№ 545
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000502899 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 262098 от 24.06.2022 год., постановено по гр.д.№ 13211/2018 год. по описа на
СГС, I-25 състав, „Проучване и добив на нефт и газ“ АД е осъдено на правно основание
чл.49 от ЗЗД да заплати на С. А. М. сумата от 30 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие деликт, настъпил на 15.04.2017 год., заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от 15.04.2017 год. до окончателното изплащане, като
ответника е осъден да заплати и разноски в размер на 2 721.40 лева.
Решението е обжалвано от ответника „Проучване и добив на нефт и газ“ АД с доводи за
неправилност. Твърди се, че съдът неправилно е квА.фицирал предявения иск по чл.49 от
ЗЗД, а с оглед изложените в исковата молба твърдения правната квА.фикация следва да бъде
по чл.50 от ЗЗД. Неправилно съдът е приел, че е осъществен фактическия състав на
разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, тъй като за него не съществува задължение да обезопаси
обекта. Твърди се, че единствена вина за настъпване на събитието носи ищеца, който
неправомерно се е намирал в опасната зона на съоръжението, въпреки нА.чните
предупреждания на няколко езика за опасност. Моли решението да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен. Претендират се
разноските по делото.
Въззиваемият С. А. М., чрез процесуален представител оспорва жалбата, като
неоснователна. Твърди, че съдът всеобхватно е изследвал събраните по делото
1
доказателства и въз основа на това е достигнал до правилния извод за нА.чие на извършен
деликт от страна на служители при ответното дружество, поради което и е ангажирана
имуществената му отговорност. Моли се за потвърждаване на решението, като отново се
претендират разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
Атакуваното решение е вА.дно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, свеждащи се до нА.чието на фактическия състав на
деликтната отговорност на служители при ответника.
Предмет на производството пред първоинстанционният съд е иск с правно основание чл. 49
от ЗЗД за заплащане на неимуществени вреди.
Ищеца С. А. М. излага в исковата си молба, че на 15.04.2017 г. около 14,00 ч. е разглеждал
нефтено сондажно съоръжение, находящо се между с. Тюленово и гр. Шабла. Около
съоръжението нямало ограждания, нямало работници на мястото, нито табели с указания.
Съоръжението работело тихо и почти не се чувало. Ищецът вдигнал лявата си ръка да
помаха на приятелите си и съоръжението му откъснало лявата ръка от рамото. Ищецът
твърди, че преди злополуката е работел като шофьор, като е извършвал превози на пътници
/таксиметров шофьор/, но след злополуката не може да управлява МПС, като може да
извършва трудова дейност само от вкъщи при ниско възнаграждение. Ищецът твърди, че
процесното съоръжение се ползва от ответника, който не е предприел необходимите мерки,
за да го обезопаси. Претендира ответникът да му заплати обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди в размер общо от 30 000 лева, заедно със законната лихва от
датата на деликта до окончателното изплащане.
Ответникът „Проучване и добив на нефт и газ“ АД оспорва иска, като твърди, че
съоръженията за добиване на нефт, разположени в района са обезопасени, разположени са в
частен имот, до който поначало няма обществен достъп, като при съоръженията има знаци и
табели с предупредителен знак за високо напрежение, както и за повишено внимание при
преминаване в района. Тези съоръжения издават и силен звук, така че не може да не се
разбере, че функционират. Поради това твърди, че вредите за ищеца не са настъпи по
описания от него начин, а че поведението на ищеца е единствена причина за настъпване на
инцидента, евентуално, че поведението му е допринесло в значителна степен за неговото
настъпване и за вредоносния резултат, още повече доколкото нефтодобивните съоръжения,
описани от ищеца, не представляват източник на повишена опасност според ответника.
Съдът намира, че правна и фактическа страна следното:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя „Проучване и добив на нефт и газ“ АД
относно правната квА.фикация на предявения иск. Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа, а съгласно чл.50 от ЗЗД за вредите, произлезли от
2
каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се
намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е
избягало или се е изгубило. Налага се да бъде отграничена отговорността по чл.49 от ЗЗД от
тази по чл.50 от ЗЗД, а именно: когато при ползването на вещта са допуснати нарушения на
предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл.45 от
ЗЗД, респективно чл.49 от ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли
вреди от вещта, отговорността е по чл.50 от ЗЗД /така е възприетото и в Постановление № 4
от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС /. Доколкото в случая се твърди неизпълнение на
задължение на ответното дружество да обезопаси стопанисвани от него съоръжения за
добиване на нефт, то отговорността е по чл.49, във вр.с чл.45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа.
Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия,
която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се
обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че
отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна – той отговаря за
действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил
работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на чл.49 от ЗЗД е
необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на
възложената работа.
С оглед на така очертания фактически състав по делото следва да бъде доказано от ищеца,
че е нА.це действие, респективно бездействие на ответника, в следствие на възложена
работа, от което като пряка и непосредствена последица да са му причинени вредите,
описани в исковата молба.
В настоящия случай от разпитания по делото свидетел М. А. се установява, че на 15.04.2017
г. заедно с ищеца, неговата съпруга и още двама души са обикаляли района на нос Шабла и
Камен бряг. Докато се разхождА. са видели хора, които разглеждат нефтените сонди и са
решили да отидат и те. Установява, че в района е нямало заграждения и надписи,
предупреждаващи да не се влиза. Разглежданото от тях съоръжение се е намирало встрани
от пътя, навътре в поляната, до него са стигало по отъпкана пътека. Самото съоръжение е
било повдигнато над нивото на земята, на нещо като поставка. Свидетелката не е видяла
табели на машината или на двигателя. Два месеца по-късно след инцидента, по време на
оглед с полицията, на който е присъствала, свидетелката сочи, че на мястото вече са
поставени табели с надпис „Внимание, не докосвай“, а съоръжението е оградено с телена
ограда с железни колове. Забелязала е, че човката на съоръжението се движи бавно
вертикално нагоре-надолу, освен движението на човката не е забелязала нещо друго да се
движи. Чула е шум от мотор, но не е видяла къде се намира той. След като са разгледА.
съоръжението, ищецът е предложил да си направят снимка с телефона. Тогава той се е
намирал в задната част на съоръжението – разположен между машината и свидетелката.
Свидетелката е приготвила телефона си и когато е вдигнала поглед от телефона е видяла, че
3
ръката на ищеца е била откъсната от тялото му, изхвърчала е във въздуха и след това е
падала на земята.
От приетото пред първоинстанционният съд заключение на съдебно-техническа експертиза
се установява, че нефтената сонда, нарича „станок-качалка“, е помпено съоръжение за
извличане на нефт /към експертизата са приложени снимки на нефтената помпа с описание
на нейните компоненти/. Самата машина е стационарна. Тя има шаси, поставено върху две
блокчета, които са високи около 50 см. Шасито не се движи. Има електромотор, който
подава движението към редуктора, който от своя страна задвижва кривошипа и биелата,
която е закачена за него. Биелата движи стрелата и човката. За човката е закрепен
движещият лост на самата помпа, която изпомпва непрекъснато нефт. Тя има 5 – 6 цикъла в
минута /това е движение на човката/. Също така 5 – 6 цикъла в минута правят и кривошипът
с биелата. При тяхното движение се получава разминаване, подобно на ножица.
Следователно, ако човек се намира в зоната, където се разминават кривошипа и биелата, ще
последва увреждане. Мястото, на което свидетелката А. посочва, че се е намирал ищецът по
време на инцидента, съответства на описаната от вещото лице зона, в която при движение
на кривошипа и биелата е възможно да пострада намиращият се в близост човек. Именно
при контакт между тези две части от машината и ръката на ищеца той твърди, че е настъпил
инцидентът. Въз основа на това съдът приема за установено, че процесният инцидент е
настъпил по описания от ищеца начин – вследствие на контакт между ръката на ищеца и
задните движещите части на използваната от ответника нефтена сонда, при което е
откъсната над нивото на лакътя лявата ръка на ответника.
Спорно по делото е дА. е нА.це противоправно поведение на служители при ответника,
което да е причинило търпените от ищеца болки и страдания.
Не се спори, че ответното дружество „Проучване и добив на нефт и газ“ АД е концесионер
по силата на договор за концесия, сключен с концедента - българската държава, чрез
министъра на енергетиката. Концесионерът има право на добив на подземните богатства от
природния резервоар – находище, но правата му на концесионер не променят статута на
територията на земната повърхност и правото на собственост. Дружеството изготвя проекти,
включително планове за безопасност на съоръженията за добив, които ежегодно се
разглеждат и съгласуват от Министерството на енергетиката. Съответно добивът на нефт и
газ е стопанска, търговска дейност, която не е определена в действащото законодателството
като дейност с повишена опасност, с оглед на което и няма специфични изисквания за
обезопасяване на съоръженията, с които се осъществява тази дейност. По делото не се
установи ответника да е нарушил разпоредби, уреждащи правилното експлоатиране на
процесното сондажно съоръжение. В този смисъл са и заключенията на компетентните
органи, провели разследване по случая, като РП Каварна е приключила разследването с
Постановление за отказ от образуване на наказателно производство по преписка № 288/2017
г., със заключението, че не са нарушени норми от действащи нормативни актове, уреждащи
правилата за безопасно експлоатиране на нефтодобивни сондажни съоръжения, респ. не се
касае за незнание или немарливо изпълнение на съответната дейност...“.
4
Въззивния съд намира, че не е нА.це нарушение от страна на ответника на разпоредбата на
чл.70 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините,
издадена на основание чл.7 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/.
Наредбите по чл.7 от ЗТИП въвеждат изискванията на европейското законодателство за
съответствие със съществените изисквания на отделни групи продукти и съоръжения.
Всички тези нормативни актове въвеждат задължения за съответствие със съществените
изисквания, които се спазват при производството и пускането на пазара или пускането в
действие на такива продукти и съоръжения, съответно права и задължения на лицата, които
оценяват това съответствие и го удостоверяват чрез Декларация за съответствие, поставяне
на СЕ маркировка за съответствие или друг способ. Адресати на задълженията по
Наредбите, издадени по чл.7 от Закона за техническите изисквания към продуктите не са
потребителите на продукти и съоръжения, а лицата, които ги произвеждат или ги пускат на
пазара или в действие за първи път на пазара на Европейската общност. В §1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за техническите изисквания към продуктите са
посочени дефиниции на производител, пускане на пазара или в действие. По делото не се
установи ответникът „Проучване и добив на нефт и газ“ АД да извършва някое от
действията по производство, пускане в действие или пускане на пазара на съоръжението за
добив на суров нефт, поради което не е адресат на нормата на чл.70 от Наредбата за
съществените изисквания и оценяване на съответствието на машините.
На следващо място, основателни са доводите на въззивника досежно неправилния извод на
първоинстанционният съд, че ответното дружество носи отговорност по чл.49 от ЗЗД, тъй
като е съществувало задължение на концесионера, на когото е предоставена концесия за
добив на нефт, да осигури безопасни условия за работещите на сондажите, както и за
външните лица, които имат достъп до тях. За да обоснове противоправността на деянието
съдът е приел за приложима в случая нормата на чл.14 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, посочвайки общото задължение - юридическите лица,
които наемат работници, да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички
случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останА. лица, които по
друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.
В съдебната практика се разглеждат случаи на приложение чл.14 от ЗЗБУТ при непозволено
увреждане на външни лица, различни от работници и служители на предприятието, но
смисълът на въпросната разпоредба, а и във всички разглеждани случаи е да има конкретен
повод за присъствието на тези „външни лица“ на работната площадка – клиенти на
предприятието, доставчици на предприятието, изпълнители по договор за изработка или
други договори. При всички случаи, за да е приложим чл.14 от ЗЗБУТ трябва да е нА.це
повод за присъствието на външни лица на работния обект, те да имат право да присъстват на
този работен обект, като присъствието им да е със знанието и съгласието на отговорно лице
от съответното предприятие, което експлоатира обекта. Разпоредбата на чл.14 от ЗЗБУТ
следва да се тълкува систематично с чл.2, ал.1 от закона, който предвижда, че той е
приложим за всички предприятия и места, където се извършва трудова дейност или
5
обучение. В чл.19 от ЗЗБУТ също се реферира, че информацията по чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ се
предоставя на работещи, включително работещите от други предприятия, които извършват
работа на територията на съответното предприятие. Не намира приложение разпоредбата на
чл.14 от ЗЗБУТ, и не може да се вменява на концесионера отговорност за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд на външно лице, когато е нА.це неправомерен
достъп до работен обект или работно оборудване от външни лица без знанието, съгласието
или разрешението на работодателя, а в конкретния случай се установи именно
неправомерно навлизане в чужд имот.
Въззивният съд намира, че в случая не е приложима и разпоредбата на чл.11 от Наредба №
7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване, в която е предвидено че
територията на предприятието се огражда и/или се предприемат други мерки за
ограничаване на достъпа на външни лица, а непосредствената околност и границите на
територията на предприятието се оформят и обозначават така, че да се виждат ясно и да
могат да бъдат лесно разпознавани. Текста на разпоредбата следва се тълкува с нА.чието на
обособени работно място/работни места на обекта. Изхождайки от дефиницията на
„предприятие“ и „работно място“ по § 1 от Допълнителните разпоредби на т.2 и т.3 от
Наредба № 7, не би могло да се приеме, че конкретният случай е настъпил на територията на
предприятието или на място, където са обособени работни места на конкретното добивно
съоръжение. Не се установи по делото, а и липсват такива твърдения, че на конкретното
сондажното съоръжение е обособено работно място и се полага наемен труд. От друга
страна, по делото са ангажирани доказателства, че ответното дружество е предприело мерки
за ограничаване на достъпа на външни лица до сондажното съоръжение – поставени са
предупредителни табели в началото и края на добивния участък, осигурена е стационарна и
мобилна охрана на обектите, поставена е предупредителна табела върху кутията на ел.
таблото, разположена до сондажното съоръжение. Съгласно показанията на свидетеля М., в
двата края на находището са поставени табели, които са били нА.чни към датата на
инцидента, сочещи че следва да се внимава, поради нА.чие на добивни съоръжения, до
които достъпът е забранен. Предупреждението е на български, английски и немски език. По
делото са представени снимки на поставените табели, като вещото лице е потвърдило за
тяхното нА.чие при посещението му на мястото на инцидента за изготвяне на допусната по
делото съдебно техническа експертиза.
На следващо място са основателни доводите на въззивника, досежно неприложимостта на
чл.14 от Наредба № 9 от 29 юли 2003 г. за минималните изисквания за осигуряване на
безопасността и здравето на работещите при добиване на подземни богатства чрез
сондиране, съгласно която зоните, в които има или могат да се появят специфични
опасности, се ограждат или очертават и се означават с установените знаци за безопасност.
Този подзаконов нормативен акт /Наредба № 9 от 29 юли 2003 г./ няма за предмет да
регулира обществени отношения, възникнА. по повод на външни лица, които чрез
непозволен достъп са отишли самоволно при обект за добив на нефт и газ. Адресати на
6
Наредба № 9 от 29 юли 2003 г. са единствено работодателят - предприятие и неговите
работници и служители, като от същата не се пораждат права и задължения по отношения на
трети външни лица. Нещо повече - правното основание за издаване на Наредба № 9 от 29
юли 2003 г. е чл.276, ал.1 от Кодекса на труда, като същата има за цел уреждане на правила
за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд и касае единствено
трудовите правоотношения в предприятието.
От събраните и обсъдени доказателства по делото се налага извод, че вредите са резултат на
изключителната вина на пострадА.я, който е пренебрегнал всякакви правила за безопасност
и е действал в противоречие с всякаква и житейска и формална логика. В този смисъл са
показанията на свидетеля М., писмените доказателства и приетата техническа експертиза, от
които се установи, че стопанисваните от дружеството - ответник съоръжения /качалки/
извършват плавни движения и издават звук. Тези обстоятелства се потвърждават и от
разпита на ищцовите свидетели, сочещи, че съоръжението е работело - движело се е
равномерно на място и е издавало звук, който всички те, включително пострадА.я ищец, са
възприели. Самите качалки правят по 5-6 оборота в минута /едно движение нагоре-надолу
„качалката” прави за около 12 секунди/. Т.е. т.нар. „конска глава” на „качалката” се вдига и
слиза 5-6 пъти в минута, което не е възможно да не се забележи и да се приеме, че не
функционира. Съоръжението издава силен звук, нА.це е и постоянно механично движение,
поради което не може да се приеме, че би могло да не се забележи, дА. е действащо или не
при приближаване към него. Вещото лице при посещение на място, заявява, че звукът се
чува поне от разстояние 20 метра, независимо от духащия вятър. Пред съоръжението е
изградено електрическо табло със знак за високо напрежение /подобно на стълбовете за
високо напрежение/, която е на видимо място, самото съоръжение е повдигнато на бетонов
постамент, на 50 сантиметра над земята. Знаци – табели за повишено внимание при
преминаване в района, са поставени в началото на района - откъм с. Тюленово и в края му -
откъм гр. Шабла, което се установява, както от показанията на разпитания свидетел М., така
и от снимковия материал към приетата СТЕ. По делото са събрани доказателства, че
дружеството - концесионер охранява района чрез охранители-мобилна охрана, която
обиколя съоръженията с МПС, но поради големината на територията, не може да надзирава
всички съоръжения едновременно.
Въпросните съоръжения могат да причинят увреждане единствено, ако някой хване, стисне
с ръка или замахне в непосредствена близост до движещата се част на съоръжението, докато
то функционира, както и е станало в процесния случай. При неподвижно стоене в близост
до него, без да се пипат и дърпат механизмите му, същото не представлява източник на
опасност, подобно на всяка машина. Пипане, дърпане и бъркане в движещия се механизъм
несъмнено води до опасност от увреждане, но това изисква поведение, действие от страна на
увреденото лице, което да попадне в обхвата на съоръжението. Ищецът е видял, знаел е, че
машината работи /в исковата молба е посочено, че същата е действала, и въпреки това се е
намирал под „човката“ на машината, боядисана в жълто /дадени обяснения по реда на
чл.176 от ГПК//. При действието си, качалката издава звук и се движи, което не е останало
7
незабелязано от увреденото лице. Въпреки това, ищецът е предприел напълно безпричинно
и рисковано действие - да замахне, да се хване или постави ръката си в движещата се
машина по опасен за него начин, което е и единствената причина за настъпване на
вредоносния резултат.
Въз основа на изложеното въззивния съд достига до извода, че не е нА.це неизпълнение на
нормативно вменено задължение на ответника, което да се намира в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилите увреди.
Поради несъвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено и
исковата претенция следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника на правно основание
чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 3 243 лева за производството пред СГС, включващи
заплатено възнаграждение на вещо лице и адвокатски хонорар, както и сумата от 3 650 лева
– разноски за пред въззивния съд, представляващи заплатена държавна такса и адвокатско
хонорар.
По изложените съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262098 от 24.06.2022 год., постановено по гр.д.№ 13211/2018 год. по
описа на СГС, I-25 състав и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. А. М. против „Проучване и добив на нефт и газ“ АД иск с
правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата от 30 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие деликт, настъпил на 15.04.2017 год., заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от тази дата до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С. А. М. да заплати на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД разноски за двете
инстанции в размер на 6 893 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8