Р
Е Ш Е
Н И Е № 119
гр. София, 27.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско
отделение, ІV-ти състав, в открито заседание на седми юни две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря М. Букина, като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 19 по описа за 2010 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
„Б.ц.и и. „И.” ООД е предявило срещу
„С.п.” ООД /н./ иск за признаване за установено съществуването на вземането му
в размер на 1509000 лв., включено в списъка на неприетите вземания по т. д. №
1069/2008 г. на Софийски окръжен съд, представляващо уговорена със споразумение
за управление от 23.01.2007 г. и допълнително споразумение към него от
05.02.2007 г. неустойка за вреди – нереализирана печалба. Твърди в исковата
молба, че е кредитор на ответника, за когото с решение по т. д. н. № 1069/2009
г. на Софийски окръжен съд е открито производство по несъстоятелност. Вземането
му произтичало от споразумение за управление от 23.01.2007 г., изменено с
допълнително споразумение от 05.02.2007 г., сключени между „Б.ц.и и. „И.” ООД и
„Б. .” АД – праводател на ответника по силата на договор за прехвърляне на
търговско предприятие, чрез който ответникът е придобил търговското предприятие
на „Б.” АД, за което дружество също било открито производство по
несъстоятелност с решение по т. д. № 617/2007 г. от 24.04.2008 г. на Врачанския
окръжен съд. Твърди се още, че процесното вземане е предявено в производството
по несъстоятелност за „С.п.” ООД /н./, но било включено от синдика в списъка на
неприетите вземания. В срока по чл. 690 ТЗ ищецът възразил срещу неприемане на
вземането му, но възражението било оставено без уважение от съда. По тези съображения се предявява настоящия
иск. С уточняваща молба от 12.02.2010 г. ищецът допълва и конкретизира
фактическите си твърдения по делото. Твърди, че на 19.01.2007 г. бил сключен
договор за наем на описани в чл. 2 от договора имоти между „Б.” като наемодател
и „Б.ц.и и. „И.” ООД като наемател. Между страните било сключено и споразумение
за управление от 23.01.2007 г., в чл. 2 от което била посочена целта на
договора за наем и споразумението. Условията на договора и споразумението са
изложени в уточняващата молба. В чл. 13 от договора била уговорена неустойка,
такава била уговорена и в чл. 14 от споразумението, изменено с анекси към
договора и към споразумението, като се предвиждала неустойка в полза на
наемателя за виновно неизпълнение на задълженията по договора от страна на
наемодателя в размер на 1509000 лв. Първоначално неустойката била уговорена в
размер на 30 % от увеличението но приходите от продажби, заложени в плана за
продажби съгласно приложение № 7 към бизнес-програмата, а впоследствие – в чл.
14 от анекса, размерът бил конкретизиран на 1509000 лв. Наемодателят не
изпълнил задълженията си по договора, а именно лишил наемателя от ползването на
всички наети имоти като от 05.03.2007 г. охраната на наемодателя не допускала
наемателя в тях, а с писмо на изпълнителния директор на „Б.” АД от 03.04.2007
г. наемателят бил уведомен, че договорите няма да бъдат изпълнявани, освен това
впоследствие – на 25.06.2007 г., наемодателят сключил договор за съвместна
дейност със „С.“ ООД, по силата на който договор целият сграден фонд и
съоръжения на наемодателя били предоставени на „С.“ ООД, което изключвало
правата на наемателя. Съответно от датата на сключване на договора със „С.“
ООД - 25.06.2007 г., се дължала
уговорената неустойка.
Искът е с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.
Ответникът е представил отговор на исковата молба, в
който оспорва иска. Не оспорва факта, че е правоприемник на „Б.” АД по силата
на договор за прехвърляне на търговското предприятие от 18.07.2008 г., но
твърди, че процесното вземане не е част от придобитата чрез този договор
съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Твърди също, че към
„С.п.“ ООД /н./ ищецът не е предявявал претенциии за удовлетворяване на
вземането си. На същото основание и за същото по размер вземане обаче ищецът е
претендирал и в производството по несъстоятелност на праводателя му, като така
предявеното в това производство вземане било включено от синдика в списъка на
приетите вземания, съответно удовлетворяването му и в производството по
несъстоятелност за „С.п.“ ООД /н./ би довело до неоснователното му обогатяване.
Твърди още, че вземането не съществува поради това, че ищецът е бил уведомен
при условията на чл. 40 ЗЗД от съвета на директорите на „Б.” АД, че няма да
бъдат изпълнявани договор за наем от 19.01.2007 г. и споразумение от 23.01.2007
г., както и допълнително споразумение от 05.02.2007 г., което уведомяване било
направено преди да започне изпълнение по същите. Освен това решенията за
подписването на цитираните по-горе договор и споразумение били взети от
незаконно избран състав на съвета на директорите - избран от незаконно
проведено общо събрание на акционерите. В о. с. з. на 22.06.2017 г. излага
доводи за нищожност на договора за наем, споразумението за управление и анекса,
с който е уговорена неустойката, поради противоречие с добрите нрави.
С протоколно определение от 22.06.2007 г. по делото е
конституирано трето лице – помагач на ответника, а именно М.П. – кредитор с
прието вземане в производството по несъстоятелност на ответника.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото,
намира следното от фактическа и правна страна:
Искът
е процесуално допустим, а разгледан по същество – основателен, съответно следва
да бъде уважен по следните съображения:
По
допустимостта на иска:
Искът
е предявен от кредитор с неприето вземане за установяване съществуване на
вземането му, включено от синдика в списъка на неприетите вземания, срещу който
кредиторът е подал възражение, но същото е оставено без уважение от съда. Искът
освен това е предявен в преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ /бил е предявен
и в преклузивния срок по чл. 694, ал. 1 ТЗ в редакцията, действала към датата
на подаване на исковата молба/.
По
основателността на иска:
Не се спори
по делото, че „С.п.” ООД /н./ е правоприемник на „Б.” АД по силата на договор
за прехвърляне на търговско предприятие от 18.07.2008 г., вписан в ТР на
03.09.2008 г.
Установява се от представените
писмени доказателствата, не се и спори в тази насока, че между ищеца и
праводателя на ответника са сключени следните споразумения: на 19.01.2007 г. е
сключен договор за наем /наемодател по който е „Б.” АД, а наемател е ищецът/ на
подробно описани в договора /чл. 1, ал. 1/ недвижими имоти; на 23.01.2007 г. е
сключено споразумение за управление, в чл. 14 от което е предвидено след
точното изпълнение на договора наемодателят да плати на наемателя еднократно
възнаграждение в размер на 30 % от увеличението на приходите от продажби,
заложено в плана за продажби; на 05.02.2007 г. е сключен анекс към договора за
наем и споразумението за управление, с който чл. 14 от споразумението се
изменя, като отново се предвижда заплащане на еднократно възнаграждение в
размер на 30 % от увеличението на приходите от продажби, заложено в плана за
продажби, но размерът вече е фиксиран на сумата от 1509000 лв. съгласно
приложение № 7 към бизнес програма за оздравяване и развитие на „Б.” АД, освен
това е предвидено, че при неизпълнение на описани в четири точки задължения на наемодателя същият дължи на
наемателя неустойка за вреди - нереализирана печалба, в размер на 1509000 лв.
Трите споразумения са сключени с цел
изпълнение на бизнес програмата за оздравяване и развитие на „Б.” АД и
съответно следва да бъдат разглеждани в цялост.
Установява се също /видно от
приемо-предавателен протокол – л. 295 от делото/, че на 28.02.2007 г. на
наемателя е предадено държането на недвижимите имоти, предмет на договора за
наем.
Установява се още, че с писмо от
03.04.2007 г. изпълнителният директор на „Б.” АД - М.П., е уведомила „Б.ц.и и. „И.” ООД, че договорът за наем от
19.01.2007 г. няма да бъде изпълняван, тъй като е нищожен. Впоследствие – на
25.06.2007 г., е сключен договор за съвместна дейност между „Б.” АД и „С. “ АД,
по силата на който двете дружества се договарят съвместно да произвеждат
детайли и изделия на машиностроенето, леката и тежката промишленост. С
допълнително споразумение от 12.07.2007 г. към договора страните са договорили
за обезпечаване на съвместната дейност „Б.” АД да предостави на „С.“ АД
ползването на имотите, предмет на договора за наем, сключен с „Б.ц.и и. „И.”
ООД /с изключение на партер, четвърти и
пети надпартерни етажи на сграда „Административен корпус“/. За обезпечаване
изпълнението на задълженията на „Б.” АД по горния договор за съвместна дейност
на 05.10.2007 г. е сключен и договор за особен залог на търговското предприятие
на „Б.”АД в полза на „С“ АД.
Горните факти /относно което също не
се спори по делото/ установяват настъпването на условията /описани в т. 1-4 на
чл. 14 от споразумението за управление от 23.01.2007 г. съгласно изменението му
с анекса от 05.02.2007 г./, при които на наемателя по договора за наем от
19.01.2007 г. се дължи уговорената с анекса от 05.02.2007 г. неустойка в размер
на 1509000 лв.
Неоснователни са доводите на
ответника за недължимост на неустойката. Не се спори по делото, че
правоприемството между „Б.„” АД и „С.п.” ООД /н./ е настъпило на 18.07.2008 г.
/по силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие/. Към тази дата
неустойката вече е била дължима, съответно задължението за плащането й е било
част от търговското предприятие на „Б.” АД като съвкупност от права, задължения
и фактически отношения, тъй като настъпването на условията по т. 1-4 на чл. 14
от споразумението за управление от 23.01.2007 г. съгласно изменението му с
анекса от 05.02.2007 г. се е осъществило /съобразно изложеното по-горе от съда/
в периода 03.04.2007 г. – 05.10.2007 г. /изложеното от адв. Ч. в о. с. з. на
22.06.2007 г., че задължението за неустойка е било осчетоводено от „Б.” АД на
31.08.2008 г., поради което към датата на прехвърляне на търговското
предприятие не е съществувало, е наведено несвоевременно и не следва да се
обсъжда, само за пълнота обаче следва да се отбележи, че същото е
неоснователно, доколкото не осчетоводяването на задължението от страна на
„Б.” АД е надлежното доказателство относно
дължимостта на неустойката и датата на настъпване на нейната изискуемост; това
осчетоводяване би могло да бъде разгледано като последващо извънсъдебно
признание на задължението, което обаче не променя горните изводи/. Доводите за
неоснователно обогатяване на ищеца при евентуално уважаване на иска поради
това, че същото по размер вземане и на същото основание било претендирано от
ищеца и в производството по несъстоятелност на праводателя на ответника /като
вземането било включено от синдика в списъка на приетите вземания и към момента
било налице висящо производство по установителен иск досежно него/ също са
неоснователни. Съгласно чл. 15, ал. 3 ТЗ
правоприемникът отговаря солидарно с прехвърлителя на търговското предприятие.
Законът е уредил действието на изпълнението на цялото задължение от страна на
един от солидарните длъжници спрямо останалите.
