РЕШЕНИЕ
Номер 116 23.01.2020 година Град
Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На пети
декември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Магдалена Койчева
Като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 6722 по описа за 2019 година
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1030-008075
от 16.09.2019г. на Началник Група към
ОДМВР Пловдив, с-р „Пътна полиция”, с което на Е.М.А., ЕГН ********** на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв. за административно
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за
нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, по реда
на Глава ХІІ от АПК, в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
19-1030-008075 от 16.09.2019г. на Началник
Група към ОДМВР Пловдив, с-р „Пътна полиция”, с което на Е.М.А., ЕГН **********
на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 20 лв. за административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание: „Глоба” в размер на 150 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месеца за нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Жалбоподателят Е.М.А., по съображения, изложени в жалбата, моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление
като неправилно и необосновано, но само по отношение на нарушението по пункт 2
от НП, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като нарушението по пункт едно не се
оспорва от жалбоподателя. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а
се представлява от адв. П..
Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив, с-р „Пътна полиция”, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА
Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление
е издадено срещу Е.М.А., за това, че на 19.08.2019 г. около 11:00 часа в община
Родопи, на път втори клас № II-86-12+500 км, като водач на МПС „Фолксваген Голф”, с peг. № **, държава България при
обстоятелства: като водач на гореописаното МПС, собственост на Е.А., допуска следните
нарушения: 1. Нарушава пътна маркировка М-1 като я пресича; 2. Не спира при
подаден ясен сигнал за спиране подаден със „стоп палка” от униформен служител, като
продължава движението си.
Установените
две административни нарушения били квалифицирани по чл.6, т.1 от ЗДвП и
чл.103 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено и наказателното постановление.
Разпитаният
в съдебно заседание в качеството на свидетел –актосъставителят Т.П.Т., потвърждава
авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение сочи, че на
процесната дата и място л.а. „Фолксваген Голф”, с peг. № **, е бил забелязан да
предприема маневра изпреварване на лек автомобил при наличие на пътна
маркировка М1 - непрекъсната линия, забраняваща пресичането й и застъпването й.
При това положение св. Т. излязъл почти
по средата на пътното платно и подал сигнал със стоп палка, за да спре
автомобила, като е бил с униформа и това се е виждало ясно, тъй като и
ситуацията се развивала в светлата част на деня, но вместо да преустанови
движението си, жалбоподателят не само не намалил скоростта на МПС, но се
наложило органите на реда да го догонят с полицейския автомобил и да го спрат
със светлинен и звуков сигнал преди прелеза на „Асеновградско шосе”.
Актосъставителят допълва, че още в хода на изпреварването е излязъл и подал
сигнала със стоп палка, а колата която е била изпреварвана от жалбоподателя в
момента почти е спряла и водачът на „Фолксваген Голф”, с peг. № ** е можел да
види контролния орган, тъй като той е бил на 7-8 метра от него, а и
жалбоподателят е минал на метър от него.
Показанията на свидетеля Т.
кореспондират и с показанията на свидетеля С.С.Г.– познат на жалб. А., който на
процесната дата и място се е движил няколко коли след жалбоподателя, като св. Г.също
описва извършено рисково изпреварване от „червен Голф” на пътна маркировка непозволяваща изпреварване,
като впоследствие след разговор с дядото на жалбоподателят е установил, че този
автомобил е бил именно л.а. „Фолксваген Голф”, с peг. № ** управляван от Е.М.А..
Свидетеля също така заявява как е видял служител на МВР да маха с палка от
банкета на пътя на същият автомобил, който в този момент е изпреварвал друго
МПС, като сочи че е видял много добре контролния орган да маха с палка, тъй
като колата му е била с десен волан, като също така потвърждава, че
впоследствие жалбоподателят е бил преследван от полицейските органи, тъй като
последните са задминали св. Г.гонейки автомобила на Е.М.А..
Съдът кредитира изцяло депозираните
свидетелски показания, намирайки ги за логични, последователни, добросъвестни и
кореспондиращи с преценените като източник на обективна доказателствена
информация писмени доказателства.
Относно нарушение по пункт 1 от НП съдът намира че то е доказано по безспорен начин, а и жалбоподателят както
се посочи не го оспорва. Отделно от това съгласно нормата
на чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена
сила до доказване на противното. В случая презумптивната доказателствена сила
на АУАН не се разколебава, напротив потвърждава се от самия жалбоподател, поради което
съдът приема за установено описаното в АУАН и НП нарушение по пункт 1. Правилно
е определена санкцията по чл.185 ЗДвП, а размера на наказанието е фиксиран.
Що се отнася до вмененото на жалбоподателя нарушение по пункт 2 от НП, а
именно че след подаден ясен сигнал със стоп-палка от униформен служител Е.М.А. не
е спрял плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за
движение, то според настоящият състав то е безспорно доказано. Не може да се
приеме за основателно възражението на жалбоподателя, направено пред съда и
изтъкнато в жалбата, че не е спрял, както изисква закона на подадения сигнал
със стоп–палка, тъй като той не видял контролния орган поради неразрешеното си
изпреварване. Първо доказа се от показанията както на актосъставителя, така и
на св. Г., че на процесната дата и място действително полицейски служител е
махал със стоп-палка на жалбоподателя, за да спре, но последния не го е
направил въпреки че е виждал сигнала, за което е бил последван дори от
полицейските органи и спрян впоследствие. Отделно от горното както се доказа
това нарушение на водача е предхождано от друго негово нарушение, а именно
забранено пресичане на пътна маркировка и съответно забранено изпреварване,
като жалбоподателят не може да черпи права от собственото си противоправно
поведение преди това. Не може да не се отчете също, че като водач на МПС същият
е бил длъжен да следи внимателно пътното платно, като също така е бил длъжен и
е могъл да види и подадения сигнал за спиране. По тази причина не може да се
приеме за извинително обстоятелството, че А. не бил видял дадения му сигнал със
стоп-палка, поради което същият следва да понесе административнонаказателната
отговорност за това. Последващото
спиране от страна на водача на подадения сигнал от страна на контролните органи
със стоп-палка не е станало веднага, а след като е бил спрян впоследствие,
което сочи за отказ от страна на водача да изпълни съответното разпореждане.
При това нарушението е осъществено непосредствено след извършване на друго
такова - забранено пресичане на пътна маркировка. В този смисъл нарушението по чл.103 вр. чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП се явява доказано.
За административното нарушение по чл.103 санкционната норма на чл. 175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП предвижда наказание „глоба“ в размер от 50 до 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца. Така наложените
наказания са в минимален размер и ще спомогнат в най-пълна степен да се
изпълнят целите на административното наказание по смисъла чл. 12 от ЗАНН - да
се поправи и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и ще
въздействуват възпитателно и предупредително и върху останалите членове на
обществото.
При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на
АУАН и НП, съдът не констатира нарушение на процесуалните правила. Спазени са
изискванията при издаване на АУАН и НП, предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
АУАН е бил предявен на нарушителя съгласно чл.43 от ЗАНН. Нарушението е описано
по ясен начин, даващ възможност на същия да разбере в какво се състои и да
организира защитата си.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав, намира, че Наказателно постановление № 19-1030-008075 от 16.09.2019г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, с-р „Пътна полиция”,
с което на Е.М.А., ЕГН ********** на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв. за административно
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, е
наложено административно наказание:
„Глоба” в размер на 150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месеца за нарушение по чл.103 от ЗДвП, следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.