Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 29.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд , гражданска
колегия, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети ноември , през две
хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря Р.Димитрова ……..………….…………………и в присъствието
на прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното от
районен съдия Н. Попова гражданско дело
№ 2843 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 ГПК във връзка с
чл. 124 ал.1 ГПК и с чл. 110 и сл. ЗЗД.
В подадената искова молба от Ц.С.Б.,ЕГН:
**********, с адрес ***3, със съдебен адрес:*** и В. С.Б., ЕГН: **********, с
адрес ***3,със съдебен адрес ***,офис 12 - наследници на С. Ц.Б.,ЕГН:**********,починал
на 09.03.2018г. против „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД, със съдебен адрес:*** се излагат обстоятелства, че с получаването на Покана за
доброволно изпълнение с изх.№ 10497/21.05.2019год. до Ц.С.Б. и с Покана за
доброволно изпълнение с изх.№ 10496/21.05.2019г. до Василиса С.Б. разбрали, че
на основание чл. 429, ал.2 от ГПК били конституирани като длъжници по изп.дело
№ 201588904000142, по описа на ЧСИ Деница Станчева с рег.№889 в Камарата на ЧСИ
с района на действие ОС-Пазарджик, в качеството им на наследници на починалиятим
баща, длъжник по изпълнителното дело СТОЯН ЦВЕТАНОВ БОЖКОВ, ЕГН:**********.
Сочи се, че според ПДИ
задължението им по изпълнително дело № 201588904000142, по описа на ЧСИ Деница
Станчева, с per. № 889, с район на действие ОС - Пазарджик било в размер на:
главница 4594,09лв., в едно със законовата лихва от 11.05.2010 г. до момента в
размер на 4235,47лв., договорена лихва в размер на 1883,61 лв., договорена
лихва за забава в размер на 366,05 лв.,сума за разноски по заповедното
производство в размер на 236,87 лв., сума за юристконсулско възнаграждение в
размер на 568,21 лв., такси и разноски по изпълнителното дело в размер на
1404,47лв. по тарифата на ЧСИ.
Поддържат, че фактите и обстоятелствата
касаещи спора между тях са следните:
На 11.05.2010 год. чрез юрисконсулта си
„БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД депозирано Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК пред PC - Пазарджик и било образувано ЧГД
№1737/2010г. В заявлението си взискателя
бил заявил размер на дължимата сума, както следва: - главница в размер
на 4594,09лв, договорена възнаградителна лихва в размер на 1883,61лв. за период
от 30.06.2009г. до 29.06.2012год., лихва за забава в размер на 366,05лв. за
период от 30.06.2009г. до 30.04.2010г. С разпореждане исковият съд е указал на
кредитора да уточни размера на възнаградителната лихва и периода за които я
претендира. Видно от издаденият изпълнителен лист размерът на претендираната
възнаградителна лихва бил същият -1883,61лв., но не бил описан период.
На 01.06.2010г. била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение с разпореждане №5872/01.06.2010год., която
била връчена лично на длъжника С. Ц. Б. на 10.06.2010г. На 01.09.2010год. бил
издаден изпълнителен лист от който било видно, че длъжникът С. Ц. Б., ЕГН**********
***, бил осъден да заплати на кредитора от „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД
сума в размер на 4594,09лв. представляваща главница за заплащане по договор за
потребителски кредит №PLUS-01259272 от 10.09.2008год., договорена лихва в размер на
1883,61лв, лихва за забава в размер на 366,05лв. за периода 30.07.2009год. до
30.04.2010год. ведно със законовата лихва от датата на подаване на
заявлението-11.05.2010г. върху главницата до изплащането на вземането, както и
направените по делото разноски в размер на 236,87 лв.
Сочи се, че на дата 08.07.2014 год.
кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне
на вземането бил прехвърлил задължението на С. Ц. Б. по изпълнителният лист от
01.09.2010 год. на„Фронтекс Интернешънъл”ЕАД. Не били представени доказателства
за уведомяването на длъжника по чл.99, ал.З от ЗЗД.
На дата 06.03.2015г. новият взискател
„Фронтекс Интернешънъл”ЕАД депозирал молба и приложения към нея (Договор за
продажба и прехвърляне на вземането и пълномощно), пред ЧСИ Деница Станчева,
рег.№ 889, с район на действие ОС-Пазарджик. Със свое разпореждане ЧСИ Деница
Станчева образувала изп.дело№20158890400142.
От издаденото Удостоверение с изх.№
13798/01.07.2010 год. по молба на наследниците Ц.С.Б. и В. С.Б. било видно, че
на 26.03.2015г. на длъжника С. Ц. Б. била връчена ПДИ. С разпореждане на ЧСИ
Деница Станчева от 18.04.2019 год. бил насрочен опис в дома на длъжника, но се
установило, че длъжникът е починал. По изпълнителното дело нямало извършени
плащания и събрани суми.
Твърди се , че
образуването на изпълнително дело по молба на новия взискател “ ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ,, ЕАД от дата
06.03.2015 год„ връчването на ПДИ на дата 26.03.2015 год. не били изпълнителни
действия и не прекъсвали давността.Твърди се , че по делото не са били
извършвани валидни изпълнителни действия, които да прекъснат давността , поради
което се поддържа, че пет годишната
давност от датата на издаване на изпълнителният лист била изтекла в полза на
длъжника и неговите наследници на дата 01.09.2015 год. Поддържа , че поисканите с молби от взискателя,
прилагане на изпълнителни способи и последвалите действия от страна на ЧСИ
Деница Станчева след 01.09.2015 г., са извършени след изтичане на пет годишния
давностен срок.
Погасителната давност се релевира , като основание за предявения
отрицателен установителен иск, за несъществуване на вземането, тъй като това
било материално правен въпрос, който се решавал само по исков ред. Във връзка с
изложеното,молят съда, да установи със
сила на присъдено нещо, че длъжникът С. Ц. Бо., респективно неговите наследници
Ц.С.Б. и Василиса С.Б., не дължат парично задължение главница в размер на
4594,09лв, договорена възнаградителна лихва в размер на 1883,61лв за период от
30.06.2009г. до 29.06.2012год., лихва за забава в размер на 366,05лв за период от 30.06.2009г. до 30.04.2010 г., ведно
със законовата лихва от датата на подаване на заявлението 11.05.2010год. върху
главницата до изплащането на вземането, както и направените по делото разноски
в размер на 236,87 лв. на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ,, ЕАД, тъй като правото на
взискателят да иска принудително изпълнение на вземането си било погасено по
давност.Направено е искане за присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В съдебно заседание е представено писмено становище, в което се
оспорва основателността на исковата претенция и се прави възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищците.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира следното :
Между страните не
са спорни обстоятелствата , че съгласно
изпълнителен лист издаден на 01.09.2010 г. от PC гр.Пазарджик по ч. гр.д. № 1737/2010 г. , наследодателят на ищците С.Ц.Б., ЕГН********** ***, е бил осъден да заплати на
кредитора от „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД сума в размер на 4594,09лв.
представляваща главница за заплащане по договор за потребителски кредит,
договорна лихва в размер на 1883,61лв,
лихва за забава в размер на 366,05лв. за периода 30.07.2009год. до
30.04.2010год. ведно със законовата лихва от датата на подаване на
заявлението-11.05.2010г. върху главницата до изплащането на вземането, както и
направените по делото разноски в размер на 236,87 лв.
Не е спорно и се установява от приложеното към настоящото
гр.д. № 1737/2010 г. по описа на ПзРС ,
че задължението на ищеца произтича от договор
за потребителски паричен кредит PLUS 01250272/10.09.2008 г. , като според посоченото в заявлението ,
задължението по договора е следвало да бъде изплатено на 46 месечни вноски, а
длъжникът е пресустановил вноските по плащанията на 30.06.2009 г. Пак според тези
обстоятелства изложени в заявлението ,кредитът е станал изцяло предспочно
изискуем на 30.07.2009 г. Не е спорно също така, че срещу издадената заповед за
изпълние по чл. 410 ГПК не е постъпило в срок възражение от длъжника по реда на
чл. 414 ГПК, поради което е издаден и процесния изпълнителен лист.
Не е спорно и се установява от представеното копие от
изпълнително дело № 20158890400141 по описа на ЧСИ Деница Станчева , че по молба вх. № 1920/06.03.2015 г. на „ Фронтекс интернешънъл „ЕАД – ответник в настоящото производство против наследодателя
на ищците С. Ц. Б. е било образувано
изпълнително производство въз основа на издадения по ч.гр.д. № 1737/2010 г. по описа на ПРС изпълнителен лист , като
взискателят се е легитимирал като кредитор на длъжника на основание договор за
цесия от 08.07.2014 г.
На 26.03.2015г. в това производство на
длъжника С. Ц. Б. била връчена покана за доброволно изпълнение. С разпореждане на ЧСИ Деница Станчева от дата
09.04.2015 год. бил насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника за дата
20.05.2015 год. В кориците на изпълнителното дело няма приложен протокол от
извършеният опис на движими вещи в дома на длъжника от дата 20.05.2015год..
Със запорно съобщение с изх.№3453/22.02.2017год. бил наложен
запор на банкови сметки в ООБ АД на длъжника С. Ц. Б..
С молба от 27.11.2017год. взискателят е поискал справка и
налагане на запори на трудови договори, опис на движими вещи, запор на банкови
сметки, възбрани на недвижими имоти. Отново бил насрочен опис на движими вещи в
дома на длъжника за 17.01.2018 год., за който в кориците на изпълнителното дело
няма приложен протокол за извършен опис на движими вещи от дата 17.01.2018г..
С молба от 13.03.2019 год. взискателя е поискал справки и
налагане на запори на трудови договори, опис на движими вещи, запор на банкови
сметки, възбрани на недвижими имоти.С разпореждане на ЧСИ Деница Станчева от
18.04.2019год. бил насрочен опис в дома на длъжника, за който опис също няма
съставен и приложен протокол.Към този момент е установено , че длъжникът е
починал съгласно отбелязването направено в призовката за принудително
изпълнение от 11.04.2019 г. Според представената служебна справка и приложеното
удостоверение за наследници , длъжникът
С. Ц. Б. е починал на 09.03.2018 г., като двете ищци Ц.С.Б. и В. С.Б. са негови
дъщери и единствени негови наследници. По изпълнителното дело липсват данни за извършени плащания и събрани суми.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу
незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на
материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на
изпълнителното производство.
В настоящия случай е предявен иск срещу взискателя за установяване несъществуването на правото,
предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл.
439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл.
439 ГПК дава възможност на длъжника
по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е
установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен
лист. Длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по
заповед за изпълнение или съдебно решение , като се позова на факти /погасяване по давност, плащане,
прихващане и др./, настъпили след издаването на подлежащия на изпълнение съдебен акт.
Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист по реда на чл.416 ГПК във връзка с чл. 410 ГПК , като страните не спорят и не представят доказателства , длъжникът да
е реализирал правата си чрез подаване на възражение по чл. 414 ГПК , а
кредитрът да е предявил иск по чл. 422 ГПК
за постановяване на установително съдебно решение. Ищецът изтъква и поддържа
настъпването на един правопогасяващ факт
– погасяване на задълженията чрез
настъпване на последиците на погасителната давност. Тези твърдения за
настъпило след издаването на изпълнителния лист обстоятелство обуславя допустимостта на предявения
иск съобразно предвидените в чл.439 ГПК условия.
По същество.С оглед на представените в настоящото производство
писмени доказателства , които не са оспорени като удостоверителни такива от
страните , съдът приема за
основателно поддържано от ищцовата
страна възражение, че задълженията
са се погасили по давност .
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче
не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него
се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи,
както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени
лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
На първо място, по
настоящото дело вземането на праводателя на ответника срещу ищците произтича от договор за кредит от 10.09.2008
г., като в самото заявление взискателят
се е позовал на предсрочна изискуемост ,
която настъпвала незабавно при неплащане
на две поредни месечни вноски. Съгласно
обстоятелствата изложени в самото заявление – и при липсата на други
доказателства по делото – първата неплатена падежирала вноска е от 30.06.2009 г. , като предсрочната
изискуемост по договора би следвало да е настъпила така както твърди и взискателя – на 30.07.2009
г. и 5-годишният срок за погасяване на
главните вземания ,/ респективно на акцесорните / следва да е изтекъл най- късно на 30.07.2014 г. Молбата за образуването на
изпълнителното производство от приобритателя на вземането – ответника в
настоящото производство е подадена с вх. № 1920/06.03.2015 г.
Предвид разрешението дадено в т.14 от ТР №2/2013г. на ОСГТК, не представлява
действие, прекъсващо давността молбата на взискателя за снабдяване с изпълнителен лист въз основа
на несъдебното изпълнително основание. В случая като действие, с ефект да прекъсне давностен срок, следва да се зачете – молбата
за образуване на изпълнителното дело от 06.03.2015 г., тъй като в същата взискателят
е посочил изпълнителен способ за събиране на вземането си – запор и възбрани.
От 06.03.2015 г. е започнала да тече нова 5-годишна давност за вземането, но в
случая е от значение , че към датата на предприемане на действия за
принудително изпълнение – подаване на молба от взискателя / а не самото
образуване на изпълнителното производство , като двете действия не са
равнозначни досежно прекъсването на давността / вземанията вече са били
погасени по давност.
Подаването на
заявлението с вх. № 1737/ 11.05.2010 г. , по което е образувано ч.гр.д. № 1737/
2010 г. по описа на ПРС , както се посочи по-горе , не е действие , които
прекъсва давността. Със заповедта , вземането не се установява със сила на
присъдено нещо , поради което същата не може да се приравни по правни последици на постановено в исков
процес съдебно решение / както по отношение на прекъсване на давността , така и по отношение на приложемия довностен
срок /. Ето защо срокът на новата
давност по чл. 117 ал.1 ЗЗД съвпада с
давностния срок за погасяване на вземането , предмет на това производство ,
като разпоредбата на чл. 117 ал.2 ЗЗД не намира приложение. / в този смисъл
Решение № 42 / 26.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 1812/2015 г. ІV, г.о. ГК, Решение
№ 45 / 30.03.2017 г. по т.д. № 61273/2016 г. на ВКС , ТК , ІV г.о. , също
Решение от 07.07.2017 г. по въззивно
т.д. № 593/2017 г. по описа на Варненски окръжен съд, Решение № 225 /
22.06.2017 г. на Хасковски окръжен съд по в.гр.д. № 357 / 2017 г. /.
Вземането срещу длъжника
по договора за кредит се е погасило с изтичането на 5-годишна давност, чиито срок
е изтекъл преди подаване на молбата от ответника – взискател за образуване на
изпълнителното производство. Акцесорните
вземания за лихви за забава са се погасили в кратката 3-годишна давност. Предявеният
иск да се приеме за установено , че ищците като наследници на длъжника С. Ц. Б.
– не дължат на ответното дружество процесното парично задължение : главница в размер на 4594,09лв, договорена
възнаградителна лихва в размер на 1883,61лв за период от 30.06.2009г. до
29.06.2012год., лихва за забава в размер на 366,05лв
за период от 30.06.2009г. до 30.04.2010 г., ведно със законовата лихва от
датата на подаване на заявлението 11.05.2010год. върху главницата до
изплащането на вземането, както и направените по делото разноски в размер на
236,87 лв. - представляващо
вземане по издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1737/2010 г.
по описа на ПзРС и предмет на
изпълнително производство № 20158890400142 г. по описа на ЧСИ Деница Станчева с рег. № 889 , поради погасено по давност право на принудително изпълнение - е основателен
и следва да бъде уважен.
С оглед на изхода от
спора , ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищците сторените по делото разноски в размер от 314,12
лв. за внесена държавна такса, платена такса по сметка на ЧСИ в размер на 25,13
лв., а по отношение на възражението на ответната страна за прекомерност на
заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение, съдът намира , че заплатеното
адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на
делото и е в размер близък до
предвидения в Наредба № 1 минимум. / чл. 7 ал.2 т.4 / поради което следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски за адвокатски хонорар в претендирания и доказан размер от 1000,00 лв. или общо разноски в размер на 1339,25
лв.
Водим от изложеното
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните , че Ц.С.Б.,ЕГН: **********, с адрес ***3, със съдебен адрес:***
и ВАСИЛИСА С.Б., ЕГН: **********, с адрес ***3,със съдебен адрес ***,офис 12,
като наследници на С. Ц. Б.,ЕГН:**********,починал на 09.03.2018г. не дължат на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД, със съдебен адрес:*** процесното парично задължение : главница в размер на 4594,09лв, договорена възнаградителна
лихва в размер на 1883,61лв за период от 30.06.2009г. до 29.06.2012год., лихва
за забава в размер на 366,05лв за период от
30.06.2009г. до 30.04.2010 г., ведно със законовата лихва от датата на подаване
на заявлението 11.05.2010год. върху главницата до изплащането на вземането,
както и направените по делото разноски в размер на 236,87 лв. - представляващо вземане по издаден
въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1737/2010 г.
по описа на ПзРС и предмет на
изпълнително производство № 20158890400142 г. по описа на ЧСИ Деница
Станчева с рег. № 889 .
ОСЪЖДА
„ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД, със съдебен адрес:*** да заплати на Ц.С.Б.,ЕГН: **********, с
адрес ***3, със съдебен адрес:*** и ВАСИЛИСА С.Б., ЕГН: **********, с адрес ***3,със
съдебен адрес ***,офис 12 сторените в настоящото производство разноски в общ
размер от 1339,25 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: