гр. Стара Загора, 22.11.2019 г.
Старозагорски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на девети септември, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
при секретаря Тонка Т. като
разгледа докладваното от съдия Т. гр.дело № 1160 по описа за 2019 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 55 ал. 1 предл. първо
от ЗЗД.
Ищците Т. Карастоянова – Маринова
и Т.М., действащ със съгласието на майка си Т. Карастоянова, твърдят, че на
12.11.2007 год., „Банка ДСК“ АД чрез Финансов център Казанлък е предявила молба
пред Районен съд - Казанлък, въз основа на която е било образувано частно
гражданско дело № 2054/2007 по описа на Казанлъшки районен съд. В посочената
молбата,"Банка ДСК" АД- ФЦ Казанлък, твърди, че на дата 08.09.2005г.
е сключила договор за текущо потребление с Панчо Д. Панайотов, който е
обезпечен с поръчителството на две лица, а именно: Марин Делчев М. и Здравко
Неделчев Найденов.
В молбата до Районен съд -
Казанлък, Банка ДСК отправила искане главният длъжник и поръчителите да бъдат
осъдени солидарно и да заплатят сумата от 10 238.73 лева /десет хиляди двеста
тридесет и осем лева/, сумата от 2166,44 лева /две хиляди сто шестдесет и шест
лева и четиридесет и четири стотинки) редовна лихва, както и 619,12 лева
(шестстотин и деветнадесет лева и дванадесет стотинки/ санкционна лихва към
10.12.2007г., включително ведно със законната лихва от датата на подаване на
молба до окончателното заплащане на дълга и направените от банката по делото
разноски. За гореописаните суми, в същата молба Банка ДСК АД искала от съда да
и се издаде изпълнителен лист. С определение № 365 от дата 14.11.2007 г. на
Районен съд Казанлък е издаден изпълнителен лист в полза на Банка ДСК.
Изпълнителният лист бил издаден въз основа на извънсъдебно изпълнително
основание чл. 237, чл.242 до чл.244 от ГПК (отм). - извлечение от сметка, с
които се установявало вземане на банка ДСК АД по договор за кредит сключен на
29.08.2003г. между Панчо Д. Панайотов и банка ДСК АД. От определение №
365/20007 било видно, че - Марин Делчев М. и Здравко Неделчев Найденов са
осъдени солидарно, като поръчители, да заплатят горепосочените суми.
След като ответника в настоящото
производство се снабдява с изпълнителен лист, образува при ЧСИ Румяна
Манджурова изпълнително дело № 20078680400426. По посоченото дело Марин Делчев М.
и Здравко Неделчев Найденов са привлечени като солидарни длъжници и като такива
взискателя предприема изпълнителни действия срещу тях. По посоченото дело Марин
М. започва да внася всеки месец суми за изплащане на вземането на взискателя.
На дата 27.03.2015 год., Марин М. починал и оставил за наследници сина си Т.М.М.
и съпругата си Т.Т.К..
На дата 05.07.2018г., с Входящ
документ № 8599 Т.Т. Карастоянова- Маринова и синът ѝ Т.М.М. чрез
неговата майка и законен представител и депозират искова молба пред Казанлъшки
районен съд, въз основа на която молба било образувано гр. дело № 1768 от
2018г, по описа на Районен Съд - Казанлък. С исковата молба по гр. дело № 1768
от 2018г., по описа на Районен Съд - Казанлък, в качеството си на наследници на
Марин Делчев М., ищците са поискали договора за поръчителство сключен между
покойния – Марин Делчев М. и банка ДСК да бъде обявен за нищожен. На дата
14.12.2018 с решението си съда обявява договора за нищожен, като същото решение
е влязло в законна сила на дата 14.1.2019г.
След влизане в сила на решението
и към момента на предявяване на настоящият иск, ответникът, не е възстановил на
ищците сумите, постъпвали по изп.дело № 20078680400426 по описа на ЧСИ
Манджурова и които суми са преведени по сметка на „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК
*********, чрез съдебен изпълнител Манджурова.
Към датата на предявяване на
настоящият иск, ответникът дължи на ищците сума в размер на 898 лева за периода
28.02.2014 год., - 16.03.2015 год. Този факт се доказвал от удостоверение с
изх.№ 2479/20.02.2019 г. от ЧСИ Румяна Манджурова с рег. №868, с район на
действие ОС – Стара Загора, с което се установяват преведените от ЧСИ
Манджурова към ответника суми.
В правната теория и практика
безспорно било установено, че по един нищожен договор между страните, които са
го сключили, все едно никога не е имало правоотношение и че всеки може да се
позове на нищожността. На основание чл. 34 ЗЗД, когато договорът бъде признат
за нищожен или бъде унищожен , всяка от страните трябва да върне на другата страна
всичко, което е получила от нея. В конкретният случай, поради нищожност на
първия акт, падат и правата на третото лице, като третото лице има срещу своя
праводател правата по чл.188 и следните от ЗЗД както при всяка друга покупко -
продажба на чужда вещ. С оглед на това парите получени от „БАНКА ДСК „ЕАД
ЕИК:********* по изпълнително дело 20078680400426 по описа на ЧСИ Манджурова,
подлежали на връщане на осн.чл. чл.34, вр., чл.55, ал.1 ЗЗД.
Искането е да се постанови
решение с , което да се осъди ответника да заплати на Т.Т.К. и Т.М.М., действащ
чрез майка си и законен представител Т.Т.К., сумата в размер на 898 лева, за
периода 28.02.2014 год., - 16.03.2015 год., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска, която сума ответникът дължи на ищците, тъй като
договорът за поръчителство въз основа на, който е удържана сумата е обявен за
нищожен с влязло в сила решение по гр.дело № 1768 от 2018г., по описа на
Районен Съд - Казанлък.
Претендирани са разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника, като предявеният осъдителен иск е оспорен като
неоснователен и недоказан. Видно от представеното Удостоверение изх. №
2579/20.02.2019г., изд. от ЧСИ Р. Манджурова, рег. № 868 с район на действие
Окръжен съд - Стара Загора, сумите били внасяни от Т.Т. Маринова. Нямало
представени доказателства, ищецът като недееспособен наследник на починалото
задължено лице, да е приело наследството по реда и при условията на чл. 61 от ЗН. В случая спрямо втория ищец не било налице неоснователно обогатяване, тъй
като не се доказва по безспорен и категоричен начин разместване на имуществени
блага от патримониума на едно лице към друго, вследствие на което да настъпи
обедняване на първото и обогатяване на второто.
В този смисъл и предвид
изложените по- горе обстоятелства, счита предявения иск от Т.М.М. изцяло за
неоснователен и недоказан.
На следващо място оспорват
размера на претендираната сума. Този размер не се доказвал от представените и
приложени писмени доказателства към исковата молба. Също така, считано от
14.02.2013г., вземането на БАНКА ДСК ЕАД по Договор за кредит за текущо
потребление от 08.07.2005г., обезпечено с процесния договор за поръчителство, е
цедирано (продадено) на дружеството „ОТП Факторинг България" ЕАД. След
тази дата всички плащания за погасяване на задължението са били превеждани на
дружеството - цесионер.
Предвид това, „БАНКА ДСК"
ЕАД не се е обогатила неоснователно, след датата на цедиране на вземането -
14.02.201Зг. не е кредитор респ. взискател по процесното задължение, поради
което счита, че така предявените искове са напълно неоснователни и недоказани.
Искането е да се отхвърли иска
като неоснователен и недоказан. Претендирани са разноски.
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Страните не спорят, че на 08.07.2005 г. в гр. Казанлък е сключен Договор за
кредит за текущо потребление между „Банка ДСК“ и Панчо Д. Панайотов, както и че
към главния Договор за кредит е приложен Договор за поръчителство с поставена
дата 08.07.2005 г., като Марин Делчев М. (наследодателят на страните) се е
подписал като поръчител по договор за кредит, който не е индивидуализиран.
Не е спорно и че с определение № 365
от дата 14.11.2007 г. на Районен съд гр. Казанлък е издаден изпълнителен лист в
полза на Банка ДСК въз основа на извънсъдебно изпълнително основание, с което
се установява вземане на „Банка ДСК“ АД по същия този Договор за кредит между
Панчо Д. Панайотов и Банката, с което определение Марин Делчев М. и Здравко
Неделчев Найденов са били осъдени солидарно, като поръчители да заплатят
претендираните суми по кредита. Образувано е изпълнително дело № 426/2007 г. по
описа на ЧСИ Румяна Манджурова с взискател „Банка ДСК“ АД.
Страните не спорят, че на 13.02.2013 г. по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания Банката е цедирала вземането си по това
изпълнително дело на „ОТП Факторинг“ ЕАД, като същото е видно и от представения
към гр.д. № 1768/2018 г. по описа на РС Казанлък Договор за цесия. По настоящото
дело няма събрани доказателства кога е конституиран като взискател по
горепосоченото изпълнително дело цесионерът, въпреки че имаше отправено
възражение от ответника в насока, че всички процесните събрани суми са били
превеждани на новия Кредитор. Всъщност изясняването на този въпрос се явява
ирелевантно по делото, доколкото съдебният изпълнител следи за правата на
страните в изпълнителния процес, а по настоящото дело се събраха категорични
доказателства, че процесните суми (в размер на общо 898 лева) са били
превеждани на Банка ДСК.
Към исковата молба е представено удостоверение на ЧСИ Румяна Манджурова,
видно от което в периода от 2014 до 2015 г. са постъпили суми от Т.Т. Маринова
в размер на 900 лева, от които 2 лева за банкови такси и 898 лева са били
преведени на взискателя Банка ДСК.
По делото беше изготвена и съдебно-счетоводна експертиза, в която вещото
лице, след като е направило справка по изпълнителното дело, е констатирало, че
по посоченото дело № 426/2007 г. Марин Делчев М. и другият поръчител са
привлечени като солидарни длъжници въз основа на издадения изпълнителен лист.
Като такъв М. започва да внася всеки месец суми за заплащане на вземането на
Банката - взискател до датата на смъртта си – 27.03.2015 г. Всъщност
направената справка показва, че сумите са удържани от запор на трудовото
възнаграждение на Марин М. за периода от 28.02.2014 г. до 16.03.2015 г. и са
превеждани от съдебния изпълнител на Банката. Вноските са 10 на брой, всяка от
които е в размер на 89, 80 лева или общо Банката е получила сумата от 898 лева.
По делото безспорно се доказа и че ищците Т.Т. Карастоянова – Маринова и Т.М.М.
са наследници на солидарния длъжник Марин М.. С представеното по делото
удостоверение за наследници се констатира, че Марин Делчев М. действително е
починал на 27.03.2015 г. и е оставил за наследници съпругата си Т. Маринова и
сина си – Т.М. (към настоящия момент непълнолетен, на възраст 15 години). По
делото са представени и доказателства, че непълнолетният е приел наследството
на починалия си баща Марин Делчев М. по опис – удостоверение № 81/2015 г. по
ч.гр.д.№ 3014/2015 г. на РС Стара Загора. Приемането на наследството е вписано
в особената книга по чл. 49 ал. 1 от ЗН на 23.07.2015 г.
Междувременно след смъртта на солидарния длъжник М. неговите наследници и
ищци по настоящото дело са подали молба да бъдат конституирани по
изпълнителното дело като взискатели. Представили са внос*** бележка за сумата
от 3267, 10 лева, която е била заплатена на ОТП Факторинг на дата 29.05.2015 г.
С разпореждане на съдебният изпълнител от 29.06.2015 г. на основание чл. 429 от ГПК като взискатели са конституирани наследниците на починалия длъжник Марин
Делчев М. за платения от тях дълг.
Съдебният изпълнител е представил доказателства, че след конституирането им
като взискатели по банкова сметка на Т. Маринова са възстановени суми от
главния длъжник Панчо Панайотов в периода от 10.03.2017 г. до 29.06.2018 г. или
общо 9 банкови превода на обща стойност 459, 17 лева.
На 05.07.2018 г. след последния превод на сума Т. Маринова и сина ѝ
завеждат дело пред Казанлъшкия районен съд, по което искат сключения от техния
наследодател Договор за поръчителство да се прогласи за нищожен.
С Решение № 710 от 14.12.2018 г. по гр.д. № 1768/2018 г. по описа на РС
Казанлък е обявен за нищожен сключения Договор за поръчителство от 08.07.2005
г. поради невъзможен предмет, като решението е влязло в сила на 02.01.2019 г.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Правната квалификация на иска е чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД.
Искът е за неоснователно обогатяване при начална липса на основание.
В тежест на ищците е да докажат превеждане на сумата от 898 лева и
получаването ѝ от „Банка ДСК“ ЕАД. В тежест на ответника е да докаже
основанието на нейното получаване и задържане или да докаже несрещните си
възражения за недължимост.
Банка ДСК е получила общо сумата от 898 лева, които са били преведени от
ЧСИ към посочената сметка на банката. Този факт е безспорно установен по делото
от представените писмени доказателства и назначената по делото съдебно –
счетоводна експертиза, която съдът изцяло кредитира.
С обявяването за нищожен на Договор за поръчителство, сключен между Марин
Делчев М. и „Банка ДСК“ ЕАД, се счита, че същият не може да породи правни
последици, като тази невъзможност е начална т.е. още от сключването му.
Предвид доказаната липса изначално на основание за получаването и
задържането на паричната престация, то ответникът дължи връщането на
полученото. Банката несъмнено се е обогатила за сметка на длъжника, съответно
неговите наследници като е получила сумите на основание нищожен Договор за
поръчителство.
Дължимостта на вземането по изпълнителния лист, издаден въз основа на
несъдебно изпълнително основание по реда на отменения ГПК е определено със
съдебен акт, който не се ползва със сила на присъдено нещо. Предявяването на отрицателния
установителен иск по чл.254 ГПК /отм./ не е ограничено със срок и правото на
иск не се погасява /1683-57-ІV/. В този смисъл, освен, че съществува правната
възможност за водене на иск оспорващ изпълнението на вземането по изпълнителния
лист по действащия ГПК, налице е и правен интерес на длъжника от воденето на
такова производство. Допустим е и настоящия иск за неоснователно обогатяване,
доколкото е налице нищожен Договор за поръчителство и връщане на даденото не
зависи от предявяване на горепосочения отрицателен установителен иск – той би
могъл да спомогне за изясняване на положението на съществуващия изпълнителен
лист, като уважаването му ще доведе до прекратяване на изпълнителното дело по отношение
на тези страни. За допустимостта на иска по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД в идентична
хипотеза се е произнесъл и ВКС в Решение № 335 от 03.11.2014 г. по гр.д. № 1689
от 2014 г. на IV ГО.
Не следва да се вземат предвид и констатираните плащания от главния длъжник
Панчо Панайотов по изпълнителното дело към ищците, които преди завеждане на
настоящото дело са били конституирани като взискатели за платения дълг. След
обявяване на Договора за поръчителство за нищожен и влизане в сила на решението
се счита, че всъщност наследодателят на страните никога не е имал такова
качество, поради което и плащането на задълженията му и оттам конституиране
като взискател е било неоснователно. С получаване на сумата от 459, 17 лева Т.
Маринова и синът ѝ са се обогатили неоснователно за сметка на платилия ги
длъжник и кредитополучател Панайотов.
Съгласно разпоредба на чл. 34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат за
нищожен, всяка от страните следва да върне на другата страна всичко, което е
получила.
Ето защо съдът намира, че задължен да върне всичко получено е Банка ДСК,
която неоснователно на изначално нищожен Договор за поръчителство е получила
сумата от 898 лева.
В този
смисъл има трайно установена практика на Окръжен съд Стара Загора – напр.
Решение от 15.03.2017 г. по в.т.д. № 1003/2017 г.; Решение от 26.02.2016г. по
в.т.д. № 1293/2015 г.
По разноските.
Предвид крайния изход на делото ответникът
следва да заплати разноски на ищците на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК,
съответно 50 лева за държавна такса, 200 лева за вещо лице и 300 лева
адвокатски хонорар в полза на Т. Маринова и 360 лева адвокатски хонорар в полза
на Т.М..
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Банка
ДСК“ ЕАД с ЕИК ********* гр. София ул. „Московска“ № 19 да заплати на Т.Т.К. с ЕГН ********** и Т.М.М. с ЕГН **********,
действащ чрез майка си и законен представител Т.Т.К., сума в размер на 898 лева, платена в периода 28.02.2014
год., - 16.03.2015 год. по изпълнително дело 20078680400426 на ЧСИ Румяна
Манджурова на „Банка ДСК“ ЕАД, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 25.02.2019 г., която сума ответникът дължи на ищците, тъй
като Договорът за поръчителство, въз основа на който е удържана сумата е обявен
за нищожен с влязло в сила решение по гр.дело № 1768 от 2018г., по описа на
Районен Съд - Казанлък
ОСЪЖДА „Банка
ДСК“ ЕАД с ЕИК ********* гр. София ул. „Московска“ № 19 да заплати на Т.Т.К. с
ЕГН ********** и Т.М.М. с ЕГН **********, действащ чрез майка си и законен
представител Т.Т.К. съответно 50 лева за държавна такса, 200 лева за вещо лице
и 300 лева адвокатски хонорар в полза на Т. Маринова чрез адв. А.М. и 360 лева
адвокатски хонорар в полза на Т.М. чрез адв. Т. С..
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: