РЕШЕНИЕ
№ 732
гр. В., 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Р.Р.
при участието на секретаря Г.Ж.Д.
като разгледа докладваното от Р.Р. Гражданско дело № 20213110104567 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от СТ. П. СТ. срещу „Е.-
П.П.” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 14 718,13 лв., представляваща начислена стойност на ел. енергия
за периода от 21.01.2021 г. до 19.02.2021 г. за адрес на потребление, находящ се в
*****************************, с клиентски номер
*****************************, за която е издадена фактура от №
**********/15.03.2021 г.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик на имот – къща, находяща
се в *****************************, придобит чрез дарение от родителите му, но със
запазено право на ползване, като имотът се ползва от неговото семейство и родителите
му, условно разделен на две домакинства. Сочи, че отчитането на консумираната ел.
енергия става посредством два електромера № 1127021703922648 и №
1127021703922649, изнесени и поставени в заключена кутия на улицата пред дома му.
Излага, че титуляр на партидата с клиентски номер ***************************** е
баща му П.С.Д.. В уточняваща молба от 31.05.2021 г. е посочено, че същият е починал
на 17.05.2021 г. Ищецът твърди, че всеки месец заплаща задълженията за консумирана
електроенергия чрез приложението ePay.bg чрез акаунта на съпругата си. На
20.03.2021 г. установил, че за клиентски номер ***************************** е
посочено огромно задължение – близо 15 000 лв. за периода от 21.01.2021 г. до
19.02.2021 г. за консумирана ел. енергия от 72 836 кВч, което счита за абсурдно да се
консумира за един месец от едно домакинство. При запитването му в офис на
ответника бил уведомен, че през м. февруари 2021 г. бил ремонтиран единият от двата
електромера, но за тази подмяна не е уведомяван, не е присъствал на проверка, нито е
представян документ/протокол за същата. Счита, че явно е констатирано неточно
измерване и е направено преизчисление на количеството потребена ел. енергия.
Оспорва количествата начислена ел енергия. Поддържа, че никога на процесния обект
не е имало потребление за такива суми, не е осъществявал каквато и да е намеса в
схемата на СТИ на обекта на потребление и не дължи процесната сума. Излага
1
подробни доводи за липса на нормативна възможност, даваща правото на ответника
едностранно да коригира сметката му като потребител. Навежда довод, че по
отношение на процесното СТИ не е извършвана периодична проверка в нормативно
определения срок, поради което неизправността на измервателния уред не е причинена
от потребителя. Като аргумент за недължимост на сумата изтъква и принципа да се
заплаща реално получена стока, а при подобен род корекции не става ясно към коя
дата е налице неотчитане на ел. енергия, което би довело да неоснователно обогатяване
на ответното дружество. Посочва, че според практиката на ВКС е недопустимо
ангажирането на договорната отговорност на потребителя при липса на доказателства
за негово виновно поведение, препятствало правилното отчитане на ел. енергията.
Моли се за уважаване на предявения иск по тези съображения, като се претендират и
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Е.-П.П.” АД е депозирал писмен отговор, в
който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Твърди се, че ищецът не е клиент на дружеството, не е подавал искане за встъпване в
договорни отношения и не са изпълнени изискванията на чл. 11 от ОУ на ответника.
Излага се, че в процесния обект на потребление е монтиран електромер с фабричен
номер 1127021703922649, който е отчитан регулярно. След прочитане на двете тарифи
същите били начислени в процесната фактура, съответно НТ 024422,1 кв.ч. и ДТ
048459,0 кв.ч. Поддържа се, че стойността във фактурата е начислена за реално
консумирана ел. енергия и е издадена на основание чл. 18а, ал. 2 от ОУ. Сочи се, че
електроразпределителното дружество е доставило електроенергия до процесния обект
на потребителя, за което съвсем в правото си изисква от него заплащане насъответната
сума за консумирана енергия. Моли се за отхвърляне на предявения иск и се
претендират сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, както и заключенията на назначените по делото съдебно-техническа и
съдебно-счетоводни експертизи, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Установява се от представения по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 22.12.2014 г., че ищецът е собственик на жилищна сграда с площ от
155 кв.м., находяща се *****************************, като е учредено вещно право
на ползване на родителите на ищеца – П.С.Д. и А.Г. С.а. Съгласно приложеното
удостоверение за наследници от 20.05.2021 г. ищецът СТ. П. СТ. е наследник на своя
баща П.С.Д., починал на 17.05.2021 г.
Видно от представените от ищеца фактури за консумирана ел. енергия (л. 9-13)
на горепосочения имот са монтирани два електромера с номера 1127021703922648 и
1127021703922649, като фактурите са издавани за клиентски номер
***************************** с получател П.С.Д. и два обекта на потребление
(абонатни номера) – № ********* и № *********. За периода от 21.09.2020 г. до
20.01.2021 г. начислените количества потребена ел. енергия за обект с номер
********* за били заплащани от съпругата на ищеца Ирина Бранимирова С.а (видно от
представеното удостоверение за сключен граждански брак от 06.06.1993 г.) чрез
системата за електронни плащания на ePay.bg.
Процесният електромер № 1127021703922649 е монтиран на обекта на
потребление на 07.07.2017 г. с нулеви показания за дневна и нощна тарифа, съгласно
Протокол за монтаж/демонтаж на електромер № М 1229342/07.07.2017 г.
От представените от ответната страна извлечения за фактури и плащания за
период се установява, че задълженията за абонатен номер ********* в периода
11.07.2017 г. – 15.03.2021 г. са заплащани редовно, като за същия период за абонатен
номер ********* са начислени и заплатени задължения по фактури от 11.07.2017 г. и
11.08.2017 г. в размер на 35,86 лв. и 20,08 лв., след което сумите по фактурите от
12.09.2017 г. до 15.03.2021 лв. са 0,00 лв. Същата информация е отразена и в
2
приложената по делото от ответника справка за потреблението през последните
12/24/36м към дата 09.04.2021 г.
Изяснява се от представените от „ЕРП с.“ АД извлечение от базата данни на
дружеството за отчет на процесния електромер № 1127021703922649 и молба с вх. №
307/05.01.2022 г., че от 20.07.2017 г. до 19.02.2021 г. (период от четири години) са
отчитани нулеви показания на електромера и от терминалните устройства на
инкасаторите са подавани кодове за повреда – ********** и 5R00000000 (прекъснато
захранване при статичен електромер).
Според Констативен протокол № 6120257 от 19.02.2021 г. на посочената дата е
извършена подмяна на процесния електромер и същият е демонтиран, като е поставен
друг с фабричен номер 1115031500727823. В графите за показания на СТИ относно
процесния електромер за дневна и нощна тарифа е посочено „FF 0000100”. Като
присъствал на проверката е посочено лицето Кирил Петров, който е подписал
протокола.
Съгласно представения Констативен протокол за метрологична експертиза на
електромер № 95/02.03.2021 г. на БИМ, електромер № 1127021703922649 е
предоставен на 01.03.2021 г. в плик, пломбиран с пломба № 1637717 от ЕРП Север,
съответстващ на отразеното в Констативен протокол № 6120257 от 19.02.2021 г. При
извършената проверка е констатирано, че при кратковременно включване се отчитат
импулсите на изхода за проверка в допустими стойности на грешка, но при
продължително включване на дисплея на електромера отсъства индикация за
съответната тарифа, както и че константата не съответства. Според резултатите от
експертизата, отразени в т. 5 от протокола, не е осъществен достъп до вътрешността на
електромера. При софтуерно прочитане са снети следните данни за тарифите – Т1
024422,1 kWh и Т2 048459,0 kWh. Посочено е, че електромерът не съответства на
метрологичните характеристики, не отговаря за изискванията за точност при измерване
на електроенергия, съответства на техническите изисквания.
Изяснява се по делото, че ответното дружество е издало процесната фактура от
№ **********/15.03.2021 г. за консумира ел. енергия за периода от 21.01.2021 г. до
19.02.2021 г. в размер на 72 836 kWh на стойност 14 718,13 лв. с вкл. ДДС за абонатен
№ *********, находящ се в *****************************.
Според чл. 4, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.-П.П.“ АД (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-061 от
07.11.2007 г. на ДКЕВР и обнародвани на 30.11.2007 г., потребител на електрическа
енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД, което
ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от
„Е.-П.П.“ АД. В чл. 6, ал. 1 от ОУ е регламентирано, че в случаите, когато правата на
потребител се притежават от няколко лица, те се упражняват от всички тях заедно или
чрез пълномощник.
Съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ потребителят е длъжен да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина определени в
общите условия, които са посочени в чл. 26 от ОУ. А в разпоредбата на чл. 18а, ал. 2 от
ОУ, на която се позовава ответното дружество в отговора на исковата молба (л. 25 от
делото, стр. 2, първи абзац), като основание за начисление на задължението от
14 718,13 лв. за реално консумирана ел. енергия в процесната фактура за период от
един месец, са посочени реквизитите, които трябва да съдържа фактурата на
потребителя.
Приобщени към доказателствения материал са издадените фактури за обекта на
потребление с абонатен номер ********** след подмяната на процесното СТИ (л. 99 –
100 от делото) с друго с фабричен номер 1115031500727823, видно от които за периода
от 10.08.2021 г. до 20.08.2021 г. е консумирана ел. енергия в обекта на стойност 39,78
3
лв. и в периода 21.08.2021 г. – 20.09.2021 г. на стойност 111,05 лв.
Според приетото и неоспорено от страните заключение на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, СТИ с фабричен номер 1127021703922649 е
електромер от одобрен тип AMS B1B, на който проведена метрологична проверка през
2017 г. Видно от същото, начислените количества електроенергия в размер на 72 836
kWh не са вследствие на редовен отчет на СТИ, тъй като за период от 21.01.2019 г. до
19.02.2021 г. няма никакви отчети на консумирана ел. енергия. Съгласно техническите
характеристики на СТИ доставената до абоната ел. енергия за период от един месец
може да бъде максимум 9820,8 кWh, но това количество е твърде голямо за реално
потребление на битов абонат. При анализ на констатациите на БИМ в горепосочения
протокол вещото лице е достигнало до извода, че процесното СТИ е в клас на точност
при кратковременно включване, но при продължително такова не е налице индикация
на дисплея за съответната тарифа. Електромерът е отчитал потребената енергия, чието
сумарно количество от 72 836 kWh е снето от БИМ чрез софтуерен прочит в тарифи Т1
и Т2, но същата не е била отчитана при инкасиране. Съобразявайки обстоятелството,
че посоченият в процесната фактура отчет на потребление е за период от един месец,
вещото лице е достигнало до фактическия (доказателствен) извод, че получените
стойности са нереално високи, като това количество ел. енергия се е натрупало като
отчет в СТИ, който не е визуализиран на дисплея му, за близо четири години. В
издадената фактура от 15.03.2021 г. са приложени цени за 1 kWh електроенергия при
цени за дневна и нощна ел. енергия за периода от 01.07.2020 г. до 01.07.2021 г.
При изслушването си в съдебно заседание, проведено на 21.10.2021 г. експертът
пояснява, че последната фактура с консумация и сума за плащане за обекта на
потребление е от 11.08.2017 г., след което е нямало никакво отчитане на
потреблението, като изрично заявява, че посоченото в процесната фактура количество
ел. енергия от 72 836 kWh е невъзможно да бъде доставено и употребено за един месец.
По искане на ответното дружество е назначена съдебно-счетоводна експертиза
за остойностяване на количествата възможна консумация на ел. енергия, посочени от
вещото лице по СТЕ, изчислена при най-ниските утвърдени цени от КЕВР, считано от
последния отчет на електромера и се добави дължимия ДДС. Вещото лице по ССчЕ е
предложило два варианта според цените на ел. енергия, действали от 01.07.2018 г. и
към 01.01.2019 г. с Решение № Ц-11/01.07.2018 г. (14 241,35 лв.) и според цените на ел.
енергия, които са в сила от 01.07.2017 г. по Решение № Ц-19/01.07.2019 г. (13776,57
лв.). В случая обаче вещото лице е изчислило стойността на отчетеното при
софтуерното прочитане на СТИ сумарно натрупано количество, а не посоченото в СТЕ
максимално възможно количество за един месец, какъвто е периодът на потребление,
посочен в процесната фактура. Така според Вариант 1 на експертизата цената за
максимално доставена и потребена ел. енергия за един месец би била 1275,96 лв., а
според Вариант 2 – 2184,34 лв.
Ангажирани от ответната страна са гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетелите Р. ИВ. Д. и Д. В. Т. – служители на „ЕРП с.“ АД, които са
водели отчетите на обекта на потребление и са монтирали през 2017 г. и демонтирали
през 2021 г. процесното СТИ. Според показанията на свидетелката Д. ежемесечно на
30-то число е посещавала адреса на ищеца, но показания за потребление на СТИ не е
виждала – входящия предпазител към таблото винаги бил изключен, което според нея
означава, че е изключено самото ел. захранване, и не се виждат никакви показания.
Свидетелства, че на 19.02.2021 г. е посетила адреса и установила, че електромерът
работи, но е блокирал и на дисплея му е изписано FF100, поради което същият
следвало да се подмени. Твърди, че за период от две години – две години е половина
екранът на електромерът е бил тъмен без никакви показания и предпазителят му
свален. Пояснява, че имотът е къща на два етажа с два електромера, поставени в
заключена кутия в метално табло на фасадата на електромера, като единият редовно
бил отчитан, а другият всеки бил тъмен. Така отчетниците приемали, че няма
4
потребление и вписвали кодове в терминалните си устройства. Излага, че на 19.02.2021
г. отчетниците позвънили на звънеца на къщата и уведомили излязлата жена, че ще
подменят електромера, тъй като е блокирал, а тя им отговорила, че няма проблем да
спрат ел. захранването и да си свършат работата. След приключването на демонтажа на
процесното СТИ и монтирането на друго на обекта отчетниците позвънили отново, но
жената не се показала и протоколът бил подписан от друго лице, за който свидетелката
не си спомня откъде са го намерили.
Вторият свидетел Т. излага сходна фактическа обстановка относно посещенията
на адреса на потребление, като заявява, че при всяко от тях единият електромер е бил
включен, а другият изключен. Сочи, че винаги са отчитали на 20-то число, а при
последното посещение бил учуден, че отиват един ден по-рано. Видели, че изписва
надпис за грешка и това дало знак, че вече окончателно трябва да се демонтира.
Нямало практика да се вдига предпазителя, тъй като нямало как да знаят дали някъде
няма повреда в инсталацията. Според свидетеля Т. всеки отчетник трябва да погледне
дали предпазителят е свален или вдигнат, защото ако е развален електромерът се
пишел код 303, а при свален предпазител – 307. Свидетелства, че още от първия месец
след поставянето му през 2017 г. електромерът е бил със свален предпазител. Твърди,
че в повечето случаи е проверявано дали предпазителят е паднал.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи
наличието на твърдяното облигационно правоотношение с ответника, по силата на
което има качеството на потребител по договор за продажба на ел. енергия за
посочения обект в заявения период, респ. че ответното дружество е материалноправно
легитимирано да получи процесната сума. Ответникът следва да докаже дължимостта
на сумата по процесната фактура, а именно той следва в условията на пълно и главно
доказване да установи основанието и размера на вземането си. В тази връзка той трябва
да докаже, че е извършил доставка на ел. енергия в посоченото количество за
процесния период на потребление на твърдяната стойност, отчетена по предвидения в
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.-П.П.” АД
ред, изискуемостта на задължението и неговия размер, а така също и одобряването и
обнародването на горните Общи условия.
От събраните писмени доказателства по делото категорично се установява, че
ищецът като на собственик на процесния имот има качеството на потребител на ел.
енергия по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ОУ за посочения обект в заявения период, като
обстоятелството, че партидата се е водела на името на бащата на ищеца, на когото е
учредено вещно право на ползване на имота, не променя този извод, доколкото според
чл. 6, ал. 1 ОУ не е пречка правата на потребител да се притежават и упражняват от
няколко лица заедно. Ищецът има правен интерес от установяването на недължимостта
на сумата по процесната фактура, както с оглед качеството си на наследник на своя
баща, посочен като получател на фактурата, така и предвид обстоятелството, че при
неплащане на задължението по същата ще бъде преустановено ел. захранването на
обекта.
При съвкупния анализ на установените обстоятелства от заключението по
назначената по делото СТЕ, Констативен протокол № 6120257 от 19.02.2021 г.,
Констативен протокол за метрологична експертиза на електромер № 95/02.03.2021 г. на
БИМ, извлечение от базата данни на ЕРП с.“ АД за отчет на процесния електромер №
1127021703922649 и молба с вх. № 307/05.01.2022 г. от „ЕРП с.“ АД, се изяснява по
делото, че прочетеното по софтуерен път и измерено количество ел. енергия от 72 836
kWh е реално преминало през електромера на ищеца, но поради неизправност, която се
проявява при продължителното му включване, показанията на съответните тарифи не
се визуализират на дисплея на СТИ. Категорично обаче това количество ел. енергия е
невъзможно да бъде доставено, респ. потребено за исковия период от 21.01.2021 г. до
5
19.02.2021 г., както се претендира за заплащане от ответното дружество с процесната
фактура въз основа на реално потребление за едномесечен отчет. Според вещото лице
– експерт това количество ел. енергия е натрупано в паметта на електромера за период
от около четири години.
Съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ средството за техническо измерване е собственост
на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, а данните от измерването, съхранявани в
измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез
пароли, определени от собственика на измервателната система. Поради това
задължението да поддържа измервателния уред в изправност е на ответника, а не на
ищеца. Същият следва да осигури проверка на средството за търговско измерване и
при необходимост подмяна, ако то е негодно да отчита използваната от ползвателя
електрическа енергия, както и да съхранява данни от измерването съгласно сроковете
предвидени в действащото законодателство. От друга страна, по делото не се
установява и отклоненията в показателите на електромера да се дължат на
неправомерно действие от страна на потребителя. Напротив, касае се за повреда в
дисплея на електромера, установена с Констативния протокол на БИМ от 02.03.2021 г.,
довела до невизуализиране на отчетената в паметта на СТИ доставена ел. енергия на
обекта при продължителното включване на електромера, без да е констатирана никаква
външна или софтуерна намеса в СТИ. Тук е мястото да бъдат обсъдени и показанията
на разпитаните свидетели, според които предпазителят на електромера е бил свален,
затова екранът е бил тъмен. Както вече бе изяснено, от извършената от БИМ
експертиза и заключението на СТЕ, прието по настоящото дело, става ясно, че при
продължително включване на СТИ на дисплея на електромера изчезва индикацията за
съответната тарифа, поради което следва да се приеме, че не вдигнатият или свален
предпазител на електромера е причината за липса на данни за потребление, а
наличието на повреда. Освен това според извлечението от базата данни на „ЕРП с.“ АД
за отчет по клиентския номер на абоната подаваните от отчетниците кодове
********** и 5R00000000 са кодове за повреда, които означават прекъснато
захранване, а в действителност става ясно, че захранването в обекта не е било
прекъснато и в период на четири години ел. енергия е била потребявана и трупана в
паметта на СТИ, но не е била инкасирана.
Настоящият съдебен състав намира, че не може да се вмени във вина на ищеца
неизпълнението на задължението на ответника да поддържа в изправност СТИ, който в
продължение на четири години е бездействал при наличието на ежемесечно подавана
информация за повреда и не е извършил нужната проверка своевременно. В случая
категорично се установява, че количеството ел. енергия от 72 836 kWh, за което е
издадена фактура от № **********/15.03.2021 г., не е реално доставено, потребено и
отчетено за периода от 21.01.2021 г. до 19.02.2021 г. – посоченият във фактурата
отчетен период, поради което и не се дължи заплащането от потребителя на
начислената в същата стойност от 14 718,13 лв. Ответното дружество не твърди и не се
позовава на извършена корекция по правилата на ПИКЕЕ (ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.)
като основание за начисление на измереното от електромера доставено количество ел.
енергия, но невизуализирано на дисплея му, за периода след монтажа на СТИ, а
неправилно е начислило стойността на цялото потребено количество ел. енергия за
период от около четири години във фактура с посочен отчетен период от един месец.
Ирелевантно е колко е максимално възможното количество ел. енергия, което е
могло да бъде доставено за период от един месец на обекта на потребление, защото
това не е реално потребеното от абоната количество електричество за исковия период
от 21.01.2021 г. до 19.02.2021 г., доколкото ответното дружество претендира да е
начислило задължението по оспорената фактура на основание реален отчет за този
период, а не въз основа на извършена корекция на сметката на абоната при наличието
на специална регламентация за това, уредена в ПИКЕЕ (ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.).
6
С оглед така изложените правни съображения предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК се явява основателен и следва
да бъде уважен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените от него разноски в настоящото производство, за които е
представен списък по чл. 80 ГПК и са ангажирани доказателства за тяхното
извършване, а именно 980 лв. за адвокатско възнаграждение (видно от представения
Договор за правна защита и съдействие от 29.03.2021 г. – л. 141 от делото, в който е
обективирана разписка относно заплатеното в брой на процесуалния представител на
ищцата адвокатско възнаграждение), 5 лв. за заплатено съдебно удостоверение (л. 21
от делото) и 589 лв. за заплатена държавна такса (л. 3 от делото) – общо 1574 лв.
Настоящият съдебен състав преценява възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответното
дружество за прекомерност на уговорения и заплатен адвокатски хонорар от ищеца за
неоснователно, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и
доколкото същото е към минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Районен съд – В.
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.-П.П.“ АД, ЕИК
*****************************, със седалище и адрес на управление
*****************************, В. Т. - Г, че СТ. П. СТ., ЕГН **********, с адрес
*****************************, не дължи сумата от 14 718,13 лв. (четиринадесет
хиляди седемстотин и осемнадесет лева и тринадесет стотинки), представляваща
начислена стойност на ел. енергия за периода от 21.01.2021 г. до 19.02.2021 г. за адрес
на потребление, находящ се в *****************************, с клиентски номер
*****************************, за която е издадена фактура от №
**********/15.03.2021 г, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.-П.П.“ АД, ЕИК *****************************, със седалище
и адрес на управление *****************************, В. Т. - Г, да заплати на СТ.
П. СТ., ЕГН **********, с адрес *****************************, сумата от 1574лв.
(хиляда петстотин седемдесет и четири лева), представляваща сторени съдебни
разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
В. в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7