М О Т И В И
към решение по НАХД № 5411 по описа за
2019 год. на Варненския районен съд ХХVІІ наказателен състав.
По
отношение на обвиняемия Е.Т.Д., ЕГН **********,
от Варненска районна прокуратура е внесено мотивирано постановление по реда на
чл.375 от НПК, за извършено от същия деяние, наказуемо по чл.296, ал.1 от НК,
затова, че на 12.03.2019 г. в гр.Варна,
не изпълнил заповед за защита от домашно насилие - заповед за незабавна защита
№ 35/28.02.2019 г., издадена съгласно определение № 2847/28.02.2019 г. по гр.д.
№ 3229/2019 г. на PC-Варна, като не напуснал съвместно обитаваното от него и
молителката М.В.Т. жилище, находящо се в гр. Варна,
ул. „***" бл. 32, вх. Г, ет. 2, ап. 20.
Предлага се Д. да бъде освободен от
наказателна отговорност на основание чл.78”А” от НК и да му бъде наложено
административно наказание.
В съдебното заседание представител на
ВРП не се явява.
В съдебно заседание обв.Т. се явява лично. Сочи, че разбира в какво е обвинен и
дава подробни обяснения за състоянието си. В дадената му последна дума моли за
минимално наказание.
Защитникът на обв.Т.,
адв.И. акцентира върху здравословното състояние на обв.Т., на отношенията му с майка му преди , по време на
деянието и към настоящия момент. Счита че обв. не е
разбирал какво върши, като моли да се отчете това обстоятелство. Алтернативно
сочи, че са налице основанията но чл.78а от НК.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият Е. Т.Д. е на 47год. От около четири години той
живеел заедно с биологичната си майка –св.М.Т., в гр.Варна, на адрес:ул. „***"
бл. 32, вх. Г, ет. 2, ап. 20.
Д. бил разведен, като не поддържал
отношения с бившата си жена и детето си. Работел предимно епизодично, без
постоянен трудов договор. Обвиняемият страдал от психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на употребата на алкохол, абстинентно
състояние, епилепсия-големи припадъци, като бил лекуван от зависимостта си към
алкохола за първи път в началото на м.12.2019год., по негово желание.
Обв.Д. бил
непълно осиновен от сестрата на св.М.Т. – В.В.Б.,
която починала на 22.01.2019 г. По този повод между обвиняемия и родната му
майка възникнали скандали за наследството. Освен това Д. често употребявал
алкохол, при което проявявал словесна и физическа агресия спрямо майка си.
В началото на м. февруари 2019 г. обв.Д. и св.Т. имали няколко семейни скандала, като на
21.02.2019 г. той я изгонил от жилището и го заключил, което я принудило да
подаде сигнал на тел. 112. На място дошъл полицейски екип от Второ РУ-Варна,
който констатирал, че св.Трайкова е пред входа на жилищния си блок, като при
опитите им да звънят на вратата на дома й, никой не отварял.
На 25.02.2019 г. между св..Т. и обв. Д. възникнал поредният скандал, при който обвиняемият
нападнал и физически майка си, раздърпал й дрехите, ударил я и я заплашил с нож.
Тя успяла да избяга от дома си и отишла в жилището на дъщеря си - св. С.Т.Д..
Последната възприела състоянието на майка си - изплашена, с разкъсани дрехи.
Св. Т. й споделила, че обв.Е.Д. я заплашил с нож,
съборил я на земята и я ударил.
Поради горното св. Т. останала в дома на
дъщеря си, като на 25.02.2019 г. подала във ВРС молба по Закона за защита от
домашно насилие, за което било образувано гр.д. № 3229/2019 г. по описа на ВРС.
С Определение № 2847/28.02.2019 г. състав на ВРС се произнесъл, като издал
заповед за незабавна защита № 35/28.02.2019 г., с която постановил мерки за
закрила на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, а именно: обв.Е.Т.Д.
бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М.В.Т.; бил
отстранен от съвместно обитаваното с молителката жилище в гр. Варна, ул. „***"
бл. 32, вх. Г, ет. 2, ап. 20 и му била наложена забрана да приближава
молителката М.Т. и нейното жилище на по-малко от 100 метра.
На 01.03.2019 г. обв.
Д. бил лично запознат със съдържанието на Заповедта за незабавна защита №
35/28.02.2019 г. на ВРС, като екземпляр от същата му бил връчен от св. Н.С. -
служител от Второ РУ-Варна, като лично Д. написал ръкописно върху Заповедта, че
не е съгласен с нея и се подписал. Бил му съставен и протокол за полицейско
предупреждение от същата дата, с който му било вменено в задължение да спазва горецитираната заповед за незабавна защита. Обв. отказал да подпише протокола за полицейско
предупреждение, което било удостоверено с подпис на свидетел. При връчване на
Заповедта за незабавна защита обвиняемият бил в нетрезво състояние, като
твърдял, че тъй като въпросният апартамент, от който бил отстранен със
съдебното определение, е наследствен, той нямало да го напусне.
След издаването на Заповедта за незабавна
защита обв. Д., макар и запознат със съдържанието й,
продължил да обитава жилището на ул. „***", докато майка му М.Т.
пребивавала при дъщеря си. Т. многократно звъняла по телефона на сина си и го
молела да напусне жилището, за да може тя да се върне там, но той й отказвал с
твърдението, че апартамента е и негов по наследство.
На 12.03.2019 г. обвиняемият звънял на Т.
по телефона и недоволствал, че трябва да плаща разноски по делото. Тогава св.Т.
решила да подаде сигнал на тел. 112 за това, че обвиняемият продължава да стои
в жилището й на ул. „***", въпреки че е отстранен от него. Диспечерите на
РЦ 112 й указали да чака пред жилището изпращането на полицейски екип за
съдействие. Св.Т. отишла на място и изчакала пристигането на полицейските
служители. Св.М.С. съвместно с К.К. - служители при
Второ РУ-Варна, се явили на място. Св. С. служебно бил запознат е издадената
заповед за незабавна защита срещу обв. Д.. Св. Т. им
отворила вратата за входа на блока, след което се качили до жилището й. Вратата
на апартамента била отключена, а при влизане в жилището служителите установили
в него обв. Д.. Обяснили му, че не трябва да се
намира в жилището, след като е отстранен от него, а той несвързано се опитвал
да обясни нещо, което полицаите не разбрали. Служителите задържали обв. Д. ***. След тази дата обвиняемият повече не доближил
жилището.
На 14.05.2019 г. била издадена заповед за
защита № 82/2019 г., с която на Е.Т.Д. били наложени същите мерки за защита,
със срок 3 месеца. Съдебното решение влязло в законна сила на 03.06.2019 г.
В хода на съдебното следствие бе назначена и изготвена съдебно-психиатрична
експертиза –л.38-41 от СД. От обстоятелствената част на експертизата, изготвена
от вещото лице- д-р К. е видно, че обв. Д. употребява
алкохол от младежка възраст с честа загуба на количествен контрол и употреба на
различни видове алкохол. През 2008год бил стациониран
в НО във връзка с получени припадъци„припадъци с
характер на големи"-С-40, Епилепсия-гранд мал- епикриза от
неврология-18.11.2008-21.11.2008год-първа хоспитализация в неврологично
отделение. След уточняване на неврологичното му заболяване било предписано
поддържащо лечение с Трилептал и дадени препоръки за
преустановяване на приема на алкохол. Нямало данни обв.
да е приемал редовно медикаменти. След това Д. продължил системно да употребява
алкохол. При неприемане на алкохол обв. ставал
агресивен както говорно така и физически. При няколко дневна неупотреба на
алкохол обв. получавал припадъци с характер на големи
припадъци. Обв. не
употребявал ПАВ. В началото на м.12.2019год Д. бил хоспитализиран за
първи път в ПБ, като е поставена диагноза „ Психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на употребата на алкохол. Абстинетно
състояние“. След изписването му от психиатрична болница до момента на изготвяне
на експертизата, обв.Д. не бил употребявал системно алкохол
/двукратно пил по 25 мл. по повод/. Редовно приемал предписаното му антиконвулсивно лечение с Трилептал-1200мг/дн.
Вещото лице приема, че Д. страда от
Епилепсия-големи припадъци. Характеропатията се
характеризирала с разстройства в емоциите, волята и инстинктите при липса на
сериозни интелектуално-паметови смущения. На лице била
емоционална лабилност, раздразнителност, дистимно-дисфорични
колебания, снижение на поривите, неустойчивост на интересите и трудовите
инициативи. При обв. се събрали анамнестични
данни за Епилептични припадъци с характер на големи епилептични. Вещото лице
пояснява, че клиниката на големите епилептични припадъци се характеризирала с
внезапна загуба на съзнание, при което пациентите падат на земята и последвал тонично-клоничен гърч на скелетната мускулатура, следвало
състояние на апноя с последващо
безсъзнание и последващо шумно възвръщане на
дишането. Пациентите идвали в съзнание след известно време или заспивали
дълбоко. Личностната промяна винаги засягала по-дълбоко израза на емоциите,
потребностите и подтиците. Познавателната дейност можело да е увредена предимно
в сферата на планирането на собственото поведение и на предвиждане на
вероятните му лични и социални последствия. При Епилепсията се развивал и така
наречената енехетопатна структура, която се проявяла
с брадипсихия, обстоятелственост,
лепливост на мисловния процес и лесни преходи на настроението от сервилност към
раздразнителност и дисфория. Интелеткуалната
деградация при епилепсията била свързана както с причината за епилепсията, така
и причиняваните от припадъците мозъчни увреждания и от неадекватното
терапевтично поведение при пациентите.
Вещото лице сочи още, че синдромът на
зависимост към алкохола е съчетание на физиологични, поведенчески и когнитивни
разстройства, при които употребата на алкохол придобива много по-висок
приоритет за дадено лице, отколкото другите видове поведение, които в миналото
на индивида са имали по-високи стойности. Синдрома на зависимост имал своя
относително специфична клинична картина и динамика на протичане. На фона на синдром
на зависимост към алкохол при Д. в последната година, се диагностицирали
в състояние на алкохолно опиване или алкохолна абстиненция
Епиприпадъци. При Д. били диагностицирани
чести абстинетни явления, като абстиненцията
при него има характер на неусложнена абстиненция/по
епикризата/. В състояние на алкохолно опиване Д. бил агресивен. Употребата на алкохол при него водела до засилване на агресивното поведение,
което от една страна се дължало на токсичното засилване на влеченията, тяхното разтормозване от алкохола и от друго потискане на контролиращите
поведението механизми.
Според заключението на вещото лице към
моментите 01.03.2019год, 12.03.2019год и
към настоящия момент Д. страдал от Психични и поведенчески разстройства,
дължащи се на употребата на алкохол. Абстинетно
състояние. Епилепсия-големи припадъци. Характеропатия.
Вещото лице е категорично, че към тези моменти Д. е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
По делото е приобщена справката
съдимост, ведно с бюлетин за обв. Д., от която е
видно, че той е осъждан - със споразумение от 16.06.2005 г. по НОХД № 3028/2005
г. на PC-Варна, в сила от 16.06.2005 г. за деяние по чл. 325 от НК му е
наложено наказание пробация за срок от една година по
чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 от НК; със споразумение от 14.01.2009 г. по
НОХД № 60/2009 г. на ВРС, в сила от 14.01.2009 г. за деяние по чл. 343б, ал. 1
от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, отложено
с изпитателен срок от 3 години, както и лишаване от право да управлява МС за
срок от 1 година и 6 месеца. Наказанието по първата присъда е изтърпяно на
16.06.2006 г., а по втората изпитателният срок е изтекъл на 14.01.2012 г..
Данните за съдимостта на Д. сочат, че той е реабилитиран на основание чл. 88а,
ал. 4 вр. ал. 1 от НК. Към настоящия момент той не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелката М.Т., депозирани в хода на ДП и тези депозирани
пред настоящия съдебен състав, освен това кредитира и показанията на
свидетелката С.Д.. Макар същите да са съответно майка и сестра на обвиняемия,
техните показания са логични, последователни, взаимнодопълващи
се и кореспондират с останалите кредитирани
по делото гласни и писмени доказателства и с приобщената СПЕ.
Съдът отчете, че показанията на свидетелите
Н.С. и М.С., двамата полицейски служители във Второ РУ-Варна са
незаинтересовани от изхода на делото. Техните показания са добросъвестни и
логични, взаимно допълващи се и непротиворечиви помежду си и съответстват на
установената фактическа обстановка. Двамата свидетели излагат възприятията си
по отношение на фактите и обстоятелствата възприети от тях, като техните
показания кореспондират с кредитираните от съда гласни, писмени доказателства и
със заключението на СПЕ.
Съдът не
кредитира обясненията на обв.Д. дадени в хода на ДП,
както и тези депозирани пред настоящия състав, че не му е била връчена процесната Заповед за незабавна защита и че бил накаран да
се подпише на бяло поле, както и че бил предупреждаван с протокол да спазва
заповедта. В тази част обясненията му противоречат с останалите кредитирани от
съда гласни доказателства- с показанията на Т., която е категорична, че синът й
е бил известен за издадената срещу него Заповед за незабавна защита. Те
противоречат и с показанията на св. Н.С. - служител от Второ РУ, натоварен с
връчването на заповедта, който е категоричен, че е запознал Д. със съдържанието
на заповедта, както и че обв. собственоръчно е
положил подпис върху екземпляр от нея с отбелязване, че е съгласен с нея. Освен
горното С. е категоричен, че е съставил и протокол за предупреждение, с указание,
че Д. не трябва да нарушава заповедта, който протокол Д. отказал да подпише.
Твърденията на Д. се оборват по категоричен начин и с приложеното по делото
заверено за вярност копие от процесната заповед и
протокола за полицейско предупреждение. От тях е видно, че обв.Д.
собственоръчно е вписал датата на която му е била връчена заповедта, че се е
подписал, като е направил и възражения, че жилището е общо и че иска своя дял
от него, както и че е отказал да подпише
протокола за полицейско предупреждение /удостоверено с подписа на един
свидетел/, в който протокол му е указано, че трябва да напусне жилището. Поради
горното и обясненията му в тези части не са кредитирани от настоящия състав. За
прецизност, следва да се посочи и че твърденията му при разпита му в съдебна
зала, че не си спомнял нищо във връзка с процесната
заповед се оборват по категоричен начин от заключението на СПЕ, което е
категорично, че същият към 01.03 и 12.03.2019г. е могъл да възприема правилно
случващото се на тези дати, в това число и връчването на посочените документи,
както и че е могъл да ръководи постъпките си. Нещо повече, тези твърдения са
взаимно изключващи се с твърденията му че не са му били връчвани документи, а
че бил накаран да се подпише на бяло поле. Няма как да се приеме за логично и
житейски правдоподобно, че не си спомняш нищо, а от друга страна да твърдиш, че
не са ти връчвани документи. Ето защо в тази част обясненията се възприемат за
защитна теза, като съдът счита, че тяхната цел е да избегнат наказателната
отговорност, прикрито под липсата на спомен, дължащо се на заболяване и прием
на алкохол. В останалата им част те се кредитират от съда.
Като компетентно и безпристрастно дадено
съдът кредитира и заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза.
Съдът изцяло кредитира и приобщените по
делото писмени доказателства, тъй като същите кореспондират с установената по
делото фактическа обстановка, която не се оспорва.
Гореописаната фактическа
обстановка се доказва от събраните по
делото доказателства, а именно – от
показанията на свидетелите М.Т., С.Д., Н.С. и М.С. кредитирани от съда,
частично от обясненията на обвиняемия Д., в кредитираните от съда части, от
заключението на съдебно-психиатричната експертиза, материалите по гр.д.
№3229/2019г. по описа на ВРС, справка съдимост, ведно с бюлетин, както и от
другите писмени материали, приобщени по делото,
които в своята съвкупност очертават идентична фактическа обстановка и
сочат, че има извършено престъпление и че негов автор е обвиняемия.
След
преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
Обв. Е.Т.Д., ЕГН **********,
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.296, ал.1 от НК, тъй като на 12.03.2019
г. в гр.Варна, не изпълнил заповед за защита от домашно насилие - заповед за
незабавна защита № 35/28.02.2019 г., издадена съгласно определение №
2847/28.02.2019 г. по гр.д. № 3229/2019 г. на PC-Варна, като не напуснал
съвместно обитаваното от него и молителката М.В.Т. жилище, находящо
се в гр. Варна, ул. „***" бл. 32, вх. Г, ет. 2, ап. 20.
Субект
на престъплението е вменяемо, пълнолетно,
неосъждано /реабилитирано/ лице.
Обект на престъплението по чл.296,
ал.1 от НК са обществени отношения свързани с нормалното осъществяването на
съдебната власт. Този състав на престъпление се намира в Раздел ІІІ на Глава
VІІІ от НК – „Престъпления против правосъдието”, като това престъпление е
формално и не се изисква за осъществяването му настъпването на определен противоправен резултат.
От
обективна страна престъплението е осъществено от обв.Д.
чрез бездействие, същият въпреки, че на
01.03.2019г. му е била връчена Заповед за незабавна защита № 35/28.02.2019 г.,
издадена съгласно определение № 2847/28.02.2019 г. по гр.д. № 3229/2019 г. на
PC-Варна, до 12.03.2019г. не е напуснал обитаваното жилище в разрез с
нареденото в заповедта, посредством които не е изпълнил заповед за защита по Закона
за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ на ВРС. Видно от приложеното по делото
копие от цитираната по-горе заповед за защита, същата подлежи на незабавно
изпълнение.
Целта на ЗЗДН е осигуряване на адекватна
и своевременна защита на пострадалите от прояви на домашно насилие.
Основния принцип на закона е, че всеки пострадал може да потърси защита от
домашно насилие и следва да получи такава от съда, ако са налице предвидените в
нормативния акт предпоставки. При уважаване на молбата съдът издава заповед за
защита /чл.15, ал.2 от ЗЗДН/. Като гаранция за спазването на този принцип, в
чл.17, ал.3 от ЗЗДН е предвидено, че обжалването на решението не спира
изпълнението на заповедта.
В чл.5 от ЗЗДН законодателят е предвидил
следните мерките за защита от домашното насилие:
1. задължаване на извършителя да
се въздържа от извършване на домашно насилие;
2. отстраняване на извършителя от
съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
3. забрана на извършителя да
приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални
контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;
4. временно определяне
местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е
извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не
противоречи на интересите на детето;
5. задължаване на извършителя на
насилието да посещава специализирани програми;
6. насочване на пострадалите лица
към програми за възстановяване.
Безспорно от доказателствата по делото се установява, че срещу Д. е
издадена Заповед за незабавна защита № 35/28.02.2019 г., съгласно определение №
2847/28.02.2019 г. по гр.д. № 3229/2019 г. на PC-Варна. По силата на този
влязъл в сила специфичен съдебен акт /неподлежащ на обжалване/, на основание чл. 5, ал. 1,
т. 2 ЗЗДН Д. е бил задължен незабавно да напусне съвместно
обитаваното от него и св. М.В.Т. жилище, находящо се
в гр. Варна, ул. „***", бл. 32, вх. Г, ет. 2, ап. 20 . В абсолютен разрез
със съдебния императив обвиняемият е останал да живее в жилището, като на
12.03.2019г. е бил установен там от полицейските органи и принудително
отстранен. С горното обвиняемият е осъществил състава на престъплението
по чл.296 ал.1 от НК от обективна страна.
От субективна страна това
деяние също е извършено от Д. при пряк
умисъл. Обвиняемият е бил добре запознат с категоричното и недвусмислено
съдържание на подлежащата на незабавно изпълнение заповед, тъй като лично му е
бил връчен препис от същата. Съдът по-горе в мотивите си посочи защо приема, че
обвиняемият е запознат със заповедта, като не намира за нужно да преповтаря
мотивите си. С ясната представа за общественоопасния
характер на поведението си, респ. за неговата фактическа и правна
недопустимост, последният грубо е игнорирал вменените му със съдебния акт
задължения- да напусне жилището, предвиждайки общественоопасните
последици- а именно че по този начин няма да изпълни заповедта. Обвиняемият е
манифестирал пренебрежението си спрямо съдебната заповед и е решил, че не
следва да се съобрази с нея и по този начин не я е изпълнил. Касае се за волеви
и целенасочен акт на вменяем човек. У съдът не остана
каквото и да било съмнение, че обвиняемият не е бил наясно или е нямал
потенциал да разбере какво е било вмененото му задължение. В тази връзка е
заключението и на СПЕ, която е категорична, че както към момента на връчване на
заповедта за незабавна защита, така и към датата на инкриминираното деяние е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си.
Обстоятелството, че впоследствие Д. е
провел лечение за зависимостта си към алкохол, че е преосмислил поведението си,
както и че понастоящем е в добри отношения със своята майка като живее с нея,
последната станала жертва на акт на домашно насилие, извършено от него, в
каквато насока са възраженията на защитата, не могат да изключат нито
обективната , нито субективната съставомерност на
деянието. Това е така, тъй като с деянието по чл.296 от НК се засяга не само
сигурността на жертвата на домашно насилие, а и авторитета на един от стожерите
на държавността- съдебната власт в лицето на съдебните органи и техните актове,
в случая подлежащ на незабавно изпълнение. Безспорно с неизпълнението на
съдебния акт се засяга нормалното осъществяването на съдебната власт. Нещо
повече налице е и обществена нетърпимост към подобен род прояви, предвид
зачестилите случаи в обществото ни на актове на домашно насилие. Поради това и
съдът намира, че такова деяние не следва да се толерира, а следва да бъде
санкционирано, с оглед превъзпитание на дееца към спазване на закона и с оглед
превантивно въздействие спрямо останалите членове на обществото.
Поради изложеното и след като прецени, че
обвинението против обвиняемия е доказано по несъмнен начин съгл.чл.303, ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът
призна Е.Д. за виновен в извършването на
престъплението по чл.296, ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на обв. Д. за извършеното от него престъпление по чл.296, ал.1
от НК, съдът отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелство здравословното състояние на обвиняемия /епилептик с големи припадъци/ , както и чистото му
съдебно минало. Обв.Д. е реабилитиран на осн.чл.88а от НК и спрямо него са заличени последиците от
всичките му осъждания.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства отчита обстоятелството, че
деянието е извършено в пияно състояние, при ясното съзнание от страна на
обвиняемия, че това е несъвместимо с епилепсията от която страда, както и че в
относително дълъг период – от 01.03.2019г., когато е връчена заповедта, до
12.03.2019г. , когато е заварен и изведен от жилището, същият не се е съобразил
с издадената срещу него заповед.
Като съобрази гореизложеното съдът
намира, че са налице всички кумулативното предвидените в закона предпоставки за
прилагане на задължителната диференцирана процедура по освобождаване на
обвиняемия Д. от наказателна отговорност за горепосоченото престъпление, с
налагане на административно наказание по реда чл.78 А от НК- обвиняемият е
пълнолетно лице, предвидената за умишленото престъпление по чл.296, ал.1 от НК
законова санкция е „лишаване от свобода“ до
три години или „глоба“ до 5000лв.,
обв.Д.
не осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78”а” от НК , от деянието му не са
причинени съставомерни имуществени вреди. При горните
констатации съдът освободи обв. Е.Т.Д. от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание “Глоба”.
Съдът, съобразявайки посочените по-горе
обуславящи отговорността обстоятелства определи наказанието при баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Като отчете, че
обвиняемият Д. е безработен, без постоянни трудови доходи, както и като отчете
влошеното му здравословно състояние, прецени, че следва да му наложи наказание
в минималния размер на предвиденото в законовия текст на разпоредбата на 78а от
НК. Затова му наложи административно
наказание „Глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лв.
С така определеният размер на
наказанието съдът счита, че ще се постигнат целите на наказанието, визирани в
чл.12 от ЗАНН и чл.36 от НК – генералната- ще се въздейства предупредително
спрямо другите членове на обществото, и индивидуалната превенция- ще се
въздейства възпитателно и възпиращо спрямо обвиняемия да не върши други
престъпления.
По гореизложените съображения, съдът
постанови решението си.
СЪДИЯ при ВРС: