№ 168
гр. Стара Загора, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христо Ангелов
при участието на секретаря Веселина Н. Станчева
като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно
наказателно дело № 20245530202128 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Н. Т. против наказателно постановление № 24-1228-
000268 от 08.03.2024 г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора.
В жалбата се твърди, че е нарушена процедурата по установяване и констатиране на
това нарушение и съответно налагане на наказание, като се излагат съображения в тази
насока в подкрепа на молбата съдът да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. Б., от АК – Стара Загора. Поддържа жалбата в подкрепа на искането за отмяна на
процесното НП. Претендират се направените по делото разноски.
Въззиваемата страна - началник група в ОД на МВР Стара Загора, сектор ПП, в
депозирано до съда писмено становище сочи доводи, че атакуваното наказателно
постановление е напълно законосъобразно, правилно и обосновано. Претендира за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован се представлявана
от юрисконсулт С. Русева.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено
следното:
Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.
С обжалваното наказателно постановление № 24-1228-000268 от 08.03.2024 г. на
началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора на нарушителя Т. Н. Т. на
1
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени следните наказания: глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено от него
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а именно: на 21.01.2024 г. в 15:00ч. в ********** по
главния път в селото в посока юг-север управлява собственият си мотоциклет „**********“,
без регистрационен номер, с рама № **********, като при извършената проверка се
установило, че водачът управлява МПС, което не е регистрирано съгласно Наредба 1-
45/2000г. на МВР. По случая е образувана преписка № 8245 зм-143/24г. по описа на II РУ-
Стара Загора, която е докладвана в РП-Стара Загора. На 01.03.2024 г. в сектор “Пътна
полиция“-Стара Загора е получено постановление №2043/29.02.2024г. на РП-Стара Загора за
отказ да се образува наказателното производство, с мнение за налагане на административно
наказание по ЗДвП. При индивидуализиране на наказанието е съобразен чл.27, ал.2 от
ЗАНН.
Въз основа на установеното от полицейските органи на жалбоподателя е бил
съставен АУАН № GA № 881557 от 21.01.2024г. за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1,
пр. 3 от ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, въз
основа на постановление за отказ да се образува наказателно производство № 2043/2024г. от
29.02.2024 г. на Районна прокуратура - Стара Загора. С постановлението е отказано
образуването на досъдебно производство № 8245 зм-143/2024г. по описа на Второ РУ-Стара
Загора и е прекратена преписка № 2290/2024г. на Районна прокуратура - Стара Загора, тъй
като деянието е с явно незначителна степен на обществена опасност. В мотивите си
наблюдаващият прокурор е приел, че макар и формално деянието да съставлява
престъпление по чл. 345, ал.2, вр. ал. 1 от НК, то с оглед явно незначителна степен на
обществена опасност не съставлява престъпление, като прокурора е приел, че е налице
хипотезата на чл.9, ал.2 от НК. Препис от постановлението, ведно с преписката е изпратен
на началника на сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора.
Във връзка с извършена проверка и установеното от полицейските служители
нарушение е представена докладна записка 8245 р-1620 от 22.01.2024 г. и докладна записка
8245 зм-143 от 20.02.2024 г.
Във връзка с личността на Т. Н. Т. е представена справка за нарушител/водач от
16.07.2024г.
Във връзка с компетентността на актосъставителя и наказващия орган е представена
заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетели са разпитани Н. Т. Т.
/баща на жалбоподателя/, С. Г. Ч. / актосъставител/ и Р. И. И. /свидетел по АУАН/.
От показанията на Н. Т. се установява, че на 21.01.2024г. били в дома си в
********** като нямали точен административен адрес. Месец преди това купил подарък на
сина си мотор по надлежния ред и за който имал талон. Моторът бил за ремонт и двамата му
синове го отремонтирали. Къщата им била последна в селото и след това започвал черен път
2
- неасфалтирана улица. Синът му започнал да тества мотора първо в двора и по нагоре от тях
на една поляна. Твърди, че синът му знаел правата и задълженията си като водач и че нямал
право да го управлява по републиканските пътища на страната. Синът му отишъл на тази
поляна да помогне на свой приятел, който също е бил с мотор и малко по-късно се обадил на
Т. да каже, че е закъсал на черен път. Свидетелят отишъл, моторът бил изцяло в кал и му
казал по най-бързия начин да го закара в къщата им. Малко преди това арендаторът ги е
засякъл да карат в нивата, но нямал никакви претенции към момчетата. Свидетелят Т.
разговарял с арендатора и му казал, ако има някакви претенции да му платят обезщетение.
При пристигането на служителите от Второ РУ- Стара Загора свидетелят им обяснил каква е
ситуацията и оказал пълно съдействие, тъй като бил бивш служител. Заедно със сина си
завели полицаите да видят мотора. Полицаите заявили, че жалбоподателят карал без
необходимата категория, а свидетелят отговорил, че щом така са решили да му напишат
необходимия акт. Те заснели мотора, отнели свидетелството за управление и талона на
мотора. После отишли във Второ РУ и там синът му написал обяснение. След съставяне на
акта синът му го подписал, а свидетелят поискал да се запознае с него и забелязал, че във
втората част на акта пишело, че е установен на главен път в селото, което не отговаряло на
истината. Синът му не е бил на този път с мотора и казал на полицейските органи, че
неправилно е изписано. Синът му бил пълнолетен, но не е бил с мотора на главен път.
Къщата им се намирала в края на улица, където започвал черен път. Твърди, че написаното в
докладната на полицаите не отговаря на истината, те първо не са го спрели и не са го
установили на главния път, не било вярно написаното и в постановлението на
прокуратурата от 29.02.2024г.
При обсъждане на показанията на свидетелят Т., съдът отчете обстоятелството, че
същият е в роднински отношения с жалбоподателя, поради което изложеното от него налага
внимателно да бъде анализирано в светлината на останалия доказателствен материал. Съдът
не кредитира показанията на този свидетел относно твърдението, че жалбоподателят не е
карал на главен път, тъй като сам посочва, че не е бил с него, нито го е наблюдавал и няма
преки и непосредствени впечатления от движението му в процесния период.
От показанията на свидетеля Ч. се установява, че когато пътували по подаден сигнал
по главния път процесният мотор карал пред полицейската кола, те подали сигнал да спре и
той тръгнал по черния път да бяга. Губили го от полезрение докато карал, но не било
възможно друг да е карал по главния път. Като установили кой е отишли на място и пред
него жалбоподателят признал, че е карал по главния път. Били в екип с Р. И. и Д. Д., като той
бил командир и се качвал като трети при тях. Те имали таблет, но не помни дали са правени
снимки с този таблет. Моторът бил паркиран вече в двора на къща в селото, където ги
завели. Сигурен е, че това бил същият мотор, който първоначално е видял в движение.
Къщата била някъде от горна страна на пътя. Бащата на момчето и този, който е бил подал
сигнала били по пътя вдясно, в някакви ниви и имало сняг. Полицаите отишли до къщата му
и жалбоподателят извадил мотора. Сигналът бил подаден за няколко мотора, които карали в
нивата на арендатора.
3
От показанията на И. се установява, че е имало подаден сигнал на тел. 112, че
мотори карат в посевите на земеделец и се отправили към **********. На влизане в
********** докато карали по главния път, по описанието на мотора и на облеклото на
моториста го видели да кара по главния път. Познали го по дрехите и по мотора.
Мотористът свил вдясно, обаче те не продължили след него, а продължили направо и
отишли на място в края на селото до нивата, където са карали моторите и човекът, който
подал сигнала дал същото описание на същия мотор, както бил описан на тел. 112. На място
бил дори бащата на момчето, който ги завел у тях и мотористът бил там. При влизане в
********** полицейските органи видели моториста да кара на главния път, когато влезли в
селото го видели. След като той ги видял мотористът свил вдясно по малките улички, но те
не продължили след него, за да не станел някакъв инцидент. Баща му им съдействал и ги
завел при сина си. Свидетелят не познавал тези хора и доколкото си спомня, те дори не били
от този край, а от северна България, защото си говорили с баща му. Свидетелството за
управление на МПС взели на основание Закона за движение по пътищата - след като нямал
съответната категория, свидетелството за управление се отнемало. Съставили му акт заради
това, че нямал съответната категория за мотора, който управлявал – над 125 кубика, и заради
това, че карал без номера.
Показанията на двамата свидетели съдът кредитира като логични, последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както и с
приложените в административната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени
към доказателствения материал.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
Няма допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени
процесуални нарушения на материалния и процесуалния закон, които да опорочават
атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна или изменение.
В конкретния случай, при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното
наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. Твърдяното за нарушено право на защита на жалбоподателя, поради липса
на изложени в наказателното постановление съставомерни признаци на санкционираното
деяние, не се споделя от съда. Нарушението е описано по надлежния ред от фактическа
страна, с необходимата конкретика и яснота и с посочване на всички елементи от визирания
състав на нарушената административна разпоредба /време, място, авторство и
обстоятелства, при които е извършено/. Няколкократно в обжалваното наказателно
постановление е посочено, че се касае за виновно поведение на жалбоподателя, поради
управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС /мотоциклет/. Посочената липса на
табела с регистрационните номера на мотоциклета, който се е движил по път, отворен за
обществено ползване е обстоятелство, което е установено при извършване на процесното
деяние и чието констатиране от полицейските служители е било основание за издаване на
АУАН, уточнено и в показанията на полицейските органи. Макар наказателно
4
постановление да е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съставения преди това
АУАН съдържа описание на характеристичните данни за процесния мотоциклет, а именно
********** ********** т.е. обем на двигателя - 125 куб.см., и вид ППС- мотоциклет до 125
к.см. което е достатъчно като данни за преценката от необходимостта да бъде или не
регистрирано въпросното МПС. Актът е бил предявен на жалбоподателя и същият след като
се е запознал със съдържанието му, го е подписал, без възражения, включително и без
възражения относно описаната фактология. Наред с това дадената правна квалификация /в
приложената й хипотеза/, на която се основава наказващия орган за прилагането на
съответната санкция, ясно говори, че административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за неизпълнение на законовото изискване по пътищата,
отворени за обществено ползване да се допускат само МПС, които са регистрирани.
Предвид на това съдът приема, че не са налице формални предпоставки за отмяна на
процесното наказателно постановление, тъй като при реализирането на отговорността на
жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството и нарушаване на правото на защита на наказаното лице.
Съгласно нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От събраните
в настоящото производство писмени и гласни доказателства се установи безспорно, че
управлявания от Т. МПС - мотоциклет марка „**********“, собственост на Т. Н. Т., не е
регистрирано към датата на нарушението - 21.01.2021 г. Не се спори и по това, че водач на
същото е жалбоподателят Т. Н. Т.. В качеството си на водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на
ЗДвП, предприемайки управление на МПС, Т. е субект на задължения, визирани в нормите
на ЗДвП относно установените правила за движение по пътищата и изискванията към
движещите се превозни средства. С поведението си той е нарушил въведената в чл. 140, ал.
1 от ЗДвП забрана.
Легална дефиниция за регистрация се съдържа в § 2 т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. Съгласно този текст „регистрация“ е административно разрешение за
превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. В случая безспорно се
установява, че на процесните дата и час жалбоподателят е управлявал на път, отворен за
обществено ползване, мотоциклет марка „**********“, модел „**********“ **********, с
идентификационен номер на рама **********, който не е бил регистриран по надлежния
ред, което е в нарушение на горецитираната разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Следва да
се съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, което в случая
и съобразно коментираната доказателствена съвкупност, не беше оборено.
5
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че не ставало ясно дали
процесното МПС - мотоциклет, подлежи или не подлежи на регистрация и на какво правно
основание. В издаденият АУАН на 21.01.2024 г. е посочен вид ППС – мотоциклет до 125
к.см. В оспореното наказателно постановление е посочен точния вид на ППС, техническите
му характеристики и че същото попада в обхвата на дефиницията за МПС, подлежащи на
регистрация, както и по кой ред - приложимата наредба за регистрация на МПС.
Действително съгласно чл. 1, ал. 5 от специалната Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. не
подлежат на регистрация определени категории превозни средства, сред които и МПС,
предназначени за състезания по затворен маршрут. В случая управляваното МПС не е било
предназначено за спортни цели, за да не подлежи на регистрация, но това не означава, че за
тази категория превозни средства е позволено да се движат без регистрация и
регистрационни табели по пътищата, отворени за обществено ползване. В конкретния
случай Т. не е управлявал мотоциклет по затворен маршрут, а на улица в с. **********.
Освен това управляваното превозно средство мотоциклет „**********“ **********
притежава всички характеристики на МПС и ППС, тъй като съгласно § 6, т. 11 от ДР на
ЗДвП – „МПС“ е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с
изключение на релсовите превозни средства, а съгласно § 6, т. 13 от ДР на ЗДвП –
„Мотоциклет“ е двуколесно пътно превозно средство с кош или без кош, което има двигател
с работен обем над 50 к.см. Следователно въпросното МПС, за да се движи по „пътищата за
обществено ползване“, следва да подлежи на регистрация и може да участва в пътното
движение по тези пътища едва след извършването й. Т., в качеството си на правоспособен
водач е запознат с разпоредбите на ЗДвП, поради което е могъл и е бил длъжен да съобрази
поведението си със забраната за управление на моторно превозно средство, по път отворен
за обществено ползване, след като същото е без поставени регистрационни табели на
определените места. Жалбоподателят е могъл и е бил длъжен, да не допуска придвижването
си по път отворен за обществено ползване. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 7, ал. 1 от
ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо, като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените от закона случаи, каквото предвиждане не е
налице по отношение на нарушението по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл дори и
санкционираното деяние да не е извършено умишлено, а по непредпазливост, не се променя
крайния извод за неговата съставомерност от субективна страна и съответно за виновно
извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл съдът
приема, че и от субективна страна деянието се доказва по категоричен и безспорен начин.
Отделно от посоченото, с оглед пълнота на изложението съдът следва да отбележи,
че видно от чл. 149, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и Регламент/ЕС/№ 168/2013 г., на задължителна
регистрация подлежат МПС от категория L3е-А1, където попада и процесният мотоциклет.
Според ЗДвП същият може да се управлява от правоспособно лице по ЗДвП, притежаващо
категория А1 и подлежи на регистрация в МВР и в съответната общината, тъй като с пътен
данък се облагат регистрираните и движещи се по пътната мрежа на страната МПС. За него
е задължителна и застраховка „Гражданска отговорност“, като единствено винетни такси не
6
се заплащат /мотопедите и мотоциклетите са освободени/. Следователно липсата на
регистрация е основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност по чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Правилно и законосъобразно за извършеното нарушение жалбоподателят е
санкциониран на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. При определяне размера на
наложените административни наказания, наказващият орган е съобразил изискванията на чл.
27, ал. 2 от ЗАНН и е отчел тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината, като правилно е наложил предвидените в закона
санкции в минимален размер, а именно - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца. Определените санкции според съда ще спомогнат в
най-пълна степен да се изпълнят целите на административното наказание по смисъла чл. 12
от ЗАНН - да се поправи и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред
и ще въздействат възпитателно и предупредително и върху останалите членове на
обществото.
Що се отнася до прилагане на чл. 28 от ЗАНН по отношение на извършеното от
жалбоподателя нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съдът следва да посочи, че в случая
намира приложение чл. 189з от ЗДвП, който изключва приложението на чл. 28 и 58г от
ЗАНН за нарушения по ЗДвП. Съобразявайки това, съдът счита, че деянието не може да
бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение. В тази връзка
административнонаказващият орган е съобразил обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН,
вземайки предвид, че жалбоподателят е правоспособен шофьор от 2020 г., но не и за
категорията на МПС, което е управлявал, бил е санкциониран с влезли в сила фишове и
наказателни постановления и за други нарушения на правилата за движение по пътищата,
което е показателно за по-високата степен на обществена опасност на дееца. Последният
като правоспособен водач и собственик на МПС, следва да е наясно със законоустановения
ред за предприемането на действия по управлението им и последиците при неизпълнение на
този ред.
При така извършената съвкупна оценка на фактите и обстоятелства по делото, съдът
намира, че жалбоподателя Т. е извършил нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, доколкото се
доказа, че е осъществил деянието от обективна и субективна страна, поради което и
атакуваното наказателно постановление, с което същия е наказан за това деяние се явява
законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото, с оглед направеното от въззиваемата страна искане за
присъждане на разноски и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, съдът намира, че
жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Стара Загора сумата от
80 /осемдесет/ лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горните съображения съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-1228-000268 от дата 08.03.2024
г., с което на Т. Н. Т., ЕГН: **********, с адрес ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, като законосъобразно.
ОСЪЖДА Т. Н. Т., ЕГН: **********, с адрес **********, да заплати на ОД на МВР
- Стара Загора, сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Стара
Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8