№ 7927
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С., 153 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря Л.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110109713 по описа за 2022 година
Делото е изпратено по подсъдност от С..
Подадена е искова молба вх. № 1 485/31.08.2021 г. от „П., с която
против „П. са предявени искове за заплащане първоначално на сумите, както
следва:
- 43 155,34 лв. цена на извършени строително-монтажни работи по
фактура № . от 18.02.2021 г. /на стойност 2 128,32 лв./, фактура № . от
17.06.2021 г. /на стойност 548,15 лв./ и фактура № . от 07.10.2020 г. /на
стойност 40 478,87 лв./.
- 3 802,20 лв. мораторна лихва /114,10 лв. по фактура № . от 18.02.2021
г. за периода 19.02.2021 г. – 30.08.2021 г.; 11,27 лв. по фактура № . от
17.06.2021 г. за периода 18.06.2021 г. - 30.08.2021 г.; и 3 676,83 лв. по фактура
№ . от 07.10.2020 г. за периода 08.10.2020 г. - 30.08.2021 г./.
Претендират се и законна лихва от датата на предявяване на иска за
главница до окончателното й изплащане, както и разноски.
Ищецът твърди по възлагане от ответника да е извършил строително-
монтажни работи през 2020 г. и 2021 г., за което са издадени три броя
фактури - фактура № . от 18.02.2021 г. /на стойност 2 128,32 лв./, фактура № .
от 17.06.2021 г. /на стойност 548,15 лв./ и фактура № . от 07.10.2020 г. /на
стойност 40 478,87 лв./. Твърди още, че работата е приета без възражения от
1
ответника, който въпреки това не заплатил дължимото възнаграждение.
Ответникът не е подал отговор в законоустановения срок.
Междувременно в хода на процеса е заплатил частично на ищеца на
07.10.2021 г. сумата 19 155,34 лв.
Поради направено от ищеца искане по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, С. е
намалил иска за главница от 43 155,34 лв. на 24 000 лв., след което на
основание чл. 104, т. 4 ГПК е изпратил делото по подсъдност на С..
При тези данни настоящият състав на С. намира следното от фактическа
и правна страна:
Предмет на настоящото производство са обективно кумулативно
съединени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите 24 000 лв. цена на извършени
строително-монтажни работи /2 128,32 лв. по фактура № . от 18.02.2021 г.,
548,15 лв. по фактура № . от 17.06.2021 г. и 21 323,53 лв. остатък по фактура
№ . от 07.10.2020 г. след извършеното плащане в размер на 19 155,34 лв./, 3
802,20 лв. мораторна лихва /114,10 лв. по фактура № . от 18.02.2021 г. за
периода 19.02.2021 г. – 30.08.2021 г.; 11,27 лв. по фактура № . от 17.06.2021 г.
за периода 18.06.2021 г. - 30.08.2021 г.; и 3 676,83 лв. по фактура № . от
07.10.2020 г. за периода 08.10.2020 г. - 30.08.2021 г./, ведно със законна лихва
от датата на предявяване на иска за главница до окончателното й изплащане.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Предявеният иск е за реално изпълнение за възнаграждение по договор
за изработка. За основателността на иска следва да се установи възникването
на облигационно отношение между страните, по силата на което ищецът е
изпълнил и за ответника е възникнало задължението за плащане на
уговореното възнаграждение.
Посочените предпоставки се установяват по делото.
Налице е валиден договор между страните от 11.09.2020 г. за
изпълнение на строително-монтажни работи, неоспорен и приет по делото, по
силата на който ищецът, като изпълнител, се е задължил да извърши
монтажни/ремонтни работи съгласно приложение 1 към договора.
Налице е изпълнение на работата от страна на ищеца, за което са
съставени три броя двустранно подписани протоколи – образец 19, които
2
също не са оспорени и са приети по делото. Въз основа на тези протоколи са
издадени процесните фактури.
Следователно по делото се установява при условията на пълно и главно
доказване, че ищецът е изпълнил възложената му от ответника работа точно в
количествено, качествено и темпорално отношение.
Изложеното се потвърждава и от извършеното на 07.10.2021 г. частично
плащане от страна на ответника, както и от сключеното между страните на
11.02.2022 г. споразумение между страните относно остатъка от дължимата
главница, които имат значението на извънсъдебно признание от страна на
ответника на процесното задължение.
При това положение за ответника е възникнало задължение в
претендирания размер. Същият не доказа погасяването му, с оглед на което
предявеният главен иск следва да се уважи изцяло.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Налице е главен дълг. Искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предполага изпадане
на длъжника в забава. Доколкото по делото няма данни страните да са се
отклонили от правилото на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, то възложителят изпада в
забава след приемане на работата, като от представените протоколи се
установява това да е станало на 07.10.2020 г., 16.02.2021 г. и 17.06.2021 г.
Предвид това, ищецът има право на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
непогасената част от сумите по фактурите към датата на предявяване на
исковете, чийто общ размер, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, за
периода 08.10.2020 г. - 30.08.2021 г. възлиза на заявения - 3 802,20 лв.
Ответникът дължи и законна лихва от датата на исковата молба –
31.08.2021 г., до окончателното изплащане на главницата.
По разноските.
При посочения изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени всички направени по делото разноски в исковото производство в
общ размер на 3 818,30 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, както и в обезпечителното производство в общ размер на
245 лв.
Мотивиран от горното, С., 153 състав
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П., ЕИК . да заплати на „П., ЕИК . на основание чл. 79, ал.
1, предл. 1, вр. чл. 266 ЗЗД сумата 24 000 лв. – неизплатена част от
възнаграждение по договор за изработка от 11.09.2020, във връзка с който са
издадени фактури №№№ . от 07.10.2020 г., . от 17.06.2021 г., . от 18.02.2021
г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 3 802,20 лв. мораторна лихва,
начислена за периода 08.10.2020 г. - 30.08.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 31.08.2021 г. до окончателното изплащане на главницата, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3 818,30 лв. – направени в исковото
производство разноски, както и сумата 245 лв. – направени в обезпечителното
производство разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при С.: _______________________
4