О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 287
гр.Шумен,5 юни 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд,в закрито съдебно заседание на пети юни 2014г. г.в състав:
Окръжен съдия: Лидия Томова
като разгледа гр.д.44 /2014г. на Шуменския окръжен съд,за да се
произнесе,взе предвид :
Производството по делото е образувано пред
ШОС по заведена на 3.ХІІ.2013г.искова молба от ищците К.А.Н.,ЕГН **********,***
№ ...,”... ...”,ет....,офис ... и „Каданс”ЕООД,ЕИК ...,седалище и адрес на управление:гр.В.,ЖК”...”
бл....,представлявано от К.А.Н.,***,”... ...”ет...., чрез адв.К.Б. и адв.Г.Ч.,на посочения съд.адрес,
с предявени
субективно и обективно съединени искове против :
1/Окръжен съд-В./ВОС/,гр.В.,пл.”...” № ...;
2/Апелативен съд-В./ВАп.С/,гр.В.,пл.”...”
№ ...;
3/Върховен
касационен съд на Република България/ВКС/,гр.С.,бул.”....” № ..;
4/Комисия за
отнемане на незаконно придобито имущество/Комисията,КОНПИ/,като
правоприемник на Комисия за установяване на имущество,придобито
от престъпна дейност/КУИППД/,или /Комисията/,на
основание пар.... от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество,с адрес:гр.С.,ул.”....” № ... ;
и 5/Прокуратура на
Република България/,гр.С.,бул.”.... № ..,
с посочено правно
основание на исковете по чл.1,ал.1,чл.2ал.1,т.3, чл.2а и чл.2б от ,както и по чл.86 от ЗЗД във вр.
с пар.1 от ЗР на ЗОДОВ.
С исковете на първия ищец се претендира ответниците ВОС,ВАп.С,ВКС и Комисията да заплатят на същия ищец
солидарно: 30000лв за неимуществени вреди и 86090,48лв за имуществени вреди,а
петият ответник-Прокуратурата на РБ, да заплати на
същия ищец 50000 лева за неимуществени вреди и 8500 лв
за имуществени вреди.Претендира се и законната лихва
върху главниците,считано от 22.VІІ.2010г.-датата,на която са наложени процесните
обезпечителни мерки,до пълното изплащане на
присъдените суми.
С исковете на втория ищец,с
посочено основание по чл.2ал.2,чл.2а от ЗОДОВ се претендира ответниците ВОС,ВАп.С,ВКС и
Комисията да заплатят на същия ищец солидарно:
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лева, обезщетение
за имуществени вреди в размер на 56873,23 лева,а
Прокуратурата на Република България,да заплати на
втория ищец на основание чл.2ал.1,т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 40000лева,на основание чл.2”б” от ,да
му заплати обезщетение също за за неимуществени
вреди в размер на 10000 лева,за нарушение правото му на „разумен срок” по см.на чл.6,пар.1 от КЗПЧОС,в
резултат на прекомерната и неоправдана
продължителност на воденото наказателно производство,както
и да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 8500 лева.С исковете на
втория ищец се претендира първите четирима ответници да му заплатят и законната
лихва върху главниците ,считано от 22.VІІ.2010г.,когато са наложени процесните обезпечителни мерки,до
окончателното изплащане на присъдените суми,а
петият ответник да му заплати законната
лихва върху главниците,считано от 25.І.2013г.,когато
влиза в сила оправдателната присъда,до пълното
изплащане на присъдените суми.
Ищците претендират също да им бъдат заплатени от ответниците всички
деловодни разноски.
Излага се в
исковата молба ,че претендираните обезщетения са за причинени на ищците от ответниците
неимуществени и имуществени вреди,в резултат на
следното:
На 25.І.2001г. в офисите на ЕТ”Каданс”-В. нахлули въоръжени и маскирани ПОЛИЦАИ от спецчастите на МВР за борба с организираната престъпност.Извършили оглед,претърсване
и изземване на документи,свързани с дейността на фирмата.Държали се унизително и обидно със собственика на
фирмата К.Н./първия ищец по делото/,като го злепоставили пред служители,полицаи и поемни лица;
В началото
на 2002г. било образувано ДОСЪДЕБНО производство № 3066/02 по описа на ОКРЪЖНА
СЛЕДСТВЕНА СЛУЖБА-В.,като на 10.ІХ.2002г. първият ищец бил разпитан като
свидетел. До 30.VІ.2009г. по същото сл.дело били извършени множество процесуално-следствени
действия,предимно разпити на свидетели и експерти;
На
30.VІ.2009г. ищецът К.Н. бил привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.257ал.1вр. с чл.26 от НК;
На
23.ХІ.2009г. петият ответник ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА-В. внесла във Варненския
окръжен съд ОБВИНИТЕЛБЕН акт срещу първия ищец,с
обвинение за извършване на престъпление по чл.257ал.1 от /отм./вр. с чл.225ал.1 от /отм./вр. с чл.26ал.1 от НК;
С присъда
№ 103 от 6.ХІІ.2011г.на първия ответник,първоинстанционния
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД 550/2011г.подсъдимият К.Н. бил оправдан по
повдигнатите му обвинения.Присъдата била потвърдена с
решение от 5.ІV.2012г. на втория ответник,ВАРНЕНСКИЯ
АПЕЛАТИВЕН СЪД по ВНОХД № 25/2012г.,оставено в сила с решение № 395/25.І.2013г.
на третия ответник,ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ по н.д.№ 1286/2012 г.;
Междувременно ,във връзка с воденото
срещу първия ищец наказателно производство,през 2010
година четвъртият ответник- КОМИСИЯТА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА
ИМУЩЕСТВО,ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ,с решение № 143/16.ІV.2010г.образувала срещу същия ищец производство за установяване на имущество,придобито
от престъпна дейност,като внесла във ВОС и до Смолянския окръжен съд/СОС/мотивирани
искания за налагане на обезпечителни мерки върху движимо и недвижимо имущество
на ищците,находящо се на територията на Варненска и
Смолянски области. С определение от 22.VІІ.2010г.,постановено по ч.гр.д. № 1493/2010г. ВОС допуснал исканите обезпечения,с обезпечителни мерки-възбрани
върху имотите на ищците,изброени в исковата молба,запори върху МПС,собственост
на ищците,изброени в исковата молба,както
и запор на дружествени дялове на първия ищец,притежавани
от него в капитала на втория ищец.С определение от
31.VІІІ.2010г. по в.ч.гр.д. № 460/2010г.Апелативен съд-В. потвърдил първоинстанционното съдебно определение за
допускане на обезпечението.С определение от
19.Х.2010г. по ч.гр.д. № 499/2010г. на ВКС на РБ,ІІІ г.о.въззивният съдебен акт не е допуснат до касационно обжалване.
Твърди се
от ищците,че при и по повод предприетото срещу тях наказателно преследване,както и поради наложените обезпечения върху
имуществото им, те претърпяли неимуществени вреди,които за първия ищец се изразяват в уронване на престижа и доброто му име,изпадане в депресия,влошаване
на здравето и др., подробно описани в
исковата молба,а за втория ищец,в
затруднения в дейността му и уронване на търговския му имидж.
В
резултат на воденото наказателно производство и допуснатото обезпечение върху имуществото им двамата ищци понесли и имуществени вреди,изразяващи
се в пропуснати ползи,а именно: 1/като разлика в
пазарната цена на имотите към датата на възбраняването
и към датата на вдигането на възбраните;2/ в размер на лихвите,които
биха получили от възбраненото имущество ,ако се били
разпоредили с него към датата на възбраната и сумата от продажната цена
,ако беше вложена на
банков депозит; 3/разликата в
пазарната цена на запорираните МПС към момента на
допускане на обезпечението и към датата на вдигането им.4/ в размер на лихвите,които биха получили от вложените на банков депозит суми
от продажбата на запорираните
МПС, ако се били разпоредили с тях към датата на запорите.
Получени са по реда и в сроковете на
ГПК писмени отговори по исковата молба от всички ответници.
Първият ответник ВОС, в писмения си отговор прави възражения за недопустимост срещу него на иска с
основание по чл.2а от ,поради липса на пасивна
процесуална легитимация,като излага своите доводи и
аргументи в тази връзка.На това основание с държавата
отговаряла само за вреди,причинени
от незаконосъобразни актове,действия или бездействия,осъществени от органите на КОНПИ,но
не и от съда.
Оспорва допустимостта и на иска по чл.2ал.2 от ,с аргумента,че за вреди от
допуснато обезпечение отговорността се носи винаги от поискалия обезпечението,но не и от държавата за действия на съда,който ги е допуснал.
Излага
становище,че исковата молба е нередовна,поради неразграничаване
и неуточняване на всяка от неимуществените вреди,за
които се претендира обезщетение,по всеки отделен иск.
По същество оспорва и основателността на всички искове,като счита,че са
недоказани и прекомерно завишени по размер.
Вторият ответник-Ап.С-В.,оспорва допустимостта на исковете на
втория ищец „Каданс”ЕООД-гр.В.,с правно основание
чл.2ал.2 от ЗОДОВ ,поради липса на надлежна активна процесуална легитимация.Основният довод,който
е изложил в тази връзка е,че съгласно разпоредбата на
чл.2ал.2 от ЗОДОВ държавата отговаря за
причинени на граждани вреди от съдебни
актове по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество,но не и за вреди на ЮЛ,какъвто
е вторият ищец.
Същият
ответник прави възражение и за
нередовност на исковата молба на втория ищец в частта й относно иска по
чл.2ал.2 от ,поради това,че твърдяните в същия иск неимуществени вреди от съдебни
актове не били индивидуализирани, като не е посочено в какво се изразявало
затруднението на дейността на ищеца,както и с какво и
по какъв начин се е стигнало до уронване на търговския му имидж.Същото
се отнасяло и за претендираните имуществени вреди,като не било конкретизирано в какво се изразява
твърдяното „разстройване в дейността на дружеството и спадане на финансовия
резултат”.
Този
ответник с писмения си отговор оспорва и
основателността на предявените искове,с подробно
наведени доводи и аргументи.
Моли да бъде
прекратено като недопустимо производството по исковете на втория ищец с
основание по чл.2,ал.2 от ,а при условие
на евентуалност да бъдат отхвърлени,както и да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани всички искове на първия ищец К.Н..
Третият ответник-ВКС,
с писмения си отговор прави възражение за процесуална недопустимост на
предявения срещу него иск с основание по
чл.2,ал.2 от ,поради липса на пасивна
процесуална легитимация.В подкрепа на възражението са
изложени аргументи,че по силата на пар.5 от ПЗР на ЗОПДНПИ отговорността на
държавата следва да се реализира по реда на чл.32 от отменения ЗОПДИППД,който
препраща към специалния режим за отговорност на държавата по ЗОДОВ.
Тъй като разпоредбата на чл.2ал.2 от ЗОДОВ е нова и в сила от
19.ХІ.2012г., отговорността на
държавата поради незаконосъобразни съдебни актове,постановени
по ЗОПДНПИ,по реда и на основание посочената правна норма,можела да се търси и реализира спрямо
правораздавателните органи само за съдебни актове,постановени
след 19.ХІ.2012 година,и то по прилагането на новия
ЗОПДНПИ.В конкретния случай следвало да се приложи редакцията на ЗОДОВ с текста
на чл.2ал.1 от с.з. действащ до 19.ХІ.2012г.,т.преди
новата редакция на чл.2ал.2 от ЗОДОВ.В приложното поле на чл.2 ,изчерпателно изброяващ случаите,при
които може да се реализира отговорността на държавата от незаконни актове на съда,не попадала възможността за прилагане на чл.32 от ЗОПДИППД,т.е.препратката към този отменен текст,приложим към настоящия казус,не
обхващала правораздавателните органи като субекти по него.
Освен по гореизложените аргументи искът
на втория ищец „Каданс”ЕООД бил недопустим срещу
съдебните органи и поради това,че както в старата
редакция на чл.2 от ,така и в сега действащия
текст се предвижда отговорност за незаконосъобразни съдебни актове да се търси единствено от граждани/ФЛ/ ,но не и от ЮЛ.Изключенията
по чл.2а и чл.2б не се отнасяли до предявения срещу ВКС иск.
Прави възражение и за нередовност на
исковата молба,по две основни причини.Претендираните
от ищците вреди не били причинени от ответниците в условията на съпричастност,поради което всеки ответник следвало да носи
самостоятелна отговорност за постановените от него актове,независимо
от поведението на останалите съдебни инстанции,решавали
обезпечителната мярка.Тези обстоятелства изключвали
солидарната отговорност на всички ответници за заплащане на вредите,както
се иска от ищците.
Исковата молба била нередовна и поради непосочване
конкретния размер на претендираното
обезщетение и вида на вредите,произтичащи от
действията на конкретния ответник-ВКС.
На самостоятелно основание същият
ответник възразява и срещу основателността на всички искови претенции срещу него,като са развити
в писмения отговор подробни доводи и аргументи.
Поради изложените причини ответникът
ВКС моли за прекратяване на производството против него като процесуално
недопустимо или в условията на алтернативност искът срещу ВКС да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Четвъртият ответник КОНПИ с писмения си отговор прави възражение
за процесуална недопустимост и неподсъдност на предявените срещу него искове.Цитира
разпоредбите на чл.1,ал.2 и
чл.2ал.3 от ,според които исковете за
обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове,действия
или бездействия на административни органи и
длъжностни лица,са подсъдни на административните
съдилища и се разглеждат по реда на АПК,а исковете за
обезщетения за вреди,причинени на граждани от
разследващи органи,прокуратурата и съда се разглеждат
от гражданските съдилища по реда,установен в ГПК.
Същият ответник прави възражения и по
същество срещу основателността на иска спрямо него,като
развива подробни съображения в подкрепа на същите.
Моли да бъде прекратено образуваното в
ШОС гражданско дело спрямо него като недопустимо или при условията на алтернативност,ако
се приеме исковата молба за допустима,да бъдат
отхвърлени исковите претенции против ответника като неоснователни и недоказани.
Петият ответник Прокуратурата на РБ,действаща чрез Окръжна прокуратура-Шумен,с
отговора си по чл.131 от ГПК прави възражения по същество срещу основателността
на предявените срещу него искове.Развитите подробни
съображения в тази връзка се свеждат
основно до непредставянето от ищците на
доказателства за причинените им вреди,както и за прекомерна завишеност
на размерите на исковите претенции.
С
разпореждане № 159 от 30.ІІІ.2014 г.,постановено по гр.д.44/2014 г.на ШОС,исковата молба е
оставена без движение на основание чл.129ал.1 от ,като
на ищците са дадени указания да остранят нередовности по нея,подробно
изложени в обстоятелствената част на разпореждането.
В едноседмичния законов срок,с писмено изложение до съда,озаглавено
”Уточнение” ,ищците чрез своите процесуални представители представят доказателства,че са внесли дължимите допълнителни държавни такси,съгласно част от дадените им от съда указания.
Правят възражения срещу изложените
от съда съображения,че не са налице предпоставки за
търсене на солидарна отговорност срещу първите четирима ответници.
Съдът намира за незаконосъобразно изложеното в Уточнението становище на ищците за търсене и носене на
солидарна отговорност от първите четирима ответници по делото.Съдът
намира,че не
са налице законовите предпоставки за солидарна отговорност на тези ответници по
предявените срещу тях с исковата молба
претенции за заплащане обезщетения за вреди,произтичащи от техни актове или действия.Съгласно разпоредбата на чл.8ал.1 от ЗОДОВ,обезщетение
за вреди,причинени при условията на
чл.1ал.1,чл.2,ал.1 и 2, чл.2а и чл.2б,ал.1,може да се търси по този закон,а не по общия ред.В случая
нормата на чл.53 от ЗЗД е неприложима.Търсенето на
солидарна отговорност в процесния случай се изключва
и поради обстоятелството,че претендираните
от ищците вреди не са причинени при условията на съпричастност, а както се твърди
в самата искова молба,те са резултат от различни
актове,действия или бездействия
на различни органи по различно време,с различен резултат.Затова
всеки от ответниците има самостоятелно процесуалноправно
и материалноправно положение,т.е. исковете срещу
всеки един ответник са отделни и самостоятелни,като
са предявени при условията на обективно и субективно съединяване. Наред с това следва да се отбележи,че солидарната отговорност възниква по силата на
закон или договор.В ЗОДОВ законодателят не е предвидил носенето на солидарна отговорност.Поради това в случая ,поради извъндоговорния
й произход и непредвиждането й от закона,отговорността
на ответниците следва да е разделна.Разбира се,следва да се зачете приложимостта на разпоредбите на гражданските
закони за неуредените въпроси и това следва от законовата разпоредба на пар.1
от ПР на ЗОДОВ.Т.е. солидарната отговорност не може
да бъде изключена абсолютно при всички случаи на търсене отговорност по ЗОДОВ.Само
,че тя следва да се изведе от твърденията в обстоятелствената част на исковата
молба, а в процесния случай фактическото изложение в
исковата молба не води до извод за носене на
такава солидарна отговорност. Цитираната от
ищците съдебна практика в тази връзка,в ч. Решение №
5 от 24.01.2011г. на ВКС по гр.д. № 855/2010г.ІV г.о.е касае друг казус,различен от процесната хипотеза.Ясно е посочено в същото решение,че”Практиката на ВКС не е поставяла под съмнение
възможността да се реализира солидарна отговорност по ЗОДОВ спрямо няколко субекта,СТИГА ДА СЕ УСТАНОВЯТ ЕЛЕМЕНТИТЕ ОТ СЪСТАВА НА
ПРИЛОЖИМАТА ПРАВНА НОРМА”. По изложените вече в разпореждането и настоящото
определение съображения съдът намира,че с исковата
молба са предявени претенции за
заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди,които
са предмет на ОТДЕЛНИ искове и
претенциите срещу първите четирима ответници следва да се разглеждат на
принципа на разделната отговорност.
В Уточнението ищците възразяват срещу дадените с
разпореждането на съда указания за уточняване на исковите претенции,а
именно:
ясно и точно
разграничаване на всяка от исковите претенции поотделно за всеки ответник, като
бъдат индивидуализирани и конкретизирани поотделно както всички неимуществени и
неимуществени вреди по своето естество и размер ,така и досежно
тяхната причинна връзка с поведението на
отделните ответници,като се посочи от ищците
ясно от какво произтичат отделните вреди
и по какъв начин са причинени.Така също да бъде
конкретизиран от ищците и размера на всяко едно обезщетение, което се търси от
всеки един ответник.
Ищците не са изпълнили така дадените
указания на съда,като
излагат в Уточнението си съображения , че „налагането на такова задължение на
ищците е в състояние да доведе до недопустимо засягане на правото им на достъп
до съд,установено в чл.6,пар.1 от Конвенцията,според
който:”Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения
или наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на
справедливо и публично гледане на делото
в разумен срок”.
Съдът намира,че
така изложените от ищците съображения са
напълно несъстоятелни и незаконосъобразни.
Подобно разбиране е изцяло в противоречие както с нормите на Конвенцията,така и с
приложимото процесуално и материално на Република България, а също и с трайно
установената съдебна практика,вкл. съдебните решения
на ВКС,постановени по чл.290 от ,задължителни
за съдилищата като актове на казуално тълкуване,съгл.ТР № 2/2010г. от 28.ІХ.2011г.на ОСГТК на
ВКС.
Налице е утвърдена ,последователна ,трайна и безпротиворечива съдебна практика,че
ищците са длъжни да индивидуализират и конкретизират исковите си претенции в
най-пълна степен,позволяваща на другата страна
да осигури защитата си срещу тях,а на съда-да определи ясно
обективните и субективни предели на спора и след уточняване на предмета му,да даде правната квалификация на исковете.При
положение ,че не са ясни конкретните
искови претенции по своя характер,размер и твърдяните правопораждащи факти,на
които се позовават ищците,няма как да се прецени кои
са относимите за спора обстоятелства. В противен случай не би било
възможно за съда да се произнесе по допускането на доказателствата,към
което го задължава процесуалната разпоредба на чл.140 ал.І от ГПК ,респ.да изготви
проект за доклад по делото по реда на чл.140ал.3 ГПК. Създават се пречки
и за изпълнение от съда на императивните
норми на чл.146 от ГПК досежно съдържанието на
съдебния доклад в първото по делото заседание,а именно:да се даде правна квалификация на правата,претендирани от ищеца и на насрещните права и
възражения на ответниците;да се отдели спорното от безспорното,като се укаже на страните кои права и
обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване;да се разпредели правилно доказателствената
тежест между страните за подлежащите на доказване факти и да се укаже на страните
за кои от твърдяните от тях факти не сочат доказателства,кои факти не подлежат на доказване и за кои
твърдения следва да представят съответните доказателства; да се произнесе с
определение по доказателствените искания на страните,като
допусне доказателствата,които са относими,допустими
и необходими.
Неизпълнението на процесуалните
задължения на страните посочените -горе процесуални норми води до преклудиране
възможността на страните да направят това по-късно. Нормите по чл.140 и 146 от ГПК са задължителни и за решаващия съдебен състав,като
неизпълнението им се приема за съществено процесуално нарушение и води до опорочаване на решението.
Наред с изложеното,съдът
намира,че неизпълнението от страна на ищците на указанията за отстраняване на допуснатите нередовности
накърнява интересите и правото на
защита на другата страна –ответниците по делото,с
което се нарушават прогласените в
чл.8,чл.9,чл.10 принципи в гражданското правораздаване за състезателно начало,равенство на страните и установяване на истината.Наред с това съдът намира,че
процесуалното поведение на ищците в тази връзка съставлява и нарушение на
принципа за добросъвестно упражняване на процесуалните правила,към
което ги задължава нормата на чл.3 от ГПК.
С оглед на всичко изложено по-горе,съдът счита,че изясняването
на претенциите на ищците в смисъла на
дадените им от съда указания, е предварителна процесуална предпоставка
за разглеждане на спора по същество.
Дадените с разпореждането за
оставяне на исковата молба без движение указания на съда не са изпълнени от
ищците ,с изключение на задължението за внасяне на допълнителни държавни такси.
Неотстраняването на посочените нередовности прави така предявената искова молба нередовна
и недопустима,което е предпоставка за връщането й на
ищците заедно с приложенията й,на основание
чл.129ал.3 от ГПК.
Водим от горното и на основание
чл.129ал.3 от ГПК Шуменският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И
:
ВРЪЩА на ищците К.А.Н.,ЕГН **********,*** № ..,”... ...”,ет.... и
„Каданс”ЕООД,ЕИК ...,седалище и адрес на управление:гр.В.,ЖК”...” бл....,представлявано
от К.А.Н.,***,”... ...”ет...., чрез адв.К.Б. и адв.Г.Ч.,на посочения съд.адрес,
депозираната
от тях на 3.ХІІ.2013г. искова молба
против:
1/Окръжен съд-В./ВОС/,гр.В.,пл.”...” № ..;
2/Апелативен съд-В./ВАп.С/,гр.В.,пл.”...” № ..;
3/Върховен касационен съд на Република България/ВКС/,гр.С.,бул.”....” № ..;
4/Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/Комисията,КОНПИ/,като правоприемник на Комисия за
установяване на имущество,придобито от престъпна дейност/КУИППД/,или /Комисията/,на основание пар.3ал.3 от
Преходните и заключителни разпоредби на
Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество,с адрес:гр.С.,ул.”....”
№ ... ;
и 5/Прокуратура на
Република България/,гр.С.,бул.”.... № ...,
ведно с приложенията към същата искова молба.
ПРЕКРАТЯВА производството по образуваното
по същата искова молба гр.д. № 44/2014 година по описа на Окръжен съд-Шумен.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-В.
в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Окръжен съдия: