената насрещна положителна
установителна искова претенция също се явява неоснователна.
По разноските - с оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна
инстанция, първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено и
в частта относно разпределяне на отговорността за разноските, тъй като
предявените искови претенции и от двете страни, както по главния иск, така и
по насрещния такъв, се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Така по
аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, както и с оглед принципа на
справедливост, двете страни следва да понесат тежестта от разпределението
на отговорността за разноски така, както са ги сторили при разглеждане на
производството пред двете съдебни инстанции.
Предвид горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260053/12.08.2021г. по гр.д. № 1176/2020г. по описа на
РС- Велико Търново, в частта му, с която първоинстанционният съд е
4
уважил предявеният от Ю.П. М. с ЕГН ********** срещу “***” ЕООД с ЕИК
***, насрещен положителен установителен иск за правото на собственост на
правно основание договор за покупко-продажба на движима вещ -
Магнитометър, марка “Немфис - АМПР 14”, модел 11, сериен № 0027, и е
осъдил “***” ЕООД с ЕИК ***, да заплати разноските по делото, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от Ю.П. М. с ЕГН
********** срещу “***” ЕООД с ЕИК ***, насрещен положителен
установителен иск за правото на собственост на правно основание договор за
покупко-продажба на движима вещ - Магнитометър, марка “Немфис - АМПР
14”, модел 11, сериен № 0027.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260053/12.08.2021г. по гр.д. № 1176/2020г. по
описа на РС- Велико Търново, в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от решението
да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5