Решение по дело №8867/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11456
Дата: 20 октомври 2022 г.
Съдия: Симона Василева Навущанова
Дело: 20221110108867
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 11456
гр. С.я, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря К. М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110108867 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Топлофикация С.я” ЕАД обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване против Д. Г. Ц..
Ищецът твърди, че между него и ответницата било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С.я, ж.к. В.“, бл., Г. ет, ап, аб. № №, чиято цена не била заплатена в предвидения в
общите условия срок. Моли да бъде признато за установено, че ответницата Д. Ц.
дължи на ищеца следните суми: 2127,43 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 23.7.2021 г. до окончателното й погасяване, сумата от 372,38 лв.
– мораторна лихва за забава за периода от 15.9.2019 г. до 09.7.2021 г., сумата от 65,78
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.7.2021 г. до изплащане на
вземането, както и 12,79 лв.- мораторна лихва върху начислената сума за дялово
разпределение за периода от 31.7.2018 г. до 09.7.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 43236/2021г.
по описана СРС, 36 състав. Претендира присъждането на разноски в исковото и
заповедното производство.
Ответницата Д. Г. ЦЦ е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва да
е бил потребител на ТЕ, както и собственик/ползвател на имота. Оспорват ищецът
реално да е доставил в имота през исковия период ТЕ. Оспорват през процесният имот
ищецът да е имал валиден договор с ФДР, процесният имот да е бил топлоснабден през
исковия период, годността на измервателните уреди. Оспорва претенцията за лихва за
забава по отношение на главницата за топлинна енергия при твърдението за
нищожност на клаузите на чл. 32 и чл. 33 ОУ на ищеца, регламентиращи
1
изискуемостта на вземането за главница, като неравноправни по смисъла на ЗЗП.
Навежда се възражение за погасяване по давност на част от вземанията на ищеца. Не
оспорва размера на вземанията. Поради изложеното ответницата моля за отхвърляне на
исковата претенция. Претендират се и разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „МХ ЕЛВЕКО” ООД заема
становище за основателност на подадените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Съгласно
разрешенията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС,
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот.
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 100, том 1, ..., дело № 85/2020 г. по описа на нотариус С. П., нотариус с р-н на
действие СРС се установява, че на 04.06.2020 г. ответницата Д. Г. Ц. е продала на
Николай Владимиров Цолин собствения си недвижим имот, представляващ апартамент
№ 71, находящ се в гр. С.я, ж.к. В.“, бл., Г. ет, ап. Нотариалният акт, с който е
оформена една сделка, материализира удостоверителните изявления на нотариалния
орган и изявленията на страните по договора и предствените в нотариалното
2
производство документи. Следователно, има характеристиките на официален
свидетелстващ документ в частта на нотариалното удостоверяване, което поради това
се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила, на осн. чл.
179 ГПК . Оспорването е допустимо, но може да се извърши по висящ процес само в
сроковете и по реда на чл. 193 ГПК, което не е сторено в рамките на настоящото
производство. Отразяването в нотариалния акт, че уговорената продажна цена е
платена от купувача на продавача, е изявление на участниците в нотариалното
производство, което е възприето от нотариуса, и в тази част нотариалният акт се ползва
с доказателствена сила на официален свидетелстващ документ, а самите волеизявления
на страните по сделката имат характера на частен документ и поради това е налице
обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството, на осн.чл. 180
ГПК. Опровергаването на документа в частта на волеизявленията е ограничено по
отношение вида доказателствени средства /изключване на свидетелските показания в
хипотезите на чл. 164 ГПК /.срвн.Решение № 173 от 27.07.2010 г. по гр.д. № 5166/2008
г., ГК, ІV Г. О. на ВКС /.
С оглед на изложеното и въз основа на приетите по делото доказателства, съдът
приема, че ответницата Д. Г. Ц. е била собственик на процесния имот през исковия
период (м.05.2018 г. –м.04.2020 г.) и следователно има качеството потребител на
топлинна енергия и между страните съществува договорно правоотношение със
съдържание задължение на „Топлофикация С.я“ ЕАД да доставя в топлоснабден имот
топлинна енергия, срещу задължение на ответника да заплаща нейната цена, в
качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар.1,
т.42ДР на ЗЕ. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия
/ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че
Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към
исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват
ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2,
изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата
на което за ищеца „Топлофикация С.я” ЕАД е налице задължение да доставя в
топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща
нейната цена, в качествотому на потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите.
От приетите по дело Договор от 25.09.2002 г., така и от Протокола от проведено
ОС на ЕС от същата дата, се установява, че е проведено ОС на ЕС за имотите в
сградата на ЕС за извършване на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и
е сключен на договор за услугата „дялово разпределение“ с ТЛП. Не е спорно по
делото, че имотът ползван от ответника се намира в сграда етажна собственост, а
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост,
се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.
Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с
„МХ Елвеко” ООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.
Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото събрание решение да
е оспорено по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
3
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
С доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните права и
обстоятелства: размера на дължимите суми за топлоенергия за процесния период за
главница, както и размера на законната лихва върху главницата, правилността на
тяхното отразяване и липсата на погасяване на същите от страна на ответницата.
Съгласно заключението на вещото лице инж. Д. Г. С. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и
разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент
нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети
по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на
дружествата за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от трето за
правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните собственици. През
процесния период в имота е имало 4 бр. монтирани отоплителни тела и 2 бр. водомери
за топла вода. На 4 бр. от отоплителните тела са поставени ИРРО. За процесния
период фирмата за ДР е отчитала уредите в имота. По време на отчетите са попълнени
документи за главен отчет, които са подписани от потребител. Отчетите са коректно
отразени в изравнителните сметки. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. Заложената в подробните изравнителни сметки ТЕ за разпределение
напълно съответства на отчетената по общия топломер. Топла вода не е ползвана и
суми за потребена топла вода не са начислявани. От заключението на съдебно–
техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 241,68 лева. Вещото
лице е установило и че общият топломер в абонатната станция, който отчита
топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория.
Следва да се отбележи, че претендираните вземания от ищеца не се установяват
единствено на база воденото от ищеца счетоводство и представените от него частни
документи, а въз основа на изводите, направени в заключението по СТЕ, което е
обективно и компетентно изготвено, поради което възраженията на ответника в тази
посока се явяват неоснователни.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22,
ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от
своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Отделно от това, по делото не се доказа ответникът да е възразил срещу
извършеното дялово разпределение в установените срокове.
На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителят дължи във всички случаи цена за
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Решение № 5 от 22.04.2010 г.
по конст.д. № 15/2009 г. на Конституционния съд определя сградната инсталация за
отопление и горещо водоснабдяване за обща етажна собственост (чл. 140, ал. 3 ЗЕ).
Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна
собственост и по смисъла на Закона за енергетиката, Закона за собствеността и Закона
за управление на етажната собственост. Съгласно тълкуването на Конституционния
съд при съсобствените вещи в сгради етажна собственост, след като всички обитатели
4
участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, те трябва да
участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото
количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация. Ето защо
всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да
поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ, включително и
сградната инсталация.
С оглед на изложеното, съдът приема за доказан изцяло искът за главница за
топлинна енергия в размер на 241,68 лева като за разликата над уважения до
предявения размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да бъде
уважен и искът за главница за дялово разпределение в размер на 65,78 лева.
По наведеното възражение за давност: Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се
парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 23.07.2021 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
23.07.2018 г., са погасени по давност.
По отношение на вземанията за периода от м.05.2018 г. до м. 04.2020 г.
приложение намират ОУ, действащи към този момент, като съгласно чл. 33, ал. 1 от
тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, тригодишният давностен срок за задължението за м. 01.05.2018 г.
до 31.05.2018 г. е изтекъл на 15.07.2021 г. – преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, поради което исковете за заплащане на стойност за
потребена топлинна енергия за този период са неоснователни. Видно от заключението
на СТЕ обаче за погасения по давност период от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г. не е
потребявана и съответно начислявана топлинна енергия.
Претенцията за главница следва да се уважи за периода 01.06.2018 г. –
30.04.2020 г. в размер на 241,68 лева главница за топлинна енергия, а за разликата до
пълния предявен размер и за периода 01.05.2018 г. – 31.05.2018 г., искът за главница за
топлинна енергия следва да се отхвърли като неоснователен.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен
падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на
публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за
заплащане на таксата за дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода 01.10.2016 г. – 18.09.2019 г. са приложими Общите условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. С оглед изложеното, с оглед частичната основателност на иска за
топлинна енергия, частично основателен е и искът за лихва за забава, начислена върху
главницата, размерът на която съдът определи по чл.162 ГПК в размер на 42,56 лева
като следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения размер до предявения от
372,38 лева като неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
5
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. Предвид изрично
направеното искане в тази насока, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 51,57 лева и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 50 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ,
при съобразяване материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото.
Съобразно уважената част от исковете претенцията е основателна до сумата от 13,79
лева.
В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в исковото производство
разноски за държавна такса в размер на 51,57 лева, 300 лева – депозит за СТЕ и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата и правна сложност на
делото. Съобразно уважената част от исковете претенцията е основателна до сумата от
61,30 лева.
Пред исковия съд е предоставена безплатна правна помощ на ответника от
процесуалния й представител адв. К. И. Б. и предвид изричното искане в тази насока,
съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Вр. чл.36, вр.
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1/2004г. вр. пар.2а, което е в размер на 410,48 лева. Съобразно
отхвърлената част от исковата претенцията в полза на адв. Попов следва да бъде
присъдена сума в общ размер на 354,76 лева.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Д. Г. Ц., ЕГН ********** с адрес гр. С.я, ж.к.
...“, бл, ет, ап, ДЪЛЖИ НА „Топлофикация С.я” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. С.я, бул. „Аал. с.” № вх. А, ет. ап следните суми: сумата от 241,68
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.06.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 23.07.2021 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 42,56 лева за периода от 15.9.2019 г. до
09.7.2021 г., сумата от 65,78 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
23.7.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 43236/2021 г. по описа
на СРС, 36 състав като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 241,68 лева до пълния размер от 2127,43 лева и за
периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., иска с пр. осн. чл. 422, вр. чл. 86 за законна
лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от
42,56 лева до пълния предявен размер от 372,38 лева и иска с пр. осн. чл. 442, вр. чл. 86
ЗЗД в размер на 12,79 лв.- мораторна лихва върху начислената сума за дялово
разпределение за периода от 31.7.2018 г. до 09.7.2021 г. като неоснователени.

ОСЪЖДА Д. Г. Ц., ЕГН ********** с адрес гр. С.я, ж.к. ...“, бл, ет, ап ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация С.я” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С.я, ул. „Я.” № на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 13,79 лева –
6
разноски в заповедното производство и сумата от 61,30 лева – разноски в исковото
производство.

ОСЪЖДА „Топлофикация С.я” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С.я, ул. „Я.” № на основание чл.78, ал.3 вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. ДА
ЗАПЛАТИ НА на адв.К. И. Б., САК, сумата в размер на 354,76 лева за адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника Д. Г. Ц. в
исковото производство
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Третото лице помагач на
страната на ищеца – „Топлофикация С.я” ЕАД – „МХ ЕЛВЕКО” ООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С.йски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при С.йски районен съд: _______________________
7