РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Кърджали, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Елина П. Урумова
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20235100500321 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 218 от 07.08.2023 г., постановено по гр. д. № 162/2023 г.,
Районен съд - Момчилград е изменил размера на присъдената с определение
от 10.04.2019 г. по гр.д. № 11/2019г. по описа на Районен съд – Момчилград
издръжка, която О. Ф. М. е осъден да заплаща на детето си Е. О. М., чрез
неговата майка и законен представител Ф.Ф.Х., като го е увеличил от 180 лева
на 400 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска – 17.03.2023 г.
до настъпване на обстоятелства, налагащи нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
С решението съдът е осъдил О. Ф. М. да заплати на непълнолетното си
дете Е. О. М., действащо със съгласието на майка си и законен представител
Ф.Ф.Х., сумата в размер на 700 лева, представляващи деловодни разноски,
както да заплати по сметка на Районен съд – Момчилград сумата в размер на
316.80 лева, представляващи разноски по делото, възнаграждение за един
адвокат.
1
С решението е допуснато предварително изпълнение на решението в
частта относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал.1 от ГПК.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът О. Ф.
М., който чрез своя представител по пълномощие адв. Т. Б., го обжалва като
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано,
при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В
жалбата се излагат съображения, че присъдената издръжката не била
съобразена както с нуждите на детето, така и с реалните възможности на
бащата да заплаща такава. Сочи се, че районният съд приел делото за
изяснено от фактическа и правна страна без да е изготвен социален доклад за
детето, и без неговото изслушване. Твърди се, че не били доказани
предпоставките за изменение на издръжката – ежемесечния разход за детето,
възможностите на майката и инфлационните процеси в чужбина, където
детето живеело. Жалбодателят бил баща на още две деца, за които също
дължал издръжка. Счита, че няма основание за присъждане на издръжка, по-
висока от минималната такава. Моли съда да отмени обжалваното решение,
като вместо него постанови ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от адв. А. С., в качеството му на пълномощник на Ф.Ф.Х.,
действаща като законен представител на непълнолетното към този момент
дете Е. О. М.. С отговора са излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Сочи се, че от момента на присъждане на първоначалната
издръжка изминал период по-дълъг от четири години, като през този период
нуждите за храна, облекло и други вещи, свързани с ежедневието на детето
нараснали. Към настоящия момент детето било ученик в ** клас в Република
Турция и предвид изменената икономическа обстановка в света и в страната,
драстичното покачване на цените на стоки и услуги, нуждите му от дрехи,
обувки, учебни пособия и храна нараснали. Определеният през 2019 г. размер
на издръжката не бил в състояние да задоволи в пълна степен неговите
нужди. Сочи се, че въззивникът бил в работоспособна възраст, не страдал от
заболявания, реализирал доходи от трудова дейност и притежавал имущество.
Искането е да се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски за
въззивното производство.
2
В съдебно заседание, въззивникът представляван от пълномощника си
адв. Т. Б., поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемият Е. О. М., действащ лично и чрез своя
законен представител Ф.Ф.Х., представляван от пълномощника си адв. А. С.,
поддържа представения отговор на въззивната жалба.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните във връзка с подадената въззивна жалба, констатира
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от
обжалването и като допустима следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение,
въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо, като не са
налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като
недопустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявен от Е. О. М., действащ лично и чрез своя законен представител
Ф.Ф.Х., иск с правно основание чл.150 от СК за увеличение на присъдената с
протоколно определение от 10.04.2019 г. по гр.д. № 11/2019 г. по описа на
Районен съд – Момчилград издръжка, от 180 лева на 400 лева. С
постановеното по делото решение съдът е уважил иска, като е увеличил
размера на претендираната месечна издръжка от 180 лева на 400 лева.
Установява се по делото, че ответникът в първоинстанционното
производство О. Ф. М. (въззивник в настоящото производство) е бил осъден
да заплаща ежемесечна издръжка на детето си Е. О. М. в размер на 115 лева, а
на детето си Ю.О.М.. - в размер на 105 лева, като с протоколно определение
от 10.04.2019 г. по гр. д. № 11/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград
е била одобрена спогодба, по силата на която е бил увеличен размера на
издръжката, която ответникът следва да заплаща за детето си Е. от 115 лева
на 180 лева, и от 105 лева на 170 лева, за детето Ю..
Установено е също така, че въззивникът О. Ф. М. има и други две деца,
родени съответно през **** г. и **** г. от съжителството му с друга жена.
Същият няма регистрирани трудови договори и няма данни за неговият
осигурителен доход за периода от м. март 2022 г. до м. март 2023 г.,
3
притежава недвижими имоти.
Детето Е. О. М. е на ** години, същият е ученик в * клас в училище в
Република Турция, където живее с майка си Ф.Ф.Х., която полага грижи за
отглеждането и възпитанието както на детето си Е., така и на детето Ю..
За образуваното съдебно производство е уведомена Дирекция
„Социално подпомагане” – Момчилград и е изискан социален доклад по реда
на чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето. Видно от писмо вх. №
945/10.04.2023 г. при извършеното социално проучване е установено, че
Ф.Ф.Х. и детето Е. О. М. не са открити на посочения постоянен адрес, поради
което не може да бъде изготвен и да представен социален доклад.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав
намира подадената въззивна жалба за частично основателна. Съгласно чл.
142, ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка се определят
съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид
възрастта му, разходите за образование, здравословното му състояние и др.
подобни, а възможностите на дължащия издръжка – според неговите доходи и
материално състояние. Разпоредбата на чл. 150 от СК предвижда възможност
за изменение на издръжката при изменение на обстоятелствата на по-рано
присъдена издръжка. В тази връзка, неоснователен е релевирания във
въззивната жалба довод, че няма основания за издръжка, по-висока от
минималната. От 10.04.2019 г., когато е определена издръжка за детето Е. в
размер на 180 лева, към датата на предявяване на иска са изминали 4 години,
т.е. обстоятелствата, при които е определена издръжката, чиито размер се
претендира да бъде увеличен, са изменени. Детето е на по-висока възраст –
същото понастоящем е на ** години и е ученик в ** клас. Увеличили са се и
нуждите му от средства за издръжка, необходими за храна, облекло,
ученически пособия и други потребности. Налице е изменена икономическа
обстановка, свързана с поскъпване на стоките и услугите. Увеличен е размера
на минималната работна заплата за страната – към датата на увеличението на
присъдената издръжка (10.04.2019 г.) същият е в размер на 560 лева, а към
датата на завеждане на исковата молба е в размер на 780 лева. С оглед
обстоятелството, че децата живеят с майка си и ответникът не полага за тях
4
непосредствени ежедневни грижи за отглеждането, възпитанието и
издръжката им, то в тежест на ответника е да заплаща издръжка в увеличен
размер.
Наред с това, съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите са длъжни да
издържат децата си до навършване на пълнолетие, независимо от това дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Предвид горното, отчитайки, че въззивникът е без здравословни
проблеми, в трудоспособна възраст, както и с оглед обстоятелството, че
същият има и други три деца, които е длъжен да издържа, въззивният съд
намира, че във възможностите на въззивника е да плаща издръжка в размер на
320 лева за детето Е., като останалата издръжка, ведно с грижите за
отглеждането и възпитанието, следва да се поеме от майката Ф.Ф.Х..
Ето защо, следва да се отмени обжалваното решение, в частта, с която
О. Ф. М. е осъден да заплаща на детето си Е. О. М., чрез неговата майка и
законен представител Ф.Ф.Х., ежемесечна издръжка, за разликата над 320
лева до присъдения размер от 400 лева, като искът в тази част се отхвърли
като неоснователен.
При този изход на делото – увеличение на издръжката със 140 лева,
следва да се отмени решението на районния съд и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Момчилград
държавна такса за иска за издръжка, за разликата над 201.60 лева, както и в
частта, с която е осъден да заплати на непълнолетното си дете Е. О. М.,
действащо чрез съгласието на майка си и законен представител Ф.Ф.Х.
разноски за първата инстанция, за разликата над 445.46 лева до присъдения
размер от 700 лева. В останалата част решението е правилно и като такова
следва да се потвърди.
С оглед частичната основателност, респективно – неоснователност на
въззивната жалба, следва да се осъди въззивникът да заплати на Е. О. М.,
действащ лично и чрез законния си представител Ф.Ф.Х., направените
разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на
413,64 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, въззивният
съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 218 от 07.08.2023 г., постановено по гр. д. №
162/2023 г. по описа на Районен съд - Момчилград, в частта, с която: 1.) О. Ф.
М. е осъден да заплаща на детето си Е. О. М., чрез неговата майка и законен
представител Ф.Ф.Х., ежемесечна издръжка, за разликата над 320 лева до
присъдения размер от 400 лева, 2.) О. Ф. М. е осъден да заплати по сметка на
Районен съд – Момчилград държавна такса за иска за издръжка, за разликата
над 201.60 лева и 3.) О. Ф. М. е осъден да заплати на Е. О. М., чрез неговата
майка и законен представител Ф.Ф.Х., разноски за първата инстанция, за
разликата над 445.46 лева до присъдения размер от 700 лева, вместо което
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.Ф.Х., с ЕГН **********, като майка и
законен представител на Е. О. М., с ЕГН **********, иск против О. Ф. М., с
ЕГН **********, за увеличение на ежемесечната издръжка за детето Е. О. М.,
с ЕГН **********, за разликата над 320 лева до 400 лева, като неоснователен
в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА О. Ф. М. с постоянен адрес: с. Б., ул. „Б.“ № *, общ. В., обл.
Ш., с ЕГН **********, да заплати на Е. О. М., с ЕГН **********, действащ
лично и чрез законния си представител Ф.Ф.Х., с постоянен адрес: гр. М., ул.
„М.“ № **, обл. К*, с ЕГН **********, направените разноски за въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 413,64 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6