Решение по дело №26/2019 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 138
Дата: 31 октомври 2019 г. (в сила от 23 юли 2020 г.)
Съдия: Ева Василева Иванова
Дело: 20193200900026
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

                                          Р   Е  Ш   Е   Н   И   Е

                                                          № 138

                                        Гр.ДОБРИЧ 31.10.2019г.

                                        В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ ОКТОМВРИ 2019г.в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА                                                                                       

 

  При участието на секретаря  Билсер Мехмедова-Юсуф  като разгледа докладваното от Председателя т.д.№ 26/2019г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Производството по делото е образувано по подадена  от ООД „Прогрес-99“,гр.Добрич,ЕИК ***,представлявано от Управителя *** Д.,чрез пълномощника й адв.Ю.М.,ДАК,искова молба,с която срещу ООД „ Кристал глас“,ЕИК ***,гр.Добрич,представлявано от управителя М.П.,са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове:с  правно основание чл.79,ал.1,пр.1,във връзка с чл.266,ал.1 от ЗЗД,с цена 96 785.44 лв.с ДДС; с правно основание чл.240,ал.1 от ЗЗД,с цена 2 500.00 лв.

  Претендира се присъждане и на всички сторени в настоящото и в обезпечителното  производство по ч.т.д.№1/2019г.по описа на ДОС съдебно-деловодни разноски,вкл.адвокатско възнаграждение.

  Ответната страна прави възражение за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцовата страна.

  Претенциите на ищеца се основават на следните,изложени в исковата молба обстоятелства:

  Ищецът е сключил с ответника договор от 01.08.2018г.,по силата на който ответното дружество,в качеството му на възложител,е възложило на ищцовото,като изпълнител,извършване на строително-монтажни работи на обект:“Енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради в гр.Генерал Тошево/ многофамилна жилищна сграда с административен адрес:гр.Генерал Тошево,ул.“ ***“ № 2 по ОПРР 2014-2020г./Видовете и количествата СМР,единични цени,етапни плащания,права и задължения на страните са подробно уредени в договора.Договорът от 01.08.2018г. е последица на предхождащ договор,сключен по реда на ЗОПХ на 06.07.2017г.между Община Генерал Тошево,като възложител,и ООД „ Кристал глас“,като изпълнител,част от който договор е обособена позиция №1,за обекта по която позиция ищецът се явява подизпълнител на СМР по процесния договор.

  Ищцовото дружество е изпълнило количествено,качествено и в срок възложените му от ответното СМР,за което са съставени и двустранно подписани протоколи за установяване извършването и за заплащане на видовете СМР,като от страна на възложителя не са правени оспорвания или рекламации.Въз основа на протоколите са издадени и отново двустранно подписани и осчетоводени и фактури.Така,на основание Протокол № 2 е издадена фактура № **********/22.11.2018г.,на стойност 36 202.08 лв.с ДДС,а на основание Протокол № 3 е издадена фактура № **********/11.12.2018г.,на стойност 60 583.36 лв.с ДДС.Фактурите са предявени за плащане на ответника,но независимо от множеството проведени разговори и обещания за плащане,такова от страна на ответника не е постъпило,като същият не е погасил дори и частично задължението си по двете фактури.

  Освен горепосочените две фактури,ответникът се е задължил спрямо ищеца и със сумата от 2 500 лв.,удостоверено с РКО от 14.09.2018г.,която сума му е била предоставена от страна на ООД „ Прогрес-99“ като краткосрочен заем,със срок за връщане до 21.09.2018г.Тази сума също не е върната от ответника на ищеца.

  Предвид горното,за ищеца за поражда правен интерес от предявяване на настоящата искова молба,с която се претендира осъждане на ответника да му заплати процесните суми,ведно със законна лихва върху тях,считано от датата на предявяване на исковете-04.02.2019г.,до окончателното изплащане на задълженията.

  В депозиран в срока по чл.367,ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба,вх.рег.№1608/06.03.2019г.,ответникът,чрез пълномощникът си -адв.Д.Д.,оспорва изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове,с искане за отхвърлянето им и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.

  Ответната страна не оспорва,че страните са подписали процесния договор от 01.08.2018г.,нито съдържанието му.

  Твърди,че цената на изработеното се определя по протоколите,съдържащи количествата и по единичните цени,посочени в договора,без да се начислява допълнително ДДС,както е сторено с процесните две фактури.В случая,дължимият ДДС е включен в договорната цена,доколкото в договора липсва клауза,че договорените цени в чл.20 на параграф IV от процесния договор са определени без ДДС.

Съгласно изричното правило на чл.67,ал.2 от ЗДДС,при липса на клауза за установяване на обратното,се счита,че определените в договора цени са с включен ДДС.За неправилното според ответника повторно начисляване на ДДС в процесните фактури,той е уведомил ищеца с уведомително писмо,изх.№ 16/13.02.2019г.,получено от последния на електронната му поща същия ден и отделно от това-чрез куриер на следващия ден-14.02.2019г.,преди получаване на исковата молба по делото,като е поискано коригиране на фактурите от издателя-ищеца,съответно със сумата от 6 033.68 лв.по първата и със сумата от 10 097.23 лв.по втората фактура.

  Предвид горното,ответникът оспорва предявените искове за заплащане на процесните фактури в размера на сумите от 6 033.68 лв. и  10 097.23 лв., които суми според ответника са недължими,тъй като  представляват неправилно повторно начислен ДДС,с искане в тази им част исковете да бъдат отхвърлени.

  Ответникът е заплатил изцяло на ищеца сумата по фактура № **********/31.10.2018г.,която не е предмет на настоящия спор.Фактурата е за сумата от 12 089.64 лв.,от която неправилно включения ДДС е в размер на 2 013.27 лв.И в тази фактура ДДС е включен повторно,при което платеното ДДС в размер на 2 013.27 лв.се явява платено при първоначална липса на основание-чл.55,ал.1 от ЗЗД.Предвид това,ответникът прави възражение за прихващане между претендираното с исковата молба и недължимо платеното от него по № **********/31.10.2018г.,в размер на сумата от 2 013.27 лв.,до размера на по-малката от двете суми.

  Ответникът заявява,че прави възражение за прихващане между претендираното с исковата молба и дължимото му обезщетение за забава на изпълнение по договора в размер на 13 608.14 лв.до размера на по-малката от двете суми.В тази връзка твърди,че определеният в чл.17 от параграф III от договора срок за изпълнение от 40 календарни дни от подписване на договора изтича на 10.09.2018г.,т.е от 11.09.2018г.изпълнителят е в забава.С клаузата на чл.29 от параграф VI от договора е посочено,че неизправната страна дължи неустойка в размер на 0.5% от стойността на неизпълнената част от договора за всеки ден забава,но не-повече от 15% от общата стойност.При наличната договорна отговорност,максималният срок за забава,който е релевантен за определяне размера на договорното обезщетение за забава,е 30 дни,начиная от последния ден на срока за изпълнение-10.09.2018г.,или срокът,определящ максималният размер на обезщетението за забава,изтича на 10.10.2018г.

  Няма спор,че е налице поетапно предаване  приемане на изпълнението по договора,извършено за СМР,посочени в Протоколи №1/31.10.2018г.,№2/22.11.2018г. и № 3/11.12.2018г.И трите протокола,както и съставения и подписан от законните  представители на страните Обобщителен протокол,са след датата 10.09.2018г.При това е налице забава и по трите протокола и то в максималния,посочен в договора размер-15% за СМР по тях/без ДДС/.След като към датата на забава,която е релевантна за определяне максималният размер на обезщетението за забава-10.10.2018г. е налице пълно неизпълнение и по трите протокола,то дължимото обезщетение за забава се определя в размера на СМР по цени по договора,посочени в съответните протоколи 1-3 и 3 броя фактури,както следва:По фактура № **********/31.10.2018г.- 10 066.37 лв.;По фактура № **********/22.11.2018г.- 30 168.40 лв.;По фактура № **********/11.12.2018г.- 50 486.13 лв.,или общо сумата от 90 720.90 лв.цени по договора,без повторно начисляване на ДДС.Обезщетението за забава възлиза на 15% от тази сума и е в размер на 13 608.14 лв.

  Ответникът оспорва и иска за сумата от 2 500 лв. по РКО,като твърди,че съдържанието на РКО,находящ се при него,се различава от това на приложения към исковата молба документ,в който е налице дописване.Посоченият в РКО получател на сумата не е законен представител на дружеството и не е действал като пълномощник,за което липсват доказателства. 

  В депозирана в законовия срок по чл.372,ал.1 от ТЗ допълнителна искова молба,вх.рег.№2076/25.03.2019г.ищецът оспорва изцяло направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

  Според ищеца ДДС по всяка от фактурите е начислен законосъобразно.

  Ответникът нито твърди,нито представя доказателства,че е платил въз основа на предявените в настоящото производство двустранно подписани протоколи и фактури.Същият не е  оспорвал като основание и размер паричните си задължения спрямо ищеца до момента,в който поради неплащане на същите ищецът е предприел действия за събиране на вземането си по съдебен ред.Ответникът е приел изработеното без възражения.Двустранно подписаните фактури са осчетоводени и от двете страни,включени са в дневниците им за покупки и продажби по ЗДДС,като ответникът е ползвал данъчен кредит по тях,което предвид константната съдебна практика сочи на приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи.В този смисъл,възражението,направено едва в отговора на исковата молба за недоговорено и съответно недължимо плащане на изработеното с включен ДДС е неоснователно и представлява защитна теза с оглед на настоящото производство.С оглед горното,твърдяното от ищеца оспорване,извършено с писмо,изх.№16/13.02.2019г.,следва да се приеме като несвоевременно извършено.Отделно от горното,ответникът сам си противоречи и с представения от него Обобщен протокол,без дата.В подкрепа на извод,че ответникът признава всяка от сумите,посочени в двете процесни фактури,е и изготвеното от ответника в средата на м.януари и предложено за подпис на ищеца споразумение.В  този смисъл неоснователно е и направеното от ответната страна възражение за прихващане поради неправилно начислено ДДС.

  Неоснователно е и направеното от ответната страна възражение за прихващане между претендираното с исковата молба и обезщетението за забава за изпълнение.

 

  Възложената работа е извършена в договорения срок.Приемо-предавателните протоколи са съставени много по-рано от датата на подписването им.С цел да откаже подписването на протоколите,а оттам и на фактурирането на плащането по тях,възложителят е осуетявал по всевъзможен начин срещи с изпълнителя.Фактът,че изпълнителят е извършил договорените СМР в срок се установява и от представените от Община Генерал Тошево по изп.д.№ 6/2019г.по описа на ЧСИ писмени доказателства-фактура и платежни нареждания,както и от приложеното към исковата молба по настоящото дело обявление от 30.10.2018г.за приключване на договор за обществена поръчка.

  Ищецът оспорва изцяло и наведеното от ответника в отговора на исковата молба възражение за недължимост на сумата от 2 500 лв. по РКО.Посоченият в РКО получател на сумата – Г.И. е не само съдружник в ответното дружество,но видно от разменената между страните кореспонденция,връзката с ответното дружество се е осъществявала както чрез управителя М.П.,така и чрез Г.И..До момента на завеждане на исковата молба ответникът не е оспорвал представителната власт на Г.И.,нито,че предоставената чрез това лице с РКО парична сума е послужила като заем за ООД  „Кристал глас“.Извън горното,от допълващите писмени бележки в РКО се установява,че ищецът е предоставил на ответника допълнително и строителни материали на обща стойност 1017.86 лв.,по отношение на които ответникът до момента не е предявил никакви претенции.

  В подаден в срока по чл.373,ал.1 от ГПК допълнителен отговор,вх.рег.№2686/17.04.2019г.ответникът по подробно изложени съображения поддържа наведените от него в отговора на исковата молба твърдения и възражения.Счита,че правата и задълженията,които произтичат от други правоотношения с трети за  процесния договор лица,са ирелевантни за настоящия спор.В този смисъл напълно ирелевантен за спора е сключения между ответното дружество и Община,Генерал Тошево договор.Твърди,че договорът с общината не е сключен с подизпълнител и ищецът не е такъв подизпълнител.

  Съдът,след съвкупна преценка на събраните доказателства,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

  По предявения иск е с правно основание чл.79,ал.1,пр.1,във връзка с чл.266,ал.1 от ЗЗД: 

  Страните не спорят сключването на процесния договор,както и  съдържанието му.Сключеният от тях договор от 01.08.2018г./стр.14-17/е  такъв за изработка.Съгласно раздел I от договора,ООД „ Кристал глас“,ЕИК ***,гр.Добрич,представлявано от управителя М.П.,в качеството си на възложител,е възложило,а ООД „Прогрес-99“,гр.Добрич,ЕИК ***,представлявано от Управителя *** Д.,в  качеството си на изпълнител,е приело със своя организация,на своя отговорност и със свой персонал да извърши конкретно посочените в разпоредбата СМР на обект:“Енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради в гр.Генерал Тошево-Енергийно обновяване на жилищна сграда с адрес:ул.“***“ № 2.

  Раздел II,чл.1 задължава възложителя да заплати действително изпълнените по договора СМР.

  Съгласно Раздел II,чл.10,качеството и срокът на изпълнените СМР се удостоверява с двустранно подписан от представители на възложителя и изпълнителя протокол за приемане на извършени СМР,а съгласно раздел IV,чл.22,плащането е поетапно-при завършване на етап от работата,след двустранно подписан протоколи  и фактура.

  Няма спор,че е налице поетапно предаване  и приемане на изпълнението по договора,извършено за СМР,посочени в Протоколи №2/22.11.2018г./стр.10/ и № 3/11.12.2018г./стр.12/.Протоколите са двустранно подписани,от ООД  „Кристал глас“ - от управителя М.П.,като при подписването им възложителят не е направил никакви възражения относно изпълнението.Въз основа на протоколите са издадени и отново двустранно подписани фактури.Така,на основание Протокол № 2 е издадена фактура № **********/22.11.2018г.,на стойност 36 202.08 лв.с ДДС/стр.9/,а на основание Протокол № 3 е издадена фактура № **********/11.12.2018г.,на стойност 60 583.36 лв.с ДДС/стр.11/.

  Във връзка с изясняване на спора,по делото беше назначена съдебно-счетоводна експертиза.От неоспореното от страните и прието от съда като обективно и компетентно заключение на вещото лице/стр.166-177вкл./         се установява,че  процесните фактури са осчетоводени и при двете страни и са включени в съответните дневници за покупки и  продажби по ЗДДС в данъчните периоди,в които са издадени.При ответното дружество  е осчетоводено неизплатено задължение за главници по процесните фактури  в общ размер с ДДС 96 785.44 лв.,ответникът е ползвал данъчен кредит-данък добавена стойност за възстановяване за всяка от фактурите,като не са отразени плащания или прихващания по двете фактури.

  Договорът за изработка,уреден с разпоредбите на чл.258-269 ЗЗД,по своята правна същност представлява неформална,консенсуална,комутативна,възмездна двустранна сделка,като при учреденото от нея материално  правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да изработи съобразно поръчката в срок,без отклонение от нея и без недостатъци уговорената работа и да я  предаде на възложителя,а за ответника – да приеме/одобри/ извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя.

  Събраните по делото доказателства удостоверяват,че ищецът по делото действително е предоставил на ответника договорените работи,които ответната страна е приела без възражения,поради което за нея е възникнало задължението да ги заплати.

  Законът задължава поръчващият да приеме изработеното – чл.264,ал.1 ЗЗД.Приемането като правно действие  представлява:1/фактическо получаване на изработеното и 2/признанието,че то съответства на поръчаното.Следователно,приемане е налице,когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливо изразено изявление на поръчващия,че счита работата съобразена с договора.Приемане означава одобряване.Именно,за да може да даде на приемането значение на одобряване,законът предписва на поръчващия при предаване на работата  да я прегледа и да направи всички възражения за неправилното й изпълнение,освен ако се касае за такива недостатъци,които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно - чл.264,ал.2 ЗЗД.За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им.Ако не неправи такива възражения,работата се счита за приета,т.е за одобрена,както разпорежда уредената в чл.264,ал.3 ЗЗД необорима  презумпция.В този смисъл е и съдебната практика,напр.Решение № 1100/04.07.2003г.по гр.д.№ 1876/2002г.,V г.о. на ВКС,съгласно което при договора за изработка работата се счита приета,ако поръчващият при приемането й не направи всички възражения за неправилно изпълнение.

  Ответникът не твърди преди образуване на настоящото исково производство да е правил каквито й да е възражения относно изпълнението на договорените СМР,за които по някакъв начин да е уведомил ищцовото дружество.Напротив,събраните доказателства удостоверяват,че той без възражения е подписал Протоколи №2/22.11.2018г. и № 3/11.12.2018г. за извършени и подлежащи за заплащане СМР,издадените въз основа на тях фактури № **********/22.11.2018г.,на стойност 36 202.08 лв.с ДДС и № **********/11.12.2018г.,на стойност 60 583.36 лв.с ДДС,осчетоводил е тези фактури по счетоводна сметка за отчитане на задължения към доставчици с общата стойност по фактурите,формирана от стойността на данъчната основа и данък добавена стойност и е ползвал данъчен кредит по тях.

  С решения № 138/17.10.2011г.по т.д.№ 728/2010г.,II т.о,ТК на ВКС,решение № 42/15.04.2010г.по т.д.№ 593/2009г.,  II т.о,ТК на ВКС,решение № 166/26.10.2010г.,II т.о,ТК на ВКС,решение № 65/16.07.2012г.по т.д.№333/2011г.,II т.о,ТК на ВКС и др. е прието,че ако възложителят е подписал издадената от изпълнителя фактура,тя е отразена в счетоводните му регистри и търговското дружество-възложител е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит,е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи.В постановеното Решение № 138/17.10.2011г.по т.д.№ 728/2010г.,II т.о,ТК на ВКС,е налице  произнасяне,че след като поръчващият е отразил в счетоводните си регистри данъчната фактура,в която е удостоверено извършването на уговорената работа,то той е извършил приемане на работата,поради което дължи плащането й,дори въпреки отказа му да подпише двустранен приемо-предавателен протокол.

  Отразяването на парична престация по процесния договор в общ размер на 96 785.44 лв.с ДДС като дължима в счетоводството на ответника и  ползването на данъчен кредит съобразно със стойността й съставлява извънсъдебно признание на задължението и доказва съществуването му.  

  След като за възложителя е възникнало задължението да заплати  процесната сума,в негова тежест беше да докаже по делото плащането й.Ответникът нито твърди,нито доказва подобно плащане,поради което претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му заплати на основание чл.79,ал.1,пр.1,във връзка с чл.266,ал.1 от ЗЗД,сумата от 96 785.44 лв.с ДДС като дължимо и неплатено възнаграждение по фактури № **********/22.11.2018г. и № **********/11.12.2018г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на предявяване на иска-04.02.2019г.,до окончателното й изплащане,се явява основателна и доказана в пълен размер и като такава следва да се уважи изцяло.

  Неоснователно е възражението на ответника за незаконосъобразно начисляване на ДДС по процесните фактури.

  Макар в раздел IV,чл.20 от процесния договор да липсва изрично отбелязване,че договорените единични цени са без ДДС,то всички последващи действия на страните сочат,че визираната в договора цена е данъчна основа по смисъла на чл.67,ал.1 от ЗДДС и е била уговорена именно като такава.

  Така в двустранно подписаните,от ответника - без никакви възражения,Протоколи № 2 и № 3 за установяване завършването и за заплащане на видовете СМР,страните са  приели помежду си,че върху цената по договора следва да се начисли ДДС.По тази  причина върху дължимата по Протокол № 2 цена на извършените СМР,в общ размер 30 168.40 лв.,е начислено 20 % ДДС в  размер на 6 033.68 лв.,а върху дължимата по Протокол № 3 цена на извършените СМР,в общ размер 50 486.13 лв.,е начислено 20 % ДДС в  размер на 10 097.23 лв.

  Начисленото ДДС в посочените размери е изрично отразено като дължимо такова и в двустранно подписаните,от страна на ответното дружество-отново без възражения,фактури № **********/22.11.2018г. и № **********/11.12.2018г.От приетото заключение на ССЕ се установи,че  ответникът е осчетоводил фактурите като задължение към доставчик с общата им стойност,формирана от стойността на данъчната основа и данък добавена стойност.Установи се също,че фактура №**********/22.11.2018г.  е декларирана от ООД „ Кристал Глас“ по надлежния ред пред ТД НАП,като е включена в дневник за покупки за данъчен период 01.11.2018г.-30.11.2018г. и в справка декларация по ЗДДС,вх.№ДДС.0800-1572234/14.12.2018г.,а фактура № **********/11.12.2018г. е включена в дневник за покупки за данъчен период 01.12.2018г.-31.12.2018г. и в справка декларация по ЗДДС,вх.№ДДС.0800-1578257/14.01.2019г.Ответникът е ползвал право на данъчен кредит- ДДС за възстановяване за всяка от фактурите.

 Аргумент в подкрепа на извода на съда,че независимо от разпоредбата на чл.67,ал.2 от ЗДДС,следва да се приеме,че в случая посочената в договора цена е без ДДС,е и сключеното от страните,подписано от тях и прието като доказателство по делото/стр.126/споразумение от 25.04.2019г.,съгласно което същите признават за безспорно установено,че кредиторът ООД „Прогрес-99“,гр.Добрич,ЕИК ***,представлявано от Управителя *** *** Д.,притежава изискуеми вземания към длъжника ООД „ Кристал глас“,ЕИК ***,гр.Добрич,представлявано от управителя М.Н.П.,както следва:по фактура  №**********/22.11.2018г.,издадена на основание Протокол № 2,за сумата от 36 202.08 лв./която е дължимата с ДДС сума/,а по фактура №**********/11.12.2018г.,издадена на основание Протокол № 3,за сумата от 60 583.36 лв./с ДДС/.

  Признание за дължимост на начисленото ДДС съставлява и извършеното от ответника плащане на такова по друга,издадена във връзка с процесния договор фактура.Така,в отговора на исковата молба  ответникът заявява,че на 31.10.2018г. е извършено първо приемане и предаване на изработеното  по процесния договор,въз основа на което е издадена и фактура № **********/31.10.2018г. за сумата от 12 089.64 лв.,от която ДДС в размер на 2 013.27 лв.Сумата по фактурата е изцяло заплатена от ответника на ищеца,поради което не е предмет на настоящия иск.

  Гореизложеното налага извод за дължимост на сумите по процесните фактури,претендирани като ДДС,съответно за неоснователност на възражението на ответника за прихващане на претендираното с исковата молба неплатено възнаграждение и сумата от 2 013.27 лв.,претендирана като недължимо платен ДДС по фактура  **********/31.10.2018г.При положение,че ответникът е заплатил пълната стойност на тази фактура,същият не може впоследствие да възразява,че не дължи,при първоначална липса на основание- чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД,като повторно начислен,ДДС по нея,съответно да претендира връщането му като недължимо платен.

  Неоснователно е и предявеното от ответника възражение за прихващане,основано на твърдение за забавено изпълнение от страна на ищеца на договорените СМР.

  След като при  предаване на работата възложителят не е направил възражения за неправилно изпълнение,тя се счита приета,а възможността на ответното дружество едва в настоящото производство да навежда възражение за забавено изпълнение,съответно да претендира последиците от подобно забавено изпълнение-договорена неустойка за забава,се явява преклудирана.

  Извън горното,датите на съставяне на Протоколи № 2 и № 3 не удостоверяват,че тогава изпълнителят е извършил договорените СМР,в какъвто смисъл е твърдението на ответната страна,а че към 22.11.2018г.,съответно 11.12.2018г.,страните са установили,че описаните и подлежащи на изплащане СМР са извършени.

  С оглед  изложеното,следва да се остави без уважение направеното от ответната страна възражение за прихващане между претендираното с исковата молба възнаграждение за приетата работа и сумата от 13 608.14 лв.,претендирана като дължима от изпълнителя по процесния договор неустойка за забавено изпълнение.

  Доколкото правоотношението между страните по делото  произтича и е уредено единствено от сключения между тях писмен договор от 01.08.2018г.,правно ирелевантен за настоящия спор и като такъв не следва да бъде обсъждан предхождащ договор,сключен на 06.07.2017г./стр.18,19/между Община Генерал Тошево,като възложител и  ООД „ Кристал Глас“,като изпълнител,съответно доводите на ищеца във връзка с този договор.

  Относно иска  с правно основание чл.240,ал.1 от ЗЗД,с цена 2 500.00 лв.:

  Ищецът  твърди,че ответникът се е задължил спрямо него и със сумата от 2 500 лв. по  РКО от 14.09.2018г./стр.13/,предоставена му като краткосрочен заем,със срок за връщане до 21.09.2018г.,като сумата не е върната.

  Ответникът твърди,че  съдържанието на РКО,находящ се при него/стр.45/,се различава от това на приложения към исковата молба документ,в който е налице дописване.Освен това,посоченият в РКО получател на сумата не е законен представител на ответното дружество и не е действал като пълномощник.

  Възражението на ответника за дописване в представения от ищеца РКО е недоказано.

  От друга страна,и представеният към писмения отговор на исковата молба РКО обективира съществените елементи на договора за заем- предоставяне на 14.09.2014г. от ищеца на Г.И.И.,с адрес-ООД „ Кристал Глас“,на парична сума в размер на 2 500 лв.в заем,със срок за връщането й до 21.09.2018г.

  Ответникът не оспорва изрично получаването на сумата,нито,че подписът на получател в документа е на  Г.И.И..При това положение и след като в РКО е вписано,че Г.И.И. получава сумата не като физическо лице,а като такова,свързано с ООД „ Кристал Глас“,то не  е задължително лицето да е законен представител на ответното дружество,какъвто е в момента,за да обвърже валидно последното с получаването на заема.В случая приложение намира разпоредбата на чл.301 от ТЗ,съгласно която,дори да се приеме,че при получаването на сумата и подписването на РКО И. е действал от името на ООД  „Кристал Глас“ при липса на представителна власт,то ответникът мълчаливо е потвърдил действията му,тъй като веднага след узнаването за тях не се е противопоставил изрично на извършването им.По делото не само не се събраха доказателства за направени преди  образуване на настоящото производство възражения и оспорвания,че издаденият РКО и получената въз основа на него сума не са послужили като заем за ООД  „Кристал Глас“,но от допълващите писмени бележки в представения от ответната страна РКО се удостоверява,че ищецът е предоставил на ответника освен заетата сума и строителни материали на стойност 1017.86 лв./при това отново с включен ДДС/,като общо предоставения заем пари и материали,усвоени от ответното дружество,е в размер на 3517.86 лв.

  Признание за дължимост на предоставената в заем съгласно РКО парична сума ответникът прави и в двустранно подписаното от страните споразумение от 25.04.2019г.,в което изрично заявява,че ищецът има изискуемо вземане към него за сумата от 2 500 лв. по РКО от 14.09.2018г.

  Предвид гореизложеното,като основателен и доказан в пълен размер следва да бъде уважен изцяло и искът с правно основание чл.240,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 2 500 лв. – предоставен заем съгласно РКО от 14.09.2018г.,със срок за връщане до 21.09.2018г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на исковата молба – 04.02.2019г.,,до окончателното изплащане на задължението.

  При този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи и следва да заплати на ищеца сторените разноски.Освен тези в настоящото  производство,на ищеца на основание т.5 от ТР № 6/06.11.2013г.по т.д.№ 6/2012г.на ОСГТК на ВКС следва да бъдат  присъдени и сторените в обезпечителното производство по ч.т.д.№ 1/2019г.по описа на ДОС разноски.       Така ответникът дължи и следва да заплати на ищеца:По т.д.№ 26/2019г.- сумата от 3 971.42 лв.,представляваща  заплатена държавна такса и 370.00 лв.-заплатено възнаграждение на вещо лице;По ч.т.д.№ 1/2019г.по описа на ДОС – сумата от 40 лв.,представляваща заплатена държавна такса;както и 4 200.00 лв.-заплатено в брой адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в обезпечителното и исково производство.

  Възражението на ответната страна по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатско възнаграждение е неоснователно,доколкото претендираното такова е в по-нисък от минималния размер на дължимото възнаграждение,определено по реда на чл.7,ал.2,т.2 и т.4 и чл.7,ал.7,във вр. с ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,което съобразно цената на предявените претенции за обезпечителното и исково производство възлиза на общата сума от 5 757.84 лв.,от която: 3 838.56 лв.-за исковото и 1 919.28 лв.-за обезпечителното производство.

  Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                               Р         Е        Ш       И :

 

  ОСЪЖДА ООД „ Кристал глас“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“ ***“ № 1А,представлявано от управителя Г.И.И.,да заплати на ООД „Прогрес-99“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,бул.“ ***“ № 62А,представлявано от Управителя *** *** Д.:На основание чл.79,ал.1,пр.1,във връзка с чл.266,ал.1 от ЗЗД,сумата от 96 785.44 лв.с ДДС/деветдесет и шест хиляди седемстотин осемдесет и пет лева четиридесет и четири стотинки/,представляваща дължимо и неплатено възнаграждение по издадени във връзка със сключен между страните на 01.08.2018г.договор за изработка фактури № **********/22.11.2018г. и № **********/11.12.2018г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на предявяване на иска-04.02.2019г.,до окончателното й изплащане;На основание чл.240,ал.1 от ЗЗД сумата от 2 500 лв./две хиляди и петстотин лева/ – предоставен заем съгласно РКО от 14.09.2018г.,със срок за връщане до 21.09.2018г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на исковата молба – 04.02.2019г.,,до окончателното изплащане на задължението;На основание чл.78,ал.1 от ГПК сторените разноски:По т.д.№ 26/2019г.- сумата от 3 971.42 лв./три хиляди деветстотин седемдесет и един лева четиридесет и две стотинки/,представляваща  заплатена държавна такса и 370.00 лв./триста и седемдесет лева/-заплатено възнаграждение на вещо лице;По ч.т.д.№ 1/2019г.по описа на ДОС – сумата от 40 лв./четиридесет лева/,представляваща заплатена държавна такса,както и сумата от 4 200.00 лв./четири хиляди и двеста лева/-заплатено в брой адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в обезпечителното и исковото производство.

  РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: