Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
Гр. Варна, ……… .2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГР.ВАРНА, Втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март през две
хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова
разгледа докладваното от съдия Чолакова
административно дело № 1832 по описа
за 2022 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 46, ал.1
ЗЧРБ вр. с чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на З.Х.А.А.,
роден на *** г. в ***, с паспорт на *** с № *** изд. на 30.09.2019 г., валиден
до 29.09.2024 г. , подадена чрез адв. Д. – ВАК със съдебен адрес *** против
Заповед № УРИ 5394 ПАМ-28/25.07.2022 г. издадена от началника на Гранично
полицейско управление /ГПУ/-Летище Варна, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – „забрана
за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския
съюз“ за срок от три години, считано от 25.07.2022 г. до 24.07.2025 г.
Изложените в жалбата основания са за липса на компетентност на издателя на
оспорения акт, процесуална и материална незаконосъобразност на заповедта.
Искането е за отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание се представлява
от процесуален представител- адв. Д., която поддържа жалбата и претендира
сторените разноски.
Ответникът по жалбата –
началникът на ГПУ Летище Варна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. в депозирани писмени бележки оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли
като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като съобрази
оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е допустима и подлежи на
разглеждане - подадена е в срока по чл. 149, ал.1
от АПК от процесуално легитимирано лице - адресат на оспорения акт.
Заповедта не е оспорвана по административен ред. Разгледана по същество,
жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваната заповед е издадена на
основание чл. 42з, ал. 1, т.1, вр. с
чл.10,ал.1,т.22 и чл.42з, ал.3 от Закона за чужденците в Република България
/ЗЧРБ/. С нея е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ на жалбоподателя - "забрана за влизане и
пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз“ за срок от
3 години считано от 25.07.2022 г. до 24.07.2025 г. Фактическите основания за
налагането на мярката се съдържат в Предложение рег. № 5394р-14356/25.07.2022
г. изготвено от разузнавач в група ОИД ГПУ- Летище Варна. Видно от същото
жалбоподателят е организиран турист, гост на туристическа фирма „Арианс“.
Влязъл е легално в страната на 22.07.2022 г. през ГКПП-Аерогара Варна с полет
от Техеран, Иран. Разполага с валидна българска виза тип „С“ за краткосрочен
престой / за срок от 8 дни/, с цел организиран туризъм. Бил е настанен в хотел
„Аполо“ в к.к. „Златни пясъци“. От получена информация е станало ясно, че
иранският гражданин е осъществявал комуникации с неизвестно лице от Турция,
което се представяло за адвокат и което да му съдейства за придвижването му до
гр.София. Заявявал е многократно намерението си да напусне хотела и да отпътува
до гр. София, където да се срещне с това лице. Като причина за срещата с това
лице е посочил уреждане на бизнес отношения, без да е дал ясен отговор, какви
точно са тези отношения, защо в неработен ден /неделя/ и колко време ще
продължи срещата с т.н. „адвокат“. Предвид посочените факти е направен извод,
че иранският гражданин не спазва заявената цел на посещение в Република
България за организиран туризъм, а има миграционни намерения и възнамерява да
използва страната ни като транзитен пункт за миграция към трета държава.
Предложение рег. № 5394р-14356/25.07.2022
г. от разузнавач в група ОИД ГПУ- Летище Варна е изготвено въз основа на
подадено съобщение от младши експерт в ОД ГПУ- Летища Варна, съдържащо
горепосочената информация.
Жалбоподателят е запознат със
съдържанието на оспорената заповед в присъствието на преводач С. Ш., удостоверено с негов подпис в акта. Жалбоподателят е
отказал да подпише заповедта, което е удостоверено с подписа на С. Д.- служител в ГПУ Летище Варна.
Жалбоподателят не е осъждан,
което удостоверява с представено с легализиран и заверен превод чисто
свидетелство за съдимост № 13578624 от 09.05.2022 г. издадено от Държавна и
революционна прокуратура в Техеран ( Отдел Свидетелство за съдимост). От представено удостоверение за раждане
издадено от Национална организация за гражданска регистрация към Министерство
на вътрешните работи се установява, че е роден на *** г. в Техеран от баща- А.А.
и майка-М.. На 18.11.2010 г. е сключил брак
с Н. К., род. на *** г. Представен е документ издаден от управляващ директор А. на 06.08.2022 г., който удостоверява, че Х.З. е
собственик на 46% от всички акции на неговото дружество и е мениджър продажби
от 15.07.2014 г.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свид. К.Ш.С.Х.. Свидетелят е потвърдил, че е
запознал жалбоподателя със съдържанието на заповедта. Възприел е, че
жалбоподателят има познанство с момче от Турция, който да му съдейства да
„отиде в София и да отвори фирма“. Не е запознат и не е присъствал на проведен
разпит на жалбоподателя. Жалбоподателят е отказал да подпише заповедта по съвет
на момчето от Турция.
При така установената фактическа
обстановка и при извършване на проверката за законосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт съгласно чл.168 от АПК, съдът установи
следното от правна страна:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган съгласно чл.44,ал.1 от Закона за чужденците в Република
България – началника на ГПУ Летище Варна с делегирани правомощия със Заповед №
4064з-1011/26.09.2019 г. издадена от директора на Регионална дирекция „Гранична
полиция“ – Аерогари. Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и не са
налице основания да бъде обявена за нищожна.
Съгласно посоченото в акта основание по чл. 42з, ал.
1, т. 1, вр. чл. 10, ал.
1, т. 22 от ЗЧРБ забрана за влизане и
пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз се налага,
когато има данни, че целта на влизането на чужденеца е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета
държава. Посочената
цел не се установява от събраните гласни и писмени доказателства. Няма нито
един довод в подкрепа на въведеното в заповедта основание на чл. 10, ал1,
т. 22 от ЗЧРБ, че има данни, че целта на влизането на жалбоподателя
в Република България е да се използва страната като транзитен пункт за миграция
към трета държава. Нито в заповедта, нито в изготвените във връзка с нея писмени
доказателства, се съдържат данни, че жалбоподателят има намерение да емигрира в
трета държава, нито е посочена коя е третата държава, която е цел на иранския гражданин. Единствените данни,
които се съдържат в представените с административната преписка документи, са за
евентуални намерения на жалбоподателя да регистрира дружество в България.
Познанството му с гражданин на Турция, който пребивава в страната и разговори
между тях, не обосновават намерение или съответно създаване на организация за
миграция към трета държава. В акта и в
съпътстващите документи не са посочени никакви фактически основания, които да
кореспондират с разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 22 ЗЧРБ.
В този смисъл не се установява основанието на чл. 42з, ал. 1, т.1, вр. с
чл.10,ал.1,т.22 и чл.42з, ал.3 от Закона за чужденците в Република България и
заповедта е издадена в нарушение на материалния закон.
Независимо от обстоятелството, че
в заповедта има препращане към Предложение рег. № 5394р-14356/25.07.2022 г.,
същата не е мотивирана и от нея не може да стане ясно защо органът е приложил
мярката със срок от 3 години. Този срок е предложен от разузнавач в група ОИД
ГПУ-Летище Варна, без да са изложени съображения. Административният орган
механично е посочил този срок от 3 години в заповедта без изложени мотиви,
които да обосновават неговата продължителност. В редица свои съдебни решения Върховният
административен съд приема, че излагането на мотиви в заповедта за налагане на
ПАМ при определяне продължителността на срока на наложената ПАМ е задължително,
за да може да се извърши преценка за съответствието на акта с целта на закона в
изпълнение изискването на чл. 146, т. 5 от АПК. Предвид липсата на преценка дали степента на засягане
на правата на лицето е съразмерна на целения с административния акт резултат,
следва да се приеме, че съответствието на заповедта с целта на закона не е
установена.
С оглед на изложеното съдът
прецени, че наложената ПАМ е издадена в нарушение на материалния закон и целта
на закона и е налице основание за нейната
отмяна по см. на чл.146, т.4 и т.5 от АПК. Поради това жалбата е основателна и заповедта
следва да се отмени.
Предвид изхода на делото и с
оглед разпоредбата на чл.143,ал.1 от АПК основателна е претенцията на
жалбоподателя за присъждане на сторените разноски. Жалбоподателят е заплатил държавна такса в
размер на 10 лева. Защитаван е от процесуален представител , въз основа на
приложено пълномощно на л.8 от делото. Представен е договор
за правна защита и съдействие и документи за банкова транзакция, с които
удостоверява плащането на адвокатско възнаграждение в размер на 550,00 лв. Възнаграждението
е претендирано под минималния размер съгласно чл.8,ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения от 1000,00 лв. , поради което
направеното възражение за прекомерност е неоснователно.
Водим от горното и на основание
чл.172,ал.2 от АПК, Варненският административен съд, втори състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№ УРИ 5394 ПАМ-28/25.07.2022 г. издадена от началника на Гранично полицейско
управление /ГПУ/-Летище Варна, с която на З.Х.А.А., роден на *** г. в ***, с паспорт на *** с № *** изд. на 30.09.2019 г., валиден до 29.09.2024 г. е
наложена принудителна административна
мярка – „забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на
Европейския съюз“ за срок от три години, считано от 25.07.2022 г. до 24.07.2025
г.
ОСЪЖДА Гранично
полицейско управление – Летище Варна да плати в полза на З.Х.А.А., роден на ***
г. в ***, с паспорт на ***с № *** изд. на 30.09.2019 г., валиден
до 29.09.2024 г. сторените по делото
разноски в размер на 560,00 ( петстотин и шестдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: