Решение по дело №562/2020 на Районен съд - Сливен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260093

 

гр.Сливен, 21.09.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенски районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№562  по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано въз основа на предявен иск с правно основание чл.124, вр.чл. 215  КТ и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за заплащане на трудово възнаграждение и командировъчни и се движи по реда на глава ХХV “Бързо производство”  ГПК.

Исковата молба е редовна по смисъла на чл.127, ал.1 и чл.128  ГПК, а предявения иск е допустим.  Процедурата на чл.311 ГПК е спазена. Отговор на исковата молба  е постъпил.

Предявен е иск за заплащане на трудово възнаграждение и командировъчни – правно основание чл.124, вр.чл. 215  КТ и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

Ищецът   Н.А.М., ЕГН: ********** *** чрез адв. М.Д. твърди, че на 11.06.2019 г. бил сключил с ответното дружество „Тереза Транс” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр .Сливен, ж.к. „Дружба”, бл. 8, вх. А, ет. 5, ап. 13 трудов договор за длъжност „Водач на товарен автомобил”, който бил прекратен на 24.06.2019 г. Във връзка с изпълнението на трудовия му договор му било възложено да извършва превоз на товари извън границите на страната. Не му било заплатено трудовото възнаграждение за срока на действие на трудовия договор за периода от 11.06.2019 г. до 24.06.2019 г., както и командировъчните за пътуванията му зад граница в Гърция, поради което му се била дължала обща сума от 4305,19 лв. представляваща трудово възнаграждение и командировъчни по чл. 215 КТ и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за заплащане. Не му били връчени заповедите за назначаване и за освобождаване от работа.

Иска се от съда осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 4035,19 лв., съставляваща незаплатено трудово възнаграждение и командировъчни за периода от 11.06.2019 г. до 24.06.2019 г. с правно основание чл. 124 КТ и чл. 215 КТ и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане-13.02.2020 г. Претендират се деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна  е депозиран. Посочва, че искът е допустим, но неоснователен. Признава факта, че за процесния период е бил сключен трудов договор между страните. Твърди, че претендираните от ищеца трудови възнаграждения и командировъчни му били заплатени. На 11.06.2019 г.  ищецът бил командирован за 14 дни със задача превоз на товари до Португалия и обратно до България с камион собственост на ответното дружество. След завръщането си в страната ответникът на 23.06.2019 г. бил отказал да разтовари камиона и го бил оставил в гараж на фирмата, като бил взел със себе си и документите на товарния автомобил и бил заявил, че ще ги върне на ответното дружество след като същото му заплати заплатата и командировъчните за този курс. Твърди, че на ищеца му била заплатена сумата от 1180 лв., представляваща поисканата от него сума за заплата и командировъчни. Твърди, че ответникът не бил подписал документите, които работодателят му бил представил-трудово договор, заповед за прекратяване на трудов договор и касов ордер за получената сума.Заявява, че в присъствието на свидетели ответникът бил получил поисканата от него сума без да подпише документите. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира сторените по делото разноски.

В съдебно заседание редовно призованият ищец не се явява, но чрез процесуален представител поддържа исковата молба.

Ответника по иска, редовно призован, не се явява но чрез процесуален представител поддържа отговора на наведените в него основания.

От събрания по делото доказателствен материал, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Съдът е отделил като безспорен между страните факт, че е налице трудово правоотношение между тях за процесния период, което е било прекратено, както и изпълнението на трудовия договор от страна на ищеца, който е извършвал превоз на товари извън границите на страната, за което му се дължи трудовото възнаграждение за срока на действие на трудовия договор, както и командировъчните за пътуванията му зад граница.

Спорно между страните обстоятелство е дали е било налице извършено плащане на претендираните възнаграждения от страна на работодателя.

По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза от заключението по която се установява, че общият размер на възнагражденията, които ищецът е следвало да получи за периода от 11.06.2019 г. до датата на прекратяване на трудовия договор-24.06.2019 г.  е 882,05 лева, от които сумата от 195,55 лева съставлява трудово възнаграждение по чл. 124 КТ и командировъчни по чл. 215 КТ във вр. с чл. 31, т.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина в размер на 686,50 лева. Вещото лице е изчислило дължимото възнаграждение по чл. 124 КТ съгласно разчетно-платежната ведомост и нормите на трудовото законодателство по следния начин- основното трудово възнаграждение е в размер на 560 лв. съгласно трудовия договор, като 20 са работните дни на ищеца за м. юни 2019 г. или 28 лева на ден е възнаграждението му.Умножава 28 лева по броя на реално отработените дни -9 дни от 11.06-23.06.2019 г. и се получава дължимото  брутно трудово възнаграждение от 252 лева, като нетното трудово възнаграждение след приспадане на осигурителните вноски и данък върху доходите е равно на 195,55 лева. В представената разчетно-платежна ведомост е посочено, че сумата за получаване е по сметка, но такова плащане по банков път не било извършено от ответното дружество. Вещото лице е изчислило дължимите командировъчни на ищеца по чл. 215 КТ във вр. с чл. 31, т.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и Приложение № 3 от същата съгласно което сумата на командировъчните пари на ден за международните шофьори е до 27 евро на ден. Лицето е било командировано за 14 дни, но се е завърнало един ден по рано на 23.06.2019 г., поради което 27 евро са умножени по 13 дни и общият сбор е 351 евро или 686,50 лева. На вещото лице му е представен от ответното дружество разходен касов ордер № 9 от 24.07.2019 г. за сумата от 1180 лева, като същият не е подписан от лицето получател.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка на събраните по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, след като ги прецени с оглед целия събран доказателствен материал и прецени, че са еднозначни, безпротиворечиви и неоспорени от страните.

При постановяване на съдебното си решение съдът взе предвид и правилата за разпределената в хода на процеса доказателствена тежест предвид характера на предявените искове.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

По иск с правна квалификация чл. 124 КТ във вр. с чл.128, т.2 от КТ

Настоящият иск с правна квалификация - чл. 124 КТ във вр. с чл.128, т.2 от КТ е допустим – предявен е от лице, което има правото да претендира изплащане на дължимо и уговорено трудово възнаграждение като насрещна престация срещу осъществена трудово дейност. Разгледан по същество предявения иск е основателен. За уважаването на така предявения иск е необходимо да се докаже наличието на трудово правоотношение, по което през процесния период ищецът е престирал труд, за който не е получил уговореното между страните трудово възнаграждение. Ответникът не успя да докаже твърдяното от него плащане. Видно от кредитираната от съда съдебно-икономическа експертиза в представената разчетно-платежна ведомост е посочено, че сумата за получаване е по сметка, но такова плащане по банков път не било извършено от ответното дружество. Вещото лице е изчислило дължимото нетно трудово възнаграждение в размер на 195,55 лв. за реално отработеното от ищеца време съобразявайки предвиденото в трудовия договор основно трудово възнаграждение и нормите на трудовото законодателство.

От представените по делото доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение за периода на исковата претенция. Не се спори, че ищецът в качеството си на служител е изпълнявал трудовите си задължения съгласно изискванията на работодателя. С оглед посоченото и съобразно изискването на чл.124 от КТ за ответната страна в качеството й на работодател е възникнало задължението да заплати на служителя си възнаграждение за извършената работа. По настоящия иск в тежест на ищеца е да докаже размера на уговореното трудово възнаграждение, съответно работодателят следва да представи доказателства за положителния факт на плащането му. Искът е основателен до изчисления от вещото лице размер от 195,55 лв.

По иск с правна квалификация чл.215 КТ.

Съобразно правилото на разпределение на доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК уважаването на тази претенция предполага установяването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: че през посочения период е бил командирован за изпълнение на трудовите си задължения в чужбина както и, че размерът на следващите му се командировъчни за същия период възлизат на сумата за която са се договорили двете страни но не по малко от минимално предвидената такава в нормативен акт. Доколкото между страните не се спори за това, че през същия период са били обвързани от валиден трудов договор и че ищецът е изпълнявал задължението по договора в съответствие с там предвиденото посочените обстоятелства не следва да бъдат установявани от ищеца. При установяване на посочените обстоятелства от ищеца ответникът е този който следва да докаже, че изплатил претендираната сума или недължимостта на същата в посочените размери. Съгласно разпоредбата на чл.215 от КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. В случая по делото е установено категорично че през процесния период ищеца е бил командирован. Следователно доказано е твърдението на ищеца, че има право на командировъчни. Относно размера съдът кредитира заключението на в.л. в тази част. Така ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумите, чийто размер съдът определи до посочения от вещото лице от  686,50 лева.

Ответникът не успя да докаже своето възражение за плащане, тъй като видно от кредитираната от съда съдебно-икономическа експертиза разходен касов ордер № 9 от 24.07.2019 г. за сумата от 1180 лева, не е подписан от лицето получател, което е ищецът в настоящия процес.

Съдът, счита че предявените искове са частично основателни като на ищеца се дължи общо сумата от 882,02 лева, съставляваща сбор от нетно трудово възнаграждение и командировъчни за периода от 11.06.2019 г. до 24.06.2019 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -13.02.2020 г. до окончателното плащане. За разликата до пълния предявен размер  от 4035,19 лева искова претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно разноските.

Ищецът е претендирал присъждане на разноски, в размер  на 1200 лв., адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на това адвокатско възнаграждение, което следва да бъде уважено от съда с оглед фактическата и правна сложност на делото и с оглед извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия като следва да се присъди минималния размер изчислен по чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ-512,46 лв. С оглед на изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 112,08 лв. съобразно уважената част на иска.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 390,71 лв. съобразно отхвърлената част на иска.

 Ответника на основание чл. 78, ал.  6  ГПК следва да заплати държавна такса по сметка на СлРС в размер на  35,28 лв. и сумата от 16  лв., съставляваща депозит за вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ :

ОСЪЖДА „Тереза Транс” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр .Сливен, ж.к. „Дружба”, бл. 8, вх. А, ет. 5, ап. 13 да заплати на Н.А.М., ЕГН: ********** ***  на основание чл. 124 във вр. с чл. 128, т. 2 КТ и чл. 215 КТ във вр. с чл. 31 ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина сума в общ размер на 882,05 лева, от която сумата от 195,55 лева на основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 215 КТ, съставляваща нетна стойност на неизплатено трудово възнаграждение за месец юни 2019 г. и сумата от 686,50 лева  на основание чл.215 КТ представляваща неизплатени суми за командировки, за периода от  11.06.2019 г. – 23.06.2019 г. ведно със законната лихва, върху общия размер на сумата, считано от 13.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и на осн. чл.78, ал. 1 ГПК сума в размер на 112,08 лв. , съставляваща сторени разноски по делото съобразно уважената част на иска.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над 882,05 лева до пълния предявен размер от 4035,19 лева като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „Тереза Транс” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр .Сливен, ж.к. „Дружба”, бл. 8, вх. А, ет. 5, ап. 13  да заплати по сметка на  СлРС държавна такса в размер на  35,28 лв. и сумата от 16  лв., съставляваща депозит за вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза съобразно уважената част на иска.

ОСЪЖДА Н.А.М., ЕГН: ********** ***  да заплати на „Тереза Транс” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр .Сливен, ж.к. „Дружба”, бл. 8, вх. А, ет. 5, ап. 13 сумата от 390,71 лева, съставляваща сторени по делото разноски съобразно отхвърлената част на иска.

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от постановяването му-21.09.2020 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: