№ 41
гр. М., общ. М., обл. В., 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия Д.
при участието на секретаря Е.Г.
като разгледа докладваното от Анелия Д. Административно наказателно дело
№ 20231450200030 по описа за 2023 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № BG19042022/5800/Р8-
760/10.10.2022 г. на Г.А.Т. – Директор на Национално тол управление /НТУ/
към Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ гр.С., с което на нарушителя К.
Р. А. от с.С.М., община Л., е наложено Административно наказание - ГЛОБА
в размер на 1 800 /ХИЛЯДА И ОСЕМСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на
чл.179 ал.3а от ЗДвП, като законосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.5, вр. с
чл.58д т.1 от ЗАНН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК , вр.
с чл.78 ал.8 от ГПК, вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ К. Р. А. от с.С.М., община Л., ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна
инфраструктура” /АПИ/ гр.С. сумата от 120 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА К. Р. А. да заплати в полза на Държавата по бюджета на
съдебната власт по сметка на МРС направените по делото разноски в размер
на 159.75 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
1
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
К. Р. А. от с.С.М., община Л., е обжалвал в срок Наказателно
постановление № BG19042022/5800/Р8-760/10.10.2022 г. на Г.А.Т. – Директор
на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура”
/АПИ/ гр.С..
Жалбоподателят редовно призован, не се явява на съдебното следствие,
а се представлява от адв. З. М. от АК гр.М. Последната взема становище да
бъде отменено атакуваното Наказателно постановление като
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материално-
правните разпоредби и пир несъответствие с целта на закона. По делото е
приложена Писмена защита, с подробно развити доводи, които ще бъдат
обект на коментар в по-долните абзаци. Основният акцент в приложената по
делото Писмена защита е, че по делото не може да се установи самоличността
на водача, който е управлявал ППС в момента на нарушението. Иска се
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът се представлява от юрисконсулт К. М.. Последната взема
становище да бъде потвърдено атакуваното НП като законосъобразно,
издадено в съответствие с целта на закона и при спазване на всички
материалноправни и процесуалноправни изисквания. Акцентува се, че
авторството на деянието е доказано и именно жалбоподателя е бил
извършител на деянието и е бил водач на ППС-то на 08.04.2022 г. Подчертава
се, че безспорно установено по делото е, че конкретния тол сегмент, на който
се намира контролното устройство, засекло нарушението няма получени тол
Декларации за съответното пътно превозно средство и съответно няма и
платени тол такси. По делото е приложено и Писмено становище, с което са
доразвити аргументи в подкрепа на изложеното, които също ще бъдат обект
на коментар в по-долните абзаци. Моли се, присъждане на юрисконсултско
2
възнаграждение, в справедлив размер.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Видно от
приложеното в оригинал НП същото е връчено на съпругата на
жалбоподателя на 07.11.2022 год. Последният е упражнил правото си на
жалба и такава е входирана пред ответника на 11.11.2022 г. под № 94-00-
23473, а е изпратена на 10.11.2022 г., видно от приложения по делото
пощенски плик в оригинал, като безспорно е в срок.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно АНХД № 1417/2022 г. по описа на РС гр.
М. пощенски плик в оригинал с клеймо от 10.11.2022 г. АУАН №
BG19042022/5800/Р8-760 от 19.04.2022 г., международна товарителница от
18.04.2022 г. с приложения на чужд език, ксерокопие на свидетелство за
управление на МПС № ххх, свидетелство за регистрация част 2 под № хххх и
под № ххххх, ксерокопие на свидетелство за регистрация, част 1 - ххххх,
заверено копие № ********** за Международен автомобилен превоз на
товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, справка под рег. № 32-
150633 от 10.05.2022 г. на Началника на Отдел в АМ, отдел ПТРР, ТД
Митница – С., заповед № ЗАМ-332/32-66544 от 28.02.2020 г. на Директора на
Агенция „Митници, гр. С., заповед № РД11-167 от 08.02.2021 г. на
Председателя на управителния съвет на АПИ, заповед № ЧР-СП-622 от
11.08.2022 г. на Председателя на управителния съвет на АПИ, заповед № РД-
11-760 от 19.08.2022 г. на Председателя на управителния съвет на АПИ,
създаден доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл.
167а ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179 ал. 3- 3в от ЗДвП,
касателно 08.04.2022 г., два броя черно бели снимки от статично изображение
във вид на снимков материал на ППС с рег. № хххх, наказателно
постановление № BG19042022/5800/Р8- 760/10.10.2022 г. на директора на
НТУ, писмо под изх. № 94-00-22387 от 27.10.2022 г. на Директора на НТУ,
известие за доставяне с клеймо от 08.07.2022 г., справка под изх. № 11-00-3 от
05.01.2023 г. на Директора на ОПУ М. заверени копия от Договор за наем от
16.07.2021 г. и извлечение от тахошайба, касателно 08.04.2022 г., писмо от
Директора на Национално ТОЛ управление гр.С. до Териториална Дирекция
„Митници“ гр.С., ведно с разпечатка на оригинален файл, във връзка с
3
Квитанция за платени пътни такси в Р.Б. № АМ22BG005731Х45371151-
********** от 19.04.2022 г., Становище от отдел „Управление на
информационна система и инфраструктура“ НТУ от 14.02.2023 г., 2 бр.
Справки от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, относно актуалното състояние към 08.04.2022 г. на „Л. т.“
ООД със седалище и адрес на управление с.С.М., община Л., област М.и
„В.Т.“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.С.М., община Л., област
М. Съответно са разпитани свидетелите Е. Ц. и Ф. П. и двамата работещи
като инспектори в ТД „Митници“ гр.С., с месторабота ГКПП К. – отдел
„Пътни такси и разрешителен режим“. Съответно свидетелката Е. Ц. е
актосъставител, а свидетеля Ф. П. свидетел при съставяне на акта.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен,
категоричен и непротиворечив начин, че на 08.04.2022 г. в 11:44 часа с
устройство № 40072, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, е било регистрирано
движението на пътно превозно средство влекач, марка и модел „Д.“ с рег.№
хххх, с обща технически допустима максимална маса над 12 тона, по път № I-
1, км.160+506 в област В., община М., с.Р.Б. (включен в обхвата на платената
пътна мрежа), като за него не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно
чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Затова е бил генериран доказателствен
запис доклад от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП с номер на
нарушението DСЕЕС54DBFFC63E4E053021F160AA89D с приложени към
него статични изображения. На 19.04.2022 г. в 02:42 часа в направление
излизане от територията на Р.Б. на ГКПП-К. е пристигнало посоченото пътно
превозно средство влекач, марка и модел „Д.“ с рег.№ хххх, с обща
технически допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от
жалбоподателя. При извършената проверка било установено, че за
посоченото превозно средство е генериран доказателствен запис доклад от
електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП. Актосъставителката Е. Ц.
преценила, че е извършено административно нарушение и затова, в
присъствието на свидетеля Ф. П. съставила акт за установяване на
административно нарушение № BG19042022/5800/Р8-760 от 19.04.2022 г., в
който описала горните обстоятелства и посочила, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбите на чл.179 ал.3а от ЗДвП. На жалбоподателя бил
връчен препис от АУАН срещу подпис, като в същия жалбоподателят не
4
посочил възражения. Жалбоподателят е бил уведомен и за възможността да
бъде освободен от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен
срок бъде заплатена компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер 750
лева. Писмени възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са постъпили.
Компенсаторна такса не е била заплатена в посочения срок. Затова въз основа
на съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено
и атакуваното Наказателно постановление № BG19042022/5800/Р8-760 от
10.10.2022 г. В Наказателното постановление административнонаказващият
орган е възпроизвел обстоятелствената част на акта и е описал установеното в
АУАН нарушение, като е посочил нарушените разпоредби.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно
установена въз основа на показанията на свидетелите Е. Ц. и Ф. П., както и от
приетите по делото писмени доказателства, а именно: АУАН №
BG19042022/5800/Р8-760 от 19.04.2022 г., международна товарителница от
18.04.2022 г. с приложения на чужд език, ксерокопие на свидетелство за
управление на МПС № ххх, свидетелство за регистрация част 2 под № хххх и
под № ххххх, ксерокопие на свидетелство за регистрация, част 1 - ххххх,
заверено копие № ********** за Международен автомобилен превоз на
товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, справка под рег. № 32-
150633 от 10.05.2022 г. на Началника на Отдел в АМ, отдел ПТРР, ТД
Митница – С., заповед № ЗАМ-332/32-66544 от 28.02.2020 г. на Директора на
Агенция „Митници, гр. С., заповед № РД11-167 от 08.02.2021 г. на
Председателя на управителния съвет на АПИ, заповед № ЧР-СП-622 от
11.08.2022 г. на Председателя на управителния съвет на АПИ, заповед № РД-
11-760 от 19.08.2022 г. на Председателя на управителния съвет на АПИ,
създаден доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл.
167а ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179 ал. 3- 3в от ЗДвП,
касателно 08.04.2022 г., два броя черно бели снимки от статично изображение
във вид на снимков материал на ППС с рег. № хххх, наказателно
постановление № BG19042022/5800/Р8- 760/10.10.2022 г. на директора на
НТУ, писмо под изх. № 94-00-22387 от 27.10.2022 г. на Директора на НТУ,
известие за доставяне с клеймо от 08.07.2022 г., справка под изх. № 11-00-3 от
05.01.2023 г. на Директора на ОПУ М. Свидетелите потвърждават
обстоятелствата посочени в АУАН. В съставения АУАН са описани всички
релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение. За разкриване на
5
обективната истина по делото способстват и писмените доказателства по
делото. Същите са надлежно приобщени към доказателствените материали по
делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват
събраните от съда гласни доказателства. Цялостният анализ на всички
доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначен и
категоричен извод, относно фактическата обстановка по конкретния случай.
Релевантните по делото факти са установени с достатъчно, при това валидни
и категорични доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи: Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният
нарушител), в срока за обжалване по чл.59 ал.2 от ЗАНН, и срещу обжалваем
(подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт и затова се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, поради
следните съображения:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН. Съдът извърши служебна проверка на
съставения АУАН и на издаденото НП с оглед на компетентността на лицата,
които са ги съставили, респективно издали. В разпоредбата на чл.37 ал.1 от
ЗАНН е посочено кои лица могат да съставят АУАН. Това са длъжностните
лица, посочени изрично в съответните нормативни актове или определени от
ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и
кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по
приложението на съответните нормативни актове. В конкретния случай,
видно от Заповед № 3АМ-332/32-66544 от 28.02.2020 г. на актосъставителя
изрично е възложено правомощието да извършва контролни проверки на
пътни превозни средства и да съставя АУАН. Ето защо се установява
6
неговата компетентност за издаване на процесния АУАН. В разпоредбата на
чл.47 ал.1 от ЗАНН е определено кои лица имат правомощията да налагат
административни наказания. Това са ръководителите на ведомствата и
организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е
възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират
тяхното изпълнение; длъжностните лица и органите, овластени от съответния
закон или указ; съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон
или указ случаи. Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗАНН ръководителите могат да
възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни
лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на
Министерския съвет. В настоящия случай правомощието да налага
административни наказания по ЗДвП съгласно .чл.189е ал.12 от ЗП и да
издава Наказателни постановления има Председателят на Управителния съвет
на Агенция "Пътна инфраструктура", като законът му предоставя
възможността да оправомощава длъжностни лица с тези правомощия. Видно
от представените по делото Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г., Заповед №
ЧР-СП-622 от 11.08.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ,
Заповед № РД-11-760 от 19.08.2022 г. на Председателя на Управителния
съвет на АПИ се установява, че издателят на НП е имал съответната
компетентност. Спазени са и правилото на чл.40 ал.1 от ЗАНН – актът е
съставен в присъствието на свидетел-очевидец и на самия жалбоподател, и
съгласно разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН актът е подписан от
актосъставителя, свидетеля и нарушителя. Спазени са и сроковете по чл.34
ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП. Съдебният
състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН, относно реквизитите на
двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на
чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на съставяне на акта,
индивидуализиращите белези на актосъставителя, свидетеля и нарушителя,
датата, мястото и времето на извършване на нарушението, фактическите
обстоятелства и описание на нарушението, както и нарушените разпоредби. В
процесното НП се съдържат изискуемите съгласно чл.57 ал.1 от ЗАНН
реквизити: Посочени са индивидуализиращите данни на наказващия орган;
номера на НП и датата на издаването му; номера на АУАН и данни за
актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя;
времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението, както и
7
обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е нарушен.
Както в АУАН, така и в НП е посочено, че е нарушен чл. 179, ал.3а от ЗДвП.
Ето защо, съдът дължи преценка дали е нарушена посочената разпоредба.
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за
пътищата /ДВ, бр.105/2018 г. / е предвиден нов начин на заплащане на такси
за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства
винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние-тол такси.
Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси. Съгласно
разпоредбата на чл.10 ал.1 т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна
мрежа се дължи такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни
средства по чл.10б ал.3 /с обща технически допустима максимална маса над
3,5 тона, извън тези по чл.10а ал.9/. В разпоредбата се посочва още, че
заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя
в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък. Разпоредбата на чл.10б ал.4 от ЗП предвижда, че
размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на
реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в
наредбата по чл.10 ал.7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна
карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително
заявено от него разстояние по определен маршрут. Съгласно разпоредбата на
чл.139 ал.5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на
съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на
пътните такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, а в чл.139 ал.7 от ЗДвП е
въведено изричното задължение за водача на пътно превозно средство от
категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата преди движение по път,
8
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за
участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, освен
когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Когато собствениците
или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при
преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от
Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно чл.167а ал.3 от
ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във
вид на снимков материал (представени по делото). Докладът и снимките,
съгласно чл.189е ал.8 от ЗДвП в своята съвкупност представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в
Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично
прокламиран и в разпоредбата на чл.189е ал.8 от ЗДвП, а именно:
контролните органи могат да извършват справки в електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, като отразените
в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства:
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението
по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за
липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на
заплащане на дължимите такси.
Съдебният състав е категоричен, че безспорно е установено по делото,
че на 19.04.2022 г., в 02:42:11 часа в направление – излизане от територията
на Р.Б., на ГКПП К., е пристигнало ППС с рег. № хххх, вид: влекач, марка
„Д.“, модел „Х.“, с обща технически допустима маса над 12 тона, което е
управлявано от жалбоподателя К. Р. А.. След проверка от митническите
служители е установено, че на 08.04.2022 г. в 11:44:46 часа ППС е засечено с
контролно устройство с идентификатор № 40072 на Р.Б., по път I-1, км
160+506 без заплатена дължима такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата.
Конкретният пътен участък: Първи клас 1; наименование на тол сегмента –
път 1: М.-В.-участък 1; номер на сегмента-**********; с дължина на сегмента
/в метри/ 2590 и в киЛ.етри 2,590 попада в обхвата на платената мрежа,
включен е в Списъка на републиканските пътища, посочен в приложението
към т. 1 на Решение № 101 на Министерския съвет от 20.02.2020 г., за които
9
се събира такса за изминато разстояние – тол такса. А в случая за процесното
ППС не е била заплатена тол таксата по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП. Предвид горното
безспорно се доказва от обективна страна, че на 08.04.2022 г., в 11:44:46 часа
е извършено нарушение на чл.179 ал.3а от Закона за движението по пътищата,
която норма предвижда, че водач, който управлява пътно превозно средство
от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер на 1800 лева.
Следва да се подчертае, че при извършената проверка на 19.04.2022 г. в
02:42:11 часа от длъжностните лица при Агенция „Митници“ водачът не е
оспорил констатацията, че на 08.04.2022 г. в 11:44:46 часа е управлявал
влекач с рег.№ хххх, за който вече е било установено движение в участъка на
с.Р.Б., по път I-1, км. 160+506, без заплатена такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП.
Актът за установяване на административно нарушение е предявен на
жалбоподателя на дата 19.04.2022 г.. Същият е вписал: „Избрах акт, за да не
плащам компенсаторна такса”. Екземпляр от акта е връчен на жалбоподателя
срещу подпис, като той не е отрекъл, че е управлявал процесното ППС към
момента на извършване на нарушението. Въпреки предоставената
възможност, не са постъпили писмени възражения срещу акта от
жалбоподателя в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. На съдебното следствие бе
изяснен въпроса към момента на извършване на деянието, а именно
08.04.2022 г. кое е лицето, управлявало процесния автомобил. Тук е мястото
да се отбележи, че след като тези доказателства не са събрани в развилото се
пред административнонаказващия орган административнонаказателно
производство, то решаващия съд, какъвто се явява в конкретния случай
настоящия, независимо от бездействието на страните следва да издири и
събере доказателства в съдебното производство по силата на чл.13 от НПК, в
каквато насока е препращащата норма на чл.84 от ЗАНН. Безспорно
процесното ППС е собственост на „Л. т.“ ООД, което се представлява от
неговия Управител, който в настоящия случай е именно жалбоподателя. От
представения по делото Договор за наем се установява , че на 16.07.2021 г.
10
„Л. т.“ ООД е предоставил на наемателя – „В.Т.“ ЕООД временно и възмездно
да ползува процесното пътно превозно средство. От представените по делото
Справки от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, относно актуалното състояние към 08.04.2022 г. на „Л. т.“
ООД със седалище и адрес на управление с.С.М., община Л., област М.и
„В.Т.“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.С.М., община Л., област
М.се установява, че управител и представляващ процесните дружества е едно
и също лице, а именно К. Р. А., който е и настоящия жалбоподател по делото.
От представената тахошайба, касателно 08.04.2022 г. по един безспорен и
категоричен начин се установява, че на инкриминираната дата процесното
пътно превозно средство е било с водач К. А., а именно настоящия
жалбоподател. В тахошайбата подробно са отразени маршрута и изминатите
киЛ.етри за посочения ден. С оглед изложеното съдът приема, че
отговорността на жалбоподателя правилно е била реализирана за извършено
от него административно нарушение по чл.179 ал.3а от ЗДвП. Съдът не
установи в хода на административнонаказателното производство, в неговата
предсъдебна фаза да е било допуснато някакво нарушение на процесуалните
правила, което да е основание за отмяна на НП. Деянието, което се вменява на
жалбоподателя се свежда до несъобразяване с изискването на чл.179 ал.3а от
ЗДвП, въздигащо в състав на административно нарушение управлението на
МПС от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство. Същата според настоящия съдебен състав освен санкционна е и
материалноправна, доколкото разписва и правилото за поведение, с което
водачът следва да се съобразява. В аналогичен смисъл е и правилото на
чл.139 ал.7 от ЗДвП, според което водачът на пътно превозно средство от
категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа да закупи маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва или да
изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, освен
11
когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Следва да се отбележи,
че и двете разпоредби са въведени в ЗДвП с ДВ бр.105 от 2018 г., в сила от
16.08.2019 г. В тази насока настоящия съдебен състав не намира за съществен
процесуален порок непосочването на разпоредбата на чл.139 ал.7 от ЗДвП в
акта и в Наказателното постановление и че правото на защита на
жалбоподателя по никакъв начин не е било ограничено. В акта и в НП са
посочени неизпълнените от водача задължения, а именно, че не е заплатил
дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП и няма как да има каквото и да
било съмнение за какво точно нарушение е санкциониран водача, а именно,
че е управлявал ППС за което не е платена таксата за изминато разстояние.
Следва да се отбележи, че по делото не следва да се представят
доказателства за техническата годност на устройство № 40072, с което е
установено нарушението. Електронната система по чл.167а ал.3 ЗДвП, част от
която е устройство № 40072, не подлежи на метеорологичен контрол, тъй като
за разлика от автоматизираните технически средства, същата не измерва
стойности. Легално определение на електронната система за събиране на тол
такси се съдържа в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията,
реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различните категории ППС на база време и на база изминато
разстояние (Наредбата). Съгласно посочената разпоредба, това е съвкупност
от централни и периферни софтуерни продукти, интегрирани компютърни
системи и технически средства, чрез които се осъществява събиране, пренос,
обмен и обработване на данни относно геопозиционирането и изминатото
разстояние от пътните превозни средства в рамките на платената пътна
мрежа, масата им, декларираните за пътното превозно средство тол данни,
изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние, установяване на
размера им и тяхното събиране, т.е. чрез електронната система за събиране на
тол такси се извършва събиране, пренос, обмен и обработване на данни, чрез
нея не се измерват стойности, поради което тази система не попада в обхвата
на чл. 1 от Закона за измерванията.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
по безспорен и категоричен начин, че процесният автомобил с рег. № хххх,
вид: влекач, марка „Д.“, модел „Х.“, с обща технически допустима маса над
12 тона – 19 000 кг, е бил управляван от жалбоподателя и се е движил на
посочения в АУАН и в НП участък от пътя - Р.Б., път I-1, км 160+506, община
12
М., на 08.04.2022 г., в 11:44:46 часа и че за него не е била заплатена
дължимата такса за изминато разстояние, тъй като не са били изпълнени
задълженията за установяване на изминатото разстояние, а именно не е била
налице валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. Нарушението е установено въз основа на доклад от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него изображения във
вид на снимков материал представляват доказателство за отразените в него
обстоятелства относно пътното превозно средство, регистрационния номер,
датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство
№ 40072, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси, а също и данни за липса или наличие на декларирани тол данни
и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
По делото безспорно се установи, че при преминаване на процесното
пътно превозно средство през контролно устройство № 40072,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси,
същата е регистрирала нарушение за описания влекач, тъй като не е била
налице валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването през сегмента № **********. Това се потвърждава от
представеното и приложено към делото становище и таблицата към него с
маршрутните карти /МК/ на ППС, валидни за датата и часа на нарушението,
изготвени от отдел „Управление на информационната система и
инфраструктура“ към НТУ. Именно в цитираното становище е уточнено, че
за датата и часа на нарушението са получени валидни маршрутни карти с
номера 22040747241628 и 22040786247627 за ППС. В тези маршрутни карти
обаче няма получено плащане за преминаване през сегмента на рамката,
където е отчетено нарушението.Във връзка с гореизложеното следва да се
посочи, че съгласно чл. 10б, ал. 4, изр. първо от Закона за пътищата размерът
на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално
получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в
наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна
карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително
заявено от него разстояние по определен маршрут. Това, от своя страна,
означава, че при закупуването на маршрутна карта, ползвателят на пътя е
13
длъжен преди всичко да се увери, че е избрал най-точния маршрут, по който
ще премине – от началната до крайната точка на пътуването, тъй като именно
по този маршрут той има право да премине, а всяко отклонение от него по
смисъла на чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата представлява
административно нарушение. Именно настоящото производство касае точно
такъв случай – отклонение от зададения маршрут, в резултат на което е
изпълнен състава на административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Важно е да се уточни, че на официалната интернет страница на Национално
тол управление - www.bgtoll.bg в секция „Въпроси и отговори“, подсекция
„Глоби и нарушения“, относно въпроса „Ще бъда ли глобен ако се отклоня от
маршрута на заплатената маршрутна карта?“ потребителите публично и
достъпно са информирани, че „Заявеният маршрут, както и посоката на
движение трябва да се следват стриктно. В случай на инцидент или друго
препятствие по пътя, поради което е обявен обходен маршрут, водачът няма
да бъде санкциониран, но само ако следва определения обходен маршрут. За
всяко друго отклонение от предварително заявения път, трябва да се купи
допълнителна маршрутна карта, в противен случай пътното превозно
средство ще бъде идентифицирано като нарушител и ще бъде глобено. Бихме
искали да Ви информираме, че е необходимо да въвеждате точките
последователно, спрямо пътя, по който ще се движи пътното превозното
средство. При необходимост може да въведете до четири междинни точки по
заложения от Вас маршрут“. В резултат на отклонението от зададените
маршрути с МК с номера 22040747241628 и 22040786247627, водачът е
преминал без да е била налице валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация през участък от платената пътна мрежа - Р.Б., път I-1, км
160+506, община М. /Първи клас 1; наименование на тол сегмента – път 1:М.-
В.-участък 1; номер на сегмента – **********; с дължина на сегмента /в
метри/ 2590 и в киЛ.етри 2,590/ и така е осъществил състава на
административно нарушение по чл.179 ал.3а от ЗДвП.
Правилно и законосъобразно е определено наложеното
административно наказание по вид и размер. Наложената глоба е определена
в минимален фиксиран размер и съгласно чл.27 ал.5 от ЗАНН, не може да се
слезе под предвиденият минимум на глобата.
На следващо място при положение, че настоящия съдебен състав
приема, че жалбоподателя е извършил административното нарушение, за
14
което е наказан, дължи извършване на преценка, дали случаят е маловажен,
още повече, че в жалбата срещу НП е въведено такова отменително
основание. Според разпоредбата на чл.28 ал.7 от ЗАНН ал.1-6 не се прилагат
когато в закона е предвидено друго. Според разпоредбата на чл.189з от ЗДвП
нов текст, публикуван в ДВ бр.109/2020 г. и в сила от 23.12.2021 г. за
нарушенията по този закон не се прилагат разпоредбите на чл.28 и чл.58г от
ЗАНН, т.е. законът априори изключва възможността деяние по ЗДвП да е
маловажно. Съдът следва да се съобрази и да приложи закона като
същевременно обаче следва да се отбележи, че такъв законодателен подход е
недопустим и посочената разпоредба вероятно противоречи на
Конституцията и Норми на международното и Европейското право.
В конкретния случай настоящия съдебен състав намира, че процесното
деяние не разкрива обществена опасност по-ниска от обичайната за този род
нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява
маловажен случай. Това е така, поради формалния характер на извършеното
нарушение. За съставомерността му не е предвиден и не се изисква
настъпване на вредоносен резултат, т.е. не може да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като за довършването му не е
необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат.
Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да
разкриват по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид. От друга страна
извършеното деяние засяга обществените отношения, свързани с
поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа. Във всички случаи
се нарушава установения ред на държавно управление. Задължението за
заплащане на такса при ползване на платената пътна мрежа важи еднакво
спрямо всички водачи на МПС, движещи се по републиканските пътища и е
императивно, поради което неспазването му не може да бъде подведено под
хипотезата на маловажен случай. Да се приеме противното би означавало да
се толерират водачите , респективно собствениците, които управляват МПС,
без да заплащат дължимата такса, което е недопустимо за този вид
обществени отношения. Основен принцип на правото е, че който плаща зле,
плаща два пъти и както бе отбелязано и в по-горните абзаци, съгласно чл.189з
от ЗДвП за нарушение по този закон не се прилага разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН .
15
При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за
присъждане на основание чл.63д ал.5, вр. с ал.4 от ЗАНН на възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична
уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното приложение
на чл.78 ал.8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл.27е от
Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба,
по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 80 до 150
лева. Съгласно чл.78 ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се
определя от съда. Съобразно фактическата и правната сложност на делото и
активното участие на процесуалния представител на ответника, а именно
юрисконсулт К. М., в три поредни съдебни заседания същата е представяла
доказателства и съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита в размер на 120 лева на основание
чл.144 от АПК, вр. с чл.78 ал.8 от ГПК, вр. с чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Посочената сума следва да се присъди в
полза на Агенция "Пътна инфраструктура", доколкото последната е
юридическото лице - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към
министъра на регионалното развитие и благоустройството на бюджетна
издръжка, към което принадлежи Национално ТОЛ управление (като
специализирано звено по смисъла на чл.33а от Правилника за структурата,
дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура.
Със своя съдебен акт съдът осъди жалбоподателя да заплати в полза на
Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на МРС направените по
делото разноски в размер на 159.75 лева, представляващи пътни разходи,
присъдени на свидетелите Ф. П. и Е. Ц. Съгласно разпоредбата на чл.84 от
ЗАНН доколкото в закона няма особени правила за определяне разноски на
свидетели и възнаграждения на вещи лица, се прилагат разпоредбите на НПК.
В унисон с разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК и съобразно изхода на спора,
санкционираното лице следва да се осъди да заплати по сметка на МРС
сумата от 159.75 лева, както бе отбелязано представляващи направени
разходи от свидетелите и изплатени от бюджета на съда. Този извод на съда
не противоречи на Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 год. на ВАС по
Тълкувателно дело № 7/2008 год., тъй като разноските се явяват дължими и
следва да бъдат присъдени, съгласно препращащата норма на ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. чл.63 ал.2 т.5, вр. с чл.58д
16
т.1 от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ Наказателно постановление №
BG19042022/5800/Р8-760/10.10.2022 г. на Г.А.Т. – Директор на Национално
тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ гр.С.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – М.: _______________________
17