Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.Пазарджик, 20.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 23.11.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от
районен съдия Бишуров АНД № 1033/2020 год. по описа на Пазарджишкия
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на К.С.В. ***, ЕГН ********** против НП № 6817 от 30.06.2020 год. на началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София,
с което на основание чл.53 ал.1 от ЗП във вр. с чл.26 ал.2, т.1, бук. „а“ от
ЗП, във вр. с чл.37 ал.1, т.1 от Наредба
№ 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства е наложена глоба в размер на 3000
лв. /три хиляди лева/.
Релевираните в
жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална
незаконосъобразност на обжалваното НП, като се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален предствител, чрез
който поддържа жалбата и излага съображения за отмяна на НП. Претендира и
присъждане на разноски.
За ответникът по жалбата – АНО, се
явява процесуален представител, който оспорва жалбата и иска потвърждаване на
НП, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд
провери основателността на жалбата, след като
съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран
за това, че на 05.06.2020 г., в 12.50 ч., на път ІІ-84, км 0+150 м, в посока
гр. Пазарджик - гр. Велинград, е управлявал и осъществявал движение на МПС с 4
оси с две управляеми оси марка „Мерцедес“, модел „Арокс“ с peг. № ***. На
посочената дата, час и място той бил спрян за проверка от служители на АПИ,
сред които бил и актосъставителя Д.З.. В хода на проверката било установено, че
МПС превозва скална фракция. Било направено измерване, при което се констатирало,
че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както следва:
При измерено
разстояние между осите 1.36 м. на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос е била 30.250 т. при максимално
допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от
Наредбата.
Съгласно чл. 3,
т.2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.7, ППС е тежко.
Измерването било
извършено с техническо средство ел. везна модел PW-10 № К0200008 и ролетка
1308/18 /5 м/.
Измерените
параметри на гореспоменатото ППС показвали, че ППС е извънгабаритно по смисъла
на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл.3, т.2 от същата наредба.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП, движението на извънгабаритни и
тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на
пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).
За така измерените
параметри на ППС при проверката, водачът не представил валидно разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредбата,
респ. тежко по чл.3, т.2 от Наредбата.
Водачът е следвало
да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не
надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри
с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от
специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но
не го е сторил. По тези причини проверяващите приели, че той и е извършил
виновно административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП, във
връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба.
По повод на всичко
това против жалбоподателя бил съставен АУАН № 7610 от 05.06.2020 година. Въз
основа на съставения акт било издадено атакуваното НП, т.к. било прието, че
нарушението не е маловажно. Наказващият орган се е мотивирал с това, че
надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопастността
на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.
По тези причини движението на ППС по РПМ с параметри надвишаващи нормите на
Наредбата се осъществява със разрешение (разрешително или квитанция за платени
пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, с което се
разрешава движение на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни
такси.
НП било връчено на
жалбоподателя с препоръчана поща на 06.07.2020год.
/разписка л.57 от делото/, а жалбата против него била подадена чрез АНО,
посредством куриер на 10.07.2020г., т.е.
в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. С оглед на това въззивната жалба е процесуално
допустима, т.к. е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното
НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на актосъставителя - св.Д.З..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства , които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна.
Първо следва да се
каже, че се установи категорично по делото, че на посочените в НП дата, час и
място жалбоподателят е бил водач на процесното
ППС, което с оглед на превозвания от
него товар е имало статут на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла
на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по смисъла на чл.3, т.2 от
същата наредба. В този смисъл е неоснователно възражението на защитата, че
измерването с гореописаната везна с неавтоматично действие било дискредитирано,
респ. - отчетеното претоварване било компрометирано, т.к. според чл.38 ал.3 от Наредба
за средствата
за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол било необходимо всички колела на МПС, както и всички
негови оси да са разположени едновременно на везната, а в конкретния казус
измерването е ставало ос по ос. Очевидно защитата не е разчела правилно
изискването на въпросната правна норма от посочената наредба. Да тя
действително гласи, че „Везните с неавтоматично действие, предназначени за
измерване на натоварването на ос/колело на превозни средства при извършване на
контрол на движението по пътищата и/или на митнически контрол, могат да
бъдат използвани за определяне на общата маса на превозните средства само
когато при измерването всички оси/колела са разположени едновременно върху
съответните части на устройствата за приемане на товара“, което значи, че това
изискване е валидно, когато въпросните везни се използват за измерване на общата
маса на превозното средство. В конкретния казус обаче проверяващите са
измервали натаварването само на осите на ППС и са съставили АУАН за
претоварване на двойната задвижваща ос, която максимално допустимо натоварване
от 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, е била натоварена с 30.250 тона. Няма съмнение, че използваната
везна с неавтоматично действие е била предназначена именно за измерване на
натоварването на ос/колело на превозни средства, при което с нея правилно е
направено и процесното замерване на ос по ос, а не едновременно на всички оси,
т.к. проверяващите не са търсели общата маса на превозното средство и не са
съставили акт за претоварване съобразно максимално допустимата му общата му
маса на товара.
Не може да се
сподели и възражението на защитата, че с издаденото НП е бил нарушен
материалният закон, т.к. от обективна страна не е налице състав на нарушение по
чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП, доколкото за конкретния превоз не е била
необходимо разрешение по смисъла на тази правна норма. Защитата мотивира това
си възражение с факта, че в конкретния случай е била налице изключението по
чл.8 ал.5 във вр. с чл.14 ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Първата
правна норма гласи, че: „На извънгабаритните и тежките пътни превозни средства
в случаите по чл. 14, ал. 3 се разрешава
да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на
максимално допустимите норми по раздел II“,
а втората, че: „Извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се
движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до
45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите
максимални натоварвания на ос по раздел II,
както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и
дължина - до 22 м“. Пак според защитата, щом е била налице това изключение, то
значи, че процесното ППС е можело да се движи с товара не въз основа на
разрешение, а само след заплащане на дължима такса, при което няма как да е
налице нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП – движение на тежко
ППС без издадено нарочно разрешение.
Според настоящия
съдебен състав в конкретния казус не е налице посоченото по-горе изключение,
т.к. както вече се посочи претоварването на двойната задвижваща ос е било с 11.25
тона над допустимото от 19 тона, което значи, че е налице превишаване с повече
от 30 % на допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II. Това пък е така, защото 30 % от
допустимите 19 тона се равняват на 5.7 тона, а констатираното процесно
претоварване – 11.25 тона, значително надвишава тази стойност, респ. този
процент.
С оглед на
казаното да тук съдът намира, че на процесната дата действително е било
извършено нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП във вр. с чл.53
ал.1 от ЗП.
Основателно се
явява обаче възражението в жалбата, че НП е незаконосъобразно, т.к. с него неправилно
е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя В..
Според настоящия
съдебен състав, от страна на актосъставителя, а след това и на АНО, субектът на
нарушението е бил неправилно определен, при което отговорността на В. е
ангажирана за деяние, което не може да му бъде вменено във вина. Това пък е
така, защото според разпоредбата на чл.11
от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства, лицата, които извършват превозите, носят отговорност за
движението и съпровождането на извънгабаритните ППС, т.е. те са длъжни да
осигуряват сигнализирането на извънгабаритното ППС и необходимите документи за
осъществяване на превоза. Видно е, че задължението е на лицата, които извършват
превозите, като това в никакъв случай не е водача на конкретното моторното
превозно средство, тъй като в т. 4 на ал. 1 от чл. 11 на наредбата изрично е
предвидено, че тези лица са длъжни да запознават водача с особените свойства на
товара и със специфичните изисквания при превозването му, с които той е
задължен да се съобразява.
В същото време,
според чл.15,
ал.3 от горепосочената наредба, лицата, на които е възложено задължението
да снабдят описаните превозни средства със съответните документи, са
собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват
превозите, като е предвидено, че същите са длъжни да подадат в Агенция „Пътна
инфраструктура“ или в съответното областно пътно управление или община
заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. В конкретния
казус няма съмнение, че жалбоподателят В., според представените по делото трудов
договор № 1052 от 05.12.2019г. /л.52- / и свидетелство за регистрация на МПС
част ІІ /л.60 /, не е нито собственик на ППС, нито извършва превоза, освен –
фактически, т.е. в качеството си на водач на МПС. Ясно е, че процесното ППС е
собственост на „М.“ ЕООД и по силата на лизингов договор се стопанисва от „В.“
АД, което пък очевидно го е преотстъпило на работодателя на В. *** груп ИГ“
ЕООД-Симитли. От друга страна, от пътен лист № 306585 /л.63 от делото/ се
установява, че като водач е вписан В.,*** груп ИГ“, което на процесната дата е
възложило на горния да извърши превоз за собствена /на дружеството/ сметка.
Това е видно и от кантарната бележка /л.61 от делото/. Предвид всичко казано до
тук няма никакво съмнение, че жалбоподателят В. е само трудово ангажиран в
посоченото по горе дружество, което в качествот оси на превозвач е извършило
превоза за собствена сметка.
На следващо място,
според легалната дефиниция, съдържаща се в §1,
т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози, "Превозвач" е всяко
физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва
обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства,
предназначени за тази цел. А според легалната дефиниция, съдържаща се в §6,
т.25 от ЗДвП, "Водач" е лице, което управлява пътно превозно
средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни,
товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
Очевидно, в
настоящия случай, наказаното лице не отговаря на тези изисквания, а в
качеството на водач на автомобила /тежкотоварен и/или извънгабаритен/ няма
задължение за снабдяване със съответно разрешително и липсата на последното не
може да му бъде вменено във вина, респ. не следва да бъде санкциониран по
посочения ред.
В конкретния казус
поведението на В. е можело да се квалифицира само и единствено като нарушение по
чл.
139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй като тази разпоредба сочи, че движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на
ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението. За такова
нарушение обаче се налага санкция на основание чл.
177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП - наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач,
който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство
с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството. Такова нарушение обаче
на жалбоподателя не е вменявано, а при наличието на специална норма, по която
следва да носят отговорност водачите на ППС, нарушението за което е наказан В.
се явява несъставомерно от обективна и субективна страна.
Всичко това прави
обжалваното НП незаконосъобразно и налага неговата отмяна.
При този изход от
делото, който е благоприятен за жалбоподателя, искането за присъждане на
разноски в негова полза се явява основателно, за разлика от искането на процесуални
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От съдържанието на
представените по делото договор за правна защита и съдействие /л. 77/ се
установява, че е било договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение в размер на 440 лв. (четиристотин и четиридесет лева).
При това положение
Агенция „Пътна инфраструктура“-София следва да бъде осъдена да заплати от
бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски, доколкото
според чл.2 от Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на
АПИ е юридическо лице на бюджетна
издръжка към министъра
на регионалното развитие и благоустройството със седалище в София, а органът издал
незаконосъобразното НП е структуриран в специализирано звено към Агенцията.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 6817 от 30.06.2020 год. на началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ –
гр.София, с
което на К.С.В. ***, ЕГН **********, на основание чл.53 ал.1 от ЗП във вр. с чл.26
ал.2, т.1, бук. „а“ от ЗП, във вр. с чл.37 ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства е наложена глоба в размер на 3000
лв. /три хиляди лева/.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“-София ДА
ЗАПЛАТИ на К.С.В. ***, ЕГН ********** разноски в размер на 440 лв. (четиристотин и
четиридесет лева) - адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване
в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: