№ 177
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Камелия Първанова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20231000502123 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260687/04.05.2023г. постановено по гр.д. № 2906/2019г. по описа на
СГС, ГО, 23 състав, са уважени субективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1
пр.1 ЗЗД, като С. Д. Г., А. С. Г., А. С. Г., и М. С. Г., /конституирани в качеството им на
наследници на мястото на починалия в хода на производството С. Г. Г., ЕГН **********/, са
осъдени да заплатят в полза на „АГРО САНТИНО" ООД, ЕИК *********, сумите от по 25
049,60 лв., съобразно квотите им в наследството / по 1/4/, представляваща платено на
30.05.2018г. при начална липса на основание допълнително възнаграждение по договор за
управление, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и сумите от 4 007,94 лв. заплатена д.т. и 500 лв. депозит за
експертиза, а в полза на СГС и съобразно квотите им в наследството сумата от 500 лв.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от всички
ответници по делото, представлявани от двама адвокати.
Жалбоподателите-ответници А. С. Г. и М. С. Г., оспорват решението по
отношение на тях двамата изцяло и молят съда да го отмени и отхвърли предявените искове.
Посочват, че е налице решение на Общото събрание на съдружниците в „Агро Сантино“
ООД относно плащане на допълнително възнаграждение в полза на баща им С. Г., което не
е платено без правно основание. С. Г. е назначен на длъжност управител в „Агро Сантино“
1
ООД с Протокол от Общото събрание на съдружниците на 19.06.2014г. Отношенията между
управителя и дружеството по възлагането на управлението са били уредени с Договор за
възлагане на управление от 01.07.2014г. и Допълнително споразумение от 18.05.2017г. към
Договора. Съгласно чл. 1.1. от Договора, същият се сключва на основание чл. 141, ал. 6 от
ТЗ и Протокол от решения на Общото събрание на съдружниците в „АГРО САНТИНО“
ООД. Съгласно чл. 6.1 от Договора „Възнаграждението на УПРАВИТЕЛЯ ще се определи с
допълнителен анекс към този договор след започване дейността на дружеството под
ръководството на управителя“. С Допълнително споразумение от 18.05.2017г. към
Договора, сключено „на основание Решение на Общо събрание на съдружниците на „АГРО
САНТИНО“ ООД от 18.05.2017г. и на основание член 6.1. от Договора за възлагане на
управлението“, страните по мандатното правоотношение са се договорили, че считано от
18.05.2017г. нетното месечно възнаграждение на управителя по чл.6.1. от Договора е в
размер на 4 000 лева, като „УПРАВИТЕЛЯТ има право на допълнително възнаграждение в
зависимост от постигнатите резултати от управлението на ДРУЖЕСТВОТО“. В резултат на
сделките с финансови инструменти при специализирания лицензиран стоков брокер FC
Stone, осъществени от С. Г., „Агро Сантино“ ООД е реализирало печалба в размер на 2135
097 лв. за периода от 31.10.2017г. до 25.05.2018г. вкл. Взето е решение от Общото събрание
на съдружниците в дружеството на С. Г. да бъде платено допълнително възнаграждение в
размер на 12,5% от печалбата, тоест 266 887.12 лева, след удържане на ДОД 10% в размер на
240 198.41 лева. Сумата, платена на С. Г. от ищеца „Агро Сантино“ ООД с платежно
нареждане от 30.05.2018г. в размер на 244 198.91 лв. представлява възнаграждение съгласно
решението на Общото събрание - основно възнаграждение /4 000.50 лева/ и допълнително
възнаграждение /240 198,41 лева/.
На второ място твърдят, че наличието на взето решение от Общото събрание на
съдружниците на „Агро Сантино" ООД се потвърждава от писмената кореспонденция от
28.05.2018г. посредством електронни съобщения /email-и/ между И. Е. и А. П., главен
счетоводител на „Агро Сантино“ ООД, която не е оспорена от „Агро Сантино" ООД.
Оспорват извода на СГС, че не е доказана представителната власт на лицето И. Е., като
представител на „Агро Сантино“ ООД: „по делото не са представени никакви
доказателства, от които да може да се направи обоснован извод, че лицето И. Е., с който
са правени всички договорки и с когото е подписано допълнителното споразумение към
договора за управление, разполага с представителна власт да изразява волята на общото
събрание на дружеството по смисъла на чл. 141, ал. 7, т. 3 ТЗ.“ „От представен отчет за
дейността през периода от 2017г. до 27.08.2018г., както и приложената кореспонденция е
видно, че ответникът е осъществявал от името на дружеството търговия с
дериватни/контрактни (фючърси, опции и структури) на СВОТ (чикагска стокова борса) и
EURONEXT, като е отчитал дейността си пряко на лицето И. Е., вкл. и по повод всяка друга
дейност, която се осъществява от дружеството." От цялата писмена кореспонденция е видно,
че „представителна власт да изразява волята на общото събрание“ в отношенията с
управителя е имал именно И. Е.. Цялата кореспонденция е единствено между въпросното
лице и С. Г., както и А. П., гл.счетоводител, когато участието му е било необходимо. След
2
като както основното нетно месечно възнаграждение, което не се оспорва от „Агро
Сантино“ ООД, така и допълнителното възнаграждение с оглед на резултата, са договорени
в един и същи документ, а именно Допълнително споразумение от 18.05.2017г., в което се
цитира решение на Общото събрание от същата дата 18.07.2017г. и двете възнаграждения са
платени с едно и също платежно нареждане за м. 05.2018г., то следва да се приеме за
доказано наличието на решение на Общото събрание на „Агро Сантино“ ООД за определяне
както на основното, така и на допълнително възнаграждение.
В допълнение посочват още, че фактът на наличие на решение на Общо събрание на
съдружниците на „Агро Сантино" ООД е неизгоден за „Агро Сантино“ ООД. „Агро
Сантино“ ООД е бил задължен от първоинстанционния съд по реда на чл. 190 ГПК да
представи решенията на Общото събрание на дружеството за определяне на
възнагражденията на служителите, в това число на С. Г.. „Атро Сантино" ООД не е
изпълнил задължението си по чл.190 ГПК да представи изисканите от съда документи, в
това число решенията на Общото събрание на съдружниците. Затова следва да се приеме, че
фактът на наличие на решение на Общото събрание на съдружниците на „Агро Сантино“
ООД за плащане на допълнително възнаграждение в полза на С. Г. следва да се приеме за
доказан. Следователно с оглед неизпълнението на задължението на „Агро Сантино“ ООД да
представи намиращи се у него документи, от които биха били доказани неизгодни за него
факти и обстоятелства, на основание чл.190 ал.2 вр.чл.161 ГПК, СГС е следвало да приеме
за доказано наличието на решение на Общото събрание на съдружниците „Агро Сантино“
ООД за изплащане на допълнително възнаграждение в полза на С. Г.. Връщането обратно от
С. Г. на сумата 140 000 лв. с платежно нареждане от 30.08.2018г. не представлява
извънсъдебно признание, че получената съгласно платежно нареждане от 30.05.2018г. сума е
получена без основание. Признанието на вземане от длъжника е едностранното му
волеизявление, с което той пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора
/Решение № 49 от 4.04.2017 г. по гр. д. № 50236/2016 г, IV г. о., ГК, по описа на ВКС;
Решение № 131 от 23.06.2016 г. по гр. д. № 5140/2015г. IV г. о., по описа на ВКС/. Такова
признание не е налице. Сумата от 140 000 лева е преведена в резултат на осъществено
спрямо С. Г. от „Агро Сантино“ ООД твърдо настояване за връщане на бонуса
/допълнителното възнаграждение/. Претендират разноски.
Жалбоподателите-ответници С. Д. Г. и А. С. Г., чрез адв.Н. оспорват решението в
неговата осъдителна част спрямо тях и молят съда да го отмени и отхвърли исковете.
Изтъкват факта, че нормата на чл.137 ал.1 т.5 пр.2 ТЗ не прави автоматично нищожни
всички уговорки за възнаграждение, щом те не са скрепени с решение на общото събрание
относно техния размер. И тъй като нормата няма такова действие, е напълно допустимо да е
налице уговорка за възнаграждение между дружеството и управителя, без да е определено
по размер и това изобщо да не поставя въпроси относно валидността и действието на
уговорката. В случая, това е уговорката в допълнителното споразумение от 18.05.2017г. За
обвързващата сила на уговорка между страни, които са се договорили за нещо обвързващо
ги, без да са определели размера, не може да има съмнение при наличието на нормата на
3
чл.162 ГПК. Накратко намират, че в случая дори и да няма решение на общото събрание за
размера на допълнителното възнаграждение по никакъв начин не изключва извода от
фактическа страна, че между страните съществува валидна, обвързваща уговорка за
изплащане на такова. Тогава обаче искът не е за платено без основание независимо, че за
размера няма основание (чл.162 ГПК). При тази ситуация, от правна страна, искът не се
квалифицира по чл.55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД. Остава открит въпросът дали не се квалифицира по
чл.59 ЗЗД, в който случай обаче искът е субсидиарен (т.8 и 9 от ПП ВС № 1 от 28.V.1979 г.).
Например, този иск е субсидиарен спрямо иска по чл.145 ТЗ. В решението е прието, че
между страните са сключени договор от 01.07.2014г. и допълнителното споразумение от
18.05.2017г. и директно е преминато към липсата на решение на общото събрание за размера
на възнаграждението без да се коментират материалните последици от доказаната уговорка
за допълнително възнаграждение. Посочват, че изводът на СГС за липса на основание за
получаване на възнаграждението е неверен и не се подкрепя от приетите по делото
доказателства, както и от обстоятелствата известни на съда на основание чл. 23, ал. 6 ЗТР и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. С оглед изложените по-горе
съображения относно приложението на чл. 293 ТЗ в процесния случай, следва да се посочи,
че не само, че е налице основание за изплащане на допълнително възнаграждение, но и
неговия размер е съгласуван с „АГРО САНТИНО" ООД и изплатен съгласно тези
съгласувания. По делото е установено, че в електронна кореспонденцията от 28.05.2018г.,
след като е получил информация за печалбата от счетоводителя на „АГРО САНТИНО"
ООД, И. Е. Е. потвърждава към същия този счетоводител, че бонусът (допълнително
възнаграждение) за С. Г. Г. е 12,5 % брутно. Нещо повече, в последваща електронна
кореспонденция също от 28.05.2018 г. И. Е. Е. със задоволство изпраща мейл до А. П. и до
С. Г. Г., с който пожелава на дружеството да му се наложи да изплаща такъв бонус
(допълнително възнаграждение) на С. Г. Г. отново след 6 м. По делото е установено, че
дължимият ДДФЛ при изплащане на допълнителното възнаграждение е удържан и внесен
по надлежния ред. Фактът, че е налице основание за изплащане на възнаграждението, е
самостоятелно основание за отхвърляне, както на иска по чл.55 ал. 1, предложение първо
ЗЗД, така и на евентуален иск по чл.55, ал.1, предложение последно ЗЗД. Твърдят, че в
мотивите на решението неправилно се посочва, че основанието на евентуалния иск на
ищеца е по чл. 55, ал. 1, предложение 2, защото в своите молби и изявления пред съда,
ищецът е искал присъединяване на евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предложение последно
от ЗЗД. Претендират разноските.
Въззиваемата страна „АГРО САНТИНО" ООД, ЕИК *********, оспорва жалбата и
моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Твърди, че
позовавайки се на събраните по делото доказателства, СГС абсолютно правилно е приел, че
„Решение на Общото събрание на дружеството, с което се определя размера на
възнагражденията на управителя или реда за определянето им не е представено" както и че
липcama на прието решение на общото събрание на дружеството относно размера на
възнаграждението на управителя не подлежи на саниране чрез приложението на
разпоредбите на чл.293 ал. 3 и чл.301 ТЗ. На първо място, оспорват довода на
4
жалбоподателите, че решение на ОС от 18.05.2017г., което обаче не е представено по делото
и Допълнително споразумение от същата дата - 18.05.2017г., което обаче не е подписано от
законен представител на дружеството, нито от упълномощено лице, са произвели правно
действие. Самите въззивници не представят пълномощно, издадено от всички съдружници в
„Агро Сантино" ООД за лицето И. Е.. Вместо това, посочват, че И. Е. е акционер в две
дружества, които са съдружници в „Агро Сантино" ООД, като излагат аргументи, че
представената по делото кореспонденция по електронна поща е достатъчна, за да формира
извод за наличието на представителна власт на лицето И. Е. и че той е изразявал волята на
съдружниците в дружеството, т.е. взетите от Общото събрание решения. Последните
твърдения са абсурдни, доколкото в „Агро Сантино ООД има дванадесет съдружника и
всички те вземат решенията, които са от компетентността на Общото събрание. Водената от
едно лице - съдружник в дружество-съдружник, по никакъв начин не би могло да обвърже
всички останали съдружници, без изрично възлагане от страна на Общото събрание именно
това лице да представлява дружеството в отношенията му с управителя. Без такова изрично
възлагане, всички действия предприети от трето лице не са обвързващи за дружеството. В
действителност, от многобройните доказателства, събрани в първоинстанционното
производство, е установено, че в договора за управление на бившия управител на
дружеството не е предвидено конкретно допълнително възнаграждение, нито конкретен
начин за определяне на такова. Предвидена е единствено принципна възможност за
изплащане на такова допълнително възнаграждение, но за това следва да бъде взето
съответно решение на компетентния орган - Общото събрание. От представената електронна
кореспонденция, се установява, че бившият управител е контактувал с лице, което не е
надлежно упълномощено и натоварено от ОС за определяне на допълнителни
възнаграждения. От същата тази кореспонденция се установява, че самият бивш управител с
имейл от 23.05.2018г от 9.30ч., е предложил да му бъде изплатен бонус в размер на 12,5 %
върху натрупаната към момента печалба. Подобно самоопределяне на бонус, от страна на
управителя е абсолютно недопустимо и в пряко противоречие с чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ.
Именно поради невъзможността за саниране на липсата на решение на Общото събрание,
неоснователни се явяват и другите твърдения на въззивниците, свързани с осчетоводяване и
декларирането на извършеното плащане. Фактът, че счетоводителят на дружеството е
включил плащането на допълнителното възнаграждение в счетоводните записи, по никакъв
начин не го прави законосъобразно при липсата на решение на ОС.
На следващо място счита, че обсъждайки кореспонденцията с лицето И. Е.,
въззивниците пропускат да коментират последващата кореспонденция със същото лице,
касаеща понесени от дружеството загуби в огромни размери, вкл. поетия от С. Г.
ангажимент да върне цялата получена сума поради настъпилите впоследствие загуби.
Възникналите за дружеството загуби са потвърдени и от приетото заключение по
извършената ССЕ, като видно от отговора по задача № 5, за периода от 25.05.2018г. до
30.09.2018г. е реализирана загуба в размер на 6 971 744,51 лева. Ако от тази загуба бъде
приспадната печалбата в размер на 2 122 256,74 лева, реализирана през всички предходни
5
месеци, загубата от всички борсови сделки възлиза на 4 859 487,77 лева. От представеното
по делото преводно нареждане от 30.08.2018г. С. Г. Г. е върнал на „Агро Сантино" ООД част
от полученото възнаграждение, а именно сума в размер на 140 000 лв. (сто и четиридесет
хиляди лева), като в основанието на превода е посочил „връщане на възнаграждение".
Видно от представения по делото имейл, изпратен на 30.08.2018г от С. Г., последният
уведомява, че е върнал 140 000 лв. и е поел ангажимент за връщане на останалите на части.
Въззивниците твърдят, че непредставянето от страна на „Агро Сантино" ООД на трудови
и/или граждански договори с лицето И. Е., следвало да се разглежда от СГС на основание
чл. 190 вр чл. 161 ГПК като доказано наличние на решение на Общото събрание за
изплащане на допълнително възнаграждение на управителя С. Г.. Твърди че, такива
договори не са представени, тъй като просто не са съществували към 25.05.2018г., и това е
изрично заявено в първоинстанционното производство. Неоснователни са също и
твърденията, касаещи правната квалификация на предявените искове. Тези действия на съда
по никакъв начин не са рефлектирали върху постановеното решение и не могат да се
приемат за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
за връщане на даденото при начална липса на основание.
Ищецът „АГРО САНТИНО" ООД, твърди, че С. Г. Г. е заемал длъжността
„управител" на ищцовото дружество до 28.09.2018г., на която дата е заличен като такъв в
Търговския регистър, вследствие решение на Общо събрание. На 30.05.2018г., С. Г. Г., в
качеството си на управител на "Агро Сантино" ООД, е получил възнаграждение в нетен
размер 244 198,91 лв. като за основание за превода е вписано „превод заплата
м.05.2018“.Твърди, че като управител е получавал месечно възнаграждение в нетен размер
на 4 000,50 лева (брутно 4 445 лева) като дружеството не е взимало решение за увеличаване
на същото или за изплащане на допълнително такова. Не е налице и друго правно основание
за превеждането на тази сума като евентуални уговорки в тази връзка с лицето И. Е. не
обвързват дружеството, тъй като той няма представителна власт по отношение на
последното, а освен това неговите решения не могат да заменят еднолично тези на Общото
събрание. След покана с преводно нареждане от 30.08.2018г. С. Г. Г. е върнал на „Агро
Сантино" ООД част от полученото без основание възнаграждение, а именно сума в размер
на 140 000 лв., като в основанието на превода е посочил „връщане на възнаграждение".
Намира това негово действие за своеобразно признание, че същото е получено без
основание. С нотариална покана с per. № 9294, том IV, № 180 на нотариус Г. Й.-Д., с per. №
*** и район на действие PC - София, връчена на С. Г. Г. на 16.01.2018г., „Агро Сантино"
ООД е поискало от С. Г. Г. да върне остатъка от получената без основание сума, но до
настоящия момент това не е направено. Затова претендира сумата от 100 198,41 лв.
Ответникът С. Г. Г., /починал в хода на производството и заменен от конституирани
6
по реда на чл.226 ГПК неговите законни наследници, както следва: С. Д. Г., ЕГН
**********, А. С. Г., ЕГН**********, М. С. Г., ЕГН ********** и А. С. Г., ЕГН
**********,/ оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че процесната сума е
полагащо му се допълнително възнаграждение съобразно допълнително споразумение от
18.05.2017г. към договора за възлагане на управлението на дружеството от 01.07.2014 г.
Изплащането му е свързано и съставлява процент от реализирана печалба за дружеството
вследствие осъществена от него търговия с деривативни финансови инструменти на
стоковия пазар. Решението за изплащането на такова възнаграждение е взето от И. Е. Е.,
който по установена в дружеството практика представлявал оперативно Общото събрание
на съдружниците в отношенията му с управителя и осъществявал пряк контрол върху
дружеството. Посочва, че възнаграждението е определено съобразно установените печалби
към съответния момент, като между страните не е договорена възможност възнаграждението
да се връща при реализирани впоследствие загуби. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че С. Г. е назначен на длъжност управител в „Агро
Сантино“ ООД с решение, взето на 19.06.2014г. обективирано в Протокол от Общото
събрание на съдружниците. Отношенията между управителя и дружеството по възлагането
на управлението са били уредени с Договор за възлагане на управление от 01.07.2014г. и
Допълнително споразумение от 18.05.2017г. към Договора. Съгласно чл. 1.1. от Договора,
същият се сключва на основание чл. 141, ал. 6 от ТЗ и Протокол от решения на Общото
събрание на съдружниците в „АГРО САНТИНО“ ООД. Съгласно чл. 6.1 от Договора
„Възнаграждението на УПРАВИТЕЛЯ ще се определи с допълнителен анекс към този
договор след започване дейността на дружеството под ръководството на управителя“.
С допълнително споразумение от 18.05.2017г. е договорено възнаграждението на
управителя да е в размер на 4 000 лв. месечно и допълнително възнаграждение в зависимост
от резултатите от управлението без установен размер или ред за определянето му (т.1).
Решение на Общото събрание на дружеството, с което се определя размера на
възнагражденията на управителя или реда за определянето им не е представено.
От представен отчет за дейността през периода от 2017г. до 27.08.2018г. както и
приложената кореспонденция е видно, че ответникът е осъществявал от името на
дружеството търговия с дериватни/контрактни (фючърси, опции и структури) на СВОТ
(чикагска стокова борса) и EURONEXT, като е отчитал дейността си пряко на лицето И. Е.,
включително и по повод всяка друга дейност, която се осъществява от дружеството. Видно
от проведена кореспонденция по електронна поща, на 23.05.2018г. С. Г. е предложил на И.
Е. дружеството да му изплати допълнително възнаграждение в размер на 120 504 евро върху
натрупаната „realised profit“ или сумата от 255 000 лв. От писма, разменени между лицето А.
П. /гл.счетоводител/ и И. Е. е видно, че А. П. иска потвърждение за изплащане на
възнаграждение от 12,5% от И. Е., който съответно потвърждава разхода за възнаграждение
в полза на С. Г.. В тази кореспонденция се коментира, че следва да се установи механизъм за
изплащане на това възнаграждение и съответно за връщането му изцяло или частично при
реализирани загуби от дейността на ответника. Няма доказателства да е договорен ред за
7
възстановяване на суми от възнаграждения при установени в бъдеще загуби.
Безспорно е установено, че А. П. е служител на ищцовото дружество, заемащ длъжността
„главен счетоводител“, видно от трудов договор от 24.09.2013 г. Безспорно е установено, че
сумата, платена на С. Г. от ищеца „Агро Сантино“ ООД с платежно нареждане от
30.05.2018г. в размер на 244 198.91 лв. представлява възнаграждение съгласно решението на
Общото събрание - основно възнаграждение /4 000.50 лева/ и допълнително възнаграждение
/240 198,41 лева/. Спорен е въпросът дали писмената кореспонденция от 28.05.2018г.
посредством електронни съобщения /email-и/ между И. Е. и А. П., главен счетоводител на
„Агро Сантино“ ООД може да замести наличието на взето решение от Общото събрание на
съдружниците на „Агро Сантино" ООД, доколкото няма изискване решението да е
обективирано писмено.
Възникналите по-късно за дружеството загуби са потвърдени от приетото заключение по
извършената ССЕ, като видно от задача № 5, за периода от 25.05.2018г. до 30.09.2018г. е
реализирана загуба в размер на 6 971 744,51 лв. Ако от тази загуба бъде приспадната
печалбата в размер на 2 122 256,74 лв., реализирана през всички предходни месеци, загубата
от всички борсови сделки възлиза на 4 859 487,77 лв.
По делото е представено споразумение от 27.08.2018г. сключено между АГРО САНТИНО
ООД и С. Г. Г., в което в пар.1 е посочено, че С. Г. е получил от дружеството бонус в нетен
размер от 240 198,41 лв., върху което е изплатен данък от ищеца, като страните се
съгласяват, че основанието за изплащането на бонуса е отпаднало и съответно С. Г. следва
да върне получената сума. Споразумението е подписано само от С. Г., като липсват подписи
за дружеството.
От представеното по делото преводно нареждане от 30.08.2018г. С. Г. Г. е върнал на „Агро
Сантино" ООД част от полученото възнаграждение, а именно сума в размер на 140 000 лв.
(сто и четиридесет хиляди лева), като в основанието на превода е посочил „връщане на
възнаграждение". Видно от представения по делото имейл, изпратен на 30.08.2018г от С. Г.,
последният уведомява, че е върнал 140 000 лв. и е поел ангажимент за връщане на
останалите на части до края на годината, тъй като плаща „университета на момичетата“.
От депозираното на л.111 заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза,
прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че печалбата, реализирана от сделките, посредством брокера FGStone общо за
периода от 01.01.2018 г. до 25.05.2018г. е 2 090 742,61 лв. На базата на тази печалба и
съобразно уговорения размер на допълнителното възнаграждение на ответника в
разменените между него и лицето И. Е. писма от 12,5%, допълнителното му възнаграждение
възлиза на 266 887,13 лв. брутно, от които той е получил реално сумата от 240 198,41 лв.
Възнаграждението е осчетоводено надлежно като възнаграждение за управителя за
м.05.2018 г., като за него е изплатен дължимия данък. Вещите лица са направили подробен
анализ на извършените от ответника сделки и резултатите от тях, както и са дали отговори
на въпроси, свързани с това дали действията на последния са били целесъобразни и са могли
да доведат до печалба или загуба. За периода от 25.05.2018г. до 30.09.2018г. е реализирана
8
загуба в размер на 6 971 744,51 лв. Ако от тази загуба бъде приспадната печалбата в размер
на 2 122 256,74 лв., реализирана през всички предходни месеци, загубата от всички борсови
сделки възлиза на 4 859 487,77 лв. т.е. крайният резултат е отрицателна величина.
На 28.09.2018г. С. Г. е заличен като управител от търговския регистър по партидата на
дружеството, въз основа на решение на ОС, взето на 04.09.2018г. САС констатира, че
считано от 16.03.2022г. въззиваемата страна „Агро Сантино" ООД се намира в открито
производство по несъстоятелност по реда на чл.630 ал.1 ТЗ с начална дата на
неплатежоспособността – 31.12.2020г. /променена с решение № 13/27.07.2023г. по т.д.№
2754/22г. по описа на ВКС/ и назначен синдик, в лицето на Д. Б..
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл. 141, ал. 1 и, ал. 2 ТЗ организирането, ръководенето и представляването на
търговско дружество с ограничена отговорност се осъществяват от управител. По силата на
чл.144 ал.7 ТЗ правоотношението между такова дружество и управителя възниква чрез
овластяване с ДВУ, сключван в писмена форма от името на дружеството чрез лице,
оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик, и се
урежда по правилата на договора за поръчка по ЗЗД. На управителя като органен
представител на дружеството - неделима част от юридическото лице - е признато правото
волята му да бъде счетена във външните отношения за воля на юридическото лице. В ДВУ
може да се уговорят размер на възнаграждението на управителя, определено от общото
събрание на съдружниците или от едноличния собственик, размер и начин на ползването на
отпуск, обезщетения и др., което не го определя като трудов. В правомощията на
управителя се включва и упражняването на работодателска власт по отношение на
работниците и служителите на дружеството. В съдържанието и на двете правоотношения се
включва полагането на труд - по ДВУ - за извършване на правни действия, при което се
поставя въпросът за възможността за съвместяването им. Съвместяване е недопустимо, само
ако това е предвидено в закон или в ДВУ. Извън посочените случаи няма пречка за
паралелно съществуване на трудово правоотношение и правоотношение по ДВУ.
В случая е налице единствено договор за възлагане на управлението, в съдържанието на
който не е изрично предвиден размера на месечното възнаграждение до 2017г., когато с
допълнително споразумение от 18.05.2017г. е договорено възнаграждението на
управителя да е в размер на 4 000 лв. месечно и допълнително възнаграждение в
зависимост от резултатите от управлението без изрично установен размер или ред за
определянето му (т.1). Решение на Общото събрание на дружеството, с което се определя
размера на възнагражденията на управителя или реда за определянето му не е представено.
Спорен е въпросът дали с конклудентни действия, а именно чрез изплащане на процесната
сума през май 2018г. може да бъде изменен договорът за възлагане на управление на
дружеството с ограничена отговорност в частта досежно определеното допълнително
9
възнаграждение на управителя респ. да се приравни на мълчаливо взето решение на ОС.
По въпроса относно правния характер на договора за управление е налице постоянна
практика на ВКС, формирана с решение № 88 от 22.06.2010 г. по т. д. № 911/2009 г. на ВКС,
ТК, I т. о., решение № 306 от 25.06.2012 г. по гр. д. № 1387/2011 г. на ВКС, ГК, IV г. о.,
решение № 204 от 28.07.2014 г. по гр. д. № 983/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 150
от 29.05.2015 г. по гр. д. № 5272/2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., която настоящият състав изцяло
споделя. В посочените решения се приема, че правоотношението, което възниква по договор
за управление на търговско дружество не е трудово, а има мандатен характер и се
регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Отношенията между
управителя, съответно членовете на съвета на директорите и на управителния съвет, от една
страна и дружеството, от друга, се уреждат с договор за възлагане на управлението, който
следва да е писмен. Този договор е мандатен - договор за поръчка и съществена негова
характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което лицето, на което е
възложено управлението няма качеството на работник или служител на дружеството по
смисъла на КТ. Възнаграждението, дължимо от дружеството, е възнаграждение по
граждански договор, а не е трудово възнаграждение, като също е без значение как то е
наименовано и как е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по
него.
Въпреки, че договорът за възлагане на управление се сключва от името на дружеството чрез
лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик
на капитала, размерът на възнаграждението на управителя не може да бъде определен
свободно по съгласие между това лице и управителя при подписване на договора.
Основните елементи на мандатното правоотношение - възлагането на управлението и
дължимото за това възнаграждение, се определят с решението на общото събрание на
съдружниците по чл. 137, ал. 1, т. 5 предл. второ от ТЗ, съответно правомощията на
управителя да управлява и представлява дружеството произтичат от проведения от общото
събрание избор и от закона. За разлика от решението по чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ на ОС,
липсата на което не засяга действителността на сключената от управителя разпоредителна
сделка, решението по чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ урежда вътрешните отношения между
управителя и дружеството и водещ е принципът на подчиненост на управителя на
решенията на ОС. Затова и при липсата на такова решение правоотношение между
дружеството и управителя не може да възникне. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 предл. второ от
ТЗ изрично решение е необходимо и по отношение на размера на неговото
възнаграждение. В договора за възлагане на управлението правата на управителя само се
конкретизират, като в него следва да се отрази размерът на месечното възнаграждение,
определен от общото събрание, начина на плащането му, както и други права и задължения,
които страните са поели по силата на постигнатото между тях съгласие - размер и начина на
ползването на отпуски, различни обезщетения и други. В този смисъл е и постановеното по
реда на чл. 290 от ГПК решение № 150 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 5272/2014 г. на ВКС, ГК,
IV г.о., в което се приема, че с договора за управление може да бъдат уредени отношенията,
10
но без да се засяга установеното от закона съдържание на договора, нито решенията на
общото събрание /например това за определяне на размера на възнаграждението/.
Следователно размерът на възнаграждението на управителя не може да бъде променен чрез
сключено в изискуемата писмена форма допълнително споразумение към договора за
управление, ако не бъде прието съответното решение от компетентния волеобразуващ
орган. На още по - голямо основание размерът на възнаграждението не може да бъде
изменян с конклудентни действия. Установената от разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ
забрана страната да се позовава на нищожност поради липса на форма, ако от поведението й
може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението, намира
приложение към сключваните от търговеца сделки. Решенията на общото събрание на
дружеството като волеобразуващ орган, винаги следва да са недвусмислено изрично
изразени поради въведения с нормите на ТЗ ред за формирането им, като с оглед на
правната сигурност не подлежат на извеждане чрез тълкуване. Поради това липсата на
прието решение на общото събрание на дружеството относно размера на възнаграждението
на управителя не подлежи на саниране чрез приложението на разпоредбите на чл. 293, ал. 3
от ТЗ и чл. 301 от ТЗ.
Няма пречка други права и задължения на управителя, за възникването на които не е
необходимо изрично решение на общото събрание на съдружниците и за които няма
изрична уредба в закона, да бъдат уговаряни с договора за управление, подписан от
надлежно овластеното за това лице, съответно сключеният договор за управление може да
бъде изменян с писмено споразумение без за това да се приема предварително решение на
общото събрание. По отношение на тази част от съдържанието на договора за управление,
когато изменението не сключено в предвидената писмена форма, намира приложение
разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ. /в този смисъл решение № 222 от 10.05.2019г. по т.д. №
2972/2017г., Т. К., І Т. О. НА ВК/
Договорът за управление е частен диспозитивен документ и доказва само авторството на
изявленията на страните по него. Дори и в него да са обективирани констатации на страните
относно факти, те не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила. Доколкото
липсата на прието решение за изменение на възнаграждението на управителя не може да се
санира нито с договора за управление, нито с конклудентни действия, без значение са и
твърденията на жалбоподателите, че въпросът за възнаграждението е бил обсъждан в
разменени елестронни съобщения /имейли/ между един от съдружниците И. Е. и главния
счетоводител и съответно размерът на възнаграждението е бил известен на останалите
съдружници.
С оглед изложеното се налага извода, че размерът на дължимото възнаграждение на С. Г., в
качеството на управител на ищцовото дружество, не е бил изменян по установения ред.
Съответно общият размер на получените без основание суми възлиза на 100 198.41 лева и
предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД правилно е уважен изцяло. Още
повече приживе С. Г. е върнал част от получения допълнителен бонус, което е извънсъдебно
признание на неизгоден за него факт, макар и частично.
11
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции,
решението следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателите следва да заплатят в полза на въззиваемата
страна направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на 5400 лв., съгласно
приложен списък по чл.80 ГПК на л.93 и доказателства за плащане. Възражението за
прекомерност съдът намира за неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260687/04.05.2023г. постановено по гр.д. № 2906/2019г. по
описа на СГС, ГО, 23 състав.
ОСЪЖДА С. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.***, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, А. С.
Г., ЕГН **********, ж.к. ***, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, двамата със съдебен адрес: гр.София,
ул.„Граф Игнатиев“ № 24, ет.1 чрез адвокатско дружество „Т. И СЪДРУЖНИЦИ“ и А. С. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. ***, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, М. С. Г., ЕГН **********,
гр. ***, ж.к. ***, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар
Шишман“ № 8, ет.3 чрез адвокатско дружество „К. и Партньори“, /четиримата в качеството
им на наследници на С. Г. Г., ЕГН **********, починал в хода на делото/, ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО В ПОЛЗА НА „АГРО САНТИНО" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: област Плевен, община Пордим, с. Тотлебен 5899, ул. "Паисий
Хилендарски" № 20, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Аксаков“ № 11а, ет.5, офис 3, чрез
адв.Ц., сумата от 5400 лв./пет хиляди и четиристотин лева/ направени по делото разноски
пред въззивна инстанция на основание чл. 78, ал.1 ГПК
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12