№ 1075
гр. София, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110212093 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от /фирма/ ЕИК: ХХХХХ, със седалище и адрес на
управление: гр. /адрес/ представлявано от управителя - Й.А.В срещу Наказателно
постановление (НП) № 22-006993 от 19.10.2020 г., издадено от инж. Д.Г.И на длъжност
директор на Дирекция „Инспекция по труда-София“, с което на основание чл.416,ал.5
във вр. С чл.415, ал.1 от КТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2500 ( две хиляди и петстотин) лева за нарушение
на чл.415, ал.1 от КТ.
В жалбата се излагат твърдения, че работодателят не дължи възнаграждението,
визирано в задължителните предписания, тъй като р/сл М.К.К-Ка не е полагала труд
през м.юни 2020г.. Аргументира се становището, че е налице нарушение на
чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН.. Посочва се още, че административнонаказващият орган не е
съобразил разпоредбата на чл.404,ал.3 от КТ, тъй като преди издаване на процесното
НП е образувано гр.д.№42147 по описа за 2020г. на СРС, 62-ри с-в, което е със същия
предмет. Моли за отмяна на процесното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
упълномощения представител – юрк. Петров. Последният оспорва жалбата в с.з. Счита
нарушението за доказано по безспорен начин, а размерът на наказанието за
справедлив, като излага аргументи в тази насока. Даденото предписание не е оспорено
по административен ред и е влязло в сило до приключване на проверката.
Нарушението е извършено преди подаване на исковата молба от р/сл, респективно
преди образуване на гражданското дело. Моли процесното НП да бъде потвърдено.
Производството се разглежда за втори път от въззивната съдебна инстанция,
като при първото разглеждане на делото 20-ти състав при СРС – НО, отменил НП с
протоколно определение от 15.06.2021г., като е прекратил производството по НАХД
1
№14800/2020г.. Срещу определението е подадена жалба, въз основа на която е било
образувано ЧНАД №7753 по описа за 2021г. на АССГ, XVII касационен състав.
Последното е приключило с Определение №6164 от 19.08.2021г. Касационната
инстанция е приела, че атакуваното определение (това от 15.06.2020г.) е постановено
при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като делото е върнато
на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по
съществото на спора.
Съдът, като прецени изложените доводи в жалбата и становището на
представителя на наказващия орган, указанията на касационната инстанция, както и
събраните доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуални легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима.
Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна
с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 05.08.2020г. е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство
от св. Г. М. Й. – главен инспектор инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“-
София във /фирма/ седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица бул.
„Витоша“ №137, ет.1, офис 1. В хода на проверката на основание чл.404,ал.1,т.1 и
чл.404,ал.1,т.12 от КТ са дадени общо 4 предписания със срок за изпълнение – до
20.08.2020г.,вклч. Управителят на дружеството-жалбоподател- г-жа Виячка, била
поканена да се яви на 24.08.2020г. в ДИТ-София 14:00 часа, като последната е изрично
уведомена, че ако не представи документи, удостоверяващи изпълнение на
предписанията ще бъдат съставени АУАН за нарушения на трудовото законодателство.
На посочената дата и час не се явил представител на дружеството.
Резултатите от последващата проверка от 24.08.2020г. са отразени в Протокол
изх№ ПР2024138 от 24.08.2020г. Констатациите на контролните органи са следните:
Не е изпълнено предписание № 4 от Протокол за извършена проверка
05.08.2020г.., а именно – РД не е изплатил уговореното трудово възнаграждение за
месец юни 2020г. за извършена работа на р/сл М.К.К-Ка и др.поименно посочени във
ведомостта, съгласно чл.128,т.2 от КТ. Актосъставителят е приел, че с бездействието
си, респ. неизпълнението на предписанието дружеството-работодател е нарушило
разпоредбата на чл.415,ал.1 от КТ. Нарушението е извършено на 21.08.2020г. – първия
присъствен ден след изтичането на срок, и е констатирано при последващата
проверката на 24.08.2020г.
На 24.08.2020г.. в гр. София, е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 22-006993/24.08.2020г. г., от св. Й.. Актът е съставен в
отсъствие на нарушителя, като е подписан от двама свидетели по установяване на
нарушението и по съставянето на АУАН – инж.Жулиета Цанкова и Елина Бойчева
Борисова – ст.инспектор в ДИТ София.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното Наказателно постановление
(НП) № № 22-006993 от 19.10.2020 г., издадено от инж. Д.Г.И на длъжност директор на
Дирекция „Инспекция по труда-София“, с което на основание чл.416,ал.5 във вр. С
чл.415, ал.1 от КТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2500 ( две хиляди и петстотин) лева за нарушение
2
на чл.415, ал.1 от КТ.
На 02.09.2020г. е депозирана искова молба от М.К.К-Ка срещу /фирма/ с правно
основание – чл.269,ал.1 от КТ; чл.40,ал.5 от КСО и чл.86,ал.1 от ЗЗД. Образувано било
гр.д №.42147/2020г. по описа на СРС 62-ри с-в. В петитума се иска ответника да
заплати неплатено трудово възнаграждение за месец юни 2020г. по трудов договор
№01/07.01.2020г. Гражданското производство е приключило с протоколно
определение от 02.12.2020г. за одобряване на съдебна спогодба. Съгласно спогодбата,
Милена К.-Кралева се отказва от своите претенции за заплащане на трудово
възнаграждение за месец юни 2020г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните доказателствени
материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля,
разпитан в хода на съдебното следствие Г. М. Й. (актосъставител), както и въз основа
на надлежно приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: АУАН
№ 22-006993/24.08.2020г. г.., и заверени копия на: Заповед № З-0058 от 11.02.2014г.
на изпълнителния директор на ГИТ; Заповед № ЧР-472/28.01.2014г., ведно с
длъжностна характеристика на Г.Й.; Протокол за извършена проверка с №
ПР20195720/05.08.2020г.; Протокол за извършена последваща проверка с № ПР
2024138/24.08.2020г; Покана на основание чл.40,ал.2 от ЗАНН; Констативен протокол
от 24.08.2020г. Справка от информационната система на Агенция по вписванията-
Търговски регистър; Искова молба по гр.д.42147 по описа за 2020г. на СРС, ГО, 62 с-в;
Договор за спогодба от 27.11.2020г. по гр.д.42147 по описа за 2020г. на СРС, ГО, 62 с-
в; Протоколно определение от 02.1.2020г. по гр.д.42147 по описа за 2020г. на СРС, ГО,
62 с-в.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията свидетеля Й.,
и прецени, че показанията и са пълни, последователни и логични, без вътрешни
противоречия, като в тях актосъставителят излага своите преки и непосредствени
възприятия относно извършването на проверката, констатираното неизпълнение на
предписанието и съставянето на АУАН за нарушението, т.е. показанията на същата се
явяват източник на пряка доказателствена информация по случая и затова съдът ги
кредитира изцяло.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира,
доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства.
Въз основа на така установените факти, Съдът приема следните правни
изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно лице
(наказаното юридическо лице – търговско дружество), в рамките на срока за обжалване
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен
контрол) административнонаказателен акт.
По същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването
на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили,
съотв. издали двата процесуални документа (АУАН и НП), счете, че правилата за
3
компетентност са спазени. В случая АУАН е съставен от компетентен за това орган –
свид. Й. компетентно длъжностно лице съгл. чл.416, ал.1 вр. чл.399 от КТ – на
длъжност главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ - град София, а НП е
издадено от от директора на Дирекцията, който е оправомощен да издава НП със
Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изп.директор на ИА „ГИТ“, и представлява
„оправомощено от ръководителя” на съответния контролен орган (изпълнителен
директор на ИА „ГИТ”) длъжностно лице.
Нарушителят е бил поканен за съставянето на акта и не се е явил. Следователно,
налице е една от двете хипотези на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Дл.лица са издирили
нарушителя, положили са усилия той да присъства при съставянето на акта, но
поведението му прави това обективно невъзможно. В този случай, законът позволява
актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя /чл. 40, ал. 2 от ЗАНН/. Актът е
съставен в присъствието на двама свидетели.
Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставянето на АУАН и
за издаването на НП, доколкото нарушението е извършено на 21.08.2020г.,
констатирано е на 24.08.20120г., като АУАН е съставен на същата дата. НП е издадено
на 19.10.2020г.
В Акта и в обжалваното НП достатъчно пълно и логично са описани относимите
към фактическия състав на нарушението обстоятелства, вкл. и такива по извършването
му, като ясно е посочено в какво се изразява нарушението – дружеството в
качеството си на работодател не е изпълнило предписанието на контролните органи
в срок до 20.08.2020г., с което е нарушило разпоредбата на чл.415,ал.1 от КТ.
На следващо място, не е налице липса на яснота – кое е предприятието на
работодателя, респективно кое е мястото на извършване на нарушението.
Посочена е и датата на нарушението – 21.08.2020 г. – датата след изтичането на
срока за изпълнение на предписанието.
Изложеното дава основание на състава на първостепенния съд да приеме, че
липсва нарушение на разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, както и на
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съставеният АУАН съдържа законовите
реквизити, като в него са отразени обстоятелствата по извършваната проверка,
фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация Идентична е
ситуацията и с издаденото НП.
Предвид гореизложеното, при служебната проверка не се установиха причини
атакуваното НП, да бъде отменено на процесуално основание, тъй като не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
накърняване на процесуалните права на страните в производството.
Съдебният състав на настоящата инстанция счита, че се установява безспорно и
категорично, че към момента на последващата проверка, извършена на на 24.08.2020г..,
от обективна страна, дружеството-жалбоподател като „работодател” по смис. на § 1,
т.1 от ДР на КТ, не е изпълнило задължителното предписание № 4, дадено на осн.
чл.404, ал.1, т.1 от КТ с ПИП № ПР 20195720/05.08.2020г., изготвен и връчен от
контролните органи на трудовата инспекция, в определения срок – до 20.08.2020г.,., с
което се явява реализиран съставът на административното нарушение. В разглежданата
хипотеза е налице дадено задължително предписание от инспекцията по труда, според
което на М.К.К-Ка да се изплати начисленото уговорено трудово възнаграждение за
извършена работа за м. юни 2020г., съгласно чл.128, т.2 от КТ, като това дадено
задължително предписание на контролния орган не е изпълнено, с което фактическият
4
състав на нарушението е осъществен от обективна страна.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за приложимост на
чл.404,ал.3 от КТ. Задължителното предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ е
принудителна административна мярка, подлежаща на обжалване по реда на АПК – чл.
405, изр. 1 КТ. След влизане на предписанието в сила съдът следи единствено за
изпълнението на същото, тъй като фактическият състав на нарушението, за което е
ангажирана административно-наказателната отговорност включва от обективна страна
единствено неизпълнение на това предписание. Гражданският иск е подаден на
02.09.2020г., а протоколното определение, с което спогодбата е била одобрена, респ.
гражданското производство е било прекратено, е от 02.12.2020г. Това са обстоятелства,
възникнали след извършване на нарушението и са значително темпорално отдалечени.
Последните могат единствено да бъдат счетени като смекчаващи отговорността
обстоятелства. Към момента на изтичане на срока за изпълнение на предписанието
нито е бил предявен граждански иск, нито е било налице влязло в сила съдебно
решение с идентичен предмет. ПАМ (дадените предписания) не са обжалвани, респ.
същите са влезли в сила.
Субектът на нарушението е ЮЛ – работодател.
Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е обективна
(безвиновна) изобщо не следва да бъде обсъждан въпроса за субективната страна на
деянието.
По отношение на възможността за определяне на случая като „маловажен“:
В чл.415в, ал.1 от КТ са предвидени предпоставките за определяне на случая като
маловажен, доколкото тя се явява специална по отношение на общата норма на чл.28
от ЗАНН. С Определението по гр.д.42147 по описа за 2020г. на СРС, ГО, 62 с-в спорът
между р/сл и дружеството-работодател са решени със сила на пресъдено нещо, като
р/сл К. се отказва от своите претенции, респ за последната не са възникнали вредни
последици. Нарушението обаче не е отстранено веднага. Напротив то е продължило и
към датата на последващата проверка. Следователно, не е налице втората кумулативна
предпоставка за приложението на привилегирования състав.
По отношение на наказанието:
Санкционната разпоредба на чл.415, ал.1 от КТ предвижда административно-
наказателна отговорност за онзи, който не изпълнява задължително предписание на
контролен орган за спазване на трудовото законодателство, като едно такова
неизпълнение се наказва с административно наказание „имуществена санкция” или
„глоба” в размер от 1 500 (хиляда и петстотин) до 10 000 (десет хиляди) лева.
Наложеното наказание е в размер над минималния. Съдът приема, че наложеното
наказание следва да бъде намалено към предвидения в закона минимум с оглед на
обстоятелствата, че се касае за първо нарушение и имуществените отношения между
р/сл и дружеството-работодател са уредени. Наложеното наказание се явява
несправедливо и в завишен размер, който не съответства на обстоятелствата по чл.27,
ал.1 – 3 от ЗАНН. Размер в предвидения от Закона минимум, с оглед засегнатите
обществени отношения, би съответствал на характера и тежестта на извършеното
нарушение, би предизвикал коригиране на „поведението” на работодателя-юридическо
лице в положителна посока – към спазване на съответните правила по уреждане на
трудови отношения.
5
Воден от всичко гореизложено, настоящият състав прие, че атакуваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно като следва да бъде
изменено само в частта относно наказанието и затова на основание чл. 63, ал. 1,
предложение 2 от ЗАНН Софийският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-006993 от 19.10.2020 г., издадено
от инж. Д.Г.И на длъжност директор на Дирекция „Инспекция по труда-София“, с
което на основание чл.416,ал.5 във вр. С чл.415, ал.1 от КТ, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500 ( две
хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА
РАЗМЕРА на НАКАЗАНИЕТО на 1 500 (ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН) ЛЕВА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6