Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Пазарджик,28.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Наталия Димитрова , като разгледа докладваното от районен съдия Харизанова
гр. д.№2170 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, прие следното:
Производството
по настоящото дело е образувано по искова молба вх.№13798/30.05.20105г., подадена
от С.И.Д. с ЕГН ********** *** срещу В.А.Д. с ЕГН ********** *** . Ищецът
твърди, че на 12.12.2015г. с ответницата
са сключили граждански брак , който е първи по ред и за двамата. От брака си
нямат родени деца. Твърди се, че в началото на съвместния им съпружески живот отношенията
им били нормални, изпълнени с хармония , взаимни чувства и планове за бъдещето.
Първоначално като семейство живеели в Германия, където още от преди брака им
ищецът развивал частен бизнес. Ответницата работела епизодично почасово. През
2018г взели решение да се приберат в България. Така през месец август 2018г
съпрузите се прибрали в България за постоянно и заживяли в град Х. в жилището.
От известно време ответницата престанала
да се интересува от семейството им
и заживяла свой собствен живот. Прекарвала по няколко седмици при
родителите си в град Пазарджик, с което ищецът не бил съгласен. Постепенно
започнали да се отдалечават един от друг . Отношенията им се влошили поради конфликти и скандали. Атмосферата в
семейството им била изключително изнервена. Така през декември 2018г. след
пореден скандал в град Х. се разделили и ответницата се прибрала при родителите
си в град Пазарджик . Твърди се, че от шест месеца са разделени и рядко
поддържат контакти само по телефон. Ищецът многократно правил опити да проведе
с ответницата разговор и да изгладят отношенията си , но без резултат. Твърди,
че бракът им е изпразнен от съдържания , съществува само формално. Моли се съда
да прекрати брака им с развод без произнасяне по въпроса за вината. Правят се
доказателствени искания.
По искова молба вх.№13833/30.05.2019г.
подадена от В.А.Д. с ЕГН ********** срещу С.И.Д. с ЕГН ********** е било
образувано гр.д.№2173/2019г. по описа на ПРС. С тази искова молба е предявен
иск за унищожаване на брака. Твърди се,
че при сключване на брака страните са представили декларации по чл.9, ал.1,т.1
от СК както и медицинско свидетелство по чл.9, ал.1,т.2 от СК. След няколко
години ищцата разбрала, че всъщност ответникът страда от наследствена
епилепсия. Това заболяване представлява сериозна опасност за здравето на
евентуалното поколение , както и за живота и здравето на ищцата. Заболяването е
съществувало към момента на сключването на брака , но ответникът е скрил
това от съпругата си. Тя е разбрала за
заболяването при един медицински преглед, извършен докато съпрузите са били в
Германия. Тогава на ответника поставили
диагноза“ идиопатична епилепсия с тонично –клонични припадъци“.Може би поради
това заболяване постепенно в брачния живот на страните се проявили и
задълбочили проблеми, предизвикани от агресивния характер на ответника, който
често изпадал в състояния, които не
можел да контролира и упражнявал спрямо ищцата физическо насилие. Същевременно
той осъществявал и психически тормоз над нея. Последният такъв случай е от
27.12.2018г. , когато ответникът нанесъл побой над ищцата като я удрял и ритал
по главата и тялото и се опитал да я души.
Случилото се преляло чашата на търпение на ищцата и тя напуснала
семейното жилище , находящо се в град Х.. Оттогава съпрузите са разделени. Моли
се съда да постанови решение, с което да се унищожи брака на страните, сключен
на 12.12.2015г. с акт за граждански брак №0635/12.12.2015г. на Община
Пазарджик. При условията на евентуалност се предявява иск за прекратяване на
брака с развод по вина на ответника.
Ползването на семейното жилище, находящо се в град Х. да се предостави на
ответника. Ищцата желае да възстанови предбрачното си фамилно име Илиева.
Претендират се сторените по делото разноски. Сочат се доказателства.
С
определение №1848 от 14.06.2019г, постановено по гр.д.№2173/2019г по описа на
ПРС на основание чл.213 от ГПК производствата по двете дела са съединени в
едно общо.
В
срока по чл.131 от ГПК е подаден писмен
отговор от В.Д. по исковата молба, подадена от С.Д., с който не оспорва брачния
иск . Оспорва се твърдението, че от самото начало на брачния им живот страните
са живели в Германия като се твърди, че в продължение на осем месеца след сключване на брака страните
са живяли в град П.. Оспорва се
твърдението, че след завръщането им в
България през месец август 2018г съпругата
В.Д. прекарвала по няколко седмици при родителите ес в град Пазарджик и не се
интересувал от семейството си като се твърди, че през този период от време
съпрузите са живели в град Х.. Не се оспорва твърдението, че съвместния им
живот продължил до декември 2018г., но причината за това била нанесен от С.Д.
побой над съпругата си.
В
срока по чл.131 от ГПК е подаден писмен
отговор от С.Д. по исковата молба, подадена от В.Д., с който не се оспорва брачния иск. Оспорва се иска за
унищожаване на брака като се оспорва основанието за унищожаване на брака .
Счита, че сочената диагноза не е сред заболяванията, представляващи сериозна
опасност за живата и здравето на другия съпруг и на поколението.
В
съдебно заседание всяка от страните се явява лично и с пълномощник като С.Д.
поддържа иска си за прекратяван на брака с развод, а В. Дижжева поддържа главния иск
за унищожаване на брака както и предявения при условията на евентуалност
иск за прекратяване на брака с развод по вина на С.Д..
Пазарджишкият
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
доводите на страните, като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно
убеждение прие за установено следното:
Не
се спори между страните, а се установява и от представените в тази връзка
писмени доказателства-удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз
основа на акт за граждански брак №635 от 12.12.2015г., съставен от община
Пазарджик, че ищецът и ответницата са сключили граждански брак на 12.12.2015г. Видно от данните по делото предбрачното
фамилно име на съпругата е Илиева.
От представеното по делото писмено доказателство – съдебно медицинско
удостоверение №1446/2018г , изготвено от
Отделение по Съдебна медицина при УМБАЛ „С. Г.“ЕАД град П., се установява при извършен на 28.12.2018г. преглед на В.Д.
са констатирани следните травматични увреждания: ерозия на роговицата на
лявото око, контузия на лявата колянна става, контузия на главата ,травматичен
оток в окосмената част на главата, кръвонасядане на шията, кръвонасядания и
охлузвания по горни и долни крайници. Заключението на съдебния лекар е в
смисъл, че посочените травматични
увреждания са причинени по механизма, описан от освидетелстваната при снемане
на предварителни данни, тоест при нанесен на 27.12.2018г побой, изразяващ се в
удари с юмруци и ритници по главата и тялото, блъскане на земята, където се е
наранила на парченца счупени стъкла.
По
делото е изслушана съдебно-психиатрична експертиза, чието заключение съдът
кредитира като компетентно и обосновано изготвено. Вещото лице заключава, че С.Д. страна от „
идиопатична епилепсия“ с ранно начало,включваща тонично-клонични гърчове. Това
заболяване не съставлява опасност за живота и здравето на поколението или
съпругата.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани и гласни доказателствени
средства. От разпита на свидетеля Александър Илиев/ баща на В.Д./ се установи,
че брачния живот на съпрузите първоначално бил нормален. Съпрузите живели първоначално в град П., след
това живели в Германия и отново се
върнали в България като заживяли в град Х., до който момент свидетелят не е
разбрал дъщеря му и зет му да имат семейни проблеми . Според свидетеля дъщеря
му се обадила на 27.12.2018г., плачейки и му споделила, че е бита от съпруга
си. Свидетелят веднага тръгнал за град Х.. Като пристигнал видял дъщеря си,
която имала външни белези от побоя по
гушата, по ръцете. Първоначално не се забелязвали синини по тялото на дъщеря му
, но когато отишли в Съдебна медицина П.
тези части на тялото и, които били ударени започнали да посиняват. След тази
случка В.Д. се прибрала при родителите си в град Пазарджик и от този момент двамата
съпрузи не живеят заедно.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа установка от правна страна съдът
прави следните изводи:
Предявени
са два иска : иск за унищожаване на брака с правно основание чл.47, ал.1, т.4
във вр. с чл.44, т.2 във вр. с чл.7, ал.1т.3 от СК и иск да прекратяване на брака с развод с
правно основание чл.49 ал.1 във вр. с чл.44,т.3 от СК.
Следва
да се разгледа първо иска за унищожаване на брака като обуславящ втория
иск за прекратяване на брака.
По
иска с правно основание чл. 47, ал.1, т.4 във вр. с чл.44, т.2 във вр. с чл.7,
ал.1т.3 от СК съдът намира следното:
Безспорно
се установи, че страните са сключили
граждански брак на 12.12.2015г. Като всеки правен акт бракът също може да страда от пороци, които го правят
недействителен. В Семейният кодекс се урежда само една от двете основни форми
на недействителност- унищожаемостта. Унищожаемостта на брака се дефинира преди
всичко като основание за прекратяване на брака по съдебен ред, приживе на
съпрузите, поради определени от закона пороци при сключването му.Подобно на
общите положения в гражданското право относно недействителността на сделките,
унищожаемостта и при брака е последица от допуснати при сключването му нарушения, пороци . Те са
изчерпателно уредени в закона . При наличието на тези законово уредени
предпоставки за унищожаемост за лицата , легитимиран ида предявят иск за
унищожаване на брака възниква материалното субективно право от категорията
на преобразуващите / потестативни/ права. Искът е конститутивен, тъй като при
неговото уважаване съдът ще постанови решение, с което се предизвиква правна
промяна – прекратяване на брачната връзка.
Както
се посочи по-горе основанията за унищожаване на брака са изчерпателно посочено
от законодателя и същите са регламентирани в разпоредбите на чл.6 и чл.7 от СК.
В настоящия случай ищцата по този иск – съпругата В.Д. -основава претенцията за
унищожаване на брака на разпоредбата на чл.7, ал.1т.3 от СК, според която норма
не може да сключи брак лице, което страда от болест , представляваща сериозна
опасност за живота или здравето на поколението
или на другия съпруг , освен ако той знае за тези болести. Безспорно се
установи от събраните по делото доказателства, че съпругът С.Д. страда от следното заболяване“ идиопатична
окципитална епилепсия“. Установи се също така от кредитираното с пълно доверие
като компетентно и обосновано изготвено експертно заключение , че това заболяване не
съставлява опасност за живота и здравето както на поколението, така и на другия
съпруг.
При
това положение предявения иск за унищожаване на брака се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По
иска за прекратяване на брака с
развод поради изключителна вина на
съпруга С.Д. съдът намира следното:
Законът
допуска прекратяването на брака при хипотезата на чл.49, ал.1 от СК в случаите,
когато бракът е “дълбоко” и “непоправимо” разстроен. Безспорно се установи след
анализ на доказателствената съвкупност, че бракът между съпрузите Д. съществува формално. Между съпрузите не съществуват типичните за една пълноценна
брачна връзка отношения, изградени на основата на взаимно уважение ,
разбирателство, привързаност. Между тях е настъпило отчуждение. Прекъснати са
пълноценните им духовни и физически контакти. Отношенията им са изострени до степен, обосноваваща сериозен и
непреодолим разрив на брачната връзка.
Ето защо съдът счита, че е налице обективното състояние на дълбоко разстройство
на брака, което състояние съдът квалифицира и като непоправимо, тъй като от
обсъдената по–горе доказателствена съвкупност не се извежда и най- бегла индиция за евентуална корекция на
поведението на всеки един от съпрузите в
посока на хармонизиране на брачните им отношения. Бракът между страните е
лишен от предписаното от закона и
добрите нрави съдържание. Такава брачна връзка е безполезна за страните и е лишена от социалната си функция. Бракът придава
правно значение на една житейски обусловена връзка , наситена със съдържанието,
което разпоредбите на чл.14 и чл.17 от СК разписват, а именно – взаимно
уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Липсата на тези
компоненти води до разрушаване на брачната връзка. Анализът на
доказателствените материали обуславя категоричния извод, че в брака на съпрузите Д. е налице дефицит на всички тези , посочени
по-горе компоненти. При това положение съдът счита, че е неоправдано
запазването на брака на страните и съществуването му не е в интерес на съпрузите поради което и на основание
чл.49, ал.1 от СК следва да бъде прекратен с развод.
Съгласно
разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК законът задължава съда да даде оценка на
поведението на съпрузите, довело до лишаване на брачния съюз от придаденото му
съдържание, ако това е поискано от някой от съпрузите. Такова искане е
направено от съпругата В.Д..
С
оглед конкретните данни по настоящото дело съдът намира, че дълбокото и
непоправимо разстройство на брака се дължи единствено и само на поведението на
съпруга С.Д.. От анализа на гласните доказателствени средства, събрани чрез
разпит на свидетеля Илиев, който възпроизведе свои непосредствени възприятия,
които синхронизират и с неопроверганите
писмени доказателства се установи
недопустимо брачно провинение на
съпруга.Установи се, че на 27.12.2018г. С.Д. е засегнал сериозно физическия интегритет
на съпругата си като и нанесъл побой, в
следствие на който същата е получила множество травматични наранявания по
главата и тялото си. Това поведение се квалифицира като изключително тежко брачно провинение , което е абсолютно неприемливо от гледна точка на
семейните ценности и морала. Установи се ,че С.Д. без да бъде
провокиран по какъвто и да е начин от съпругата си проявил спрямо нея
необуздана агресия, която прераснала във физическо насилие. Това негово
поведение дълбоко разстроило и силно
травмирало съпругата му В.Д. и я е
мотивирало да напусне семейното жилище и да заживее в друг град в дома на родителите си.Така установеното
брачно поведение на С.Д. е укоримо и
същото е в дълбок разрив с общоприетите
морални категории и норми, на които следва да съответства всяка една брачна
връзка, а именно- да е скрепена със съпружеска всеотдайност и зачитане на достойнството
на другия съпруг. На плоскостта на семейните отношения / една много деликатна
сфера/ съпругът Д. е сериозно компрометиран- посочените по-горе поведенчески прояви се квалифицират като
брачни провинения, които представляват пълно отрицание на нормалното състояние на
брачния съюз. По делото не се
установи брачно провинение от
страна на съпругата В.Д..
Ето
защо съдът намира, че единствено съпруга
С.Д. се е отклонил от установените нравствено –етични норми на поведение, от
принципите на морала и е дискредитирал брака му с В. Д. Съдът приема, че
поведението на С.Д. е станало причина за възникналото състояние
на липса на дължимо съдържание на брачната връзка , без възможност за
преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната общност .
Вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака има С.Д..
По отношение на
небрачния иск по чл.56 от СК.
Досежно
ползването на семейното жилище няма спор като и двете страни заявиха позиция
ползването да бъде предоставено на съпруга С.Д.. Ето защо след прекратяване на
брака ползването на семейното жилище,находящо
ес в град Х., ул.“Хан Крум“№9, ет.4следва да се предостави за ползване на С.Д..
По отношение на
небрачния иск по чл.53 от СК-
фамилното име след развода:
Съгласно
редакцията на чл.53 от СК – по правило ако съпругът, който е приел новата
брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно
име, си запазва брачната фамилия. В брачния процес В.Д. е отправила изрично
искане до съда за възстановяване на
предбрачното си фамилно име. Видно от данните по делото/ обсъденото
по-горе удостоверение за сключен граждански брак/ предбрачното и фамилно име е Илиева. Ето защо след прекратяване
на брака същата следва да носи
предбрачното си фамилно име Илиева.
Въпросът
за упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка не подлежи на
уреждане, тъй като от брака си съпрузите нямат родени деца.
По
разноските съдът намира следното:
Съгласно
чл.329, ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат на виновния съпруг. Разноските следва да се възложат на С. Д. ищеца
като същият следва да бъде осъден да заплати на В. Д. разноски в размер на 800 лв./ адвокатско
възнаграждение/.С.Д. следва да бъде осъден да заплати в полза на РС-Пазарджик
държавна такса в размер на 25 лв. по допускане на развода.
Воден
от горното и на основание чл.49 ал.1 от СК Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.А.Д. с ЕГН ********** *** срещу
С.И.Д. с ЕГН ********** *** иск да унищожаване на брака им, сключен на
12.12.2015г в град Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА С
РАЗВОД брака
между В.А.Д. с ЕГН ********** *** срещу С.И.Д.
с ЕГН ********** *** , сключен на 12.12.2015г в град Пазарджик / акт за
граждански брак №635/12.12.2015г./
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на
брака има съпругът С.И.Д..
УПРАЖНЯВАНЕ НА
РОДИТЕЛСКИ ПРАВА, ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ И ИЗДРЪЖКА: Не подлежи на уреждане, тъй като от брака си съпрузите
нямат родени деца.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ: След прекратяване на брака ползването
на семейното жилище, находящо се в град Х., ул.“Хан Крум“№9, ет.4 се предоставя на С.И.Д..
ОТНОСНО
ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА:
След прекратяване на брака съпругата В.А.Д.
ще носи предбрачното си фамилно име И .
ОСЪЖДА С.И.Д. /с посочен по-горе адрес и ЕГН/ да заплати в
полза на РС-Пазарджик държавна такса в размер на 25 лв. за производството по
допускане на развода.
ОСЪЖДА С.И.Д. /с посочен по горе
адрес и ЕГН/ да заплати на В.А.Д. / с
посочен по-горе адрес и ЕГН/ сумата от 800лв.
разноски по делото.
Решението
е неокончателно и подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: