Р Е Ш Е Н И Е № 154
гр. Варна, 20.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия М. Славов в.гр.д. № 506 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба на Д.Щ.К.
от гр. Варна, действащ чрез своите родители и законни представители Щ.Д.К. и Е.Ц.И.-К.,
подадена чрез адв. П. М. *** /надлежно преупълномощен от упълномощеното от
законните представители на страната адвокатско дружество „Басаров и Гонов“, гр.
Варна/, насочена против решение № 735/26.07.19г., постановено по т.д. №
1992/18г. на ОС-Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивника
срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД със
седалище и адрес на управление гр.Варна, осъдителен иск за присъждане на сумата от 43 830 лева,
представляваща договорна неустойка поради продължително прекъсване на
ел.снабдяването на имот, собственост на ищеца, находящ се в с.Долище, обл. Варна,
за периода от 01.01.2016г. до 28.12.2018г., по вина на ответника, на осн. чл.
49 от Общите условия на договорите за пренос на ел. енергия през
електроразпределителната мрежа на дружеството, одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007г.
на ДКЕВР, изм. и доп. с Решение № ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР; и ищецът е бил
осъден да заплати на ответника сторените разноски в размер на 2220 лева – адв.
хонорар. В жалбата е изложено, че решението е неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон и превратна преценка на наличния по делото
доказателствен материал. Счита се, че по делото е установено, че ответното
дружество не е положило дължимата грижа по обезпечаване на непрекъснатост на
снабдяването на ел. енергия на имота на ищеца, съгласно сключения между
страните договор и съобразно изискванията на чл. 89, т. 2 от ЗЕ. Наличните
затруднения в изпълнението на тези задължения на дружеството, създадени от
действията на трети за договора лица, не могат да освободят същото от тяхното
изпълнение. Поради това е и налице задължението, произтичащо от общите условия
/ОУ/ за обезщетяване на вредите чрез претендираната от ищеца неустойка.
Изложени са подробни съображения в подкрепа на тезата, че в случая не се касае
до наличието на форсмажорни обстоятелства, нито за действия от страна на ищеца,
които да са препятствали възможността за реално изпълнение на задълженията на
лицензианта-монополист в областта на електроснабдяването. Не се споделят
изводите на решаващия съд, че именно ищецът като потребител е следвало да
предприеме действия по реализиране на одобрения от дружеството алтернативен
способ за ел. захранване на имота му, тъй като от една страна това не произтича
от сключения между страните договор, а от друга страна – същото отново не би
довело до ефективен резултат, тъй като до евентуално новоизградения от
потребителя трафопост /ТП/ не е била изградена захранваща линия. Изложени са
съображения относно неправомерното бездействие на ответното дружество чрез
изброяване на евентуалните възможни и правомерни според въззивника действия,
които са могли да бъдат предприети при създалата се ситуация чрез защита на ел.
съоръженията на дружеството по наказателен, административен или гражданскоправен път. Акцентира се и на
противоречието на решението с приетата фактическа обстановка и направените
правни изводи в съдебните решения, постановени по гр.д. № 13052/17г. на ВРС и
в.гр.д. № 1482/18г. на ВОС, в частта, с която е прието, че ответното дружество
виновно не изпълнява облигационните си задължения към ищеца. Сочи се, че
доказателство за виновното бездействие на ответното дружество е и
обстоятелството, че през 2019г. е възстановено електроснабдяването на имота
чрез свързването му към друг ТП. Претендира се отмяна на обжалваното решение и
уважаване на предявения осъдителен иск, ведно с присъждането на разноски за
двете инстанции.
В предвидения срок е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещната страна „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР” АД, гр. Варна чрез адв.
Л. М. от АК-В. Търново, с който същата е оспорена като неоснователна. Взето е
становище по всяко от въведените от въззивника оплаквания за неправилност на
обжалваното решение. Посочено е, че в случая липсва виновно неизпълнение на
задълженията на дружеството по сключения между страните договор, тъй като
присъединяването на имота на ищеца за целите на строителството на бъдеща
постройка, е станало съобразно писменото искане на потребителя – при
осигуряване съдействието на трето лице, собственик на ТП. Освен това
прекъсването на ел. захранването не е осъществявано от служители на
дружеството, а същото не е било длъжно да предприема други освен предприетите
действия по възстановяване на прекъснатото от трето за облигационната връзка
лице. Акцентира се на предложеното на ищеца сключване на допълнително
споразумение към договора за промяна на точката на присъединяване, изготвено въз
основа на техническото становище за реализиране на алтернативен способ за ел.
захранване, поискано и от самия ищец на 18.08.16г., което споразумение същият е
отказал да подпише. Поддържа се, че едностранна промяна в договорните отношения
между страните не е правно възможна. Счита се, че повдигането на въпроса
относно установяването на правото на собственост на А. Х. по отношение на
имота, в който се намира МТП 5, с. Долище, е несвоевременно направено едва във
въззивната жалба на ищеца, тъй като по този въпрос спор в първата инстанция не
е съществувал. Обръща се внимание, че в изготвеното техническо становище
относно промяната на точката на присъединяване на имота на ищеца, изработено
въз основа на искането на последния, е било предвидено изграждането на
електропроводна линия от дружеството, но при условието на изграден от самия
ищец ТП. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане
на разноските по делото.
В с.з. пред въззивната инстанция,
становищата, застъпени в жалбата и отговора ѝ, се поддържат чрез
процесуалните представители на насрещните страни.
Въззивната жалба е подадена в срок,
от страна с правен интерес от обжалването, против обжалваем съдебен акт, същата
отговаря на изискванията за нейната редовност и при наличието на доказателства
за надлежна представителна власт, поради което е допустима.
За да се произнесе настоящият
състав на съда съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на Д.Щ.К.
/така съгласно изричното уточнение, извършено с молба от 15.01.19г. – л. 53/
против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, гр. Варна за заплащане на сумата от
43 830 лв., представляваща обезщетение на вредите от неосигурена ел.
енергия на ищеца като клиент по договор № В15-3354-В15-7448/23.10.15г., за
периода от 01.01.16г. до 27.12.18г. вкл. /съобразно
необжалваното от ищеца и влязло в сила определение № 1460/15.04.19г., с което
производството по делото е било прекратено относно периода от 28.12.18г. до
01.01.19г./, съизмерима с предвидената неустойка в чл. 49 от ОУ на договорите
за пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на дружеството,
одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007г. на ДКЕВР, изм. и доп. с Решение №
ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР. Наведените в исковата молба твърдения са били, че
ищецът е собственик на имот в с. Долище, общ. Аксаково, обл. Варна, закупен с НА
№ 17, том 2, рег. № 4437, дело 160 от 2014 год. на нотариус с рег. № 561 на НК,
с район на действие ВРС, като с този договор за родителите му е било учредено
пожизнено право на ползване на същия имот. На 25.05.2015 год. с ответника
„ЕНЕРГО ПРО-МРЕЖИ" АД (понастоящем "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР"
АД), е бил сключен предварителен договор за присъединяване на обект в този имот
към електроразпределителната мрежа № В15-3354/25.05.2015год. На 31.08.2015 год.
в полза на ищеца като собственик е било издадено разрешение за строеж № 141/31.08.2015
год. от гл.архитект на Община Аксаково. На 23.10.2015год. с ответното дружество
е бил сключен окончателен договор за присъединяване на обект на клиент към
електроразпределителната мрежа за присъединяване на ниско напрежение с изх. №
В15-3354- В15-7448/23.10.2015 год., по силата на който лицензиантът се задължил
да присъедини към електроразпределителната мрежа на „ЕНРЕГО-ПРО МРЕЖИ“ АД
(понастоящем „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД), обект - еднофамилна вилна сграда,
строяща се в имота на ищеца, представляващ ПИ 041107, местност „Среден път“, с.
Долище, общ. Аксаково, област Варна. Съгласно този договор предоставената
мощност е 13kW, ниво на напрежение 0,22 kV с монофазно захранване, а цената за
присъединяване била определена на 696 лв. с ДДС. Според чл. 2, ал. 2 от този
договор мястото на присъединяване е посочено като МТП № 5 в с. Долище, а
присъединяването е следвало да се извърши в срок от три месеца, считано от
датата на заплащане на дължимата цена за присъединяване. Твърди се, че всички
изисквания на дружеството са били изпълнени и на 02.11.2015 год. в имота е
монтиран електромер № 1115031500795244 за отчитане на потреблението, а
електроснабдяването е било пуснато в началото на м. 12.2015 год. Към края на
м.12.2015 год. обаче захранването на имота с електрическа енергия било
прекъснато и към момента на подаване на исковата молба не е било възстановено.
Ищецът твърди, че за създалата се ситуация своевременно, по телефона за връзка
с клиенти, е било уведомено ответното дружество, което е извършило проверка по
сигнала на 27.06.2016 год., когато е бил съставен Констативен протокол
№11176590/27.06.2016 год. В него е било установено, че захранването към имота е
прекъснато в МТП 5, което съоръжение видимо отскоро е оградено с мрежа, като по
този начин се възпрепятства достъпа до същото, което прави електроснабдяването на имота невъзстановимо.
Било е изложено още, че по повод на искова претенция на ищеца за
възстановяване на ел.захранването, е било образувано гр.д. № 13052/2017г. по описа
на Районен съд-Варна, по което с Решение № 1700/20.04.2018г. ответното
дружество е било осъдено да възстанови захранването с електрическата енергия на
имота. Това решение е било потвърдено с
Решение № 1617/08.10.2018г. на Окръжен съд Варна. Въз основа на въззивното
решение е бил издаден изпълнителен лист и е било образувано изпълнително дело №
483/2018г. по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, рег. № 718 на КЧСИ за
възстановяване захранването на електрическата енергия в имота на ищеца. На
23.11.2018г. с постановление на ЧСИ и на основание чл. 527, ал.1 от ГПК на
ответника е била наложена глоба в размер на 200 лв.
В депозирания от ответника отговор на исковата молба е поддържано становището
за недопустимост на предявения иск предвид наличието на хипотезата на правната
норма на чл. 126, ал. 1 от ГПК, а по-късно – тази на чл. 299, ал. 1 от ГПК,
предвид предмета и влязлото в сила решение между същите страни по образуваното
по-рано гр.д. № 13052/17г. на ВРС. Поддържано е евентуалното становище и за
неоснователност на предявения иск, тъй като цитираните в исковата молба Общи
условия на дружеството относно договорите за пренос на ел.енергия през
електроразпределителната му мрежа, не са приложими за облигационното
правоотношение между страните, тъй като ищецът не е лице, чийто имот е
присъединен към мрежата на ответника. Сключеният договор между страните е за
присъединяване на обект, който се изгражда или преустройва и има само временен
характер – за целите на извършваното строителство на бъдещ обект. В случая
липсва и предвиденото в цитираните ОУ свързване на електроразпределителната
мрежа на дружеството с електрическите съоръжения на ползвателя, които следва да
отговарят на техническите норми и на изискванията за безопасна работа. Поради
това се счита, че процесът на присъединяване на обект се счита за завършен след
въвеждането на обекта в експлоатация, от който момент се прекратява действието
на договора за пренос за присъединяване поради изчерпването на предмета на
последния. След това възниква нова облигационна връзка между страните /при
условията, при които е бил присъединен обекта/, но същата вече е за осигуряване
на достъп до мрежата и пренос на енергия по същата. Отделно от това се оспорва
и наличието на изискуемото в ОУ писмено уведомление от ищеца до ответното
дружество за оставането без ел. енергия. Обоснована е тезата за липсата на
виновно поведение на ответника за липсата на ел. захранване на имота на ищеца,
тъй като това е следствие от действията на трети лица, чието съдействие
ответното дружество не е успяло да осигури. Твърди се още, че при създалата се
ситуация на ищеца е бил предложен вариант за извършване на присъединяването на
имота му чрез изграждането на негово собствено съоръжение, ведно с допълнително
споразумение към сключения между страните договор, но същото не е било
подписано от ищеца. Оспорва се и наличието на претърпени от ищеца вреди, извън
претендираните от него по гр.д. № 13052/17г. на ВРС.
В допълнителна искова молба /предвид обстоятелството, че делото е
разглеждано от първоинстанционния съд по ред на гл. ХХХV от ГПК/ ищецът е
посочил, че предметите между двете дела между страните не са идентични, както и
че по настоящото дело се претендира обезщетението на други вреди. Поддържа се,
че към сключения между страните договор са приложими цитираните ОУ на
дружеството, както и че последното е било уведомено за прекъсването на ел.
захранването на имота на ищеца на 01.01.16г.
В допълнителния отговор на исковата молба ответникът е посочил още, че
правото на обезщетение на вредите, претърпени от изправната по договора страна,
е единно и обхваща всички вреди, ограничени от нормата на чл. 82 от ЗЗД. Поради
това и различните видове вреди, произтичащи от един и същ юридически факт, не
съставляват отделно основание на предявен иск за обезщетяването им. При това
положение и при липсата на частично заявяване на претенцията пред ВРС по
по-ранно образуваното дело, последващо предявената такава по настоящото дело,
се явява недопустима. Оспорва се твърдението за настъпили други вреди, твърдяни
от ищеца в допълнителната му искова молба.
По правната квалификация на
предявения иск и по възражението за наличието на абсолютна процесуална пречка за повторното
предявяване на същия иск.
С оглед наведените от
ищеца твърдения относно фактите, на които основава претенцията си за осъждане
на ответника да заплати обезщетение, следва да се приеме, че правната
квалификация на предявения иск е по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. Отправеното до съда
искане е за заплащане на компенсаторна неустойка за обезщетение на вредите от
неизпълнение на задължението на ответното дружество да осигури непрекъснато
захранване с ел. енергия имота на ищеца за периода от 01.01.16г. до 27.12.18г.
вкл., която неустойка е установена в чл. 49, ал. 1 от Общите условия за пренос
на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на дружеството, приложими
според ищеца към сключения между страните договор от 23.10.15г. за
присъединяване на обект на клиента към електроразпределителната мрежа.
Видно от представените по
делото решения по гр.д. № 13052/17г. на ВРС, ХХVІ с-в /л. 182-191/, по в.гр.д.
№ 1482/18г. на ВОС /л. 25-33/ и определение № 312/04.04.19г. по гр.д. №
628/19г. на ВКС, ІV г.о., с което въззивното решение не е допуснато до
касационно обжалване, че ответното дружество е осъдено да възстанови
захранването с ел. енергия на имота на ищеца, представляващ еднофамилна вилна
сграда в ПИ 04117, м. „Среден път“, с. Долище, общ. Аксаково, присъединен към
електроразпределителната мрежа на ответника по силата на договор с изх. № В15-3354- В15-7448/23.10.2015
год., на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и е отхвърлен иска на Д.Щ.К. против
ответното дружество за заплащане на сумата от 8 000 лв., представляваща
обезщетение за пропуснати ползи, вследствие неизпълнение на задълженията по
посочения договор за захранване на обекта с ел. енергия, изразяващо се в
неполучаването на наем по договор за наем от 07.03.16г., сключен с Петя М.
Тодорова, за периода от 02.01.17г. до 01.09.17г., на осн. чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 82 от ЗЗД. Останалите части на влязлото в сила решение е с различни
субективни предели на формираната с него сила на пресъдено, тъй като касае
произнасяне по исковете на родителите на ищеца (в качеството им на титуляри на
правото на ползване върху имота) спрямо ответното дружество, поради което и не
е относимо към предмета на настоящото дело.
С
оглед на така определените предмети на предявените от ищеца Д.К. искове против
ответното дружество по двете дела, следва да се приеме, че не е налице
забраната на чл. 299, ал. 1 от ГПК, тъй като по настоящото дело е предявен иск
за присъждане на компенсаторна неустойка, предвидена за обезщетяване на вредите
от неизпълнение на задължението за осигуряване снабдяването с ел. енергия от
електропреносното дружество, без да е необходимо ищецът да доказва техния вид и
размер, както и тяхното настъпване. Отхвърлянето на претенция за обезщетяване
на конкретно посочени по вид и размер вреди не преклудира възможността да се
претендира обезщетяването на други по вид вреди, макар и твърдяни като
настъпили от същото неизпълнение на договорните задължения на насрещната страна
и за частично съвпадащ период.
Поради горното следва да
се приеме, че искът по настоящото дело и постановеното от първоинстанционния
съд решения по него, са допустими.
По разпределението на доказателствената тежест между
страните с оглед предявения по настоящото дело иск и релевираните от ответника
възражения.
В тежест на ищеца е да
установи: наличието на твърдяната договорна връзка, подчинена и на клаузите на
посочените общи условия на дружеството; съществуването на задължение на
дружеството да заплати компенсаторна неустойка за неосигуряването на ел.
енергия за процесния период; че той е изправна страна по договора; момента на
писменото уведомяване на дружеството за прекъсването на ел. захранването и
отправено искане за неговото възстановяване; паричното измерение на
претендираната неустойка за периода на виновното неизпълнение на задължението
на дружеството.
Тъй като неустойката
представлява предварителна оценка на вредите, които биха настъпили от
неизпълнението на едно задължение, с което страните по договора са се
съгласили, то не е необходимо ищецът да ги определя по вид и размер в исковата
си молба, нито да доказва настъпването им.
С оглед предприетите от
ответника оспорвания и възражения, в негова тежест е да установи виновно
неизпълнение на насрещни задължения на ищеца /неподписването на допълнително
споразумение към договора за промяна на точката на захранване с ел. енергия
чрез изграждането на собствен трафопост/, което би довело до извода, че
последният не е изправна страна по договора и поради това не му се дължи
претендираната неустойка.
По установеното от фактическа страна с оглед на събрания по делото
доказателствен материал.
Видно от НА за покупко-продажба на недвижим
имот № 17, том ІІ, рег. № 4437, дело № 160 от 10.10.2014 год. на нотариус Ив.
Обретенова с рег. № 561 на НК с район на действие ВРС, че Тодор Кръстев Тодоров
е учредил в полза на Щ. Д. К. и Е. Цв. И.-К. пожизнено и безвъзмездно заедно и
поотделно ограничено вещно право на ползване върху имот, който със същия
договор е продаден на Д. Щ. К. и представляващ ПИ с № 04117, м. „Среден път“, с
площ от 2 дка, находящ се в с. Долище, общ. Аксаково, обл. Варна.
От приложената на л. 49
справка относно ищеца, направена в НБД „Население“ е видно, че негови родители
са Щ.Д.К. и Е.Ц.И.-К..
От удостоверение № 31 от
18.04.2017г., издадено, на осн. чл. 181, ал. 2 ЗУТ, от отдел от „Строителен
контрол“ към Дирекция „Устройство на територията“ Община Аксаково, се
установява, че в собствения на ищеца ПИ 041107, в с. Долище, общ. Аксаково, е
изградена еднофамилна вилна сграда с гараж, за която са одобрени инвестиционни
проекти от 24.08.2015г. и е издадено разрешение за строеж № 141/31.08.2015г. на
Гл.архитект на Община Аксаково. Сградата е завършена в груб строеж /л. 6/.
На 27.01.2015г. ответното
дружество е уведомило Щ.Д.К., че във връзка с негово искане с вх. № 3507136 от
06.01.2015г., е извършено проучване относно външно електрозахранване и е установено,
че в района, в който се намира обекта на молителя, няма съоръжения, собственост
на дружеството. Указано е, че възможността за присъединяване на обекта към
близко ел.съоръжение /мачтов трафопост/, което не е собственост на компанията,
е предпоставена от осигуряване на нотариално заверено съгласие с посочена
мощност и липса на финансови претенции към дружеството от страна на собственика
на съоръжението /л.105/.
На 28.04.2015г. Щ.К. е подал
до ответното дружество искане за присъединяване № 3773255 към
електроразпределителната мрежа, собственост на дружеството, за посочения
по-горе обект с мощност 15 кW. Към искането е депозирана декларация от Тодор Кръстев Тодоров с
нотариална заверка на подписа му, по силата на която същият разрешава на Д.Щ.К.
като собственик на имот ПИ 041107 да се прикачи към електропровод и да ползва
необходимата мощност от 15 кW. Приложени са документи, удостоверяващи правото
на собственост на Тодоров върху съответната част от трафопоста, електропровод
ВН 10 и мрежа НН /л.106-111/.
От съставеното на 11.05.2015г.
от служители при „Енерго-Про Мрежи“ АД
техническо становище за условията за присъединяване на обект на
потребител към електроразпределителната мрежа, касаещо вилна сграда в с. Долище
на Щ.Д.К., е видно, че са указани техническите параметри: предоставена мощност
от 12 кW, монофазно, трета категория на осигуреност, 04.кV ниво на напрежение; присъединяването
да се осъществи чрез монтаж на електромерно табло ТЕПО 1Т1М+ЧП до
разпределителното табло на мачтов трафопост 5 /МТП/ с. Долище, STSTB11306 –
чужда собственост; ТЕПО да се захрани от
РТ на МТП 5; монтаж на средствата за търговско измерване в ел.табло ТЕПО и
захранваща линя НН след табло ТЕПО до обекта. Указано е в ТЕПО да се монтира и
електромер с аб. № 1507020, който се намира в РТ на МТП /л. 87-88/.
На 26.05.2015г. между Щ.Д.К.
и „Енерго-Про Мрежи“ АД е подписан Предварителен договор за присъединяване на
обект на клиент към електроразпределителната мрежа за присъединяване на НН за вилната
сграда с посочени технически параметри и изисквания, идентични на техническото
становище, цитирано по-горе. С допълнително споразумение № 1/01.10.2015г. към
предварителния договор е изменена неговата т. 8 към чл. 3 от същия, която е
придобила следната редакция: Временно захранване: за строителни нужди с
предоставена мощност за това 12 кW може
да се осъществи чрез изпълнение на указанията за постоянно захранване след
сключване и заплащане на договор за присъединяване /л. 94/.
На 29.09.2015г. Щ.К. е депозирал
искане за сключване на договор за присъединяване на вилна сграда в с. Долище към
електроразпределителната мрежа, съобразно сключения вече предварителен договор
от 25.05.15г. /л. 95-96/.
На 02.11.2015г. между
„Енерго-Про Мрежи“ АД и Д.Щ.К., чрез родителя си и законен представител Щ.Д.К.,
е подписан договор с изх. № В15-3354-
В15-7448/23.10.2015 год. за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната
мрежа за присъединяване на ниско напрежение (за обекти, които се изграждат или
преустройват по реда на ЗУТ). С договора подробно са указани необходимите
условия за присъединяване към мрежата на дружеството, които са идентични с
указанията от техническото становище от 11.05.2015г. Договорено е, че срокът за
изграждане и въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения е три
месеца, считано от най-късната от посочените в чл. 9, ал. 2 дати, една от които
е датата на заплащането на цена за присъединяването по р. VІІ /л. 97-104/. На 02.11.2015г. Щ.К. е заплатил в
полза на дружеството таксата за присъединяване по чл. 36 от договора /л. 16/.
Не се спори от страните,
че след сключването на Договора за присъединяване от 02.11.15г. дружеството е
осигурило временно електроснабдяване по посочения по-горе начин за завършване
строителството на вилната сграда.
Съобразно представеното на
л. 192 писмено доказателство се установява, че на 09.05.16г. Щ.К. е депозирал
при ответното дружество искане с вх. № 4147943, с което го е уведомил, че не
може да ползва ел. енергията за обекта в с. Долище по договор с изх. № В15-3354- В15-7448/23.10.2015 год.,
поради конфликт със съседи на имота, в който се намира трафопоста. Освен това е
посочено, че строежът е наполовина и не върви поради липса на ел. енергия. На
18.05.16г. Щ. К. е подал ново искане до ответното дружество във връзка с предходно
подаденото такова и с искане за експресно решаване на проблема. На 30.05.16г.
Щ. К. е депозирал ново искане до ответника, в което е посочено, че това е
последната жалба след предходните две от 09.05.16г. и 18.05.16г. и следващата
ще е до КЗП, а след това до съда – л. 193-194.
Междувременно на
13.05.16г. е отбелязано от отговорника на МИР 12 при ответното дружество, че
при засичане на показанията на СТИ, собствениците на МТП 5 и парцела /посочени
и подписали се като А. Д. Х. и О. А. Х./ отказват достъп до ЕТМ и отказват
възстановяването на ел. захранването на абоната в съседния имот /л. 112/.
На 10.05.16г. е била
издадена фактура от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД с получател Щ. К. и касаеща ел.
енергия за периода от 23.03.16г. до 22.04.16г. в обем от общо 5 кВтч, на
стойност 1.26 лв. /л. 147/.
На 27.06.2016г. служители
на ответното дружество – А. Д. А. и С. С. К. са съставили КП № 11176590 за извършена
проверка на абонат с клиентски номер **********, абонатен № 15070200, на обект
в с. Долище, в присъствието на клиента Щ.Д.К. и собственика на МТП 5 А. Д. Х.. Констатирано,
че проверката е в резултат на оплакване от абоната К.. Документирано е, че на
място е отказан достъп до съоръжението от собственика, в чийто имот е МТП.
Отразено е, че на място им представители на полицията и Община Аксаково /л.
113-115/.
На 18.08.2016г. Щ.Д.К. е депозирал
пред ответното дружество искане № 4253880, в което е изложил, че му е било
препоръчано от служител на дружеството, който е посетил имота на място, да се
смени точката на присъединяване и изграждане на собствен трафопост в неговия
имот по направения ПУП-ПЗ на имота, внесен и одобрен в Община Аксаково от м.03.2014г.
Посочено е, че същият е приложен към искането, както и Решение на ОС Земеделие,
в който са посочени сервитутите на електропровод 20 kV и документ от Е-Он от
2009г. с № ВО9Н061-2237-ПУП, в който е посочено, че имотът трябва да се захрани
от съществуващия ВЕЛ 20 kV, минаващ над него
/л. 124/.
Въз основа на това искане
е изготвено от служител на ответното дружество на 30.08.2016г. техническо
становище относно изграждане на трансформаторен пост /тип МТТ/ на границата на
имота с лице към уличната регулация, захранен от ВС Стадиона, ВС Орешак,
присъединен към извод Ср.Н „Долище“ 20 кV. Дадено е положително становище на границата на имота да
се изгради ново метално табло трансформаторно тип МТТ 20/0.4 kV, което да се
захрани посредством електропроводна линия 20 kV от съществуващ СРС 20 kV от гръбнака на електропровод
Долище 20 kV, по одобрен от Енерго-про
Мрежи АД проект. На съществуващият присъединителен СР стълб 20 kV да се монтира
разединител 20 кV и вентилни отводи за защита от пренапрежение. След въвеждане в
експлоатация на присъединителните съоръжения, съществуващото ел.захранване на
имота от МТП 5 Долище следва да бъде преустановено като бъде демонтирано
електромерното табло и СТИ.
Ищецът не оспорва твърдението
на ответника, че не е сключено допълнително споразумение към договора за
присъединяването на обекта му към електроразпределителната мрежа на
дружеството, с което да поеме задължението за изграждане на собствен трансформаторен пост, както
и че не е изградил такъв.
С писмо от 04.05.18г.
ответното дружество е информирало КЕВР-София за обстоятелствата във връзка с
препятстването от страна на А. Д. Х. на възможността за осигуряване на ел.
енергия за обекта на ищеца, което е определено като нарушение, което подлежи на
санкция съгласно чл. 222, ал. 1 от ЗЕ за неизпълнение на задължение по чл. 117,
ал. 8 от ЗЕ, евентуално – като нарушение по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗЕ.
Отправено е искане за образуване на производство по налагане на административно
наказание на посоченото лице /л. 120-123/.
С писмо изх. №
ЕDN-3018/18.05.2018г. ответното дружество е уведомило А. Д. Х., че във връзка с
искането на К. е направена преценка, че оптималната схема за присъединяване на
обекта му, е тази при условията на чл. 117, ал. 8 от ЗЕ - чрез МТП 5-Долище,
изграден от КФ „Колай-Къмпани“. В тази връзка е отправена покана за даване на
отговор от адресата /л.115/. Такъв е изготвен от А. Д. Х. и входиран под № EDN-
3018#1/07.06.2018г. в ответното дружество. В него се съдържа изискване от
собствениците на вилната сграда да осъществят връзка със собственика на МТП 5
за изясняване условията за присъединяването. Дружеството на свой ред е уведомило
Щ.К. за движението на процедурата с писмо изх. № № EDN- 3018#3/07.06.2018г. На
18.06.2018г. искането до собственика на МТП 5 с. Долище е подновено с
указанието, че при непостигане на съгласие по отношение на условията за
предоставяне на достъп до МТП 5-Долище, КЕВР разполага с правомощия да разпореди
предоставянето на ползването на посоченото съоръжение срещу заплащането на
цена, определена по одобрена методика /л. 116-118/.
На 12.11.2018г.
служителите на дружеството в хода на извършена проверка за възстановяване на
ел. захранване на обект, собственост на Д.К., съставили констативен протокол за
неосигурен достъп до ел.съоръжение, съгласно който достъпът е възпрепятстван от
съпругата на собственика на МТП №5 с. Долище О. Х., за което последната е
положила подпис в документа /л. 119/.
С постановление от
23.11.18г., издадено от ЧСИ Ст. Данова по изп.д. № 488/18г. на ответното
дружество е наложена на осн. чл. 527, ал. 1 от ГПК глоба за неизвършването на
незаместимото действие, което се дължи в изпълнение на осъдителното решение и
състоящо се във възстановяването на захранването с ел. енергия на името на
ищеца в с. Долище /л. 34/.
По делото са събрани гласни доказателства
посредством разпита на водения от ищеца свидетел П. М. Т. и свидетелите на
ответното дружество – А. Д. А. и С. С. К..
От показанията на св. Т.,
която твърди, че е приятелка със сем. К., се установява, че знае за имота им в
с. Долище, който щяла от м. март на 2016г. да наема за ползване като къща за
гости. Сочи, че е узнала при телефонен разговор със семейството в началото на
2016г., че имат проблеми с ел. енергията, поради неразбирателство със съседа
им, от когото се снабдяват. Излага, че през м.април на 2019г. захранването е било
възстановено.
Св. А. и св. К. са
служители на ответното дружество, които обслужват района на с. Долище и са
участвали в двете проверки, съответно са съставили посочените по-горе
констативни протоколи. От показанията им се установява, че имотът на абоната К.
е бил електроснабден с времянка с цел строителство на нова къща.
Електроснабдяването е извършено от трафопост, собственост на трето лице, на
който трафопост е монтирано СТИ на абоната К. и пуснат тънък кабел, който
захранва обекта с електричество. В началото всичко било наред, но впоследствие
зачестили сигналите от страна на К. за прекъсване на тока в хода на
строителството. При посещенията си служителите възстановявали захранването след
като констатирали, че или предпазителят е свален или кабелът, който излиза от
предпазителя, е отрязан. През 2016г.
трафопостът вече бил ограден от собственика му, което възпрепятствало
служителите да възстановят ел.захранването. По този начин и доколкото, за да се
стигне до МТП се изисквало да се премине през двора на собственика, при забрана
от страна на лицето, практически бил възпрепятстван достъпът до трафопоста, от
който К. черпели ел.енергия за строителството на къщата си. В началото на м. април
2019г. била изградена нова линия от съседния трафопост № 4.
Съгласно заключението по
Съдебно-икономическата експертиза, изслушано пред първоинстанционния съд,
размерът на неустойката, изчислена по реда на чл. 49 от ОУДПЕЕЕРМ на „Електроразпределение
Север“ АД за периода от 09.05.2016г. до 28.12.2018г. възлиза на 38 550 лева, а
за периода от 01.01.2016г. до 28.12.2018г. – на 43 750 лева.
С оглед на установеното по-горе се налагат следните правни изводи:
Страните са обвързани от
действителен договор, сключен на 02.11.15г. /с изх. № В15-3354- В15-7448/23.10.2015 год. на дружеството/, по силата на който електроразпределителното дружество, притежаващо лиценз
за разпределението на ел. енергия, обхващащ и населеното място, в който се
намира имота на ищеца, след като е определило необходимите условия за
присъединяването на обекта към електроразпределителната мрежа /въз основа и на
подписания между страните предварителен договор за това и даденото техническо
становище от служители на дружеството/, е поело задължението да осигури
едноетапно и чрез изграждането на описани в чл. 2, ал. 3 от договора собствени
на дружеството съоръжения, предоставянето на ел. енергия /с посочени в чл. 3
технически параметри на предоставена и присъединена мощност, категория на
осигуреност на електроснабдяването, брой фази/ до мястото за присъединяване, представляващо
МТП 5, с. Долище, който е чужда собственост. Вида на ел. уредби и съоръжения на
клиента са посочени в чл. 2, ал. 4 от договора и това са единствено захранващи
линии НН след ел. таблото. Срокът на действие на договора е определен на три
месеца след въвеждането в експлоатация на присъединявания обект, а с оглед
допълнителното споразумение към предварителния договор – временно захранване за
строителни нужди.
Този договор е сключен при
наличието на предпоставките, които са нормативно регламентирани в Наредба № 6
от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, издадена
от ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г. /по-нататък Наредбата/ – чл. 2, ал.
5. Няма спор между страните, че не са били налице пречките за присъединяването
на обекта на ищеца, регламентирани в чл. 3 от Наредбата, поради което и след
заплащането от страна на клиента на определената в договора цена за
присъединяването, което е станало на 02.11.15г., присъединяването е било
осъществено, а през м. 12.15г. е било осигурена ел. енергия с уговорените
технически параметри.
Съобразно нормата на
чл. 7, ал. 1 от Наредбата, условията за присъединяването на обекта се определят
от съответния мрежов оператор. Тези условия се определят съобразно различни
изисквания, регламентирани в чл. 8, ал. 1 от Наредбата, като част от тях са резултатите
от извършеното проучване за техническите възможности и начина на присъединяване
към електрическата мрежа, и оптималната схема за присъединяване /т. 3 и т. 4/.
В чл. 8, ал. 4 е предвидено, че операторът на разпределителната мрежа може при условията
на чл. 117, ал. 8 от ЗЕ да присъедини
обект на клиент към съоръжение/уредба – собственост на трето лице, когато
липсва техническа възможност за присъединяването му в искания срок. В тези случаи,
съответният мрежови оператор съгласува условията за присъединяване със
собственика на съоръжението/уредбата, към която се предвижда да се осъществи
присъединяването, и сключва договор за ползване с него /ал. 5/. Съобразно
нормата на чл. 15, ал. 5, изр. 2 от Наредбата, договор за временно захранване
за строителство може да се сключи едновременно с договора за присъединяване на
обекта, а съгласно чл. 20, ал. 1 и 2 от същата - договорът за присъединяване
към електрическата мрежа се прекратява след представяне на документ за
въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване и на обекта, издаден
при условията и по реда на ЗУТ, освен ако в договора не е предвидено друго; и техническите
параметри и условия, при които е присъединен обектът, запазват действието си и
в договорите за достъп и пренос.
Анализът
на горната нормативна уредба сочи, че след като ответното дружество в
качеството си на мрежов оператор е определило условията за присъединяването на
обекта на ищеца /след съответната преценка относно начина, техническите
възможности и оптималната схема за присъединяването/, чрез съоръжение, което е
собственост на трето лице, е следвало да изпълни и задължението си по чл. 8,
ал. 5 от Наредбата - да съгласува условията за присъединяване със собственика
на съоръжението, към което се предвижда да се осъществи присъединяването, и да сключи
договор за ползване с него. Според
нормата на чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, такова задължение за сключването на договор с
оператора на електропреносната или електроразпределинелната мрежа, е вменено и
на собствениците на електрически уредби и съоръжения, които при техническа
възможност и свободен капацитет са длъжни да предоставят ползването им, за целите
на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти. В тази
норма е посочен и начина на определянето на цената за ползването на чуждото
съоръжение/уредба - чрез методика, одобрена от КЕВР. В нормата е предвидено
още, че при непостигане на съгласие Комисията разпорежда предоставянето на
ползването и заплащането на цена, определена от комисията по методиката.
Неизпълнението на задължението на собственика на съоръжението/уредбата в
хипотезата на чл. 117, ал. 8 от ЗЕ е скрепено с административна санкция – чл.
222, ал. 1 от ЗЕ.
Следователно,
в тежест на ответното дружество в настоящия случай е било да осигури
съдействието на третото лице – собственик на МТП 5-Долище, за да си изпълни
поетите с договора от 02.11.15г. задължения към ищеца. Хипотезата е подобна на
тази по чл. 23 от ЗЗД - макар ответникът в случая да не се е задължил пред
ищеца да осигури изпълнението на задължението на собственика на МТП 5 да
предостави ползването на съоръжението си за нуждите на присъединяването на
обекта на ищеца, то това му задължение произтича от цитираната по-горе правна
уредба /която има за цел да осигури интереса на отделните клиенти и на
обществото като цяло за сигурност на снабдяването с енергии – по арг. от гл. VІ
от ЗЕ/. Това налага и прилагането на същото разрешение, когато третото лице
откаже да извърши обещаното действие – възникването на задължение за
обезщетяване на вредите на другата страна /в случая клиента/.
Настоящият състав на съда намира, че за
съществуващия между страните договор, сключен на 02.11.15г. за присъединяването
на обект на ищеца към електроразпределителната мрежа на ответното дружество, са
приложими Общите условия на договорите за пренос на ел. енергия през
електроразпределителната мрежа на дружеството, одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007г.
на ДКЕВР, изм. и доп. с Решение № ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР, действали и към
момента на сключването му. Изводът се налага при анализ на приложното поле на
тези общи условия – същите уреждат условията, при които потребителите на
крайния снабдител, присъединени към електроразпределителната мрежа на
дружеството, използват тази мрежа и допълнително предоставените услуги /чл. 1,
ал. 1/; уреждат се и изискванията спрямо дружеството при извършване на
дейността му – в интерес на обществото и отделните ползватели с оглед
осигуряване на надеждно, безопасно и ефективно функциониране на мрежата;
дефинира се и същността на предлаганата от дружеството услуга – като всеобщо
предлагана и при спазване на принципите на публичност, равнопоставеност и
прозрачност /чл. 2/. В чл. 4, т. 6 от ОУ е посочено, че същите се прилагат по
отношение на ползвателите на електроразпределителната мрежа, която е
собственост на дружеството, а според т. 7, ползвател на мрежата е ФЛ или ЮЛ,
снабдявано с ел. енергия през електроразпределителната мрежа от крайния
снабдител. Следователно, самите ОУ не въвеждат разлика между използването на
мрежата за временно захранване с ел. енергия или за постоянно такова. Още
повече, че тези ОУ намират приложение и в случаите, когато ползватели, потребяващи
ел. енергия за битови нужди, са фактически присъединени към
електроразпределителната мрежа без възражения от самото дружество и липсват
документи за самото присъединяване – чл. 7, ал. 2.
При това положение, при
наличието на осъществяване на фактите от хипотезата на клаузата на чл. 49 от ОУ
/ако потребителите останат без ел. енергия по вина на дружеството/, последното
има задължението да заплати неустойка в определените размери. В чл. 56 е
посочен реда за реализиране на отговорността съобразно ОУ – пострадалата страна
е длъжна в срок до 3 работни дни писмено да уведоми другата страна в случаите,
когато е претърпяла вреда от действие или бездействие на другата страна.
По делото се установи, че
именно по вина на ответното дружество /което не е осигурило безпрепятстваното
ползване на чуждия трафопост/, ищецът е останал без ел. енергия. Този правен
извод се налага и при зачитане на силата на пресъдено нещо между страните,
формирана към датата на устните състезания пред въззивната инстанция по в.гр.д.
№ 1482/18г. на ВОС – 19.09.2018г., че е налице виновно неизпълнение на
задълженията на дружеството да осигури снабдяването с ел. енергия на имота на
ищеца, поради което и е бил уважен иска му по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
възстановяване захранването с ел. енергия.
В тази връзка следва да се
посочи, че несключването на допълнително споразумение към договора за
присъединяването на обекта на ищеца, съобразно изготвеното на 30.08.2016г. /въз
основа на искане на Щ. К./ техническо становище относно изграждане на трансформаторен
пост /тип МТТ/ на границата на имота с лице към уличната регулация, не променя
извода за наличието на виновно неизпълнение на задълженията ответното
дружество. Това е така, защото задължение на ищеца да промени волята си относно
начина на присъединяването на обекта му към мрежата, не е налице.
Не са наведени от
ответника твърдения, нито са представени доказателства, за неизпълнение на
задължения на ищеца по процесния договор.
Съобразно цитираните
по-горе доказателства следва да се приеме, че ответното дружество е било
уведомено писмено за прекъсването на електроснабдяването едва на 09.05.16г.,
ведно с посочване на претърпени вреди, което е станало с депозираното от бащата
на ищеца искане с вх. № 4147943. От тази дата и до края на процесния период –
27.12.18г. вкл., снабдяването с ел. енергия на обекта на ищеца, не е било
възстановено. При това положение е налице хипотезата на обвързващата страните
неустоечна клауза, регламентирана в чл. 49 от ОУ, и на ищеца се дължи
обезщетение за посочения период.
Даденото експертно
заключение касае периода от 09.05.16г. до 28.12.18г. вкл. и посочената от
вещото лице сума на неустойката е 38 550 лв. След като се изключи
дължимата неустойка за датата 28.12.18г., възлизаща на 40 лв., то дължимата
неустойка възлиза на 38 510 лв. Предявеният иск е основателен до този размер и
следва да се уважи, а за горницата до предявения размер от 43 830 лв.,
същият следва да се отхвърли.
По разноските на страните, които те са претендирали за всяка от
съдебните инстанции.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца се дължат разноски за първата инстанция в размер на 3616.41 лв., представляващи съразмерна
на уважената част на иска спрямо общия размер на разноските от 4116 лв. На осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължи сумата за разноски в размер на 269.46 лв., представляваща съразмерна
на отхвърлената част от иска спрямо общия размер на разноските от 2 220
лв.
Пред въззивната инстанция
всяка от страните е релевирала възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от насрещната страна, въпреки че заплатените хонорари са
съизмерими един с друг. В тази връзка съдът съобрази, че минимално предвиденото
в Наредба № 1 на ВАС възнаграждение спрямо защитавания по делото материален
интерес възлиза на 1844.90лв. – толкова, колкото са заплатените суми от всяка
от страните като адвокатски възнаграждения без ДДС. Поради това и съдът намира,
че възраженията, основани на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, са неоснователни.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззивника следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в
размер на 2714.41 лв. – съразмерна
на уважената част от въззивната жалба, а на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на
въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 269.46 лв. – съразмерна на отхвърлената
част от въззивната жалба.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 735/26.07.2019г.,
постановено по търг. дело № 1992 по
описа за 2018г. на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която е бил отхвърлен
предявения от Д.Щ.К. с ЕГН **********, представляван
от родителите си Щ.Д.К. с ЕГН ********** и Е.Ц.И.-К. с ЕГН **********,***,
срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Вл. Варненчик”,
№ 258, Варна Тауърс–Е, осъдителен иск за присъждане на
сумата до размер на 38 510 лв., представляваща
договорна неустойка поради продължително прекъсване на ел.снабдяването на имот,
собственост на ищеца, находящ се в с. Долище,
обл. Варна, за периода от 09.05.2016г.
до 27.12.2018г. вкл., по
вина на ЕРП Север АД, на осн.чл. 49 от
Общите условия на договорите за пренос на
ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север”
АД, одобрени с Решение №ОУ-060/07.11.2007г. на ДКЕВР, изм. и доп. с Решение
№ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР, както и в частта му, с която ищецът е осъден да заплати на
ответника сума за горницата над дължимия размер от 269.46 лв. до присъдения
размер от 2220 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”
АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”, № 258, Варна Тауърс–Е да заплати на Д.Щ.К. с ЕГН **********, представляван от родителите
си Щ.Д.К. с ЕГН ********** и Е.Ц.И.-К. с ЕГН **********,***, сумата в размер на 38 510
/тридесет и осем хиляди петстотин и десет/ лв., представляваща договорна неустойка поради продължително прекъсване на
ел.снабдяването на имот, собственост на ищеца, находящ се в с. Долище, обл. Варна, за периода от 09.05.2016г. до 27.12.2018г. вкл., на осн. чл. 49 от Общите условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа
на „Електроразпределение Север” АД, одобрени с Решение №ОУ-060/07.11.2007г. на
ДКЕВР, изм. и доп. с Решение №ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 735/26.07.2019г., постановено по търг. дело №
1992 по описа за 2018г. на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която е бил отхвърлен предявения от Д.Щ.К. с ЕГН **********,
представляван от родителите си Щ.Д.К. с ЕГН ********** и Е.Ц.И.-К. с ЕГН **********,***,
срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”, № 258, Варна Тауърс–Е, осъдителен
иск за присъждане на разликата над
дължимата сума в размер на 38 510 лв. до претендирания размер от 43 830
лв., представляваща договорна неустойка поради продължително прекъсване на
ел.снабдяването на имот, собственост на ищеца, находящ се в с. Долище, обл.
Варна, за периода от 01.01.2016г. до
08.05.2016г. вкл., на осн.чл. 49 от Общите условия на договорите за пренос
на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Север” АД, одобрени с Решение №ОУ-060/07.11.2007г. на ДКЕВР, изм. и доп. с
Решение №ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР, както
и в частта му, с която ищецът е осъден да заплати на ответника сума в размер
от 269.46 /двеста шестдесет и девет лева
и четиридесет и шест ст./ лв. като разноски за първата инстанция, на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”, № 258, Варна Тауърс–Е да
заплати на Д.Щ.К. с ЕГН **********, представляван от родителите си Щ.Д.К. с ЕГН
********** и Е.Ц.И.-К. с ЕГН **********,***, сумата в размер на 3 616.41 /три хиляди шестстотин и
шестнадесет лв. и четиридесет и една ст./ лв., представляваща разноски за
първата инстанция, както и сумата в размер на 2714.41 /две хиляди седемстотин и четиринадесет лева и четиридесет и
една ст./ лева, представляващи разноски за въззивната инстанция, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Щ.К. с ЕГН **********, представляван от родителите си Щ.Д.К.
с ЕГН ********** и Е.Ц.И.-К. с ЕГН **********,***, да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик”, № 258, Варна Тауърс–Е, сумата в размер на 269.46 /двеста шестдесет и девет лева и четиридесет и шест ст./лв.,
представляващи разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Указва на ответника, че
присъдените в полза на ищеца парични суми могат да се преведат по следната
посочена от него банкова сметка: ***: *** „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при
наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: