Р Е Ш
Е Н И Е
№260174
гр. Пловдив, 15.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти н.с., в открито съдебно заседание на осемнадесети август
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД №4188/2020г. по описа на ПРС,
ХVIII-ти н.с., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№36-0000335/03.07.2020г. на ** Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Пловдив, с което на С.Г.Б., ЕГН:**********, на основание
чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.18, т.4 от Наредба № Н-8
от 27.06.2008г. на МТ, на основание
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр е
наложена - ГЛОБА в размер на 2000 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл.18, т.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ
и на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр е наложена ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ за нарушение на чл.19, ал.1 от Наредба № Н-8 от
27.06.2008г. на МТ.
Жалбоподателят намира атакуваното наказателно
постановление за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, по изложени в
жалбата доводи. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява от процесуален
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител. В постъпилото писмено становище се прави искане за потвърждаване
на атакуваното наказателно постановление.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след
като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 17.06.2020г., около 11:40 часа, в
село Йоаким Груево, срещу магазин „Сиана
мес”, служители на РД „Автомобилна администрация” гр.Пловдив, сред които
актосъставителят - ** А.С.И., спрели
за проверка товарен автомобил „Ивеко АД 410 Т“ с рег.№ **от категория N3,
собственост на „Сюжелиз България“ с ЕИК 131391369003. Товарният автомобил бил управляван
от жалбоподателя С.Г.Б., който извършвал превоз на товари за собствена сметка,
видно от товарителница серия Т №050256/17.06.2020г. В хода на проверката било
установено, че водачът на товарния автомобил извършвал превоз без заповед на
ръководителя на юридическото лице, за чиято сметка се извършвал превоза, не
представил трудов договор или заверено извлечение от него, а в момента на
проверката моторното превозно средство не било обозначено с тебела „Превоз за
собствена сметка“.
За тези констатации бил съставен Акт за
устаноявяване на административно нарушение /АУАН/ Серия А-2019 с бл. №274863/17.06.2020г.
с квалификация по чл.18, т.4, чл.18, т.1 и чл.19, ал.1 от Наредба № Н-8 от
27.06.2008г. на МТ. Актът бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който го
подписал с отбелязване, че има възражения, но такива не били депозирани от него
в срока по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на акта било издадено и
атакуваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства,
както и от гласните доказателства – показанията на свидетеля И., които съдът
намира за обективни, логични и вътрешно непротиворечиви.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно нарушението по чл.18, т.4 от Наредба № Н-8
от 27.06.2008г. на МТ:
Съдът намира, че са налице безспорни и категорични
доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.18, т.4 от Наредба
№ Н-8 от 27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и
товари за собствена сметка, издадено от министъра на транспорта. Цитираната норма предвижда, че при
извършване на превози на товари за собствена сметка водачът представя при поискване
от контролните органи документи, сред които и заповед на едноличния търговец
или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът, в
която заповед се посочват датата или периодът за извършване на превоза,
часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара. В случая
безспорно се установява, че на процесната дата и място С.Г.Б., в качеството си
на водач на товарен автомобил „Ивеко АД 410 Т“ с рег.№ **от категория N3, е бил
без заповед на управляващия юридическото лице, за чиято сметка е бил превозът,
което не се оспорва и от самия жалбоподател.
Безспорни обстоятелства по делото са, че именно С.Б. е управлявал процесния
автомобил, както и че в съответствие с легалното определение на понятието
“превоз за собствена сметка”, посочено в §1, т.4 от Допълнителните разпоредби
на ЗАвПр, водачът действително е извършвал такъв. Доказателства в тази насока
са както показанията на разпитания в хода на съдебното производство свид. И.,
така и приложената по административнонаказателната преписка товарителница №050256/17.06.2020г. Не се оспорва от жалбоподателя и че
към момента на извършване на нарушението е бил в трудово правоотношение с „ПИМК”
ООД видно отново от товарителницата. Същият като водач на МПС е бил длъжен да носи
заповед на управляващия юридическото лице, за чиято сметка се е извършвал
превозът, но той е бил без такава, т.е. заповед изобщо не е била издавана, доказателство за което е и
непредставянето на същата в хода на цялото съдебно производство.
Именно
предвид гореизложеното, наказващият орган правилно е наложил наказание на основание
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр. Съгласно последната редакция на тази разпоредна с оглед
измененията на ДВ бр.9 от 2017г. водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение. Същата е
определена в закона във фиксиран размер, поради което не подлежи на редуциране.
При
извършената служебна проверка
съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения
на процесуалните правила, които да
налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление
относно това нарушение.
Относно нарушението по чл.18, т.1 от Наредба № Н-8
от 27.06.2008г. на МТ:
По отношение на това нарушение
настоящият състав намира, че е налице противоречие между описаното поведение на
водача и сочената като нарушена разпоредба на Наредба № Н-8/27.06.2008г. от
една страна, и съдържанието на предвидената в ЗАвПр санкционна разпоредба от
друга.
Това е така, тъй като нормата на
чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр предвижда да се санкционира онзи водач, който
извършва обществен превоз на пътници без
редовно издадени документи, предвидени в закона или подзаконовите актове по
неговото прилагане.
На практика обаче, сочената като
нарушена разпоредба на чл. 18, т.1, от Наредба №Н-8/27.06.2008г. очертава
задължение на водача за представяне
в момента на проверката на трудовия договор, с който е назначен, или заверено
извлечение от него. Именно такова е текстовото описание на нарушението,
съдържащо се в АУАН и наказателното постановление – непредставяне на изискуем
по силата на подзокановите нормативни актове по прилагане на ЗАвПр документ. За
нарушение на задължението за представяне на изискуем документ, обаче, в ЗАвПр е
предвидена отделна санкция, а именно тази по чл.93, ал.2 от същия, която сочи,
че водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз на
пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз,
разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват
от този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва.
В тази насока е налице и несъответствието, за което се спомена по-горе, а то по
своя характер засяга правото на защита на наказаното лице, защото не става ясно
за кое именно негово поведение бива наказано - за това, че изобщо няма сключен
трудов договор или за това, че има, но не представя такъв в момента на
проверката. С оглед и на разликата в размера на предвидените за всяко от двете
отделни нарушения наказания, това несъответствие съставлява и неправилно
приложение на материалния закон. Квалификацията на деянието е изцяло в
правомощията на наказващия орган и е недопустима промяната й в съдебната фаза
на процеса.
Допуснатото несъответствие в
правната квалификация, изразяващо се в посочването на неприложима санкционна
разпоредба е съществено нарушение, опорочаващо административнонаказващия акт и
представляващо абсолютно основание за неговата отмяна в тази му част, като
незаконосъобразен.
Относно нарушението по чл.19, ал.1 от Наредба № Н-8
от 27.06.2008г. на МТ:
По силата на чл.19, ал.1 от
Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на
пътници и товари за собствена сметка при извършване на превоз за собствена
сметка моторните превозни средства се обозначават с табела с надпис „Превоз за
собствена сметка”. От събраните по делото доказателства категорично се
установява, че на 17.06.2020г. жалбоподателят е извършвал превоз за собствена
сметка на баластра видно от товарителница
№050256/17.06.2020г., като товарният автомобил, с който е бил извършван превоза
не е бил обозначен с табела с надпис „Превоз за собствена сметка”, а
жалбоподателят не спори, че управляваният от него товарен автомобил не е имал
такава табела.
Изхождайки от анализа на текста
на чл.19, ал.1 от Наредбата същият изрично предвижда, че при извършване на
превоз за собствена сметка моторните превозни средства се обозначават с табели
с надпис „Превоз за собствена сметка“. Отговорността на водача на превозното
средство е безспорна, доколкото той е лицето, фактически извършващо превоза,
което е длъжно да съобрази спазването на горното изискване. Въпросът за това
кой е отговорен за изработване на табелата не касае настоящия казус, доколкото
лицето е санкционирано не за бездействие за изработване на табела, а за
управление на превозното средство, извършващо превоз за собствена сметка без то
да е обозначено с табела с надпис „Превоз за собствена сметка“.
С оглед извършеното нарушение от
жалбоподателя правилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност на посоченото основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр.
Глобата е определена във фиксиран от закона размер, поради което и не подлежи
на корекция от страна на съда
При извършената
служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения
на процесуалните правила, които да
налагат отмяна на обжалваното наказателното
постановление относно това нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№36-0000335/03.07.2020г. на ** Областен отдел „Автомобилна администрация“ –
Пловдив, В ЧАСТТА, с която на С.Г.Б.,
ЕГН:********** на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвПр/ е наложено административно наказание -
ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.18, т.4 от
Наредба №Н-8 от 27.06.2008г. на МТ и на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр е
наложена ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ за нарушение на чл.19, ал.1 от Наредба
№ Н-8 от 27.06.2008г. на МТ, като
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №36-0000335/03.07.2020г. на ** Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Пловдив, В
ЧАСТТА, с която на С.Г.Б., ЕГН:********** на основание чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвПр е наложена - ГЛОБА в размер на
2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.18, т.1 от Наредба №Н-8 от
27.06.2008г. на МТ.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред
Административен съд - Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
С.И.