Неоснователни са и доводите на ответника, че вземането не съществува и
поради това, че ищецът е бил уведомен при условията на чл. 40 ЗЗД от съвета на
директорите на „Б.” АД, че няма да бъдат изпълнявани договорът за наем от
19.01.2007 г. и споразумението от 23.01.2007 г. г., което уведомяване било
направено преди да започне изпълнение по същите, като било отчетено и
обстоятелството, че решението за сключване на договора било взето от
незаконосъобразно избран състав на СД. Видно от писмото от 03.04.2007 г.,
адресирано от изпълнителния директор на „Б.” АД - М.П., до „Б.ц.и и. „И.” ООД,
последното е уведомено, че договорът за наем от 19.01.2007 г. няма да бъде
изпълняван, тъй като е нищожен. Не са изложени в писмото никакви твърдения
относно претендираната нищожност, съответно не може да се направи извод, че
„Б.” АД се е позовало именно на недействителност по смисъла на чл. 40 ЗЗД и на
незаконосъобразния избор на СД, взел решението за сключване на договора за
наем. Само за пълнота /доколкото не е от значение по делото/ - невярно е и
твърдението, че уведомяването, че договорите няма да бъдат изпълнявани било
направено преди да започне изпълнение по същите, тъй като писмото е от дата
03.04.2007 г., към която дата вече изпълнението на договора за наем,
споразумението за управление и анекса към тях е било започнало /с предаване на
държането на имотите на наемателя на 28.02.2007 г./. Доколкото /съобразно
гореизложеното/ не се установява по делото праводателят на ответника да се е
позовал на недействителност по смисъла на чл. 40 ЗЗД, ответникът не може да се
позове на такава в настоящото производство, т. к. на тази недействителност може
да се позове /освен самият представляван/ само универсалният правоприемник на
представлявания /в каквато насока е и цитираната от ответника практика/.
Ответникът обаче не е универсален правоприемник на „Б.„” АД, тъй като
правоприемството при прехвърляне на търговско предприятие е частно /такова е
разбирането както в теорията, така и в практиката, вкл. цитираната такава от
ищеца/. Съответно доводите на ответника относно наличието на предпоставките по
чл. 40 ЗЗД не следва да се обсъждат. Доводите в насока, че решенията за
подписването на договора и споразумението били взети от незаконно избран състав
на СД също са неоснователни. По делото са ангажирани доказателства за отмяна на
решенията на ОС на акционерите на „Б.” АД, на което е избран СД, взел решение
за сключване на договора, но съдебното решение има действие за в бъдеще /същото
е влязло в сила на 29.12.2009 г./, съответно извършените в предходен момент
действия от член на този незаконно избран СД, действащ като представител на
дружеството, обвързват същото /съответно е основателно изложеното от ищеца в
тази насока/.
Доводите на ответника за нищожност на договора за
наем, споразумението за управление и анекса, с който е уговорена неустойката,
поради противоречие с добрите нрави не следва да се обсъждат, тъй като същите
са наведени едва в о. с. з. на 22.06.20017 г. /в същото о. с. з. ответникът е
изложил, че не навежда ново възражение, а уточнява направеното вече такова в
отговора на исковата молба, но видно от съдържанието на същия, както и на
допълнителния отговор, в тях не са наведени никакви фактически твърдения, въз
основа на които да може да се направи извод, че се навежда възражение за
нищожност именно на посоченото основание /пък било то и ненадлежно формулирано/;
изложеното в отговора на исковата молба, че ответникът счита вземането, предмет
на иска, за лишено от основание не може да се тълкува в сочения от адв. Ч.
смисъл, поради което и съдът не е включил това възражение в доклада по делото,
срещу съдържанието на който и двете страни не са възразили/.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 694, ал. 7 ТЗ ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка
на съда държавна такса в размер на 15090 лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на „С.П.“
ООД – в несъстоятелност, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** съществуването на вземане на „Б.ц.и и.
„И.” ООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** в размер на 1509000 лв. /един милион петстотин и девет хиляди лева/,
включено в списъка на неприетите вземания по т. д. № 1069/2008 г. на Софийски
окръжен съд, представляващо уговорена
със споразумение за управление от 23.01.2007 г. и анекс към него от 05.02.2007
г., сключени между „Б.” АД и „Б.ц.и
и. „И.” ООД, неустойка за вреди –
нереализирана печалба.
ОСЪЖДА „С.П.“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление:*** да плати по сметка на СОС сумата от 15090 лв.
/петнадесет хиляди и деветдесет лева/, представляваща държавна такса за
производството по делото.
Решението е
постановено при участието на М.Г.П. с
ЕГН ********** *** като трето лице помагач на ответника „С.П.“ ООД – в
несъстоятелност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: