Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 27.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публично заседание на 22.06.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 161 по
описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано
въз основа на депозирана искова молба от Д.Ц.П. *** с ЕГН **********, чрез адв.Г.
***, *** против „Е.М.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от *** и ***, с която е предявен иск на основание чл.439 от ГПК
и се твърди следното : на 14.01.2020г. ищцата е получила съобщение за
доброволно изпълнение по изпълнително дело /ИД/
№*** по описа на ЧСИ ***, рег. 815 с район на действие Окръжен съд-
Плевен. Със същото Д.П. е уведомена, че по изпълнително дело №*** по описа на
ЧСИ *** дължи към 18.12.2019г. следните суми: неолихвяема сума- 346.15 лева;
главница- 1 287.36 лева; лихва- 1 033.79 лева; допълнителни разноски-1.90 лева;
разноски по изпълнителното дело - 169.90 лева; такса по т. 26 от Тарифа за
такси и разноските по ЗЧСИ с ДДС- 289.84 лева; Други суми - 100 лева.
В
поканата изрично е посочено, че гореописаните суми следва да се заплатят в
полза на взискателя – ответното дружество „Е.М.“ ЕООД и са дължими във връзка с
издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело №469/2012г. по описа на Районен съд-
Плевен. Ищцата е и уведомена, че на 22.01.2020г. от 11.00 часа до 13.00 часа е
насрочен опис на движими вещи в дома й.
Преди изпълнителното дело №*** по описа на
ЧСИ *** въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано ИД *** по описа
на същия ЧСИ, с взискател „***“ ЕАД, прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8
от ТПК на 25.10.2019г.
Ведно с поканата за доброволно изпълнение
изх. №57942/18.12.2019г. във връзка с новообразуваното изпълнително
производство е приложен изпълнителният лист, от който се установява, че
последното изпълнително действие е извършено на 29.01.2014г.
Излага се, че посочените по-горе суми не се дължат, т.к.
вземането е погасено по давност на основание чл.110 от ЗЗД и чл.111 от ЗЗД. От
момента на извършване на последно изпълнително действие по ИД *** до датата на
образуване на новото изпълнително производство ИД №*** по описа на ЧСИ *** за
събиране на същото задължение във връзка с изпълнителен лист, издаден по ч. гр.
дело №469/2012г. по описа на PC- Плевен, са изтекли повече от пет години.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да постанови решение, с
което да признае за установено, че сумата за събирането, на която е образувано
ИД №*** по описа на ЧСИ *** въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр.
дело №469/2012г по описа на PC- Плевен, общо в размер на 3228.95лева /към
18.12.2019г./, от които неолихвяема сума- 346.15 лева, главница- 1 287.36 лева,
лихва- 1 033.79 лева, допълнителни разноски- 1.90 лева, разноски по
изпълнителното дело - 169.90 лева, такса по т. 26 от Тарифа за такси и
разноските по ЗЧСИ с ДДС- 289.84 лева, други суми – 100, лева не се дължи,
поради погасяване на вземането по давност.
Претендират се разноски.
„Е.М.” ЕООД, ЕИК: ***,
представлявано от ***, в качеството й на управител, чрез пълномощника си
юрисконсулт П.К., Съдебен адрес за връчване на книжа: *** ***, в която се
твърди следното : на първо място се прави
възражение за местна неподсъдност на делото , което независимо от
наведените доводи в отговора, се явява неоснователно и следва да се остави без
уважение.
На следващо място се заявява, че искът е
недопустим за сумата над 1 287.36 лв., която видно от приложения изпълнителен
лист и от исковата молба, представлява главницата на процесното вземане.
Останалата част от цената на иска представлява
акцесорни вземания. Относно частта от цената на иска, представляваща разноски
по издадени изпълнителен лист считам, че разноските не могат да бъдат
самостоятелен предмет на иск. Разноските в заповедното производство
представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени
от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение - чл.412,
т.6 ГПК.
В исковия процес разпределението на
отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено
притезание и не се включва във формиране размера на цената на иска. При
оспорване само на присъдените със заповедта за изпълнение суми за заплащане на
разноски не е налице възражение по чл.414, ал.1 ГПК.
Ищецът няма правен
интерес от самостоятелен отрицателен установителен иск относно претендираните
такси и разноски в процеса и по изпълнителното дело- при евентуално уважаване
на иска като законна последица от недължимостта на основните вземания следва и
недължимостта на разноските по образуваното изпълнително производство и
производството по издаване на изпълнителен лист. Както процесуалната
отговорност за разноски е последица от уважаване на исковите претенции за
вземанията, така и недължимостта на разноските по делото е последица от
установената със сила на пресъдено нещо недължимост на вземанията.
Самостоятелен иск
за разноски, направени в друго гражданско производство е недопустим.
Процесуалната отговорност за разноски в изпълнителния процес може да се
реализира съобразно чл.79 ГПК, но не в самостоятелно исково производство след
приключване на гражданското дело, за което се отнасят разноските./чл.80, изр.
2/. /Решение №576/31.08.1989г.; Определение №89/27.01.2012г./.
По съществото на
спора се заявява следното : не може да бъде поставен знак за равенство между
основание за недължимост на вземане, което може да предполага несъществуване на
вземане, и липса на право на принудително изпълнение. Следва да се държи сметка
и за това, че съобразно господстващото становище в правната теория и
задължителната съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на
самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането
продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но
възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение.
Аргумент в тази връзка може да се изведе и от разпоредбата на чл.118 ЗЗД,
според която ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на
давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на
плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Следователно плащането на
погасено по давност вземане е дължимо плащане, представлява погасяване на
същестуващо задължение, и то на същото задължение, което е съществувало и преди
изтичане на давностния срок. Следователно иск за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника сума, означава, че е предявен иск за признаване за
установено, че не съществува вземане за сумата, като при направени твърдения за
погасяването по давност на вземането, то искът се явява неоснователен.
Поради неизпълнение
на поетите задължения с договора за банков кредит е инициирано заповедно
производство и първоначално е образувано изп. №969/2012г. по опис на ЧСИ ***.
По същото са искани и са предприети изпълнителни действия, прекъсващи
давността.
С подаването на
молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на
определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по, т.е. редовна молба,
давността се счита за прекъсната. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл.18 ЗЧСИ, прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния
процес. Редовната молба на взискателя за образуване на изпълнително дело
безспорно прекъсва давността.
Искането на
взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Искането за прилагане на
определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на
давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ
или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя
/в този смисъл: Решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г. на VI
състав на Окръжен съд - Пловдив, Решение № 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. №
647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд - Пловдив/. В случай на процесуална
активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес
с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да
бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради
евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения
изпълнителен способ.
След като
взискателят е установил основание за прекратяване на изп.дело № 969/2012г. е
образувал ново изпълнително дело под №3116/2019г. по опис на ЧСИ ***, per. №815,
район на действие ОС Плевен. Образуването на новото изпълнително дело е станало
преди изтичане на петгодишния давностен срок и не може да се приравни на
дезинтересиране от страна на кредитора. Прекратяването на изпълнителното
производство обаче не води до погасяване на материалното право, поради което
може да се започне ново изпълнително производство за същото вземане.
Прекратяването на изпълнителното производство, ако не се дължи на
несъществуване на изпълняемото право, не заличава ефекта на прекъсване на давността,
породен от образуването на изпълнителното производство, а от прекратяването
започва да тече нова давност. Взискателят може, докато давността не е изтекла,
да започне нов изпълнителен процес за същото вземане, защото прекратяването на
изпълнителния процес нито го погасява, нито обезсилва изпълнителното основание
или изпълнителния лист.
Сочи се, че макар с
ТР 2/2013 от 26.06.2015г. да е отменено действието на Постановление № 3 от
18.11.1980 г. на Пленума на ВС, следва да се има предвид, че извършената отмяна
поражда действие от датата на обявяване на ТР, съгласно Решение №170/17.09.2018
по дело №2382/2017 на ВКС, ГК, IV г.о. Даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се
прилага от датата на обявяването му и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
това.
Към момента на
образуване на изп. дело №969/2012г. в сила е било Постановление на Пленума на
Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980г., където е
изрично постановено, че „Погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.“
Посоченото Постановление губи силата си от отмяната му, чрез даването на ВКС на
ново разрешение на правния въпрос, относно давността по ЗЗД. Новото разрешение
на правния въпрос се прилага от момента на постановяването му. ТР 2/2015г. дава
нов отговор на правния въпрос, относно давността по ЗЗД, като Решението е
обявено на 26.06.2015г. Следователно, новите постановки, обективирани в т.Ю от
ТР 2/2015г. на ВКС започват да се прилагат от 26.06.2015г., занапред и то само
по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. В този
смисъл е и Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017г.. по описа на
ВКС. IV-то ГО.
Давността е спряла
да тече, след като е образувано изпълнително дело №969/2012г., а нов давностен
срок е започнал да тече след обявяване на ТР 2/2015г. на ВКС.
Съгласно
Постановление №: 3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС, Относно погасителната
давност при принудително изпълнение, давност не тече докато има образувано
изпълнително производство.
В цитираното
постановление Пленума на Върховния съд на Народна Република България прави
извода, че „Няма основание да се приеме, че давност не тече само докато трае
съдебният процес пред съда, държавен арбитраж, помирителна комисия, особена
юрисдикция, а не се спира, докато трае изпълнителният процес относно същото
вземане, признато за основателно с решение на съд или друг надлежен орган“. На
база на тези си изводи Пленумът на ВС е постановил: „Погасителната давност не
тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането.“ Съгласно константната практика на ВКС следва да се приеме, че ТППВС
са задължителни за прилагане от съдилищата. В този смисъл е и Решение № 170 от
17.09.2018 година на ВКС, което приема че „В поставените тълкувателни ППВС и ТР
се изяснява действителния смисъл и съдържание на съответната правна норма, като
в резултат на това се създава задължение на съответните органи, така както са
изброени по-горе, да прилагат разпоредбата в смисъла, опреден в тълкувателния
акт. “ На база на тези си изводи Пленумът на ВС е постановил: „Погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането.“ Съгласно константната практика на ВКС следва да се
приеме, че ТППВС са задължителни за прилагане от съдилищата. В този смисъл е и
Решение № 170 от 17.09.2018 година на ВКС, което приема че „В поставените
тълкувателни ППВС и ТР се изяснява действителния смисъл и съдържание на
съответната правна норма, като в резултат на това се създава задължение на съответните
органи, така както са изброени по-горе, да прилагат разпоредбата в смисъла,
опреден в тълкувателния акт. “
В тази връзка, при
изследване на извършените изпълнителни действия по изп. дело следва да се има
предвид и гореизложеното по приложението на тълкувателните актове, /в този
смисъл: Решение N3316/01.11.20182. по въззивно гр.д. N3407/20182. на ОС Враца;
Решение N34293 по гр.с. 18244/2018г. на PC Варна ;Решение №363/12.11.2018г. по
въззивно гр.д. №489/2018г. на ОС Перник; Решение № 434 от 7.12.2018 г. на ОС -
Бургас по т. д. № 191/2018 г.; Решение № 50 от 11.01.2019 г. на PC - Стара
Загора по гр. д. № 3746/2018 г.; Решение № 33 на ОС Русе по в.гр. д. № 535/2019
г; Решение № 609 от 18.12.2018 г. на PC - Дупница по гр. д. № 1943/2018 г. I.
В заключение се заявява, че предявеният иск е недопустим в
частта за сумите над 1287.36 лв., която видно от приложения изпълнителен лист и
от исковата молба, представлява главница на процесното вземане, поради което се
прави искане за прекратяване на производството по делото в тази му част.
В случай, че съдът
приеме за разглеждане предявената претенция, с оглед на гореизложеното, се
прави искане за отхвърляне предявения иск като неоснователен, тъй като
изложените твърдения в него са неправилни, необосновани и недоказани.
Претендира се и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., изчислено в съответствие с
разпоредбите на чл.78, ал.З ГПК, във зр. с чл.37 Закон за правната помощ, във
вр. с чл.25 Наредба за заплащането на правната помощ.
Прави се възражение
за прекомерност на разноските на ищеца.
В о.с.з. ищцата се
представлява от адв.Г., която поддържа иска.
В о.с.з. не се
явява представител на ответната страна, редовно призована.
Съдът, като взе предвид доказателствата по
делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна :
Искът
е допустим, но по същество неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Не е спорно, а това
се установява от приетия като доказателства
Изпълнителен лист от 30.01.2012год., че същия е издаден по приключилото производство по ч.гр.д. № 469/2012год. по
описа на ПлРС, въз основа на вече влязлата в сила заповед за изпълнение Първоначално
е образувано изпълнително дело ИД *** по описа на ЧСИ ***, въз основа на молба,
подадена от *** ЕАД, на 09.05.2012год.-
кредиторът, в чиято полза е издаден
процесният изпълнителен лист за сумите, както следва : 1287,36лв.-главница,
153,10лв. - лихва за забава, 62,98лв. - санкционираща лихва, ведно със законната
лихва и 130,07лв. разноски по делото. На 04.10.2019год. от ЧСИ е постановено
нарочно прекратяване на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, поради перемция.
Ищецът счита, че вземането на ответника е погасено по давност поради
бездействие на кредитора му през периода от 29.01.2014год./датата на
извършеното последно същинско изпълнително действие/ до образуваното на
второто изпълнително дело по описа на същия ЧСИ - №***. Този извод
е незаконосъобразен и неправилен. Съгласно чл.116 б."в" от ЗЗД,
давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Започналата да тече с влизането в сила на заповедта за изпълнение погасителна
давност е била прекъсната на 09.05.2012год. с подадената молба за образуване на
изпълнителното дело и такава не е текла по време на изпълнителното производство
до прекратяването му. Изпълнителното производство е образувано при действието
на ППВС № 3/18.11.1980 г., поради което
задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него, е било приложимо
в отношенията между страните, а съгласно това постановление погасителната
давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а
докато трае изпълнителното производство, същата се спира. Последното
изпълнително действие по първоначално образуваното изпълнително дело е
извършено на 29.01.2014год. и в следващия двугодишен период не е извършвано
друго изпълнително действие спрямо длъжника, който е основание за перемция. Следва
да се приеме, че изпълнителното производство е било прекратено екс леге на
29.01.2016год., като с оглед постановеното ТР 2/2015г., обявено на 26.06.2015г.
новата давност започва да тече именно от тази дата. Второто изпълнително дело е
образувано на 03.12.2009год. - преди изтичане на петгодишния давностен срок. С
подаването на молбата за образуване на изпълнително дело е налице искане за прилагане на определен
изпълнителен способ, което прекъсва давността, т.к. то е достатъчно за
прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са
предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат
удовлетворяване на взискателя.
Предвид
изложеното предявеният иск следва да се отхвърли – за претенцията за
главница в размер 1287,36лв., в останалата част за претендираните разноски искът
се явява недопустим, т.к. тези разноски са предмет на обжалване в производство
по обжалване на действията на съдебните изпълнители, не могат да са предмет на
иск с правно основание чл.439 от ГПК. В тази част производството по делото
следва да бъде прекратено поради недопустимост на исковата претенция.
При
този изход на делото следва да се присъдят разноски в полза на ответната страна за един юрисконсулт,
определен съгласно чл.78 ал.8 от ГПК на 150лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Ц.П. *** с ЕГН **********, чрез адв.Г. ***, *** против „Е.М.“
ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.439 ГПК с искане да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника поради погасяване на вземането по давност на сумата 1287,36лв., представляваща
главница, за събирането на която е образувано
изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ *** с район на действие
ОС-Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, като в останалата част, касаеща
претенцията на ищцата за сумите : неолихвяема сума- 346.15 лева, лихва - 1
033.79 лева, допълнителни разноски - 1.90 лева, разноски по изпълнителното дело
- 169.90 лева, такса по т. 26 от Тарифа за такси и разноските по ЗЧСИ с ДДС-
289.84 лева, други суми – 100, ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск, като
НЕДОПУСТИМ и ПРЕКРАТЯВА в тази част
производството по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК Д.Ц.П. *** с
ЕГН **********, чрез адв.Г. ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.М.“ ЕООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление:***, разноски за един юрисконсулт в размер
150лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез ПлРС пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните, а в
прекратителната му част – с частна жалба по същия ред в 1-седмичен срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: