Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
София, 04.05.2022
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 3-ти с-в, в открито заседание на двадесет
и осми февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИ Г.
ЕКАТЕРИНА СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желявска ч.гр.д. № 5544 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е по реда на чл. 462 вр. чл. 278 ГПК.
Образувано
е по частна жалба от С.О., Дирекция „Общински приходи“, срещу Разпределение
от 17.03.2021 г. по изпълнително дело № 20208440400462, предявено на 18.03.2021
г. по описа на ЧСИС.Я..
В жалбата се излага, че, независимо, че разпределената
сума не е постъпила от продажба на имот, ЧСИ незаконосъобразно и неправилно е
нарушил разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД, тъй като е следвало да отчете
качеството на С.О. като хирографарен кредитор на
основание издадено удостоверение за присъединяване по делото от ЧСИ М.П., рег.№
851. Според жалбоподателя става въпрос за публични държавни вземания, които би
следвало съразмерно да се удовлетворят с вземанията на НАП. С тези доводи моли
съда да отмени обжалваното разпределение като неправилно и незаконосъобразно и
да разпредели сума в полза на С.О..
Насрещните страни
по жалбата не заявяват становище по нея и не ангажират доказателства.
По делото са
постъпили на основание чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви на ПЧСИ И.П.при ЧСИС.Я., рег.№ 844, с
район на действие СГС, относно допустимостта и основателността на жалбата с
подробно изложени съображения.
Съдът като взе
пред вид изложените от страните доводи и събраните доказателства, намира
следното:
Жалбата е подадена срещу акт, които подлежи на обжалване,
в законоустановения срок по чл. 462,
ал.2 ГПК и от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните
съображения:
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „У.Б.“ АД за дължими суми от длъжниците
А.Б.Г., ЕГН **********, Д.Т.Г., ЕГН **********, „Б.“ ООД, ЕИК*********, „Б.“
ООД, ЕИК ******** и „Б.А.“ ЕООД, ЕИК ********, съгласно представен изпълнителен
лист, издаден по гр.дело № 461/2020 г. на Софийски районен съд, 145-ти състав,
за сумата от 776 604,15 евро - главница, ведно със законна лихва от
01.08.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата от 751 250,42 евро
договорна лихва, както и 60 285.46 лв. разноски по делото.
Към датата на изготвяне на обжалваното разпределение са
били дължими следните суми: 1 518 905,75
лв. — главница, ведно със законна от 01.08.2020 г. до окончателното й
изплащане, договорна лихва в общ размер на 1 469 318 лв. и присъдени разноски
по издаване на изпълнителния лист в размер на 57 314,99 лв., тъй като са
били налице предходни плащания.
С разпореждане от 04.03.2021 г. е насрочено разпределение
на постъпилата по делото сума от запор върху банковите сметки на длъжника „Б.”
ООД, открити в „Т.Б.” АД за 18.03.2021 г. от 15:00 часа, за което са редовно
уведомени страните по делото.
В съответствие с чл. 458 ГПК е изпратено искане до
Национална агенция за приходите за установяване размера на публичните
задължения на длъжника.
С удостоверение изх. № 220372003337452/09.11.2020 г. Национална
агенция за приходите е уведомила, че длъжникът „Б.“ ООД има дължими публични
задължения в размер на 48 164,09 лв.
Частният жалбоподател С.О., Дирекция „Общински приходи“,
отдел „Ревизии и събиране на вземания“ е присъединен като взискател по делото с
разпореждане на ПЧСИ И.П.от 18.03.2021 г., въз основа на Удостоверение по чл.
456 от ГПК, издадено от ЧСИ М.П., рег.№ 851, с район на действие СГС.
Видно от приложеното по делото удостоверение, вземането
на С.О. произтича от Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК
за неплатени данъци за недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ и такси
битови отпадъци, дължими на осн. чл. 63, ал. 1 ЗМДТ.
На 18.03.2021 г. в 15:00 часа е съставен протокол за
предявяване на разпределение по изп.дело №
20208440400462, като постъпилата сума в размер 1 659,82 лв. е разпределена,
както следва:
1.
Разноски:
- на взискателя „У.Б.“ АД – 278,40 лв. – начислени обикновени и
държавни такси, сторени по повод изпълнението върху процесната
банкова сметка ***.
2. за НАП - сума
в размер на 1 282,07 лв. – публични задължения на длъжника.
Разпределението е предявено на страните на 18.03.2021 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Разпределението по чл. 460 ГПК е постановление на
съдебния изпълнител, с което той определя кои притезания
подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума
се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Предпоставките
за извършването на постановлението за разпределение са две - в изпълнителното
производство да има повече от един взискател и постъпилата от изпълнението сума
да е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели. Когато събраната
сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният
изпълнител извършва разпределение, като най - напред определя суми за изплащане
на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а
остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.
Изготвеното разпределение се предявява, съгласно чл. 462 ГПК, и подлежи на обжалване, като разпределението се изготвя само когато има
повече от един взискател по изпълнителното дело.
Пред вид така изяснената същност на акта по чл. 460 ГПК,
допустимите доводи, които подлежат на разглеждане в производство по чл. 463 вр. с чл. 278 ГПК са за погрешна преценка на съдебния
изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях
вземания и съответните им привилегии.
От представения Протокол за разпределение е видно, че
сумата 1 659,82 лв. е разпределена, съобразно законовите изисквания, като не са
налице нарушения от страна на ЧСИ.
В настоящия случай твърдението на жалбоподателя, че
разпределението е извършено в противоречие на чл. 136 ЗЗД е неоснователно.
В правилно приложение на нормата на чл. 136 ГПК ЧСИ е
отделил първо суми за вземанията за разноски по принудителното изпълнение, в
т.ч. както дължимите такси в полза на ЧСИС.Я., така и заплатените от взискателя „У.Б.“ АД обикновени такси по делото. Тъй като
по делото са били налице предходни плащания, с които са погасени таксите по
осъществяване на изпълнителния способ, от който са постъпили парите, а именно
запор върху банковата сметка на длъжника, открита в „Т.Б.“ АД, на първа
привилегия са признати таксите във връзка с насрочване на разпределението/по т.
5 - призовки за предявяване на разпределение до страните – 10 бр. - 240.00 лв.,
с вкл. ДДС; по т. 13 - изготвяне и предявяване на разпределение - 36.00 лв., с
вкл. ДДС и т. 31 - такса за банков превод - 1.20 лв. - 2бр. - 2.40 лв./. На
следващо място е отделена сума за частично погасяване на публичните задължения
на длъжника „Б.“ ООД в размер на 1 282,07 лв.
Съгласно чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД с привилегия се ползват
вземанията на държавата, освен тия за глоби.
Съгласно чл. 162 ДОПК държавните вземания са публични и
частни, а съгласно чл. 162, ал. 2 ДОПК, публичните вземания биват държавни и
общински. С привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД се ползват само публичните
държавни вземания. От тази група са изключени вземанията по чл. 136, ал. 1, т.
2 ЗЗД, които са поставени в по - преден ред - за данъци на имота, върху който е
насочено изпълнението. С привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД се ползват
всички други държавни вземания, за данъци или други - например ДДС, ДОД, ДЗПО,
здравни осигуровки.
Вземането на общината за данъци върху недвижим имот се
ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД и то само за имота, предмет
на принудително изпълнение. Тази привилегия е особена, понеже дава право на
предпочтително удовлетворение само когато изпълнението е проведено върху
определено имущество - за вземания, свързани с него. Привилегията по т. 2 е
дадена само на вземания срещу длъжника, т.е. собственика на имота, който е
изнесен на публична продан.
Видно е от доказателствата по делото е, че сумата е
постъпила от запор върху банкови сметки на длъжника „Б.” ООД, а не от продажба
на недвижим имот.
На следващо място, съдът намира, че публичният характер
на вземането за такса „битови отпадъци“ за продадените недвижими имоти, не го
прави привилегировано по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, тъй като не
представлява вземане за данък, а плащане за извършена от съответната община
услуга. Таксата, за разлика от вземането за данък, няма безвъзмезден характер и
се дължи за конкретна услуга, предоставена от общината.
Пред вид изложеното настоящата съдебна инстанция намира,
че извършеното от ЧСИ разпределение е правилно и законосъобразно, поради което
същото следва да се потвърди като такова, а подадената частна жалба да се
остави без уважение, като неоснователна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
частна жалба от С.О., Дирекция
„Общински приходи“ срещу Разпределение от 17.03.2021 г. по изпълнително дело №
20208440400462, предявено на 18.03.2021 г. по описа на ЧСИС.Я., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в
едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.