Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 11.12.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 15806 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

          Ищецът З.А.К., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 13.08.2016 год., около 21.25 ч. в с.С., общ. Н.З., водачът М.Г.Г., при управление на лек автомобил „Мицубиши” с ДК № ******, нарушил правилата за движение по пътищата като загубил контрол върху управляваното МПС и навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал пътно-транспортно произшествие с управляваната от ищеца каруца. Поддържа, че вследствие на произшествието му били причинени телесни увреди, довели до разстройство на З.то за продължителен период от време. Твърди, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връзка моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 30 000 лева. Претендира се заплащане на законната лихва върху тази сума от датата на събитието до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“, чрез процесуален представител оспорва исковата претенция, като твърди, че произшествието не е настъпило при посочения механизъм и искът е завишен с оглед получените увреди. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който е упрлявал каруцата без светлини и светоотразителна жилетка. Моли съда да постанови решение с което да отхвърли иска. Претендира разноски.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието като доказателство постановление за прекратяване на наказателно производство от 14.10.2016 год. по ДП № 427/16 год. по оиса на РП-Н.З. от което се установява, че 13.08.2016 год., в центъра на с.С., общ. Н.З., водачът М.Г.Г., при управление на лек автомобил „Мицубиши” с ДК № ******, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на З.А.К. средна телесна повреда, изразяващо се в трайно затрудняване движението на долен десен крайник. Произвоството е прекратено по изричното волеизявление на пострадалото лице на основание чл.24, ал.1, т.9 от НПК.

По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.М. въз основа на представените по делото доказателства, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че причината за произшествието е скоростта на движение на автомобила и моментно разсейване на водача при излизане от ляв завой в тъмната част на денонощието, при което водача загубва ориентация върху управлението и излиза извън пътното платно в ляво и се удря в насрещно движещия се водач с конска каруца. Другата причина за настъпване на произшествието е движението на конската каруца в тъмната част на денонощието без фенер, светлини и светлоотразители. Дава заключение, че и водача на каруцата не е носил светлоотражателна жилетка. В съдебно заседание заявява, че удара щеше да е предотвратим, ако имаше светоотразителни сигнали по каруцата и водача й. 

Останалите приети по делото медицински документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б., която съдът кредитира, като обективно дадена и неоспорена от страните, и от която се установява, че ищеца вследствие на произшествието е получил закрито диафизарно счупване на лявата бедрена кост и охлузване на външната повърхност на десния глезен. Спешна медицинска помощ, болнично и оперативно лечение пострадалият е получил в Клиниката по оротопедия и травматология при УМБАЛ „ Проф.д-р Ст.Киркович“ гр.Ст.Загора, където след проведена предоперативна подготовка на 18.08.2016 г. е бил опериран, като е извършено „открито наместване на счупената лява бедрена кост и стабилзиране на костните фрагменти с дълъг бедрен пирон“. След гладко протекъл следоперативен перод пострадалият е бил изписан от болницата на 22.08.2016 г. и лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим и поддържаща терапия. Счупената бедрена кост е зараснала напълно за срок от три месеца и половина, след което пострадалият е започнал да се раздвижва и постепенно да натоворва счупения крак. Общо лечебният и възстановителен период при ищеца е приключил за срок до 5 месеца.

Дава заключение, че по време на лечебният и възстановителен период ищецът е търпял болки и страдания, като най интензивни те са били през първите 30 дни и 30 дни в началото на проведената рехабилитация, а извън тези периоди ищецът е имал само периодично явяващи се болки при обща преумора и най вече при рязка промяна на времето - при студено и влажно време. Наред с претърпените болки през първите 3 месеца ищецът не е трябвало да стъпва на оперирания крак и се е предвижвал с помощта на патерици. Това е затруднявало предвижването му и самообслужването. Пълно натоварване ищецът е започнал в началото на 4-ия месец считано от деня на извършената операция.

В заключението си заявява, че към момента от злополуката вече е изминала 1 година и 3 месеца и общото здравосолвоно състояние на пострадалия по отношение на процесиите увреждания се счита за стабилзирано. На горната част на лявото бедро, малко над лявата тазобедрена става има остатъчен линеен белег с дължена 6 см. от претърпяната от ищеца костна операция и където интрамедуларния пирон е бил вкаран по време на първата операция. Счупената бедрена кост е зараснала окончателно. Металният пирон все още не е изваден, като той следва да се извади оперативно, най често след първата година след първата операция. Тази извършена операция по премахване на металния имплант води на пострадалия интензивни болки за срок до 30 дни. В материалите по делото липсват документални или клинични данни ищецът да е получил някакви негативни последици или усложнения от процесиите увреждания. Ищецът се предвижва самостоятелно, без помощни средства. Счупената лява бедрена кост при ищеца е зараснала окончателно, без разместване, в обичайния в практиката срок, без скъсяване на крака и без клинични данни за дефицит в обема на движение на увредия крайник.

Не се оспорва от ответната страна обстоятелството, че за лекия автомобил „Мицубиши” с ДК № ****** е била налице сключена застраховка полица по риска „гражданска отговорност”, валидна към момента на произшествието.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от събраните в хода на делото доказателства, че на 13.08.2016 год., водачът М.Г.Г., при управление на лек автомобил „Мицубиши” с ДК № ******, при управление на лек автомобил „Мицубиши” с ДК № ******, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на З.К. телесни увреди. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищеца са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила/ деяние.

Не се спори по делото, че лекия автомобила е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество, посредством полица, валидна към момента на събитието за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка “Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на лекия автомобил следва да възмезди претърпените от ищеца вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на превозното средство/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие ищеца е претърпял телесни увреждания, които са довели до разстройство на З.то, които увреждания са подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза. Пострадалия е търпял болки и страдания за период от пет месеца, като най – интензивни те са били през първите 30 дни и 30 дни в началото на проведената рехабилитация. Наред с претърпените болки през първите 3 месеца ищецът не е трябвало да стъпва на оперирания крак и се е предвижвал с помощта на патерици. Следва да отчетено, че счупената лява бедрена кост при ищеца е зараснала окончателно, без разместване, в обичайния в практиката срок, без скъсяване на крака и без клинични данни за дефицит в обема на движение на увредия крайник, но е налице на горната част на лявото бедро, малко над лявата тазобедрена става остатъчен линеен белег с дължена 6 см. от претърпяната костна операция. При определяне на обезщетението също следва да се вземе впредвид, че металният пирон все още не е изваден, а операцията по премахване на металния имплант ще доведе на пострадалия интензивни болки за срок до 30 дни.

Доводите на ответната страна за съпричиняване са основателни. Установи си по делото, че към момента на произшествието пострадалия водач е управлявал каруцата без абсолютно никакви светлини и светоотразителна жилетка. Съгласно императивната норма на чл.71, ал.1 от ЗДвП всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина, както и светлоотразителите трябва да са разположени симетрично от двете страни на превозното средство. След като водача на каруцата е предприел движение в тъмната част на денонощието без такава сигнализация, то същият съзнателно се е поставил в риск и с поведението си съществено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Още повече, че вещото лице автоексперт в съдебно заседание посочи, че удара е предотратим за водача на автомобила, ако коруцата е била снабдена със светлини. Въз основа на изложеното съдът приема процент на съпричиняване, който определя на 30 %.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на пострадалия и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 30 000 лева. От тази сума следва да бъде приспаднато отчетеното съпричиняване и искът е основателен и доказан за сумата от 21 000 лева, за която следва да бъде уважен и отхвърлен до пълния размер.

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковата сума следва да бъде присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането /13.08.2016 година/ до окончателното им изплащане.

При този изход на спора ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 307 лева, изчислени по компенсация /ищеца има право на разноски в размер на 248 лева, съразмерно с уважения иск, а ответника на 555 лева, като съдът не уважава възражението на ищеца за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, тъй като същият е съобразен съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. На следващо място, тъй като ищеца е освободен от заплащане на ДТ, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 840 лева. Ответника следва да бъде осъден за заплати на адв. В., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 1 160 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на З.А.К. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***-13, офис № 5, чрез адв. В., сумата от 21 000 /двадесет и една хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 13.08.2016 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.08.2016 год. до окончателното й изплащане, като отхвърля предявения иск за неимуществени вреди до пълния размер от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ с ЕИК ****** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 840 /осемстотин и четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ с ЕИК ****** да заплати на адвокат Ц.В. - САК адвокатско възнаграждение в размер на 1 160 /хиляда сто и шестдесет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК З.А.К. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ с ЕИК ******, сумата от 307 /триста и седем/ лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: