№ 227
гр. Шумен, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500314 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260037 от 19.05.2022г. по гр.д.№464/2019г. Районен съд - гр.Шумен е
уважил предявения от В. К. В. с ЕГН ********** от гр.Шумен, срещу С. В. С. с ЕГН
********** от гр.Шумен иск за съдебна делба на съсобствен недвижим имот, като е
допуснал до делба между страните следния недвижим имот: Апартамент №28, находящ се в
гр.Ш......, със застроена площ от 100,91 кв.м., състоящ се от три стаи, трапезария, кухненска
ниша и сервизни помещения с принадлежащото избено помещение №12 с площ от 6,34
кв.м., заедно с 1912/100000 идеални части от общите части на сградата за жилището и
правото на строеж върху 111,43 кв.м., при съседи за жилището от изток - двор, от запад -
жилище №10, от север -жилище №27 и стълбище, от юг - двор, от горе - пети жилищен етаж,
от долу - трети жилищен етаж, за избеното помещение- от изток - изба №13, от запад - изба
№16, вход 1, от север - общ коридор, от юг- двор, от горе - първи жилищен етаж, от долу -
земя, построен в парцел №1426"а" в квартал 566 по плана на гр.Шумен, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №83510.658.109.7.28 в гр.Шумен, ул.Самара
№3, ет.4, ап.28, с площ от 100,21 кв.м., със съседни самостоятелни обекти с №№ -
83510.658.109.7.27 - на същия етаж, 83510.658.109.7.37 и 83510.658.109.7.36 - под обекта,
83510.658.109.7.30 - над обекта, при квоти: 65,56% за В. К. В. и 34,44% за С. В. С..
Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва
решението, като сочи доводи за неправилност и недопустимост на решението, и моли съда
да го отмени изцяло и постанови друго, с което ищцовите претенции да бъдат отхвърлени.
1
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата
против решението, и моли решението да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция от В. К. В. с ЕГН
********** от гр.Шумен, срещу С. В. С. с ЕГН ********** от гр.Шумен иск за съдебна
делба на съсобствен недвижим имот, като е допуснал до делба между страните следния
недвижим имот: Апартамент №28, находящ се в гр.Ш......, със застроена площ от 100,91
кв.м., състоящ се от три стаи, трапезария, кухненска ниша и сервизни помещения с
принадлежащото избено помещение №12 с площ от 6,34 кв.м., с описани граници, като
първоначално с исковата молба е поискана делба при равни квоти между страните по 1/2.
След депозиране на отговора на ответницата на 25.04.2019г. и предявения с него иск по
чл.21, ал.2 от СК отм. /1985г./, и след насрочване на първо съдебно заседание от съда, но
преди провеждането му, с молба от 30.08.2019г. ищеца е поискал делбата да бъде допусната
при квоти 14535,50/22171 части за ищеца и 7635,50/22171,50 части за ответницата,
доколкото при придобиване на имота, част в размер на 6900 лева, представлявала лична
собственост /обезщетение за отчуждения имот/ на ищеца В. В.. В исковата молба е
посочено, че с ответницата са бивши съпрузи, като гражданския им брак бил сключен на
18.09.1989г. и прекратен с влязло в сила решение от 15.11.1996г. по гр.д.№1957/1995г. на
ШРС. По време на брака придобили горния недвижим имот, представляващ Апартамент
№............. и прилежащото му избено помещение №12. Ответницата е депозирала отговор, с
който е оспорила първоначално посочените от ищеца квоти, като е предявила претенция за
частична трансформация на лични средства при придобиването на процесния имот,
излагайки че 13000 лева от покупната цена били лични средства на ответницата и моли да
бъде допусната делбата на имота при квоти 3/4 ид.ч. за нея, и 1/4 ид.ч. за ищеца. След
оставяне на исковата молба на ответницата по чл.21, ал.2 СК отм./1985г./, и неотстраняване
в срок на нередовностите, същата е била върната от първоинстанционния съд, и
производството по този иск - прекратено.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Ищецът и ответница са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 18.09.1989г., който
бил прекратен с влязло в сила решение от 15.11.1996г. по гр.д.№1957/1995г. на ШРС. От
представените Заповед №РД-25-357/05.04.1990г. на ОБНС - Шумен и Заповед №РД-25-
931/17.09.1990г. на ОБНС - Шумен е видно, че за отчужден имот пл.№1426а от кв.566 по
плана на гр.Шумен, 36/60 ид.ч. от собствеността на който е принадлежала на бащата на
ищеца К... В. К. с ЕГН ....., е определено обезщетение на този съсобственик в размер на -
2
6967,96 лева, като на сина му В. К. В. е определено за обезщетение процесното жилище
№28. С Нотариален акт за собственост на жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №43 от 21.12.1992г., том ІV, дело
№3020/1992г. на Районен съд Шумен, В. К. В. е бил признат за собственик на жилище №28,
на ІV етаж, в жилищна сграда ЕЖБ - 15, вх.2, построен върху парцел І, кв.565, ул.......,
състоящо се от три стаи, трапезария кухненска ниша и сервизни помещения, със застроена
площ на жилището 100,91 кв.в., с прилежащото му избено помещение №12 със застроена
площ от 6,34 кв.м. с описани общи части и съседи, на обща стойност 22171 лева. В акта
изрично е отбелязано, че цената на дадения като обезщетение недвижим имот се покрива от
стойността на отчуждения имот и собствени средства на обезщетение 6900 лева и разрешен
заем от Държавна спестовна каса 15271 лева. Ответницата е представила два броя вносни
бележки издадени от ДСК, първата за сума от 8147 лева от 05.08.97г. с отразен титуляр на
сметката В. К. В. и вносител С. В. В., и втора от същата дата за сумата 667 лева с отразен
титуляр на сметката В. К. В., с основание - такса при закриване на жилищен заем.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо
място следва да се отбележи, че всички спорове, които могат да се предявят в първата фаза
на делбата чрез иск, могат да бъдат предявени и чрез възражение. Настоящото производство
е по дело за делба, което е особено исково производство и съгласно изричната разпоредба на
чл. 342 ГПК в срок до първото съдебно заседание съделителите могат да възразяват срещу
правото на някой от тях да участва в делбата, срещу размера на дяловете и срещу включване
на имоти в делбата, т. е. първото съдебно заседание е най-късният момент, в който страната
може да направи възраженията си /в горния смисъл и константната съдебна практика -
Решение № 39 от 2.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1145/2018 г., I г. о., Решение № 18 от
3.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4619/2014 г., I г. о., Решение № 124 от 19.06.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 620/2015 г., I г. о., Решение № 311 от 4.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 503/2011 г.,
II г. о., и др./. Ето защо, като своевременно направени до първото по делото заседание
следва да бъдат разгледани по същество възраженията на ищеца и ответницата за частична
трансформация по чл.21, ал.2 СК отм. /1985г./.
Представените от ответницата вноски бележки, от една страна не установяват
произхода на средствата, а и дори и да се допусне че същите са били нейни лични, и да се
приеме, че същите са били за погасяване на заем, предоставен им за закупуване на
процесния имот, горното би могло да обуслови единствено възможността за предявяване на
облигационна претенция във втората фаза на делбата по сметките, и не влияе върху правата
на съсобствениците върху придобития по време на брака недвижим имот. Погасяването на
тези задължения от единия съпруг поражда само облигационни задължения за другия
съпруг, които следва да бъдат уредени след евентуалното прекратяване на брака. Съгласно
чл. 32, ал. 2 СК от 2009 г. и чл. 25, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.) съпрузите са солидарни
длъжници за взетия по време на брака банков кредит за закупуване на жилище и ако целият
кредит или част от него са погасени само от единия от съпрузите с негови лични средства,
след прекратяване на брака на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД този съпруг може да претендира
3
от другия за заплащане на припадаща се част от платеното съобразно притежаваната от този
съпруг квота в съсобствеността. В горния смисъл и константната съдебна практика -
Решение № 676 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2179/2008 г., II г. о., Решение № 904 от
2.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3167/2007 г., I г. о., Решение № 711 от 8.11.2004 г. на ВКС
по гр. д. № 380/2004 г., I г. о., Решение № 799 от 20.XI.1992 г. по гр. д. № 533/92 г., I г. о.,
Решение № 60080 от 11.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3814/2020 г., I г. о., Решение № 139 от
24.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4625/2017 г., I г. о., и др. Ето защо следва да се приеме, че
възражението на ответницата за частична трансформация е неоснователно.
Възражението на ищеца за трансформация е основателно. Както бе посочено по -
горе, за отчужденото право на собственост за мероприятия по ЗТСУ, на бащата на ищеца е
било определено обезщетение в размер на 6967,96 лева, която сума /част от нея - 6900 лева/
е била прихваната от общото задължение за заплащане на имота - 22171 лева, а оставащата
част от 15271 лева е била изплатена със средства от отпуснат заем от ДСК. Ето защо следва
да се приеме, че в настоящия случай е оборена презумпцията за съвместен принос по
смисъла на чл.19, ал.3 СК отм. /1985г./, и следва да се приеме че 6900/22171 идеални части
от правото на собственост на процесния имот са придобити с лични средства. Или частта на
ищеца е 6900/22171 плюс половината от придобитата в режим на СИО 15271/22171 части -
7635,5/22171 части, се равнява на 14535,5/22171 ид. части /или 65,56 % ид.ч., както е
посочено в атакуваното решение/, а тази на ответницата - 7635,5/22171 ид.ч. /34,44% ид.ч./.
Предвид изложеното, съдът намира предявения иск за основателен, поради което и
имота следва да се допусне до делба при посочените по - горе квоти. Решението на
първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, поради което и следва да се
потвърди.
Въззиваемата страна не е представила доказателства за сторени деловодни разноски в
настоящото въззивно производство и не претендира присъждане на такива.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260037 от 19.05.2022г. по гр.д.№464/2019г. по описа на
Районен съд - гр.Шумен.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5