№ 513
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Таня Ж. П.а Вълчева
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000503032 по описа за 2021 година
С решение от 08.07.2021 г., постановено по гр. дело № 10 666/2020 г.,
Софийският градски съд, I Гражданско отделение, 21 състав, е осъдил ответника
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на ищеца Я. А. В.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева и на осн. чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ. В останалата му част искът, предявен за 50 000 лева, е отхвърлен като
неоснователен.
Недоволни от решението са останали и двете страни по делото, които са подали
въззивни жалби срещу него.
Ищецът Я. А. В. обжалва решението в частта, с която градският съд е отхвърлил
иска му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
20 000 до 50 000 лева. Във въззивната жалба се излагат доводи, че определеното от
градския съд обезщетение е несправедливо занижено и не съответства на
продължителността на наказателното преследване, на претърпените от ищеца тревога
и притеснение, увреждане на доброто му име. Сочи се, че не е била съобразена младата
му възраст, чистото му съдебно минало и негативното отражение на обвинението
върху професионалното му развитие.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на още 30 000
лева обезщетение за неимуществени вреди.
1
Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ излага в жалбата
съображения, че определеното от СГС обезщетение е несправедливо завишено и не е
съобразено със събраните доказателства, от които не се установява, наказателното
преследване да се е отразило на физическото и психическото здраве на ищеца.
Посочва, че във връзка с продължителността на наказателното производство съдът не е
взел предвид броя на обвинените лица и повдигнатите срещу тях обвинения, всяко от
които подлежи на установяване и доказване. В жалбата се излагат доводи, че не са
налице предпоставките на чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ, поради което при определяне на
размера на обезщетението СГС е нарушил и чл.52 от ЗЗД.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на прокуратурата
изразява становище, че справедливото обезщетение би следвало да е в размер на 5 000
лева.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Установено е по делото, че ищецът Я.В. и още осем лица са били обвинени за
участие в организирана престъпна група, създадена за извършване на престъпления по
чл.213а и чл.214 от НК /изнудване/.
На 24.04.2012 г. бил задържан от служители на ГДБОП и на същата дата бил
привлечен като обвиняем. В решението на СГС подробно е описана хронологията на
наказателното производство – досъдебно производство в продължение на почти една
година, последвано от четирикратно внасяне на обвинителен акт и трикратно връщане
на делото от съда за отстраняване на съществени процесуални нарушения;
постановяване на оправдателна присъда на 15.11.2017 г.; съдебно производство на три
съдебни инстанции. Окончателно оправдателната присъда, постановена по отношение
на ищеца, е влязла в сила на 04.06.2020 г. Проведени са множество открити съдебни
заседания – в част от тях делото е било отлагано поради нередовно призоваване на
участници в него, в друга част са събирани доказателства. Ищецът се е явявал редовно
пред съда, няма данни с поведението си да е предизвикал удължаване на
производството.
Общо наказателното производство е продължило 8 години, 1 месец и 11 дни – от
тях общо 3 години и 9 месеца досъдебно производство и 4 години, 4 месеца и 11 дни
съдебно. След привличането му като обвиняем, в продължение на почти два месеца /55
дни/ ищецът е бил задържан под стража.
Видно от представените медийни публикации, задържането на лицата, обвинени
за участие в ОПГ, е било широко отразено, посочени са обвиненията, както и имената
2
на обвиняемите. В публикациите се описва, че обвиняемите, които са служители на
дружество за събиране на вземания, са използвали заплахи спрямо длъжници. Като
ръководител на престъпната група е посочен собственикът на дружеството – С. С.. В
нито една от публикациите не се цитира изказване на прокурор, който публично да е
обявил обвинените лица за престъпници.
За установяване на преживяванията на Я.В., свързани с наказателното
производство, градският съд е допуснал до разпит двама свидетели.
Свидетелката К. В. – съпруга на ищеца, е разказала, че през 2012 г. той е работел
в „Ес Енерджи“ – колекторска фирма за събиране на просрочени задължения. Никога
не е имал проблеми в работата. Една сутрин през април в дома им нахълтали хора от
ГДБОП и започнали да претърсват. След като претърсили цялото жилище, Я. бил
изведен с белезници пред очите на съседите.
Свижданията в ареста били редки – не повече от веднъж месечно, ищецът бил
много отчаян. На всяко следващо свиждане бил все по-блед. Оплаквал се от болки в
кръста, в корема. Разказвал на свидетелката, че когато потърсел медицинска помощ,
лекарите му казвали, че нищо му няма. Към този момент ищецът и свидетелката още
нямали сключен брак, поискали да го сключат в ареста, но им било отказано от
прокурора, което също му повлияло негативно. Оженили се едва през месец юли –
когато бил освободен.
Поради проблеми със здравето бил опериран от ингвинална херния, наложило се
да посещава и психиатър, били му предписани антидепресанти.
След излизане от ареста трудовият му договор бил прекратен, тъй като фирмата
вече не съществувала. Започнал да търси работа, явявал се на интервюта, но не го
назначавали, понеже не можел да представи документ, че не е следствен. Колегите му
от бранша се отдръпнали. Преди всяко интервю изпадал в паника, което състояние
свидетелката свързва с престоя му в ареста.
Дори когато започвал работа в края на 2012 г., много се притеснявал, тъй като
непрекъснато трябвало да се явява по наказателното дело и изпадал в ужас, как ще
каже на работодателя си, че го викат на разпит в ГДБОП или в съда. Поради това си
„пускал отпуски“ за дните на явяването.
Понеже делото било широко отразено в медиите, ищецът бил в постоянен страх,
някой от новите му колеги или работодателят да не попадне на информация в
интернет. Въпреки че вече започнал да работи в компания за фармацевтични продукти,
и там се разбрало за висящото дело.
Свидетелят М. Д. – колега на ищеца и също обвинен за участие в същата ОПГ и
3
оправдан, е заявил пред градския съд, че преди задържането им Я. отговарял за
контактите с банките, заедно посещавали адреси, попълвали документация, ищецът
бил добър и приятен човек, лесен за комуникация. Свидетелят бил арестуван същата
сутрин, на която бил задържан и Я.В.. След като съдът им определил мярка „задържане
под стража“ двамата били заедно в една килия с още две лица, които изглеждали
„подозрително“. Условията в ареста били много лоши – малко помещение, без
светлина, липса на условия за поддържане на хигиена. Понеже ищецът имал болки,
превивал се и не можел да спи, многократно търсел медицинска помощ. Но една-две
седмици не било предприето нищо. В един момент се появило медицинско лице, което
казало на В., че му няма нищо.
След като били освободени от ареста, ищецът споделял, че изпитва финансови
затруднения, че се опитвал да си намери работа. До края на 2012 г. не успял да си
намери работа, притеснявал се за бъдещето, потърсил и психиатър. Когато си намерил
работа като дистрибутор, допълнително притеснение му било, че ако работодателят му
разбере, че се явява в съдебни заседания, ще го уволнят.
По искане на ищеца градският съд е допуснал и медицинска експертиза,
изготвена от вещите лица доц. д-р Д. Б. – психиатър и д-р Ц. Г. – специалист по
съдебна медицина. След като са анализирали представената от ищеца медицинска
документация, вещите лица са стигнали до следните изводи: Преди задържането му на
24.04.2012 г. ищецът е бил с доказана артериална хипертония с достигани максимални
стойности 150/90. По време на задържането, а и след това не е установена промяна в
стойностите на артериалното налягане. Страдал е и от дископатия в поясния и шийния
отдел на гръбначния стълб. На 03.04.2012 г. при извършена магнитно-резонансна
томография на гръбнака са установени дегенеративни промени – торако-лумбални,
както и дискова протрузия с инициална остехондроза. Ищецът е съобщил на вещото
лице, че поради обездвижването в ареста съществуващата дископатия се е обострила.
Преди задържането в ареста му е била поставена и диагноза „гастроезофагеална
рефлуксна болест“ /ГЕРБ/, което е хронично заболяване и за което е провеждал
терапия. В ареста заболяването се е обострило от недобрата храна и притеснението.
На базата на съставена медицинска документация и извършен личен преглед
доц. Б. приема, че Я.В. страда от рецидивиращо /рекурентно/ депресивно разстройство,
което понастоящем е в ремисия. В заключението е цитиран амбулаторен лист, съставен
през 2015 г., в който е поставена диагноза на горното заболяване и са цитирани
анамнестични данни, съобщени от пациента, за „дългогодишно протичаща Рекурентна
депресия, влошавана в пролетните и есенни месеци с дистимия и хипобулия.
Понастоящем с оплаквания, отговарящи на депресивен епизод“.
В заключението е посочено, че от гледна точка на етиологията и патогенезата,
4
причината за възникването им и механизмите за развитие на тези разстройства остава
неизяснен.
В съдебно заседание на 13.05.2021 г. експертите са дали допълнителни
обяснения. От тях може да се направи обобщеният извод, че заболяванията на ищеца
/както на стомашно-чревния тракт и на опорно-двигателния апарат, така и проблемите
в психичното му състояние/, не са възникнали като пряка последица от провежданото
наказателно производство, но теоретично е възможно заболяванията да са се обострили
в резултат от наказателната репресия.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното: Искът е
доказан по основание. При извършване на преценката за справедливия размер на
обезщетението съдът взе предвид чистото съдебно минало на ищеца; младата му
възраст към датата на повдигане на обвинението – 28 години; тежестта на обвинението
– участие в организирана престъпна груба, което е тежко престъпление по смисъла на
чл.93, т.7 от НК; продължителността на наказателното производство – 8 години, 1
месец и 11 дни; времето, през което е бил задържан под стража – 55 дни.
Съдът съобразява също, че оправдателната присъда, постановена по отношение
на ищеца, не е била протестирана от прокурора, но поради необходимостта от
инстанционен контрол спрямо постановените присъди по отношение на други
подсъдими, наказателното дело е продължило да бъде висящо и срещу ищеца.
При преценка на отговорността на прокуратурата за обезщетяване на
неимуществените вреди съдът взе предвид също обстоятелството, че в широкото
медийно отразяване на ареста на ищеца и на обвиненията срещу него няма участие на
прокурор /както често се случва по други дела/.
Що се отнася до здравословните проблеми на ищеца, от цитираните по-горе
доказателства се установява, че те не са възникнали в резултат от наказателната
репресия. Съдът приема, че задържането под стража и многократните явявания пред
органите на досъдебното производство и пред съда са допринесли за влошаване както
на физическото, така и на психическото състояние на Я.В.. Поради това прокуратурата
не дължи обезщетение за възникване на тези страдания, а само за тяхното
задълбочаване.
След съобразяване на всички посочени по-горе обстоятелства, въззивният съд
намира, че за справедливото обезщетяване на нематериалните вреди, които са в
доказана пряка причинна връзка с наказателното производство, ответната прокуратура
следва да заплати обезщетение в размер на 15 000 лева. В този смисъл следва да бъде
изменено първоинстанционото решение.
5
С оглед на горните изводи, жалбата на ищеца се явява неоснователна, а тази на
ответната прокуратура – частично основателна.
Поради намаляване на обезщетението за неимуществени вреди, решението на
градския съд следва да бъде изменено и в частта за разноските. За производството пред
СГС ищецът е заплатил 3 500 лева адвокатско възнаграждение. С влязло в сила
определение, постановено по реда на чл.248 от ГПК на 07.09.2021 г., СГС е приел, че
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Съразмерно на уважената част от иска, от заплатените 3 500 лева на ищеца се дължат
1 050 лева разноски за производството пред СГС.
За настоящата инстанция на ищеца не се дължат разноски – предвид
неоснователността на неговата въззивна жалба.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264570/08.07.2021 г., постановено от Софийския градски
съд, I Гражданско отделение, 21 състав, по гр. дело № 10 666/2020 г., В ЧАСТТА, с
която ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на Я. А.
В. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000 /петнадесет хиляди/
лева до присъдените от СГС 20 000 /двадесет хиляди/ лева И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от Я. А. В. срещу
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 15 000 /петнадесет хиляди/ лева до присъдените
от СГС 20 000 /двадесет хиляди/ лева.
ОТМЕНЯ решение № 264570/08.07.2021 г., постановено от Софийския градски
съд, I Гражданско отделение, 21 състав, по гр. дело № 10 666/2020 г., В ЧАСТТА, с
която ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на Я. А.
В. разноски за производството пред Софийския градски съд над 1 050 /хиляда и
петдесет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд в останалата му
обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
6
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7