№ 1173
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20211100106781 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от М. Н. К., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка с
А. Д. Б., ЕГН **********, чрез адв. П. С., САК, съдебен адрес: София, ул. **** против ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК ****, София, бул. „****, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД
за заплащане на сумата 40 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, претендирано направо от застрахователя, ведно със законната лихва, считано от датата
на датата на увреждането – 21.06.2016 г. до окончателното изплащане и сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че на 21.06.2016 г. в София, около 19,55 ч., К. В. В., ЕГН
**********, управлявал л. а. марка „Пежо“, модел „106“, рег.№ СН **** НН по бул. „Черни
връх“ с посока на движение от бул. „Джеймс Баучер“ към бул. „Арсеналски”. В този момент
ищцата, заедно с нейна приятелка, пресичала бул. „Черни връх”. Водачът В. нарушил ЗДвП
и ударил ищцата, в резултат на което тя получила телесни повреди.
За ПТП е образувано ДП № 11269/2016 г. по описа на РТП-ОР-СДВР, пр.пр. № 20610/2016 г.
по описа на СРП. Образувано е н.а.х.д. № 9036/2017 г. по описа на СРС, по което с решение
от 02.11.2017 г., съдът е признал водача К. В. В. за виновен по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК за
причиняването на средна телесна повреда на М. Н. К. в резултат на нарушение на правилата
за движение, регламентирани в чл. 116 и чл. 117 ЗДвП, като го е освободил от наказателна
отговорност, наложил му е административно наказание глоба в размер 1 000 лв. и, наред с
това, го е лишил от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Решението е влязло в
1
сила.
Вследствие на инцидента ищцата заявява, че е търпи огромни болки и страдания. И към
настоящия момент изпитва болки в областта на главата и шията, които понякога се засилват
много. Извън причиненото й сериозно телесно увреждане и съпътстващите го силни
физически болки и битови неудобства, изпитала и изключително силен психологически
стрес от характера и тежестта на самия удар при ПТП.
За автомобила, причинил ПТП, ищцата твърди, че е бил налице действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по ЗП BG/22/115001806165 с период
на действие 17.07.2015 г. - 16.07.2016 г. с ответната застрахователна компания.
С молба с вх. № 1173/25.01.2018 г. ищцата сезирала ответната застрахователна компания
доброволно и извънсъдебно да й заплати претендираните обезщетения за претърпените
неимуществени вреди, но плащане не последвало.
За обезщетяване на понесените болки и страдания вследствие получените увреждания
ищцата предявила иск пред СГС против ответника за сумата 55 000 лв. - частичен иск от
вземане в пълен размер 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.06.2016 г. до
окончателното й плащане. Образувано било гр.д. 2903/2019 г. по описа на СГС, 1-17 с-в, по
което с решение № 4663/31.07.2020 г. съдът приел, че по справедливост й се дължи 75 000
лв., но с оглед прието съпричиняване присъдил сумата 50 000 лв., ведно със закона лихва
върху нея, считано от 21.06.2016 г. до окончателно изплащане на сумата. Решението е
потвърдено от САС и е влязло в сила.
Ищцата заявява, че така определеното й обезщетение е недостатъчно, като счита, че е
справедливо да бъде обезщетена поне частично със сумата 90 000 лв.
В тази връзка моли съда да постанови решение, с което да осъди „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, да й заплати, на осн. чл. 432 от КЗ, сумата 40 000 лв.,
представляваща допълнително обезщетение за неимуществените вреди - болки и страдания,
вследствие на ПТП, станало на 21.06.2016 г. в София, ведно със законната лихва, считано от
21.06.2016 г. до окончателното изплащане и сторените разноски.
Представила е и е изискала писмени доказателства, поискала е разпит на свидетели и
назначаване на експертизи.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск с всички законни последици, вкл. и
разноски по списък.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД оспорва предявения иск изцяло по основание и размер.
Претендира разноски в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Оспорва предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за недължим и
прекомерно завишен.
Оспорва твърдението, че в резултат на ПТП от 21.06.2016 г. са възникнали всички описани в
2
исковата молба като вид и характер вреди за М. Н. К..
Оспорва твърдението за наличие на причинно-следствена връзка на всички претендирани
вреди с ПТП.
Навежда довод за съпричиняване на ПТП и на вредоносния резултат от ищцата М. Н. К..
Твърди, че сочените в исковата молба травми на М. Н. К. са следствие от виновното
поведение и на родителите й, които не са положили необходимите грижи за нея и са я
оставили без надзор и грижа.
Счита размера на предявения иск за неимуществени вреди за неоснователно завишен и
прекомерен, както и за предявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в
чл. 52 ЗЗД.
Оспорва по основание и размер претендираната законна лихва, както и началната дата, от
която същата се дължи.
Представил е писмени доказателства, поискал е допускане на гласни и експертиза.
В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция, като му присъди
разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че с решение по н.а.х.д. № 9036/2017 г. на СРС, НО, 21-ви с-в от
02.11.2017 г., съдът е признал водача К. В. В., ЕГН **********, за виновен в това, че на
21.06.2016 г. в София, около 19,55 ч., управлявайки л. а. марка „Пежо“, модел „106“, рег.№
СН **** НН по бул. „Черни връх“ с посока на движение от бул. „Джеймс Баучер“ към бул.
„Арсеналски”, правилата за движение, регламентирани в чл. 116 и чл. 117 ЗДвП -
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и е причиняванил
средна телесна повреда на М. Н. К.. С решението си съдът го е освободил от наказателна
отговорност, наложил му е административно наказание глоба в размер 1 000 лв. и, наред с
това, го е лишил от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Решението е влязло в
сила на 18.11.2017 г.
С решение от 31.07.2020 г., постановено по гр.д. № 2903/2019 г. на СГС, I-17 с-в ответникът
ЗК „Л.И.“ АД, е осъден да заплати на М. Н. К., действаща чрез нейната майка и законен
представител А. Д. Б., сумата 55 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП на
21.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2016 г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлен предявения иск за горницата до 55 000 лв., предявен като
частичен иск от 150 000 лв. Мотивите за това са прието съпричиняване от страна на
пострадалата ищца.
3
По делото е прието за безспорно доказано наличието на валидно застрахователно
правоотношение досежно автомобила, чиито водач е причинил катастрофата - л. а. марка
„Пежо“, модел „106“, рег.№ СН **** НН, по сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с ответното дружество по з.п. № BG/22/115001806165 с период на действие
17.07.2015 г. - 16.07.2016 г.
От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните СMЕ, която съдът
кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, се
установява, че, в резултат на катастрофата, ищцата е получила следните увреждания: -
контузия на главата в челно-слепоочната област вдясно, съпроводена с линейно счупване на
черепа и с контузия на мозъка, които са реализирали медико-биологичния критерий
разстройство на здравето, временно опасно за живота; - кръвоизлив над твърдата мозъчна
обвивка, който реализира медико-биологичния критерий разстройство на здравето,
временно опасно за живота; - сублуксация/непълно изкълчване на 2-ри – 3-ти шийни
прешлени, които реализират медико-биологичния критерий временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, - охлузвания в областта на двете колена и левия лакът,
които са причинили болка и страдание. Описаните травматични увреждания са причинени
по механизма на удар с или твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени при
процесното ПТП от 21.06.2016 г.
Наличието на епидурален хематом е наложил извършването на оперативно лечение и на
23.06.2016 г. М. К. е оперирана – Краниотомия фронтотемпоралис декстра. Евакуацио
хематоматис епидуралис декстра. Дренаж №1 /отваряне на черепната кухина; евакуация на
хематома и поставяне на един дрен/. Краниотомията е извършена с оформено чрез
краниотом елипсовидно костно ламбо, впоследствие фиксирано с конци. На контролното КТ
изследване проведено на 08.08.2016 г. е отразено: „…Състояние след фрактура на дясната
фронтална кост и деснострА. фронтална остеопластична краниотомия по повод евакуация
на травматичен епидурален хематом. Нормална нативна мозъчна КТ находка“. Към момента
пострадалата ищца е в добро общо състояние, контактна, адекватна, ориентирана за място и
време, без отклонения от нормалния физиологичен статус.
При извършения преглед експертът е установил оперативен белег на границата на
окосмената и неокосмената част на главата с дъговиден характери с дължина 15 см.
Пред вид протеклото наказателно производство и постановеното и влязло в сила решение по
цитираното по – горе н.а.х.д., ищцовата страна се отказа от искането си за изслушване на
САТЕ за механизма на ПТП, тъй като този механизъм е установен от наказателния съд е е
задължителен за съда, съобразно нормата на чл. 300 ГПК.
По искане на ищцата и за доказване на претърпените от нея неимуществени вреди съдът
допусна и разпита две свидетелки
Свидетелката М.Т.Н. е съседка на ищцата и майка й – буквално живеят врата срещу врата.
4
В показанията си тя заяви, че М. сега е на 17 години. Знае, че преди около седем години, в
началото на лятото, тя е претърпяла ПТП в София, на бул. Черни връх, когато е вървяла
заедно с още едно момиченце по улицата, излизала е от една пряка на бул. Черни връх.
Видяла я е, след като била изписана от болницата, където престояла около десет дни, и си
била вече вкъщи. Лежала, била с превръзка на главата, имала рани на колената и на дланите,
виел й се свят, била уплашена, била едно десетгодишно дете, претърпяло инцидент, стаята
била затъмнена. Н. поддържала постоянна връзка с майка й, с която са много близки, и знае,
че на следващия ден М. била оперирана. И досега там, където е била операцията, има
сериозен белег на главата започва от края на челото и стига до ухото, преди е бил по видим,
защото главата й е била обръсната. Заедно са ходили но море с инцидента. Първоначално й
ставало лошо от слънцето, имала дискомфорт от пътя. След две – три години отново били
заедно и вече била по – добре. Свидетелката заяви, че възстановяването на пострадалото
дете продължило около година. Каза още, че в момента М. е затворена, станалото сериозно
й се отразило, споделила, че и когато била в ново училище в 7-ми клас, след инцидента,
съучениците й се подигравали заради белега и това я правело лабилна, страняла от хората.
Преди криела белега и не говорела за това, сега го споменава, но продължава да се
притеснява. Той се вижда с просто око, ако е вдигната косата й. На мястото на белега коса
не е поникнала. Майка й не е прибягнала до психолог, защото е била финансово затруднена.
Свидетелката А. Д. Б. е майка на ищцата. Каза, че е видяла дъщеря си след катастрофата
на 21.06.2016 г. в Пирогов, около 40 минути след това. Била зле, с много рани по тялото и
лакътя, охлузвания по краката, синини по тялото, била уплашена, но в съзнание. Първо била
в Шокова зала, след това в Неврологично отделение. На следващия ден й направили скенер
и установили хематом в главата. Оперирали я и я преместили в Детско неврологично
отделение. Общо престояла десет дни в болницата и през това време майка й била
придружител. Понесла тежко операцията – имала много силни болки в главата, не можела да
си отвори очите, давали й много силни обезболяващи, но, въпреки това, изпитвала болка.
Когато я изписали вкъщи трябвало да бъде на тихо място, без слънце, без компютри,
болките продължили и пиела допълнителни лекарства, не можела да отиде дори до
тоалетната самостоятелно. Възстановяването било дълго. На 15 септември когато тръгнала
на училище, се чувствала малко по – добре физически, но била зле психически. Пиела
обезболяващи, нурофен и аналгин. След операцията от дясната страна й останал голям,
доста забележим белег – широчината му е поне половин см., дълъг е около 10 см., разрезът
тръгва от челото към ухото, на мястото няма и никога няма да поникне коса. В началото
било много трудно, защото децата й се подигравали – била обръсната и без коса, опитвали
се да го прикрият с кърпи. Според Б. и до ден днешен дъщеря й си прави косата така, че да
не се вижда белегът. Въпреки, че й обяснявала да не се срамува, да не се притеснява, имало
момент, в който не искала да ходи на училище. Въпреки че съзнавала, че проблемът е от
компетенцията на психолог, свидетелката нямала средства да се потърси специализирана
помощ. По – късно М. започнала да посещава психолог, но майка й смята, че и досега не се
5
е възстановила психически, въпреки че физически вече е добре. Сега вече на тази възраст се
притеснява, че момчетата няма да я харесат заради белега. И до ден днешен се притеснява
при пресичане, останал й страх от движението и колите.
В заключението си вещото лице – съдебно – психологическа експертиза заявява, че
резултатите от проведеното психологическо изследване, заедно с материалите по делото,
недвусмислено показват негативни преживявания, свързани със станалото през м. юни 2016
г. ПТП. Преживеният стрес би могъл да бъде квалифициран като първоначална остра
стресова реакция, която, вследствие на продължилите повече от няколко дни болки и
страдания, свързани с болничното лечение и следоперативния период, е преминала в
смесена тревожно-депресивна реакция. Според експерта, ищцата е психично здрава, без
психотични симптоми. Може да бъде обсъждано негативното влияние на преживяното,
свързано с катастрофата, повлияло за изграждането й като неуверена и тревожна личност.
Според експерта, посттравматичните увреждания, без своевременно лечение, могат да
обусловят или засилят наблюдаваната при М. К. емоционална лабилност и себенеувереност.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени от страните писмени, гласни
доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД са за изплащане от застрахователя ЗК „Л.И.“
АД обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищцата М. К. от станалото на
21.06.2016 г. ПТП, болки и страдания в размер 40 000 лв. вследствие катастрофата, ведно
със законните последици – лихви и разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетение пряко от застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи при условията на
кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на
прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-
обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма –
умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 ЗЗД
6
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към
конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца. В настоящия случай по безспорен
начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД - по справедливост, като се вземат пред вид всички относими
обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на ищцата вследствие
получените от катастрофата травми, както и вече присъдените със съдебното решение по
гр.д. . № 2903/2019 г. на СГС, I-17 с-в по предявения срещу ответника частичен иск.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение
житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с
конкретния.
В резултат на станалото ПТП на ищцата са причинени както физически, така и душевни
болки и страдания – обстоятелство, което се установява от събраните и неоспорени
писмени, гласни доказателства и медицинска експертиза.
Настоящият състав, като съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са
доказани по основание, а при определяне техния размер следва да се разгледа
възражението на ответника за неговото намаляване вследствие съпричиняване от страна
на ищцата, респ. създаване на предпоставка за станалото ПТП, и той да бъде определен
съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид
от съда при определяне размера на обезщетението. Безспорно е, че ищцата е била дете, едва
на 10 години в момента на катастрофата, а понастоящем, в хода на делото – вече на 17
години, и претърпените сериозни увреждания и силните болки, които е изпитвала, както и
големият дъговиден белег с дължина 15 см на главата - на границата на окосмената и
неокосмената част, неминуемо са й се отразили, както физически, причинявайки й и
психически дискомфорт – смесена тревожно-депресивна реакция, според експерта –
психолог, характеризираща се с неувереност и тревожност.
И, въпреки че, според СМЕ, пострадалото момиче се е възстановило физически,
емоционалната и физическа травма не е отшумяла напълно и за в бъдеще ще се наложи
работа със специалисти – психолози.
Съдът, обсъждайки всички доказателства по делото и, по – конкретно, приетото по
наказателното дело съпричиняване от страна на ищцата – пешеходец на вредоносния
резултат, съобразява изводите си с тях и приема наличие на съпричиняване от страна на
7
пострадалата 30 %.
Като взе пред вид описаните по-горе и доказани болки и страдания на ищцата, техния вид,
интензитет и продължителност, съдът, съобразявайки принципа за справедливост и
икономическите условия в страната през 2016 г. и към настоящия момент, намира, че
обезщетение в размер 130 000 лв. било адекватна обезвреда на претърпените от ищеца и
доказани в производството неимуществени вреди. Пред вид вече присъденото с посоченото
по – горе гр.д. и наличието на съпричиняване в посочения размер, съдът приема, че тази
претенция е основателна и доказана за сумата 35 000 лв. и за тази сума следва да бъде
уважена, а в останалата част – за разликата до 40 000 лв. – отхвърлена, като неоснователна и
недоказана.
Върху присъдените суми следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от дата на
катастрофата - 21.06.2016 г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно уважената част
от иска, в размер 3 028 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
На ответника се дължат разноски по компенсация, с оглед отхвърлената част от иска, в
размер 13,13 лв.
Съдът не взема пред вид направените възражения на страните по размера на
възнаграждението на процесуалните представители, пред вид минималния размер, в който
разноските се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, София, бул. „****, да заплати на М. Н. К., ЕГН
**********, действаща лично и със съгласието на майка с А. Д. Б., ЕГН **********, чрез
адв. П. С., САК, съдебен адрес: София, ул. “****, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД
сумата 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП
претендирани пряко от застрахователя, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2016
г. до окончателното изплащане и сторените разноски, съобразно уважената част от иска –
адвокатско възнаграждение в размер 3 028 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до 40000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М. Н. К., действаща лично и със съгласието на майка с А. Д. Б., да заплати на ЗК
„Л.И.“ АД разноски по компенсация, с оглед отхвърлената част от иска, в размер 13,13 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
8
изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9