Р Е Ш Е Н И Е
№ 883/22.11.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, ХII-ти състав, в открито заседание на двадесет и шести
октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при участието на секретаря Димитрина
Георгиева и участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от
съдия Хубчева к.а.н. дело № 829 по описа за 2022 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на „Мид
Биотрейд“ ЕООД, със седалище гр. София, представлявано от управителя М. И. М.,
срещу Решение № 114/19.07.2022 год. по АНД № 193/2022 год. на Районен съд – Велинград,
с което е потвърдено наказателно постановление № 13-2100044/10.12.2021
год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик. Релевирани
са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуални правила, неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост, по които се претендира отмяната му.
Ответникът – директор на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Пазарджик, в представено писмено становище чрез процесуален
представител юрисконсулт М. Ш., изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик,
взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Пазарджик, ХII-ти
състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано
лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество – неоснователна,
по следните съображения:
Производството пред районния съд е
образувано по жалбата на „Мид Биотрейд“ ЕООД, срещу Наказателно постановление №
13-2100044/10.12.2021 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на
посочено правно основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда (КТ), във връзка с извършено административно нарушение на чл. 63, ал. 1
във вр. ал. 1 от КТ, му е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00
лв. В съответствие с представените доказателства е прието за установено, че на
дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение №
13-2100044/05.10.2021 год.,
затова че на 08.07.2021 год., около 10.30 часа, в обект на контрол „Цех за
преработка на диворастящи гъби и плодове“, гр. Ракитово, м. „Гърбът“, управителят
е допуснал до работа като „шофьор“ лицето С.С.Г., без да му е предоставил копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Нарушението е
установено при извършена съвместна проверка от служители на ДИТ, ОДМВР – Пазарджик,
БАБХ и ЦУ на НАП, резултатите от която са обективирани в констативен протокол
от 08.07.2021 г., към който е приложен списък на установените на място лица,
извършващи трудова дейност. От извършена в периода 20.09.-04.10.2021 год.
проверка на документи от инспектори в дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик
е установено, че С.Г. е допуснат до работа без работодателят да му е
предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, тъй като договорът
на лицето е регистриран със справка на 08.07.2021 г. в 21.17 часа в ТД на НАП.
Актът за установеното нарушение е подписан без възражение от управителя на
дружеството, като въз основа на него е издадено обжалваното наказателно
постановление.
За изясняване на фактите по делото,
районният съд е събрал административнонаказателната преписка и е изслушал
показанията на свидетелите. За да потвърди наказателното постановление е приел,
че атакуваният акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му
правомощия, без при това да са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила в административнонаказателното производство. Счел за безспорно
извършеното нарушение, установен е нарушителят и неговата вина. От показанията
на актосъставителя и на свидетеля Д. при съставянето на АУАН, кредитирани от
съда като обективно и безпристрастно дадени, е прието за доказано, че С.Г. е
бил допуснат до работа без преди това да му бъде връчено копие от уведомлението
по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. По делото е разпитан и Г., който
е заявил, че към момента на проверката е имал сключен договор и към онзи момент
е бил в цеха за преработки на гъби и е чакал да натоварят камиона с гъби, за да
тръгне да ги транспортира. Твърденията се доказват и от представената по делото
декларация от управителя на дружеството, в която заявява, че всички трудови договори, сключени на 08.07.2021
год. с работниците в дружеството са подписани около 08.00 часа, преди започване
на работния процес, т.е. преди извършване на проверката. Съдът е приел за
безспорно установено извършеното нарушение, а именно, че трудовият договор е
подписан на 08.07.2021 год. преди проверката, и че непосредствено след
сключването му С.Г. е започнал да престира труд в цеха за гъби без да му е
връчено уведомлението по чл. 63, ал. 2 от КТ. Съдът е посочил, че разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение, предвид изричната забрана на
чл. 415в, ал. 2 от КТ.
Постановеното решение е правилно.
Неоснователно е твърдението на касатора,
че административнонаказващият орган е следвало да приложи чл. 54, ал. 1, т. 2 от ЗАНН и да прекрати производството. От доказателствата по делото е видно, че към
констативния протокол от извършената проверка на място на 08.07.2021 год. е
приложен списък на лицата, извършващи трудова дейност в цеха за преработка на
диворастящи гъби и горски плодове, сред които е и С.Г.. Отделно от това, при
извършена проверка по документи, служители на ДИТ са установили, че сключеният
между „Мид Биотрейд“ ЕООД и С.Г. договор е регистриран със справка в ТД на НАП
на 08.07.2021 год., но в 21.17 часа, което е след извършената проверка на
място. Иначе казано, на дружеството са извършени две проверки – на място и по
документи, поради което и в констативния протокол от 08.07.2021 г. не е изрично
посочено, че е установено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Същото е
констатирано при извършената проверка по документи, като обобщените резултати
от двете са обективирани в протокол за извършена проверка №
ПР2123104/05.10.2021 год. В тази връзка е неоснователно твърдението на
касатора, че нарушението не може да бъде доказано, тъй като в протокола, на
който се е позовал органът при издаване на наказателното постановление, не били
посочени конкретни признаци на нарушението, нарушителят и лицата, за които се
отнася.
Вмененото на дружеството административно
нарушение се състои в нарушаване на забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ. Видно от
разпоредбата на чл. 63, ал. 2 работодателят няма право да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1, а именно
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите (ал. 1). Безспорно установено е, че С.Г. е заварен да
работи в цеха за преработка на гъби, което е описано в констативния протокол от
08.07.2021 г., подписан без бележки и възражения от управителя на проверяваното
дружество. Иначе казано, твърденията на
касатора, че проверяващите не са установили дали лицето е допуснато до работа
към момента на проверката са неоснователни.
Правилно районният съд приема, че АУАН и
НП съдържат описание на всички елементи от състава на конкретното нарушение,
предвид обстоятелството, че нарушението не касае възникването на трудово
правоотношение, което не се оспорва и за което по преписката са налични писмени
доказателства, респ. за законосъобразността на НП не се изисква тяхното пълно
описание. В тази връзка и твърдението в касационната жалба за допуснати
съществени процесуални нарушения се явява неоснователно.
По изложените съображения съдът приема, че
решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения,
представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена
фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и
обсъждане на доводите на страните, районният съд е издал правилно решение,
съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора, основателно е
искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, поради което на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, във вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, касаторът следва да бъде
осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,
възнаграждение в размер на 80,00 лв., в определен от съда размер.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Пазарджик, ХII-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 114/19.07.2022 год. по АНД № 193/2022
год. на Районен съд – Велинград.
ОСЪЖДА „Мид Биотрейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к. „Бояна“, бул. „Ал. Пушкин“ № 59, да
заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София, сумата
от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в определен от съда
размер.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/