Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 18.08.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публичното заседание на единадесети април, през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретаря……..ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА….……………..……...и в присъствието на
прокурора ……………………..БОЙКО ВАСИЛЕВ………като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 718 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази:
Иск с правно основание чл.2а от ЗОДОВ.
Цена на иска:10 000лв.- неимуществени
вреди.
Производството е образувано по искова молба от Г.Д.С., с адрес: ***, чрез адв. С.Л. от ЛАК, със съдебен адрес:***, **** против КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО /КПКОНПИ/, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.“Св.Неделя“№6.
Ищецът излага в ИМ, че на 28.07.2010 г. Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/, понастоящем именувана КПКОНПИ, е внесла мотивирано искане в Ловешки ОС за отнемане на незаконно придобито имущество срещу баща му Д. С. К., срещу майка му В. Г.Т. – К., както и лично срещу него и брат му М. Д.С., на основание чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ с цена на иска 409 487 лева. Образувано е гр.д.№ 353/2010 г. по описа на ЛОС, като впоследствие цената на иска е увеличена неколкократно. Сочи, че по делото били наложени обезпечителни мерки – запор на банкови сметки, възбрана върху имущество, разкрита била банковата тайна на притежаваните от баща му банкови сметки. Била наложена възбрана и върху притежавания от него апартамент ***, находящ се в ***, със ЗП от 105,24 кв.м.Изтъква, че тази възбрана била вдигната едва с постановяване на Решение № 84/03.04.2015 г. по гр.д.№ 353/2010 г., с което са отменени допуснатите с Определение № 779/26.11.2000 г. по гр.д.№629/2009 г. на ЛОС и с Определение № 523/02.08.2010 г. по гр.д.№ 353/2010 г. по описа на ЛОС обезпечителни мерки.
Посочва се, че съдът многократно е давал указания на ищеца да отстрани нередовности и неясноти в искането си. По делото са проведени многобройни съдебни заседания за събиране на доказателства в периода от 22.02.2012 г. до 24.02.2015 г. С Решение № 84/03.04.2015 г. по гр.д.№ 353/2010 г. ЛОС отхвърлил изцяло искането на КУИППД срещу ищеца и брат му като неоснователно и недоказано, като осъдил КОНПИ и за разноски.
Ищецът излага, че КОНПИ обжалвало постановеното първоинстанционно решение пред Апелативен съд – Велико Търново по отношение на Д. К. и В. К., като по отношение на останалите ответници по делото – синовете М. С., Г.С., „***, ****, решението влязло в сила на 30.04.2015 г. Твърди, че родителите му продължили своята борба по делото, като въз основа на въззивна жалба АС – Велико Търново е образувано в.гр.д.№ 249/2015 г., приключило с Решение № 334/29.12.2015 г., с което Великотърновския апелативен съд оставил в сила Решение № 84/03.04.2015 г. на ЛОС в обжалваната част.
По депозирана от КОНПИ касационна жалба във ВКС било образувано гр.д.№1611/2016 г, по което е постановено Определение № 589 от 01.07.2016 г., с което въззивното решение на АС – Велико Търново било допуснато до касационно обжалване и след проведено едно съдебно заседание на 04.10.2016 г- ВКС се произнесъл с Решение ***3/06.02.2017 г. по гр.д.№ 1611/2016 г, с което отменил Решение № 334/29.12.2015 г. по в.гр.д.№ 249/2015 г. на ВТАС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Ищецът твърди, че в изпълнение на дадените от ВКС указания в пред АС – В.Търново е образувано в.гр.д.№ 237/2017 г, по което са проведени четири съдебни заседания и е приключило с Решение № 62/12.04.2018 г., с което е отменено Решение № 84/03.04.2015 г. по гр.д.№ 353/2010 г. на ЛОС и е постановено друго решение за отнемане в полза на държавата от баща му Д. К. и от майка му – В. Г.Т. – К. подробно описани в решението движими вещи, парични суми и дружествени дялове, както и е постановен осъдителен диспозитив за разноски в полза на бюджета на съдебната власт от 17 000 лева. Против това решение родителите му депозирали касационни жалби, като по образуваното въз основа на тях гр.д.№ 3026/2018 г. по описа на ВКС било постановено Определение № 115/18.02.2019 г. за допускане на касационна обжалване. С Решение № 125 /17.06.2019 г. ВКС отменил изцяло Решение № 62/12.04.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 237/2017 г. на ВТАС и осъдил КОНПИ за разноски.
Ищецът отбелязва, че производството по делото, образувано по мотивирано искане на КОНПИ срещу него, продължило в периода от 28.07.2010 г. до 30.04.2015 г. – почти пет години.
Наведени са твърдения, че този период бил изключително тежък за него и семейството му, но поради неговата изключителна продължителност във времето последствията за него и семейството му са много тежки. В продължение на пет години живеел в постоянен стрес и напрежение, обтегнали се отношенията със съпругата му Д. С., с баща му Д. К. и с майка му В. К.. Станал объркан, постоянно притеснен и нервен, умислен, угрижен, мълчалив. Вършел семейните си задължения и ходел на работа без желание, станал напрегнат и раздразнителен в семейството си. Затворил се в себе си и загубил съня си, събуждал се често с продължителни нощни будувания. Твърди още, че страдал от продължителни периоди на липса на апетит. Притеснявал се от близки, роднини, съседи и приятели, от възможността те да узнаят за водения срещу него процес. Изпитвал постоянно напрежение, че единственото му жилище, в което живеел със семейството си, ще бъде отнето и ще останат на улицата. Изтъква, че поради наложената върху собственото му жилище възбрана не му било възможно да предоговори изтегления от него ипотечен кредит от собственото му дружество ***. Поради това започнал строи жилищна част на сградата, където упражнявал дейността си – автомивка, като всички строителни дейности извършвал сам заедно с баща си. Излага, че наред с това, се тревожел и за претенциите на КОНПИ срещу баща му и майка му и за отражението на процеса върху тяхното семейство. Изтъква, че през това време отглеждал малки деца – В. С., родена на *** г. и А. С., родена на *** г. Вместо да е покрай внучетата си, майка му В. непрекъснато се занимавала с организирането на защитата по делото. Лично ищецът непрекъснато търсел и отделял средства от припечеленото за заплащане на дължимите депозити за вещи лица по необходимите по делото експертизи и за заплащане на адвокатски хонорари.
Ищецът твърди, че започнал да се обезверява в правораздавателната власт и правозащитната система. Чудел се как очевидната истина не може да се докаже и установи. Изпитвал страх от всяко писмо, от всеки пощальон или призовкар, който позвънеше у дома за връчване на книжа и документи. Живеел в постоянен стрес и с чувство на безпомощност. Изтъква, че съпругата му е държавен служител и се тревожела постоянно ръководството да не научи за водения срещу семейството й процес, за да не я злепостави това в работата й, изпитвала срам и неудобство и това още повече го угнетявало и обтягало отношенията им. Твърди, че трайно се влошили отношенията с баща му, тъй като цялото семейство виждало в негово лице причината за започването на процеса. През дългия период, в който били наложени обезпечителните мерки върху имуществата им, било много трудно да се продължи бизнесът му, като и да планира живота си дори в краткосрочен план. Посочва, че през целия период никой от домакинството не е придобивал дори никакви движими вещи, тъй като живеели в постоянен страх, че всичко ще им бъде отнето. Изтъква, че се отчуждил от близки и приятели, притеснявал се, че ще възприемат него и родителите му като престъпници и недостойни хора. Излага, че станал затворен, мнителен и угрижен, получавал сърцебиене и е стоял включен на холтер в продължение на 24 часа. Започнал да пие лекарства за сърце и успокоителни. Страхувал се да не изгуби единственото си жилище, имал притеснения и за това как ще издържа двете си малолетни деца, ако се наложи да живеят на квартира. Твърди, че е било нарушено правото му на неприкосновеност на частната собственост поради опасност от принудително отнемане на апартамента и невъзможността да се разпорежда с възбранения имот, вкл. да предоговаря сключения договор за ипотечен кредит, както и да направи втора ипотека, за да ремонтира жилището си. Сочи, че през 2017 г., след вдигане на наложената възбрана, сключил втори договор за ипотечен кредит на апартамента, с който значително подпомогнал семейството си.
Счита, че са му причинени тежки и непоправими неимуществени вреди, които са сложили траен отпечатък върху психиката му, върху начина му на живот, върху общуването му със семейството му, с роднини, близки и приятели. Поддържа, че тези неимуществени вреди са му причинени от неоснователно предявения иск по чл.28 от ЗОПДИППД /отм./, както и от неоснователно поисканото обезпечение – възбрана върху собствения му апартамент. Тези незаконни действия при водене на гражданското дело ангажират отговорността за разноски и, съответно деликтната отговорност на КПКОНПИ по чл.32 от ЗОПДИППД / отм./ Твърди, че вземането за обезщетението възниква от момента на влизане в сила на решението за отхвърляне на иска, защото едва тогава може да се предяви претенцията и от този момент длъжникът е в забава, защото се касае за непозволено увреждане. Заявява, че предявява иска в рамките на 5- годишния давностен срок, считано от влизане в сила на Решение № 84/03.04.2015 г, постановено по гр.д.№ 353/2010 г. по описа на ЛОС. Отбелязва, че в периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. срокът за предявяване на иска е спрял да тече на основание чл.3, т.2 и §13 от ЗР към ЗИД на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.
Счита, че направеният от КПКОНПИ експертен икономически анализ на имуществото на баща му, майка му, двамата сина и дружествата, управлявани и собствени на баща му, дал повод за образуване на производството по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, е бил незаконосъобразен, тъй като е следвало да стигне до извод, че не е налице значително разминаване между придобитото имущество и доходите в периода на проверката, както и че не е налице причинно – следствена връзка между престъплението, за което е осъден – неподаване на данъчна декларация за 2004 г. и придобитото имущество - много преди 2004 г. Подчертава, че по тази последна причина е бил отхвърлен изцяло искът на КПКОНПИ срещу родителите му.
В петитума на исковата молба е отправено искане съдът да постанови решение, с което да осъди КПКОНПИ – гр. София, на основание чл.2а /чл.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.32 от ЗОПДИППД /отм./ да му заплати сумата от 10 000 / десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от неоснователно наложена възбрана върху апартамент ***, *****, от неоснователно предявеното мотивирано искане срещу него, депозирано от КУИППД през 09.2010 г. и неоснователно воденото производство по чл.28 от ЗОПДИППД / отм./ по образуваното гр.д.№ 353/2010 г. по описа на ЛОС, приключило с влязло в сила на 30.04.2015 г. Решение № 84/03.04.2015 г., както и законната лихва върху предявената сума за периода от 30.04.2015 г. до окончателното изплащане.
Претендирани са и съдебно-деловодни разноски по настоящето производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който и изразил становище по допустимостта и основателността на предявения иск. Счита, че подаденият иск е процесуално недопустим. Посочва, че исковата молба е заведена в РС – Ловеч с вх.№ 5257/15.06.2020 г., като ищецът е заявил, че искът е предявен в рамките на 5 – годишния давностен срок, считано от влизане в сила на Решение № 84/03.04.2015 г. по гр. д.№ 353/2010 г. на ЛОС, и че срокът за предявяване на иска е спрял да тече в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. на основание чл.3, т.2 и § 13 от ЗР на ЗИД на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. Отбелязва, че извънредното положение е отменено на 13.05.2020 г. Изтъква, че с §13 от ЗР на ЗИД на ЗМДВИП, сроковете по чл.3, т.2 продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му, като посочва, че ЗИД на ЗМДВИП е публикуван в ДВ, бр.34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г. Счита, че ищецът едва ли е искал да се позове на тази правна норма, като предполага, че може би е имал предвид §13 от ПЗР на ЗИД на ЗЗ / изм. и доп. ДВ бр.44 от 13.05.2020 г. Ответникът изтъква, че решение № 84/03.04.2015 г. по гр. д.№ 353/2010 г. на ЛОС е получено от Г.С. на 06.04.2015 г., поради което по отношение на него решението е влязло в законна сила на 20.04.2015 г.и респективно петгодишният срок за предявяване на иск по ЗОДОВ изтича на 20.04.2020 г., по време на обявеното извънредно положение. Навежда довод, че с изтичането на срока по §13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето, се преклудира възможността на ищеца да упражни правото си на иск по реда на ЗОДОВ, съгласно въведените от ищеца твърдения, като този срок е изтекъл на 21.05.2020 г. Според ответника, че дори настоящият случай да попада в хипотезата на чл.4, ал.1от ЗМДВИ, то срокът за предявяване на исковата молба изтича на 14.06.2020 г. Счита, че направеното възражение за изтичане на предвидената в закона давност за предявяване на иска води до неговата недопустимост за разглеждане от настоящата инстанция. Ако съдът приеме, че направеното възражение за изтекла давност за предявяване на иска не е по допустимостта му, а е по основателността му, то моли на това основание да бъде отхвърлен. Позовава се на §1 от ДР ЗОДОВ, според който за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудови закони. В този смисъл са приложими разпоредбите на ЗЗД относно давността / чл.110 – чл.120 от ЗЗД/, като същата е институт на материалното право и принципът е, че с изтичането на петгодишната давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
С отговора са изложени и съображения относно несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума, които ответникът счита, че обосновават нередовност на исковата молба поради допуснати нарушения на чл.127, ал.1, т.4 и 5 от ГПК. Счита, че с исковата молба не е посочено точно от кой конкретен незаконен акт на ответника, какви конкретни неблагоприятни последици за ищеца са настъпили, което поставя в невъзможност ответникът да организира защитата си, но и съдът да определи справедлив размер на обезвреда.
По основателността на иска застъпва становище, че искът е изцяло необоснован и недоказан, като са изложени подробни аргументи. При условията на евентуалност, счита, че предявеният иск не отговаря на принципа за „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД като прекомерно завишен.
С Определение № 260001 от 05.01.2021 г. , постановено по реда на чл.140 от ГПК, съдът е приел, че предявеният иск е допустим и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Ищецът Г.Д.С. взема лично участие в процеса, като се представлява и от договорно упълномощен процесуален представител - адв. С.Л.. Поддържа предявения иск и моли да бъде уважен в пълния претендиран размер. Подробни фактически и правни доводи са развити в представена писмена защита.
Ответникът –КПКОНПИ взема участие в процеса чрез юрисконсулт С..Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователни, необоснован и недоказани. Подробни съображения са изложени в писмена защита.
Представителят на Прокуратурата на Република България застъпва становище за неоснователност на предявения иск по аргументи, подробно изложени в писмена защита.
Съдът като съобрази становището на страните, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
По делото не е спорно, че на 28.07.2010 г. Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/, понастоящем с наименование КПКОНПИ, е внесла по реда на чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ в Окръжен съд – Ловеч мотивирано искане за отнемане на незаконно придобито имущество против Д. С. К., В. Г.Т. – К., Г.Д.С., М. Д.С., ****– в ликвидация – гр. Ловеч и ****– в ликвидация. Първоначалната цена на иска е 409 487 лв, като след изменението й по реда на чл.214 от ГПК окончателната цена е 644 463 лв. По повод постъпилото искане е образувано гр.дело № 353/2010 г. по описа на Ловешки ОС. Претенцията към Г.С. е предявена на основание чл.9 от ЗОПДИППД /отм./ с твърдение, че притежаваното от него жилище – апартамент ***, находящ се в гр. Ловеч, ****е придобито от престъпна дейност и липсват законни доходи за това.
Не е спорно, че с Определение № 779/26.11.2009 г. по ч.гр.д.№ 629/2009 г. по описа на Ловешки ОС върху посочения апартамент е наложена обезпечителна мярка -възбрана, която е отменено с постановяване на Решение №84 от 03.04.2015 г. по гр.дело № 353/2010 г. по описа на ЛОС.
По настоящото дело са ангажирани доказателства преписи от протоколи от проведени открити съдебни заседания, от които е видно, че по образуваното пред Ловешки ОС гр.дело № 353/2010 г. са били проведени множество съдебни заседания, а именно: 22.02.2012 г, 06.06.2012 г, 12.10.2012 г, 10.06.2013 г, 23.09.2013 г, 18.11.2013 г, 14.04.2014 г, 09.06.2014 г., 27.06.2014 г, 13.10.2014 г., 15.12.2014 г, 12.01.2015 г, 24.02.2015 г. При прегледа на протоколите се установява, че Г.С. е участвал активно в процеса чрез упълномощения адвокат, като с оглед разпределената доказателствена тежест са били отправени многобройни доказателствени искания, събрани са писмени и гласни доказателства и за изясняване на въпроси от значение за спора по делото са били допуснати редица експертизи –съдебна агроикономическа, комплексна агрономическа експертиза, няколко съдебни оценителни експертизи с вещи лица – оценители на недвижими имоти и на движими вещи, няколко заключения на съдебно-икономическа експертиза.
С Решение № 84 от 03.04.2015 г., постановено по гр.дело № 535/2010 г. на Ловешки ОС искането на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е отхвърлено изцяло, като неоснователно и недоказано. Видно от представения заверен препис от решението, по отношение на Г.Д.С. същото е влязло в законна сила на 30.04.2015 г, като необжалвано. Срещу решението е била подадена въззивна жалба от КОНПИ в частта по отношение отхвърлянето на претенцията срещу ответниците Д. С. К. и В. Г.Т. – К..
Въз основа на подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение пред Апелативен съд – Велико Търново е било образувано в.гр.д.№ 249/2015 г. По делото е постановено Решение № 334/29.12.2015 г., с което ВТАС е оставил в сила Решение № 84/03.04.2015 г. в обжалваната част.
Въззивното
решение е отменено с Решение ***3/06.02.2017 г. по гр.дело № 1611/2016 г. на
ВКС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Образувано е в.гр.дело № 237/2017 г, по което след проведени четири съдебни заседания за събиране на доказателства е постановено Решение № 62/12.04.2018 г., с което частично е отменено Решение № 84/03.04. по гр.дело № 353/2010 г. на Ловешки ОС и е постановено отнемане в полза на Държавата от Д. С. К. и от В. Г.Т. – К. на конкретно посочени в решението имущества.
По повод подадена касационна жалба от К.и е било образувано гр.дело № 3026/2018 г. по описа на ВКС. С Определение № 115/18.02.2019 г. е допуснато касационно обжалване, като след проведено открито съдебно заседание по делото е постановено окончателното съдебно Решение № 125/17.06.2019 г., с което ВКС е отменил изцяло Решение № 62/12.04.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 237/2017 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
От изложената по-горе хронология в движението на производството, образувано по искане на КУИППД, понастоящем КПКОНПИ, се установява, че по отношение на ищеца Г.Д.С. делото е продължило близо пет години – в периода от 28.07.2010 г. до 30.04.2015 г, а по отношение на родителите му – почти 10 години.
Ищецът поддържа твърдения, че в резултат неоснователно воденото производство е претърпял значителни неимуществени вреди, като поради изключителната му продължителност последствията за него и семейството му са били много тежки.
По делото се представени множество медицински документи -амбулаторни листи, ЕКГ записи, резултати от ехографски изследвания, от които е видно, че в периода на воденото производство същият е отключил заболяване на дебелото черво, като често е търсил помощ от специалисти във връзка с възникналите стомашни проблеми. Наред с това, вследствие на стресовата ситуация в семейството, се породили и сърдечни проблеми, като видно от медицинската документация ищецът е имал оплаквания, свързани с безсъние, напрежение, нервност, главоболие, сърцебиене, ч на сърцето, опресия в гърдите и повишено кръвно налягане.
От заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът Г.С. от 2011 г. страда от „Синдром на раздразненото черво“ и от високо кръвно налягане с изразена аритмия. Вещото лице е посочило, че единствената етиология на това заболяване е стресово състояние. Лечението на заболяването със специфични лекарствени средства се повлиява добре. Съгласно заключението, симптомите на заболяването влияят на ежедневния режим и създават дискомфорт на заболелия.
На основание чл.195 от ГПК, по искане на ищеца по делото е допусната и изслушана съдебно-психологична експертиза, която е дала заключение по поставените й задачи. От заключението на експертизата се установява, че дискомфорта и негативните емоционални преживявания по време на продължителния процес са породили тревожност, безпокойство, несигурност, отчаяние и т.н. Фрустриращите обстоятелства са засегнали базисни характеристики на личността на ищеца и важни пунктове в ценностната му система – отговорност за бъдещето на децата, социален статус, престиж и т.н. Дадено е заключение, че към настоящия момент, при Г.С. не се отчитат данни за значим спад в цялостното функциониране. Не е налице семейна или трудова дезадаптация, като обаче е отчетен факта, че отношенията между Г. и неговите родители са останали трайно формални и дистантни. Личностови особености са изразени в степен акценти и не разстройват значително социалната му адаптация, което не дава основание да се твърди, че са настъпили трайни и значими промени в характера на ищеца. Според експерта, негативните емоционални преживявания в значителна степен са намалили своята интензивност, но не се е достигнало до пълната им дезактуализация. В рамките на психологическото прогнозиране вещото лице счита, че Г.С. има нужния ресурс /собствен и на социалната среда/ да включи травматичното събитие в личния си опит и да продължи своето житейско развитие.
Относно преживените събития, експертизата приема, че ищеца Г.С. е преживял травматичен стрес и неговите реакции и преживявания са нормален отговор на абнормни и травматизиращи обстоятелства. Видно от заключението, в стресови ситуации, става тревожен и неуверен, проявява пасивност и зависимост. Споделя соматични оплаквания и неудовлетвореност. Посочено е, че в ситуация на стрес тези индивиди развиват физически симптоми, като такъв симптом се явява и Синдромът на раздразненото дебело черво. При устното депозиране на заключението вещото лице отбелязва, че самият факт, че ищецът се е почувствал обвинен по-скоро незаслужено и е попаднал в ситуация, за която няма вина и личностната му особеност –свръхсензитивност към обида, чувствителност и честолюбие, е засилила негативното преживяване.
За обосноваване на претенцията за неимуществени вреди ищецът е ангажирал и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите: И. Н. Г., П.Ц.М., М. Д.С. и Д. А. С..
Св.Г. е приятел с ищеца от най-ранна възраст, като ищецът е и негов кум. В своите показания свидетелят споделя, че ищецът е бил много притеснен и уплашен от воденото дело, тъй като е живеел под заплахата жилището, в което живеел със семейството си, да бъде отнето от комисията. Започнала видима промяна, която била прогресивна към оттегляне на споделяне, умисленост, нежелание за споделяне. Двамата с ищеца споделяли общо хоби като любители музиканти, но опитите на св. Г. да върне ищеца към общите дейности и общото им хоби били неуспешни. Ищецът бил доста изнервен, избягвал контакти, усещало се отчуждаване. В този период се появили и здравословните му проблеми със стомаха, имал и сърдечни проблеми. Споделял му също, че се изострили и отношенията с баща му, стигало се до раздори и караници. преустановили да си говорят повече от година, като поводът за това било именно делото. Изтъква, че преди това отношенията в семейството били прекрасни, но след започване на делото се наблюдавала голяма промяна. Много пъти Г. е споделял пред свидетеля за проблеми със съня, страдал от безсъние, събуждал се в малките часове на нощта и не се чувствал добре.Св.Г. посочва, че от душата на компанията, който радвал с хумора си и с позитивния си заряд, ищецът драстично се променил -станал затворен, отчужден и тревожен. Св. Г. не знае за воденото срещу бащата на ищеца наказателно производство, но без да е запознат в детайли, е в известност, че комисията води разследване за незаконно придобито имущество, като всичко е стартирало покрай баща му. Споделя, че съпругата на ищеца, юрист по професия , също се чувствала заплашена за имиджа си, да не бъде опетнен и общественото мнение да се обърне срещу тях вследствие на което да загуби работата си като държавен служител.
Св.М. е също дългогодишен приятел на ищец, с когото контактуват често, споделят общи хобита, карат мотоциклети и правят общи екскурзии. Споделя, че в периода на водения процес ищецът станал по-притеснен, по-затворен, притеснявал се за семейния апартамент да не бъде отнет и са обмисляли хипотетично какво би се случило при едно такова действие. Като вариант са обсъждали и излизане на квартира. Спомня си, че са коментирали и проблемите, които ищецът имал със съня, като тези оплаквания се появили след започване на делото. Започнал да избягва общи мероприятия, а преди това бил основен техен инициатор. Стигнало се до напрежение между ищеца и съпругата му Д., като според свидетеля е имало обвинения от нейна страна, тъй като причината за делото е негов родител. При разпита свидетелят потвърждава и за възникнали при ищеца проблеми със стомаха и дебелото черво. В този период отказвал организирани пътувания с мотора, въпреки че това било негово хоби. На първо място обвинявал баща си, но впоследствие се насочил в посока като срам и неудобство. Пред свидетеля ищецът е споделял, че имал проблеми с липса на средства, както и че поради воденото дело няма възможност да рефинансира свой кредит.
Св. С. е брат на ищеца. Същият споделя , че воденият процес е бил съпроводен с много стрес, много негативни емоции и най-вече здравословни проблеми, породени от напрежението и стреса. Потвърждава за проблемите на брат си със корема, безсъние и сърдечни проблеми. Заявява, че преди това е нямал такива проблеми и оплаквания. Твърди, че е имало „страшни разправии вкъщи“ между Г. и баща му, тъй като ищецът стоварвал вината върху баща си и го обвинявал за всичко случващо се. Виждал ги да се разминават все едно единият не е в стаята, избягвали да са на едно място, което продължило около година. Ищецът имал и финансови проблеми във връзка с разходваните средства и едновременно с това отглеждане на две малолетни деца, като изтъква, че Г. е поемал около 90% от разноските по делото. Воденият процес се отразил негативно и върху отношенията на ищеца със съпругата му Д.. Пред него Д. споделяла за притесненията, свързани с работата и като държавен служител, а отделно и за финансовите проблеми, както и за здравословното състояние на Г.. След образуване на делото ищецът се отчуждил от приятелите си, спрял да ходи да свири с приятели. Наред с това, се притеснявал за жилището, с което живеел със семейството си, тъй като било възбранено и това препятствало възможността да предоговори кредита си.
Св.Д. С. е съпруга на ищеца Г.С.. Споделя, че за образуваното от КУИППД дело научила случайно от адв. Л., с която са в приятелски отношения. Изпаднала в шок, тъй като не можела да свърже нито съпруга ии, нито свекъра и свекърва си с този тип гражданско дело за отнемане на противозаконно придобито имущество. Малко по-късно получили запорно съобщение за жилището, в което живеели, като съобщението било адресирано до съпруга й като собственик на апартамента. Излага, че изцяло върху тях с ищеца паднала тежестта за разноските по делото, тъй като се оказала, че експертизите са много и разходите за изготвянето им са значителни. Заявява, че периода на процеса има отпечатък и до ден днешен. Г. се затворил в себе си, получил проблеми със съня, отчуждил се от приятели. Имало период около 2 години, в които не контактувал с баща си, тъй като отношенията между тях били много обтегнати. Воденият процес се отразил и на нейните отношения с Г., темата присъствала в дома им през цялото време, като основният страх е бил свързан със семейното жилище, което било ипотекирано и по отношение на което комисията предявявала искане. Изпитвали несигурност за бъдещето, тъй като нямали друг вариант за жилище в гр. Ловеч и евентуално ще трябва да излязат на квартира. Споделя, че съпругът й се опитал да предоговори лихвения процент по ипотеката, но от банката отказали докато има запор. Споделя, че и до ден днешен има притеснения, тъй като в малкия град нещата се знаят, притеснявала се и от колегите си, като и към момента продължава да преживява нещата. Потвържава, че именно в този период Г. получил болки в корема и впоследствие му е поставени диагноза „Синдром на раздразненото черва“, което е изцяло психо-соматично заболяване. Във връзка със заболяването ежегодно посещавал специалист в гр. Плевен. Появили се проблеми и със сърцето и се наложило да стои 24 часа с Холтер. Св. С. твърди, че по време на процеса съпругът й изцяло забравил за хобитата си и се отчуждил от приятелския си кръг, семейните ваканции били лукс, който не си позволявали.
Така депозираните показания, макар и със степен на заинтересованост в аспект на разпоредбата на чл.172 от ГПК, съдът намира за добросъвестни. Независимо от обстоятелството, че разпитаните свидетели са в близки отношения с ищеца, те имат непосредствени впечатления, последователни са и показанията им съответстват на приетите за установени от съда обстоятелства.
При така изложените факти съдът е сезиран с иск, който намира своето правно основание в разпоредбата на чл.2а от ЗОДОВ във вр.чл.52 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., претърпени в резултат на неоснователно наложена възбрана върху апартамент ***, ****, от неоснователно предявеното мотивирано искане срещу ищеца Г.С., депозирано от КУИППД през 09.2010 г. и неоснователно воденото производство по чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ по образуваното гр.д.№ 353/2010 г. по описа на ЛОС, приключило с влязло в сила на 30.04.2015 г. Решение № 84/03.04.2015 г.
Съгласно чл.2а от ЗОДОВ държавата, чрез процесуалния си субституент, отговаря
за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите
и на длъжностните лица по Закона за противодействие
на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество, извършени
при или по повод изпълнение на правомщията или службата им. За
да бъде ангажиране отговорността на ответната КПКОНПИ кумулативно следва да бъдат осъществени следните материално-правни предпоставки: неимуществени вреди, причинени на
ищеца; настъпилите вреди да
са в резултат на незаконосъобразни актове, действия
или ббездействия на държавни
органи по ЗОПДИППД /отм/, извършени
при или по повод изпълнение на правомощията
или службата им, както и наличието на причинна връзку мегзу действието/бездействието и настъпилата
вреда.
С изготвения по делото доклад съгласно чл.146 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест
между страните, като е
указал на ищеца, че в негова
тежест е да докаже: че срещу него е било образувано
производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, както и че е образувано съдебно производство,
в хода на което са наложени обезпечителни мерки върху неговото имущество; че с действията на служителите на КУИППД / сега
КПКОНПИ/ във връзка с посоченото производство са ии противоправни; че през посочения период е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди; начилието на
пряка причинна връзка между незаконни действия
на служителите на КУИППД /сега
КПКОНПИ/ и претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
В конкретния случай съдът приема, че по делото са доказани елементите от фактическия състав на чл.2а от ЗОДОВ и следва да бъде ангажирана отговорността на ответната КПКОНПИ.
Безспорно установено е, че на 28.07.2010 г. Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/, понастоящем с наименование КПКОНПИ, е внесла по реда на чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ в Окръжен съд – Ловеч мотивирано искане за отнемане на незаконно придобито имущество против Д. С. К., В. Г.Т. – К., Г.Д.С., М. Д.С., ****– в ликвидация – гр. Ловеч и ****– в ликвидация.
Установява се и не се оспорва, че с Определение № 779/26.11.2009 г. по ч.гр.д.№ 629/2009 г. по описа на Ловешки ОС върху апартамент е наложена обезпечителна мярка –възбрана върху собствения апартамент на ищеца, който е ползвал като семейно жилище, находящ се на адрес: гр. Ловеч, ул.“Цар Освободител“, бл. Лале, ет.6, ап.21.
С Решение № 84 от 03.04.2015 г., постановено по гр.дело № 535/2010 г. на Ловешки ОС искането на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е отхвърлено изцяло, като неоснователно и недоказано. Със същото решение съдът е отменил на основание чл.30, ал.3 от ЗОПДИППД допуснатите с Определение № 779/26.11.2009 г. по гр.д.№ 629/2009 г. на ЛОС – по реда на чл.290 от ГПК и наложените с Определение № 523/02.08.2010 г. по гр.д.№ 353/2010 г. по описа на ЛОС, обезпечителни мерки.По отношение на Г.Д.С. постановеното решение е влязло в законна сила на 30.04.2015 г, като необжалвано.
Съдът приема, че с оглед изхода на производството, инициирано от КУИППД /сега КПКОНП/ следва да се ангажира отговорността на комисията. В случая последната не е изпълнила законоустановеното изискване за пълна и задълбочена проверка и анализ на събраните доказателства, касаещи изясняване на имуществото и начина на придобИ.ето му, което е довело до необоснован извод за наличие на основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност, респ. внасянето на мотивирано искане по реда на чл.28 от ЗОПДИППД /отм./, както и поддържане на исковата претенция по отношение на Г.С., ищец в настоящото производство, в продължение на близо пет години.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Съгласно данните по делото, периодът, в който е било висящо производството по гр.д.№535/2010 г., се е отразил изключително тежко на ищеца и семейството му. Събраха се доказателства, че ищецът е живеел в непрекъснат стрес и под страх да не загуби жилището, в което живеел със семейството си. Поради образуваното дело се влошили отношенията с родителите му Д. К. и В. К., обтегнали се отношенията и със съпругата му – св. Д. С.. За изключително дълъг период семейството е било лишено от обичайно спокойния си начин на живот и всички живеели под стрес. Ищецът станал затворен в себе си, изолирал се от приятелите си, изоставил хобитата си. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че като последица от водените срещу него дела С. променил изцяло поведението и характера си, станал угрижен и предишната му жизнерадостност изчезнала. Започнал да има проблеми със съня, като се събуждал често с продължителни нощни будувания, което наложило да взима медикаменти. Наред с това, се появили проблеми със стомаха и дебелото черво, които наложили да търси консултации със специалисти, каквито оттогава провежда ежегодно. В този период възникнали и сърдечни проблеми, във връзка с което е стоял включен на холтер в продължение на 24 часа. Поради наложената възбрана върху жилището му, ищецът не е имал възможност да предоговори изтегления от него ипотечен кредит, както и да направи втора ипотека, което се случило една през 2017 г., след вдигане на наложената възбрана.
От приетото и неоспорено заключение на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от 2011 г. Г.С. страда от „Синдром на раздразненото черво“ и от високо кръвно налягане“, като единствената етиология на това заболяване / раздразнено черво/ е стресово състояние.
Съгласно заключението на съдебно – психологичната експертиза, дискомфорта и негативните емоционални преживявания по време на продължителния процес са породили тревожност, безпокойство, несигурност, отчаяние. Фрустриращите обстоятелства са засегнали базисни характеристики на личността на ищеца и важни пунктове в ценностната му система – отговорност на за бъдещето на децата, социален статус, престиж. Установено е, че към настоящия момент при Г.С. не се отчита данни за значим спад в цялостното социално функциониране, като негативните емоционални преживявания в значителна степен са намалили своята интензивност, но не се е достигнало до пълната им дезактуализация. Относно преживените събития, експертизата е приела, че ищецът е преживял травматичен стрес и неговите реакции и преживявания са нормален отговор на абнормни и травматизиращи обстоятелства.
При така изложените по-горе съображения съдът намира, че всички гореописани негативни изживявания и емоции съставляват неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с воденото срещу ищеца производство и действията на КУИППД / сега КПКОПИ/ по налагане на обезпечителни мерки – възбрана на единственото жилище на ищеца, в което живеел със семейството си, внасяне и поддържане на мотивирано искане срещу него, което като неоснователно е отхвърлено. Ето защо, предявеният иск за настъпили неимуществени вреди съдът намира за основателен .
По отношение размера на
предявения иск:
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, като следва да е налице съответствие между претърпените от лицето неимуществени вреди и размера на присъденото обезщетение, както и установена причинна връзка между увреждащите действия на Комисията и претърпените вреди.
Като обичайни неимуществени вреди практиката е квалифицирала нравствените, емоционалните и психически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, доброто име в обществото. Като нормално се приема лицето да изпитва неудобства, чувство на унизеност, притеснение и несигурност, тревожност и безпокойство, страх от осъждане – следващи се по човешка презумция неимуществени вреди. Изпитването на такива негативни изживявания от ищеца е безспорно доказано по делото. В случая като релевантни за определяне размера на обезщетението се явяват и други обстоятелства, свързани с личността на увредения – неговата свръхсензитивност към обида, отхвърляне, неудовлетореност и самият факт, че се е почувствал обвинен незаслужено и е попаднал в ситуация, за която няма вина, които са засилили негативното преживяване. В случая съдът отчита също интензитета и продължителността на водения процес, по време на който са били наложени обезпечителни мерки върху имуществото на ищеца, което освен, че било свързано с непрекъснат страх семейството му да не остане без жилище, създавало и затруднения да продължи да развива бизнеса си .
Съобразявайки горните обстоятелства, съдът намира, че искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен по справедливост, като счита, че справедлив еквивалент на същите по смисъла на чл.52 от ЗЗД вр.§1 ЗР на ЗОДОВ е заплащане на обезщетение в размер на 7 000лв., като за разликата над този размер до претендираните 10 000лв. искът следва да бъде отхвърлен
С оглед уважаване на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция с основание чл.86 от ЗЗД, като върху сумата от 7 000 лв. ответникът дължи и законната лихва за забава, така както е претендирана от ищеца, а именно начиная от 30.04.2015 г. /датата на влизане в сила на решението по гр.д.№355/2010 г. на ЛОС/до изплащане на вземането.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че предявеният иск е погасен по давност, тъй като е предявен след изтичане на 5 – годишният давностен срок. В случая вземането за обезщетение е възникнало от момента на влизане в сила на решението за отхвърляне на иска – 30.04.2015 г., а искът е предявен на 15.06.2020 г. За да достигне до извод, че искът е предявен в рамките на 5 – годишния давностен срок съдът съобразява, че в периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. срокът за предявяване на иска е спрял да тече на основание чл.3, т.2, пар.13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. Съгласно §13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето / изм.и доп. ДВ. Бр.44 от 13.05.2020 г., сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Следователно, новата давност е започнала да тече след 28.05.2020 г. и към датата на предявяване на иска не е била изтекла.
По разноските:
Ищецът Г.Д.С. е направил искане за присъждане на разноски по делото, които съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ вр.чл.78, ал.1 от ГПК ще следва да му се присъдят съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е ангажирал доказателства за сторени разноски за заплатена държавна такса в размер на 10.00 лв., такси за преписи – 30.00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1500.00 лв., съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие от 10.06.2020 г. В случая съразмерно с уважената част от иска ответникът ще следва да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 1078.00 лв.
Ответникът ще следва да заплати по бюджета на Ловешки РС и сумата от 360.00лв /триста и шестдесет лева/- за изплатения от бюджета на съда депозит на вещи лице по назначените съдебно – медицинска и съдебно-психологична експертизи.
Мотивиран от горното, съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2а от ЗОДОВ, КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО /КПКОНПИ/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.С., с ЕГН **********, с адрес: *** съдебен адрес:***, ****/чрез адв. С.Л./ сумата в размер на 7 000.00 лв. /седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от неоснователно наложена възбрана върху апартамент ***, *****, от неоснователно предявеното мотивирано искане срещу него, депозирано от КУИППД през 09.2010 г. и неоснователно воденото производство по чл.28 от ЗОПДИППД / отм./ по образуваното гр.д.№ 353/2010 г. по описа на ЛОС, приключило с влязло в сила на 30.04.2015 г. Решение № 84/03.04.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2015 г. до окончателното й изплащане, а иска за разликата над 7 000.00лв. до пълния претендиран размер от 10 000.00 лв., като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ вр.чл.78, ал.1 от ГПК, КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО /КПКОНПИ/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.С., с ЕГН **********, с адрес: *** съдебен адрес:***, ****/чрез адв. С.Л. разноски по делото съразмерно с уважената част от иска в размер на 1078.00 лв. / хиляда седемдесет и осем лева, а така също да заплати по бюджета на Ловешки РС сумата от 360.00лв /триста и шестдесет лева/ - изплатено възнаграждение на вещи лица.
Съгласно разпоредбата на чл.259 от ГПК, решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК
препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: