№ 832
гр. С., 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова
Въззивно гражданско дело № 20211100509876 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
С Решение № ІІІ-139-20109584 от 03.05.2021г., постановено по гр. д. № 28021/2020г.
по описа на СРС, 139 състав, е обявил за загубила действие заповед за незабавна защита от
05.10.2020г., издадена по гр. д. № 28021/2020г. СРС 139 състав на основание чл. 19 ЗЗДН.;
издал е заповед на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН против А.С. В., ЕГН ********** във връзка
и по повод на акнове цза домашно насилие по отношение на А.Л. В., ЕГН **********, С. А.
В., ЕГН ********** и С. А. В., ЕГН **********; задължава на основание чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗЗДН А.С. В. да посещава специализирана програма за лица, извършители на домашно
насилие, финансирана от Министерство на правосъдието, предоставена от финансирана от
Министерство на правосъдието „Център за индивидуални и фамилни психологически
консултации“ гр. С. за срок от 6 месеца; предупреждава на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН
А.С. В., че при неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да я
задържи и незабавно да уведоми органите на Прокуратурата; налага на основание чл. 5, ал.
5 от ЗЗДН на А.С. В. глоба в размер на 600 лв., платима в полза на държавния бюджет;
осъжда А.С. В. да плати на А.Л. В., С. А. В. и С. А. В. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с
§1 ЗР на ЗЗДН сумата от 1000 лв. разноски, сторени в производството по делото; осъжда на
основание чл. 11, ал. 1 ЗЗДН А.С. В. да заплати по сметка на Софийски районен съд
държавна такса и разноски в производството в размер на 25 лв.
С Решение 20137126 от 11.06.2021г., постановено по гр. д. № 28021/2020г. по описа
на СРС 139 състав е оставил без уважение молба вх. № 25087164/21.05.2021г. с дата на
пощенско клеймо 17.05.2021г. на А.Л. В. лично за себе си и като баща и законен
представител на молителите С. А. В. и С. А. В. за допълване или изменение на основание
чл. 250 ГПК на Решение № ІІІ-139-20109584 от 03.05.2021г., постановено по гр. д. №
1
28021/2020г. по описа на СРС, 139 състав както и оставя без уважение молба вх. №
25087164/21.05.2021г. с дата на пощенско клеймо 17.05.2021г. на А.Л. В. лично за себе си и
като законен представител на малолетните С. А. В. и С. А. В. в частта, в която се иска
постановяване на нова заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищеца А.н В. В., действащ
лично и като законен представител на малилетните си деца С. А. В. и С. А. В., действащи
чрез процесуалния си представите адв. Й.Б. от САК, с която се обжалва изцяло посоченото
съдебно решение. В жалбата са изложени твърдения за неправилност, необоснованост и
допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че с молбата за защита от домашно
насилие са наведени твърдения за ежедневно емоционално, психическо и физическо
насилие, на което са подложени ищците от страна на ответника В., като в хода на
първоинстанционното производство са събрани достатъчно доказателства, установяващи
несъмнено това. По това време е действала заповед за защита, с помощта на която ищците са
могли да живеят по-спокойно и да преодоляват травмите от извършеното по отношение на
тях насилие. След нейната отмяна ответницата е започнала отново да осъществява актове на
насилие по отношение на молителя В. в присъствието на двете деца. Излага подробни
доводи, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод, че поведението на
ответника В. не може да бъде квалифицирано домашно насилие, а че същото по-скоро
представлява„строго възпитание“. Границата е наистина тънка и следва да се прояви
нужната сензитивност като се обследват травматичните увреждания у молителите.
Въззивникът твърди, че от събраните по делото писмени доказателства, някой от които
изхождащи от ответника Видонов, се установява, че последната има уклон към
насилническо и агресивно поведение. Освен това, в писмения отговор на ответника по
никакъв начин не се оспорват твърденията, изложени в молбата за защита, предявена от
ищеца. В подкрепа на твърденията си въззивникът се позовава на социален доклад,
изготвен за целите на процеса. В него се съдържа категорично заключение, че децата са били
многократно подлагани на физическо насилие от страна на своята майка, като същата не
отрича това, а дори споделяла пред социален работник, че си позволявала да посяга на
децата в този смисъл е и приложеният по делото доклад на фондация „П.У.Л.С.“ . Фактите,
изложени с тези доклади са игнорирани от първоинстанционния съд, който е постановил
едно неправилно решение, което следва да бъде отменено, защото в него са постановени
адекватни, но недостатъчно ефективни защитни мерки, които да охранят в най-пълна
степен интереса на пострадалите лица. По изложените съображения моли да отмяна на
обжалваното решение като неправилно и постановяване на друго, с което да се уважи
молбата за защита от домашно насилие на тримата молители изцяло и да се издаде заповед
за защита. С нея да се предприемат мерки а ниво незабавна защита, за да може да се
ограничат и/или предотвратят неблагоприятните последици за живота и здравето на
молителите, а именно да се задължи ответникът А.В. да се въздържа от актове на домашно
насилие по спрямо тримата въззивници, да й се забрани да ги приближава физически на
разстояние от поне 300 м. да се отстрани А.В. за максимално допустим от закона срок от
съвместно обитаваното от тях жилище, находящо се на адрес гр. С., бул. ****; за забрани на
А.В. да доближава обитаваното от тях жилище, в което четиримата оживеят, както и до
местоработата на господин В., местата за отдих, като пострадалите посещават както и
учебните заведения, които децата посещават; да насочите А.В. към специализирана програма
за овладяване на насилническия й уклон и агресивно поведение, с цел превенцция и за да й
се помогне да осъзнае травмите, които нанася на пострадалите; да се насочат пострадалите
към програма за възстановяване на травмите и справяне със страха, който пострадалите
изпитват непрестанно, както и двете деца да преодолеят травмите от непрестанно
извършваното върху тях насилие. Претендира разноски за въззивна инстанция.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна А.С. В., представлявана от
процесуалния си представител адв. Р.Г. от САК е подала отговор на въззивната жалба. В
него се изразяват доводи за неоснователност на същата. Заедно с отговора е депозирана и
насрещно въззивна жалба, с която се моли за отмяна изцяло на първоинстанционното
решение и отхвърляне на молбата на тримата молители за защита. Излагат се твърдения, че
2
фактите, които са посочили молителите не са истина. Посочва, че с Определение №
20150978 от 04.07.2021г. постановено по гр.д. № 46662/2020г. по описа на СРС на осн. чл.
323 от ГПК упражняването на родителските права по отношение на децата С. и С.В.и е
предоставено на бащата - ищецът А.В.. На нея е определен режим на лични отношения,
като срещите с децата се провеждат в Детски контактен център чрез Дирекция „Социално
подпомагане“. Самата тя е напуснала семейното жилище и живее под наем на друг адрес.
Твърди, че дори след постановяване на това определение ищецът В. не връща децата в
жилището им, където биха се чувствали по-спокойни, а продължават да живеят в непозната
среда във фондация „П.У.Л.С“ гр. Перник. Излага доводи, че твърденията от молителя В. за
извършени от нея актове на домашно насилие по отношение на него и на двете деца са
единствено с цел ответницата да бъде извадено от семейното жилище по време на
бракоразводния процес. Моли за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на молбата
за защита от домашно насилие от А.В., лично и като пълномощник на двете малолетни деца
– С. и С. като неоснователна. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание въззивникът А.В. поддържа въззивната жалба по
изложените в нея съображения и не сочи нови доказателства. В хода на устните състезания
излага доводи, че от доказателствата по делото се установява несъмнено, че ответникът А.В.
е извършвала многократно актове на домашно насилие както по отношение на двете деца,
така и към него. Пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с
което да бъде дадена по-сериозна защита на молителите. Претендира за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл. 80 от ГПК, прави
възражение за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание въззивникът А.В. оспорва въззивната жалба на ищеца в
първоинстанционното производство и поддъра подаденатанасрещна въззивна жалба. В
обяснения пред съда посочва, че молбата за защита е плод на желанието на бившия й съпруг
да я отстрани от семейното жилище, което е личен нейн наследствен имот. Твърди, че
молителят умишлено я поставял в ситуации, които могат за се тълкуват като актове на
домашно насилие. Не сочи нови доказателства пред въззивната инстанция. Пледира за
отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да се отхвърли
молбата за защита. Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на
претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
от фактическа и правна стрА.С.дното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страните в
първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и са насочени
срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от
ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че
въззивните жалби са допустими и редовни, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата
форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били налице
положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за
защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Делото пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на А.Л. В.,
действащ лично и като законен представител на С. А. В., ЕГН ********** и С. А. В., ЕГН
3
********** за защита от домашно насилие, извършено от А.С. В.. Молителят твърди, че
актовете на домашно насилие са постоянни и системни, като в молбата си посочва само
последните, извършени на 07.06.2020г., когато вербално го е нападнала пред децата,
крещейки обиди по негов адрес; на 08.06.2020г. когато пред децата е избухнал семеен
скандал, по време на който ответницата е крещяла и е ударила детето С. крещейки; на
16.06.2020г. когато ответницата е ударила молителя по предмишницата и шамар в лицето
по време на семеен скандал; 17.06.2020г. когато ответницата е осъществила актове на
домашно насилие по отношение на двете деца; на 18.06.2020г. ответницата е осъществила
акт на домашно насилие по отношение на детето С.; на 19.06.2020г. в дома ответницата е
осъществила кат на домашно насилие по отношение на ищеца А.В., като го е обиждала по
време на семеен скандал; на 23.06.2020г. осъществен акт на домашно насилие по
отношение на детето С. от страна на ответницата. Изброените актове на домашно насилие са
подробно описани в молбата, към която е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и
съдебно-медицински удостоверения. По делото са събрани доказателства, че актове на
домашно насилие са били извършвани от ответника А.В. на посочените дати.
Ответникът е оспорил твърдението, че е извършила твърдените актове на домашно
насилие спрямо децата и съпруга си. В отговора на исковата молба е обяснила действията
си по изброените актове, които счита, че посочените актове са част от възпитанието на
децата, от което ищецът А.В. е абдикирал напълно. В отговора излага своята гледна точка
към всяка една описана ситуация, която според нея е начин на възпитание на децата, което
ищецът неглижира. Всяко от децата имало списък със задължения, съобразен с възрастта им,
който бил залепен на хладилника. След като някое от децата не изпълнело поставената
задача съответно трябвало да има и наказание с възпитателна цел. Ответницата В. твърди,
че насилникът в семейството е ищецът А.В., който не полагал никакви усилия за правилно
възпитание на децата и по този начин ги поставял в риск, както за здравето така и за
възпитанието и образованието им. Моли за отхвърляне на молбата за защита от домашно
насилие като неоснователна. Претендира разноски.
По делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелят Б.З.С., твърди, че познава
семейството от близо 25 години. През по-голямата част от които е бил в Англия. Когато бил
в страната и се срещал със семейството му направило впечатление, че ответницата е много
взискателна към децата. Твърди, че е удряла децата в негово присъствие. Свидетелят
разказва, че е ставал свидетел не просто на бой, а на побой на децата, с удряне, ритане,
блъскане. Според свидетеля бащата А.н е правил опити да ги защити с тяло или вербално, но
неуспешно. Свидетелят е ставал свидетели на вербални нападки и обиди от ответника по
отношение н молителя А.В.. Правило му впечатление, че децата са изнервени и изплашени.
В такъв смисъл са и показанията на свидетелката В.Х.И., която е съседка на
страните, като обитава апартамента над техния от преди да се роди ответницата. Според
свидетелката от апартамента на страните се чували ужасни крясъци от страна на
ответницата и писъци и плач на децата ежедневно по цял ден, понякога и късно през нощта.
Свидетелката разказва, че чувала гласа на ответницата и след това плача на децата. Твърди,
че е опитвала да разговаря с ищеца В. по този повод, но той й споделил, че съпругата му се
кара много на децата и той не можел нищо да направи.
Свидетелката С.Й.П.-М., който е колежка на ответника В. е разказала пред съда, че
има преки наблюдения върху отношенията между ответника и децата от времето, в което са
й гостували. Впечатленията й са за нормални отношения между децата и майка им.
Последната не била повишавала тон на децата, възпитавала ги чрез особена артикулация на
гласа.
Свидетелката В.П.П.-Й., разказва пред съда, че познава децата и ответницата.
Впечатленията й са за хармонични отношения между страните. Ходила е на почивка с тях,
по време на която не й е направило впечатление ответника да се държи грубо към децата.
Единствените забележки са били с възпитателна цел.
На основание чл. 15 от ЗЗДетето в първата инстанция поделото са изслушани и
4
двете деца в присъствие на социален работник и клиничен психолог. Детето С. е споделило,
че майка му го е биела с различни предмети когато баща им отсъствал от жилището. Когато
си бил в къщи дразнел майка им и имало постоянни скандали, които зачестили по време на
пандемията. Споделя, че в къщи постоянно е имало скандали между родителите му. В
момента се чувства по-спокоен в центъра, в който живеели. Майка им ги посещавала, но
според него при разговорите си с тях не била искрена.
Детето С. разказва също за осъществявано насилие от майка им спрямо нея и брат й
когато баща им отсъствал от вкъщи. Твърди, че майка им ги биела като наказание за ниски
оценки в училище, за несвършена работа в къщи. След настаняването им в центъра идвала
да ги посещава, но според детето не била искрена и се променяла в момента, в който
останела сама с тях в стаята. Детето споделя, че чувства липсата й, но това чувство е доста
сложно за обяснение.
Социалният работник и клиничният психолог, присъстващи на изслушването на
децата са заявили, че пред съда са казали това, което са споделили с тях в предишни
разговори.
По делото е приет социален доклад, изготвен от ДСП Оборище, отразяващ че
основни грижи за децата в настоящия момент полага бащата. Майката се вижда с тях в
контролирана среда в ОЗД Перник. По делото е приет и социален доклад от ДСП Перник,
който работи с децата от 11.06.2021г. във връзка с постъпил сигнал за постоянно системно
физическо, психическо и емоционално насилие от страна на А.В. по отношение на двете
деца и съпруга й. Според доклада на 05.06.2021г. г-н В. и децата са взели решение да
напуснат семейното жилище в гр. С. и са потърсили помощ от фондация „П.У.Л.С“ гр.
Перник., където са получили закрила. Според сведения на фондацията при първите си
посещения в центъра г-жа В. се е държала грубо с персонала и децата. След среща с нея
децата са споделили, че са притеснени от посещението на майка си и се страхуват от нея.
След влизане в сила на съдебен акт с определение привременни мерки по отношение на
режима на лични отношения на майката с децата срещите са се осъществявали в Детски
контактен център в присъствието на социален работник п предварително утвърден график и
с двамата родители. През останалото време с специалистите от центъра работят с децата за
преодоляване на нарушената връзка на децата с майка им. Децата споделяли пред
социалните работници, че обичат майка си, но са й обидени заради агресивното й поведение
и отношение към тях. Чувстват се унизени и отхвърлени. Споделят, че дълбоко в себе си са
й простили всичко, които им е причинила. Към настоящия момент основните грижи за
децата се осигуряват от бащата, който е консултиран и съдейства при осъществяване на
срещите с майката. В центъра, в който живеят в момента се чувства по-спокойни и
обгрижени, затова желаят да останат още известно време там, за да преодолеят травмите от
преживяното насилие.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе
предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства,
прецени ги по реда на въззивното производство, съобрази приложимия закон и по свое
убеждение, приема за установено следното :
Въззивният съд споделя установената в първоинстанционното производство
фактическа обстановка, не счита за необходимо да я преповтаря и препраща към нея.
Същата се установява от събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства, от които относими към предмета на доказване се явяват следните такива –
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съдебно медицински удостоверения, социални доклади.
Други относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани пред
настоящата инстанция.
Въззивният съд, при тази фактическа установеност, и съобразно приложимия закон,
по свое убеждение достигна до следните правни изводи:
Двете въззивни жалби са неоснователни по изложените в тях доводи. Настоящият
5
съдебен състав изцяло споделя прецизните правни изводи за доказаност на молбата,
изложени от първоинстанционния съд в мотивите към обжалвания съдебен акт, като не
счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание § 1 от
Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК. Защита по ЗЗДН може да
търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от
лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Целта на закона е да даде възможност на
пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие
спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва
да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или
психическо насилие по смисъла на чл. 2 от закона, като същият защитава правото на лична
неприкосновеност. Следователно, в случая трябва да се прецени има ли основание да се
приеме, че спрямо въззивникът В. и двете деца са били извършени действия, които биха
могли да се квалифицират като домашно насилие.
С оглед оплакванията в двете жалби, следва да се отбележи следното :
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
несъмнено се установява, че въззивникът А.В. е майка на малолетните деца С. и С.В.и и
съпруга на А.В.. До раздялата на съпрузите, които са в процес на развод семейството е
живяло в жилище с адрес гр. С., бул. ****, собственост на въззивника В.. Твърдените от
молителя В. актове на домашно насилие са се осъществили в това жилище. Същите са
извършени една част по отношение на въззивника В. и в присъствието на децата, а друга в
отсъствието на бащата по отношение на децата.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя А.В., че представената от молителя
декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН е годно доказателствено средство в настоящото
производство. По тези съображения неоснователно е твърдението й, че цялото производство
е инициирано от въззивника В. с цел да я отстрани от семейното жилище, което е нейна
собственост.
Въззивният съд включва в обсъжданията си на основание разпоредбата на чл.13,
ал.2, т.3 от ЗЗДН и декларацията по чл.9, ал.3, която не бе оспорена по реда предвиден в
ГПК и която е предвидена, като доказателствено средство в производството по ал. 1 на чл.9
от ЗЗДН. В тази насока е и нормата на ал. 3 на чл.13 в която е посочено, че когато няма
други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената
декларация по чл.9, ал.3. актовете на домашно насилие по отношение на въззивника АА.В.,
дават основание на настоящия състав да не приема възраженията на въззивника.
Домашно насилие може да бъде установено при кумулативното наличие на две
предпоставки, а именно: на първо място - осъществен от съответно лице противоправен и
умишлен насилствен акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен
спрямо друго лице и установен по своето естество, време и място на извършване, и на
второ място - наличие между двете лица на правна, фактическа и/или родствена връзка от
изброените в чл. 3 ЗЗДН. Допълнително процесуално изискване е молбата за защита да бъде
подадена в едномесечен срок от твърдяния насилствен акт-чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или
сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в
семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или обитават едно
жилище. В конкретния случай, няма спор между страните, че между тях има семейна
връзка-същите са съпрузи.
По делото не се спори, че страните са от кръга лица, попадащи сред тези, в обхвата
на чл. 3 ЗЗДН, а именно - чл. 3, т. 4 ЗЗДН. В този смисъл законът има за цел да даде защита
срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират
в най - близки взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или във фактическо
съжителство, наподобяващо съпружеското. Характерно за деянията от този тип е
обстоятелството, че те биват извършени най - често в домашна среда, в отсъствието на
6
свидетели, които да могат да ги установят чрез показанията пред съда.
Тъкмо поради тази причина законодателят изрично е предвидил, че при липсата на
други доказателства, декларацията по чл. 9, ал.З ЗЗДН разполага със самостоятелна
доказателствена сила - съгласно изричната разпоредба на чл. 13, ал.З ЗЗДН. Това
изключително законодателно улеснение обаче е предвидено само за годна декларация, т. е.
за да бъде годно доказателствено средство същата трябва да индивидуализира акта на
насилие по начина, по който процесният акт е описан в редовна молба за защита (арг. от чл.
9, ал. 1, т. 4 ЗЗДН). Тя следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на процесния акт на
домашно насилие (по време, начин, място на извършване, извършител и пр.), като
въпросната декларация следва да бъде подадена с молбата за защита по ЗЗДН.
В конкретния случай това е сторено. Подадената на 02.07.2020г., декларация
съдържа пълна индивидуализация на процесното домашно насилие по отношение на
молителя В. по начина, по който то е описано и в молбата за защита. Така страната се е
възползвала от изключителното законодателно улеснение за пострадалите лица от домашно
насилие да претендират издаването на заповед за защита само въз основа на декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Освен декларацията по делото са събрани и други доказателства относно
твърдението актове на домашно насилие, извършни по отношение на молителя В.. Сведения
за извършени актове се съдържат в показанията на свидетеля Б.С. и В.И.. По изложените
съображения настоящата въззивна инстанция приема, че са налице предпоставките за
прилагане на чл. 9 ал. 3 ЗЗДН и за издаване на заповед за защита на молителя Атон В..
Представената от въззивника А.В. декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е годна да
установи извършени от ответника В. в семейното жилище актове на домашно насилие по
отношение на децата, защото доказаните актове на домашно насилие по отношение на
съпруга й са се осъществили в тяхно присъствие и те са станали непосредствени свидетели.
Според твърденият на ищеца на 07.06.2020г. въззивникът В. в присъствието на децата е
крещяла на ищеца и го е насърчавала да ги бие и наказва. Установи се по делото, че на
08.06.2020г. ответникът В. е вдигнала скандал на В. в присъствието на детето С. за
несвършена от нея домашна работа. Този скандал е станал късно вечерта, за което
свидетелства и и съседката И., която е възприела крясъците в апартамента над техния. На
16.06.2020г. ответникът В. ударила ищеца В. в присъствието на децата също по време на
семеен скандал.Такъв е имало и на 19.06.2020г. по време на който също в присъствието на
децата ответникът В. е обидила ищец и го е замерила с брачната си халка. Тези безспорно
установени актове на насилие съставляват актове на психическо и емоционално насилие по
отношение на присъствалите на тях малолетни деца С. и С..
В същото време представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от
въззивника А.В. е негодна да установи твърдените втората група актове на насилие по
отношение на малолетните деца С. и С.В.и. Каквото и да са разказали децата на баща си за
извършени от майка им актове на насилие в негово отсъствие декларацията по чл. 9 ал. 3
ЗЗДН, която съдържа тези разкази няма доказателствена стойност. Това е така защото
деклараторът носи наказателна отговорност и то само за верността на твърдение за насилие,
непосредствено възприето от него. Самите деца от своя страна не могат да носят
наказателна отговорност и не могат да декларират валидно актове на домашно насилие по
реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Нещо повече дори техните обяснения пред съда по реда на чл. 15,
ал. 1 ЗЗДетето са доказателствено негодни да установят твърдените актове на домашно
насилие, доколкото децата на основание чл. 9, ал. 2 ЗЗДН са конституирани като страна и
техните обяснения нямат доказателствено значение на осн. чл. 175 ГПК.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че правилнолно
първоинстанционният съд е преценил, че в случая са налице условията по чл.15, ал.2 ЗЗДН
и е издал заповед за защита за ищеца А.В. и двете малолетни деца.
В този смисъл доводите в жалбата на въззивника А.В. за недоказаност на твърдените
актове на домашни насилие поради липсата на очевидци при тяхното извършване и
7
симулиране от страна на ищеца В. са неоснователни. Действително, не е спорно, че актовете
на твърдяно насилие са по време на бракоразводен процес между съпрузите. Не се
установиха обаче твърденията на въззивника В. за користни цели на ищеца А.В., свързани с
облагодетелстване при постановяване на решението за развод за сметка на въззивника, както
и за други негови злоумишлени действия спрямо нея, респективно за злоупотреба с права.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя А.В. за това, че определените от
първоинстанционния съд мерки за защита са недостатъчно ефективни и не охраняват най-
пълно интереса на ищците. Правилно съдът е определил две мерки за закрила от домашно
насилие, чиято основна цел е да се преодолее поведението на ответника В. към молителите
и в същото време да се даде нужната им защита. От приобщените във въззивното
производство социални доклади е видно, че след издаване на заповедта за защита
предприетите допълнителни мерки децата, които са настанени в специализиран център за
започнали да се успокояват и да преодоляват емоционалните последици от преживяното
насилие. Активното съдействие на социалните работници и и работата с двете страни също
подпомага по-бързото преодоляване на негативните последици от проявите на домашно
насилие.
Между страните е налице висящ бракоразводен процес. По него има определени
привременни мерки за упражняване на родителските права по отношение на двете
малолетни деца. Според социалния доклад при осъществяване на срещите на майката с
децата със съдействието на социални работници се работи активно и с двамата родители.
Освен това в хода на бракоразводното производство страните ще имат възможност трайно
да уредят отношенията си както между съпрузите така и по отношение на двете деца.
Определяне на едни по – рестриктивни мерки в настоящото производство би обтегнало
допълнително и без това сложните отношения между страните.
В производствата пред двете съдебни инстанции не са ангажирани доказателства,
които да обосноват различни правни изводи, от вече направените в обжалвания съдебен акт.
Правните изводи на първоинстанционния съд, изложени в обжалвания съдебен акт
кореспондират на доказателствената съвкупност и на възприетата за установена фактическа
обстановка. Предвид това обжалвания съдебен се явява правилен и законосъобразен,
обоснован, като правните изводи, кореспондират на установените факти по делото, като
същите са резултат от задълбочен и цялостен анализ на всички допустими и относими към
предмета на спора доказателства. Решението на първоинстанционния съд не страда от
визираните в жалбата пороци.
При тези аргументи и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и
обосновано, а подадената въззивни жалби следва да бъдат оставени без уважение, като
неоснователни.
По разноските:
Претенции за присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски има и от
двете страни по спора, като при този изход на делото претенцията на двете страни се явяват
неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
С оглед на изложеното на основание чл. 11, ал. 3, предл. 1 от ЗЗДН молителят А.Л. В.
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 12.50 лв.
държавна такса за въззивна инстанция.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-ти
брачен въззивен състав, на основание чл. 17, ал. 5, предложение І от Закона за защита срещу
домашното насилие,
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Решение № ІІІ-139-20109584 от 03.05.2021г., постановено по гр. д.
№ 28021/2020г. по описа на СРС, 139 състав.
ОСЪЖДА А.Л. В., ЕГН **********, с адрес гр. С., бул. **** да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 12.50 лв. държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски на А.Л. В., ЕГН
**********, с адрес гр. С., бул. **** и А.С. В., ЕГН **********, с адрес гр. С., бул. ****
като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9