Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27 май 2019
г.
С. О. СЪД, наказателно отделение, в открито
съдебно заседание, проведено на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: П.. П.
Членове: Я. Б.
К. Т.
при секретаря Д. и с
участието на прокурор от СОП К., като разгледа докладваното от съдия ТОДОРОВА
в.н.о.х. дело № 152 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
С
присъда № 8 от 12.11.2018 г. на Районен съд – гр.. постановена по н.о.х.д. № 27/2018
г. по описа на същия съд, подсъдимия Г.Х.Р.,***, с ЕГН **********, е признат за
виновен в това, че на 16.06.2017 г., около 09,10 ч., в местността „Р.о“, в
землището на гр.Е.е, област Софийска, се е заканил с убийство на С.Т.Ц.,***,
като насочил срещу него огнестрелно оръжие – пистолет марка „ТТ“, със сериен
номер ЗК2204, като тази закана е възбудила основателен страх за осъществяването
й у заплашения, поради което и на основание чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК и във
вр. с чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6
/шест/ месеца, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за
изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане в сила на присъдата.
С
тази присъда подсъдимия Г.Х.Р. е осъден да заплати на гражданския ищец С.Т.Ц.
сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени
на последния неимуществени вреди от престъпното деяние по чл.144 ал.3, вр. ал.1
от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.06.2017 г. до
окончателното й изплащане, като за разликата над този уважен размер до пълния
предявен размер от 8000 лева, предявения граждански иск е отхвърлен.
С
присъдата подсъдимия Г.Х.Р. е осъден да заплати на гражданския ищец С.Т.Ц.,
сумата от 781,25 лева, представляваща направени от последния разноски по делото
за адвокатско възнаграждение.
С
горепосочената присъда подсъдимия Г.Х.Р. е осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати в полза на държавата - по сметка на РС – гр.Етрополе сумата от
520 лева, представляваща направени по делото разноски в първоинстанционното
съдебно производство и по сметка на ОД на МВР С. - сумата от 655,34 лева,
представляваща направени във фазата на досъдебното производство разноски.
Със
същата присъда е постановено, след влизането й в законна сила, иззетите по делото като веществени
доказателства – пистолет марка „ТТ“, със сериен номер ЗК2204, 12 броя патрони и
4 броя гилзи, да бъдат отнети в полза на държавата.
Срещу
така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат Н.Н. –
упълномощен защитник на подсъдимия Г.Х.Р., с оплакване за нейната неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се, че първостепенния съд е
допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е отчел сторени на
досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване и препятстване правото на защита на подсъдимия, без същите да се
посочват конкретно. Излагат се доводи,
че неправилно районния съд при изграждане на решаващите си изводи е игнорирал
показанията на свидетеля Г. Г., а същевременно е дал вяра на тези на
свидетелката Е. М., които са необективни и несъответни на останалия
доказателствен материал. Сочи се, че с атакуваният съдебен акт, първата
инстанция не е изяснила категорично въпроса за наличието на причинна връзка
между здравословните проблеми на пострадалия Ц. и процесното деяние, въпреки
релевирано възражение от защитата в този смисъл. Излагат се и твърдения за
липса на безспорна доказаност на обвинителната теза за осъществено от
подсъдимия, от обективна и субективна страна престъпно деяние по чл.144 ал.3,
вр. ал.1 от НК. В тази насока според защитникът, не е било преценено от
първостепенния съд, че съществуващите по делото доказателства не установяват
претендираната „закана за убийство“ да е била възприета от пострадалия и да е
могла да възбуди в него основателен страх за осъществяването й. Твърди се, че
неправилно и незаконосъобразно първата инстанция е приела осъществено от
подсъдимия и от субективна страна деяние по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК, тъй
като установените по делото фактически данни сочат, че подсъдимия не е съзнавал
отправената от него закана, не е целял и не е искал да създаде у пострадалия
основателен страх от извършване на убийство. Излагат се доводи от защитата, че
атакуваната присъда е неправилна и в гражданско-осъдителната й част, доколкото
присъденото на гражданския ищец обезщетение за нематериални вреди е в
прекомерно завишен размер, с оглед значимите за определянето му обстоятелства.
Иска се от въззивния съд, на основание чл.336 ал.1, т.3, вр. чл.334 т.2 от НПК
да отмени обжалваната присъда, като постанови нова такава, с която подсъдимия Г.Р.
да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК. Алтернативно се прави
искане от защитата въззивния съд да измени атакуваната присъда в
гражданско-осъдителната й част, като намали размера на обезщетението за морална
обезвреда от процесното деяние, присъдено на гражданския ищец и определи същото
в границите от 500 лева до 1000 лева.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия Г.Х.Р. в
лицето на адвокат Н.Н. поддържа жалбата срещу осъдителната присъда на районния
съд, с искане последната да бъде изцяло отменена и подсъдимия оправдан, тъй
като неправилно първия съд е достигнал до извода, че същият е виновен за
извършването на твърдяното престъпление. Твърди се в частност, че в случая
липсва елемент от обективната страна на процесното престъпление, а именно
„заканването с убийство да е могло да възбуди основателен страх у пострадалия”, доколкото от свидетелските показания се установява,
че поведението на пострадалия след деянието е било спокойно, същия напуснал
местопроизшествието и заедно със св.М. позвънили на телефон 112. Сочи се от
защитникът и, че от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие
доказателствени материали не се установява подсъдимия да е насочвал оръжието
срещу пострадалия и да е приготвял същото за стрелба. Защитникът поддържа и
оплакването си за несправедливост на атакуваната присъда в гражданско-осъдителната
й част, доколкото определеното обезщетение за морална обезвреда е в силно
завишен размер и не е съобразено с установената съдебна практика.
В
проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание, повереникът на частния
обвинител и граждански ищец С.Т.Ц. – адвокат С. моли обжалваната
първоинстанционна присъда да бъде потвърдена изцяло, като правилна и
законосъобразна. Според повереникът, в резултат на обективно и всестранно
проведената от първия съд доказателствена дейност, са събрани и проверени
доказателства, включително и такива по инициатива на защитата, които
напълно подкрепят обвинителната теза. Сочи се и, че присъдата е законосъобразна
в гражданско-осъдителната част, доколкото присъденото обезщетение по гражданския
иск е определено като справедлив паричен еквивалент на търпяните от пострадалия
и към настоящия момент неимуществени вреди.
В
последната си дума пред въззивния съд подсъдимият Г.Х.Р. поддържа изцяло
казаното от неговия защитник и моли да бъде оправдан.
В
съдебно заседание пред въззивния съд представителят на С.о.п. изразява
становище за неоснователност на жалбата и пледира присъдата да бъде потвърдена,
като обоснована и законосъобразна. Твърди, че първоинстанционният съд правилно
е преценил събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
като е приел, че обвинението досежно подсъдимия Р. е доказано по безспорен и
категоричен начин. Според прокурорът, наложеното с присъдата наказание на подсъдимия
също е справедливо определено и съобразно изискванията на чл.54 от НК, като не
са налични основания за ревизирането му. Прокурорът от СОП твърди и, че в хода на разглеждане на делото
от първия по степен съд, както и при постановяване на присъдата, не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Моли жалбата на защитата да бъде
оставена без уважение и респективно присъдата да бъде потвърдена.
Настоящият съдебен състав на СОС,
след като обсъди доводите на страните във връзка с данните по делото и като
провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на
чл.314 от НПК, приема за установено следното:
Въз основа на доказателствените материали, събрани и
проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие и след цялостния
анализ на доказателствената съвкупност решаващият състав на въззивния съд
намира за безспорно установена и съответно възприема следната относима към
предмета на делото фактическа обстановка, а именно:
На 15.06.2017 г. подсъдимият Г.Х.Р.,***,
посетил вилата на внук си, намираща се в местността „Р.”, в землището на гр.Е.,
С. област, до в.з.”Я.”. Целта на посещението му била да насипе с чакъл черен
път, който водел до имота. За помощ потърсил свой познат – свидетеля Г. П. Г.,
който се грижел за поддръжката на вилния имот. Същият ден, подсъдимия и
свидетеля Г. отишли с автомобила на последния до посочения имот, за да се
разберат какво ще правят и какви материали ще са им нужни за работа. На място,
двамата започнали да оглеждат пътя, за да преценят какво е необходимо.
Забелязали, че на завоя, който отбива от главния път и откъдето започвал пътя за
имота на подсъдимия, е паркиран лек автомобил – джип, марка „Н.”. Свидетелят
Георгиев знаел, че този автомобил се ползва от пострадалия свидетел С.Т.Ц.,***,
с прякор „К.о”, който отглеждал животни в същия район. Подсъдимият Р. заявил,
че джипа ще им пречи, тъй като е спрян точно на мястото, откъдето следвало да
започне насипването с чакъл на пътя. Свидетелят Г. уведомил подсъдимия, че знае
на кого е джипа и ще говори с него да го премести, за да не пречи на работата
по насипване на пътя. Свидетелят Г. обаче не успял да намери и да уведоми
свидетеля Ц..
На следващият ден – 16.06.2017
г., сутринта, подсъдимия и свидетеля Г. отишли отново в имота. Установили, че
джипа на свидетеля Ц. не бил паркиран на пътя, но малко по-нагоре на същия път,
бил паркиран друг автомобил – микробус, за който свидетеля Георгиев знаел, че
също се ползва от свидетеля Ц.. Свидетелят Георгиев изразил предположение, че Ц.
е оставил микробуса и е взел джипа, за да отиде да нагледа животните си.
Двамата започнали да чистят черния път и да го подготвят за насипване. След
около час, по черен път идващ от местността „М.” се задал джипа на пострадалия Ц.,
управляван от него, насочвайки се към мястото на което обикновено го паркирал.
Свидетелят Г. се приближил до пострадалия и му обяснил, че участъка от пътя ще
се насипва с чакъл и да не оставя джипа там. Свидетелят Ц. се съгласил и
попитал свидетеля Г. къде да спре джипа си, така че да не пречи на работния
процес. Свидетелят Г. му казал, да спре по-нагоре от обичайното място. След това
свидетелят Ц. се качил на джипа, за да го премести и в този момент през
отворения прозорец на колата си видял, че към него се приближава подсъдимия Р.,
когото той не познавал. Приближавайки се към автомобила, в който се намирал
свидетеля Ц., подсъдимия извадил пистолет от носената на рамо черна кожена
чантичка. След като го извадил, подсъдимия насочил пистолета с дясната си ръка
срещу тялото на свидетеля Ц. и го заредил. Същевременно подсъдимия започнал да
крещи на свидетеля Ц. с думите „Аз ще те убия…ще те оправя…виж какво си ми
направил, окрал си ме, пътя си е мой”. Пострадалият се уплашил, че подсъдимия,
който се намирал на около метър от него с насочен пистолет и видимо разгневен,
може да натисне спусъка и да го застреля, поради което веднага му отговорил, че
ще му оправи пътя. В същият този момент по пътя се задал лек автомобил – джип
„В.”, управляван от свидетелката Е. М., която видяла насочения от подсъдимия
спрямо свидетеля Ц. пистолет. Тя също се уплашила и без да спира, продължила
напред. След като подсъдимия видял свидетелката М., свалил пистолета.Тогава свидетелят
Ц. привел автомобила си в движение и го паркирал по-нагоре от мястото, на което
обикновено спирал, качил се в микробуса си и потеглил. На полянката видял
паркиран джипа на свидетелката М. и спрял при нея. Последната му казала, че е
видяла насоченото срещу него оръжие от подсъдимия и тъй като забелязала, че
свидетеля Ц. треперил, видимо бил уплашен и не можел да говори спокойно, тя
набрала телефон 112 и подала сигнал за случилото се. На дежурният служител от
РУ на МВР – гр.Е. – свидетеля Л. П., св.М. съобщила за отправената заплаха с
пистолет към Ц. от страна на подсъдимия. В разговора се включил и пострадалия Ц.,
потвърждавайки думите й. Същият отишъл и лично в сградата на РУП – гр.Е.. На
мястото на произшествието били изпратени полицейски служители – свидетелите Х. Х.,
Т. Г.в, Д. Д., И. Г. и С. О., който били придружени от пострадалия Ц.. При
пристигането им на място, заварили подсъдимия, който косял тревата покрай пътя.
Свидетелят Ц. посочил подсъдимия на полицейските служители, като им обяснил, че
това е човекът насочил пистолет срещу него. Свидетелят Х. се приближил до
подсъдимия и го попитал дали носи в себе си оръжие. Подсъдимият му обяснил, че
притежава оръжие и разрешително за носенето му, и че същите се намират в
черната кожена чанта прехвърлена през рамото му. Тогава свидетелят Х. му
разпоредил да му предаде чантата без да бърка в нея, което подсъдимия изпълнил.
Свидетелят Х. видял, че в чантата имало пистолет марка „ТТ”, който не бил
зареден, както и пълнител с осем броя боеприпаси. Пред полицейските служители
подсъдимия Р. заявил, че извадил оръжието си и го насочил срещу Ц. тъй като се
чувствал заплашен, а оръжието ми било дадено за самоотбрана. След това
подсъдимия бил отведен в РУП гр.Е. и задържан до края на деня.
В хода на образуваното досъдебно
производство, приобщения по делото като веществено доказателство – пистолет
марка „ТТ”, кал. 7,62х25 мм., сериен № ЗК 2204 е бил предмет на изследване по
назначена и изготвена балистична експертиза по протокол № 289/2017 г. От
заключението на същата се установява, че посоченият пистолет представлява
огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4 ал.2 от ЗОБВВПИ, не е технически изправен
и с него не е произвеждан изстрел след последното му почистване. Изследваните
от същата експертиза – 16 бр. патрони
кал.7,62х25 мм., са заводски произведени и представляват боеприпаси за
огнестрелни оръжия, съгласно чл.7 ал.1 от ЗОБВВПИ. Според експертите, пистолета
и патроните са годни за употреба по предназначение и същите са съвместими по
между си.
От заключението на назначената и
изпълнена съдебно-психологична експертиза се установява, че пострадалия С.Т.Ц.
е психично здрав и психически годен да дава свидетелски показания, като може
правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни показания за тях. Към момента на инкриминираното деяние,
осъществените действия и отправените закани спрямо него са възбудили
основателен страх за живота му.
По делото е назначена и изготвена
допълнителна съдебно- психологична експертиза, която е потвърдила констатациите
на обсъдената по-горе. Основавайки се на изслушания звукозапис от телефона за
спешни повиквания 112, вещото лице, изготвило тази експертиза е извело
категорично заключение, че към момента на деянието, пострадалия С.Ц. е бил в
състояние на силен психичен стрес, изразяващ се в паническо разстройство.
Посочил е още, че при същият, наличието на основателен страх и основателно
опасение за живота са се развили в рамките на няколко месеца, през който
времеви период Ц. е бил в състояние на протрахирана реакция на стрес, довела до
избягване на дейности, напомнящи травмата, до повишена тревожност и до временно
разстройство в адаптацията му. Според експертът, травматичните събития, които
са били със субективно застрашаваща природа са в състояние да отключат и
психосоматични страдания за потърпевшия.
Възприетите от въззивната инстанция
фактически положения /описани по-горе/ напълно съответстват на направените от
първоинстанционния съд фактически констатации. Първостепенният
съд е извел фактическите си изводи въз основа на една законосъобразна и
правилна интерпретация на доказателствата по делото без да са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като при оценката на
доказателствените материали не са били допуснати и логически грешки. Районният съд в пълно съответствие със законовите изисквания е
обсъдил доказателствените материали по делото – анализирал е показанията на разпитаните по
делото свидетели, обясненията на подсъдимия
и писмените доказателствени средства, поради което е приел за несъмнено установена
описаната по-горе фактология на деянието, която /както бе вече посочено по-горе/ се възприема и
от настоящата инстанция.
Първоинстанционният съд правилно
е възприел за достоверни и е кредитирал изцяло показанията на пострадалия
свидетел С.Ц., тъй като същите са подробни, детайлни, последователни,
непротиворечиви и логични. Въпреки, че показанията на пострадалото лице са
едновременно източник на доказателства и средство за защита на накърнените му
от престъплението права, в случая втората инстанция също не намери основания да
не даде вяра на показанията на този свидетел. В частност, от показанията на свидетеля
Ц. безспорно се установяват действията на подсъдимия Г.Р., изразяващи се в
упражненото върху личността му /на пострадалия/ психическо въздействие – отправената спрямо него вербална заплаха и
закана с насочен към лицето му пистолет от подсъдимия; начинът, по който същия
се чувствал веднага след заканата – бил уплашен, разстроен и стресиран;
обстоятелството, че очевидец на случилото станала свидетелката Е. М., която подала
сигнал в полицията; фактът, че веднага след инцидента полицейските органи
действително открили в държане на подсъдимия процесния пистолет. Относно всички тези
обстоятелства, показанията на свидетеля С.Ц. срещат пълна подкрепа в
показанията на свидетелката Е. М., които са източник на преки фактически данни
за отправената от подсъдимия спрямо пострадалия заплаха с насочен срещу
последния пистолет. Косвено твърденията на свидетелят Ц., че върху
личността му е било упражнено по посочения начин психическо въздействие от страна
на подсъдимия Р., се потвърждават и от показанията на свидетелите Х. Х., И. Г.,
Д. Д., Т. Г. и Л. П., които са видяли свидетеля Ц. веднага след деянието, и
които в показанията си заявяват, че същият е бил уплашен и притеснен. От
показанията на тези свидетели се установява също, че на тях в качеството им на
полицейски служители, свидетеля Ц. съобщил за адресираната спрямо него закана с
убийство, с насочен към тялото му пистолет от подсъдимия. Показанията на
свидетелят Ц. се подкрепят и от показанията на свидетеля Г. Г., който също е
присъствал на мястото на инцидента и макар пряко да не е възприел момента, в
който подсъдимия насочил пистолет срещу пострадалия, дава сведения за възникнал
по инициатива на подсъдимия, конфликт с пострадалия. Все в тази връзка показанията
на свидетеля Ц. кореспондират и със събраните по делото писмени доказателствени средства,
материализиращи информация за подадения от свидетелите М. и Ц. сигнал на
телефонния номер за спешни повиквания 112, датата на подаване и съдържанието
му, както и с изготвеното в тази връзка експертно заключение. Наред с това, в частта им, съдържаща информация за
субективните усещания на пострадалия в резултат на упражнената спрямо него
психическа принуда от подсъдимия, коментираните доказателствени източници напълно
корелират и с приетите по делото заключения на съдебно-психологичните експертизи.
Във
връзка с извършваният доказателствен анализ, тук е мястото въззвината инстанция
да отбележи като неоснователни, доводите на защитата за липса на събрани по
делото доказателства, подсъдимия да е зареждал и съответно насочвал оръжието
срещу тялото на пострадалия. Твърдение в този смисъл е невярно и напълно се
опровергава от ангажираните по делото гласни доказателствени източници.
По-конкретно, от показанията на пострадалият свидетел Ц. без съмнение се
установява, че подсъдимия е държал пистолета насочен срещу него, отправяйки й
вербални закани за убийство, като същия цитиран дословно твърди: „Той извади
пистолета и го зареди срещу мен…той каза аз ще те убия, ще те оправя…Аз се
паникьосах, той зареди пистолета и го насочи срещу мен”. В аналогичен смисъл е
и казаното от свидетелката Е. М., която в показанията си заявява: „Летеца
държеше пистолет, от дясната страна на С., на джипа, на един метър от С..
Насочен беше черен пистолет…..Каза, че не го е било страх докато не е видял, че
е заредил пистолета”. Показанията на свидетелите Г., Х., Д.в, Г. /полицейските
служители пристигнали на местопроизшествието/ са също източник на информация,
че при проведения от тях разговор с подсъдимия по време на изземването на
оръжието му, същият признал, че е изваждал и насочвал пистолета срещу Ц.. Така,
при разпита си пред първоинстанционния съд, свидетелят Гео. е заявил: „Със
сигурност заявявам, че той отговори, че е насочил оръжието, но не е гърмял, не
съм чул защо. Колегата Х. С. го попита дали е изваждал пистолета от чантичката,
той съответно заяви, че го е изваждал и е насочил с цел да се защити”.
Напълно
споделен е от въззивната инстанция и направения анализ от първостепенния съд на
дадените пред него обяснения от подсъдимия Г.Р.. Правилно в частта им, в която
установяват обстоятелствата относно мястото, времето на събитието, присъствието
му на това място, както и на другите лица, включително и на пострадалия,
обясненията на подсъдимия са приети като източник на доказателства за
интересуващите процеса факти, а в останалите им части, досежно твърдяното от
подсъдимия обстоятелство, че не е насочвал оръжието си срещу пострадалия, а
единствено го е преместил от кобура си в чантата, обсъжданите обяснения на
подсъдимия са възприети като средство за защита. Цитираното твърдение на
подсъдимия Р. се явява изолирано, тъй като не намира подкрепа и се опровергава
от всички останали гласни и писмени доказателства, които се възприемат и
кредитират от съда. С изнесените от първия съд аргументи, мотивирали го да не
възприеме и отхвърли тези обясненията на подсъдимия Р., като недостоверни,
необективни и лансиращи защитната му версия, въззивната инстанция напълно се
солидаризира и не открива необходимост от повторното им излагане.
Този състав на СОС счете, че от доказателствения материал
по делото следва да бъде изключен протокола за извършеният личен обиск на
подсъдимия, приложен на л.71 от досъдебното производство, тъй като същия
представлява негодно доказателствено средство. От този протокол се установява,
че описаните в него вещи, между които и късо огнестрелно оръжие – пистолет марка „.”, кал.7,62х25
мм., сериен № ЗК . и осем броя боеприпаси към него, са били намерени
и иззети от полицейските служители при извършеното претърсване на подсъдимия.
При това положение, съставеният протокол е следвало да бъде представен пред
съответния първоинстанционен съд за одобрение, съгласно чл.164 ал.3 от НПК,
което обаче не е направено. Отделно от това, съгласно императивните разпоредби на
закона, при осъществяване на претърсване на лице /обиск/ е необходимо
присъствието на поемни лица от същия пол /чл.164 ал.2 НПК/, а в приложения по
делото протокол не е отразено това изискване да е било спазено. Следователно,
при така извършеното в първата фаза на процеса действие по разследването –
личен обиск на подсъдимия, не са били спазени императивните правила,
регламентиращи неговото извършване. Това от своя страна означава, че
незаконосъобразните процесуално-следствени действия по откриването на процесния
пистолет марка „ТТ” са били опорочени до такава степен, че те не могат да
обосноват един несъмнен и категоричен извод, че това оръжие действително се е
намирало именно във фактическата власт на подсъдимия. Според настоящият състав
на въззивната инстанция, обаче от процесуална гледна точка е напълно възможно и
допустимо и без обсъждания протокол за обиск на лице, и без опороченото действие
по личен обиск на подсъдимия, да бъде обоснован и доказан фактическия извод, че
процесната вещ /пистолет марка „ТТ”, кал.7,62х25 мм., сериен № ЗК 2204/ се е
намирал на инкриминираната дата във фактическа власт на подсъдимия. В частност,
един вид е възможно да бъде саниран резултата на опороченото действие по
разследване - претърсване на лице, ако са налице безспорни и категорични
доказателства, които по несъмнен начин да свързват подсъдимия с оръжието, за
което се твърди от обвинението, че е намерено в него на посочената дата, и
което оръжие впоследствие е било предмет на експертно /балистично/ изследване в
хода на разследването. Това са гласните доказателствени средства, а така също и
писмените такива – на л.75 и 76 от ДП, които установяват, че иззетите при
обиска на подсъдимия пистолет и боеприпаси са били предадени на разследващ
полицай при РУ – гр.Е., който от своя страна ги е предал, за съхранение на
служител от служба „КОС” при РУП Е., както и от заключението на изготвената по
делото балистична експертиза, от която се установява, че обектите подлежащи на
изследване са били надлежно запечатани в прозрачен полиетиленов плик. При това
положение, СОС приема, че иззетата вещ – пистолет марка „ТТ” и изследваната
впоследствие такава, са идентични.
В обобщение на всичко гореизложено следва да се отбележи, че въззивната инстанция напълно споделя дадената
от първостепенния съд оценка на събрания по делото доказателствен материал. Изводите си по фактите, районният
съд е извел именно въз основа
на тази законосъобразна и правилна интерпретация
на доказателствата по делото, без да са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като при оценката на
доказателствените материали не са били допуснати и логически грешки.
Въз
основа на така изложените правилно установени фактически положения, подкрепящи
се изцяло от доказателствата по делото и възприети от въззивната инстанция, се
налага правният извод, че подсъдимия Г.Р. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.144 ал.3, във вр. с ал.1 от НК, в какъвто смисъл е и решаващият правен извод на първия съд. Изводите на
първоинстанционния съд относно извършването на това деяние, авторството на
деянието в лицето на подсъдимия Г.Р., квалификацията на деянието и приложението
на материалния закон са напълно обосновани и се основават на верен и точен
анализ на събраните по делото доказателства. При разглеждането на делото от първостепенния съд не са
били допуснати и съществени процесуални нарушения, които да са накърнили
правата на страните и да дават основания за отмяна на постановения съдебен акт
и за връщане на делото за ново разглеждане в предходния
процесуален стадий.
От обективна страна засегнатите
обществени отношения са тези свързани със свободното формиране на воля у човека
и свободния избор на поведение. Също от обективна страна безспорно се установи,
че подсъдимия Г.Р. на процесните дата и място, чрез своите действия е
обективирал намерение към свидетеля С.Ц., че ще извърши престъпление против
личността му – убийство. Тази заплаха /закана/ подсъдимия Р. е осъществил като
е държал пистолет в ръката си, който насочил срещу тялото на пострадалия,
отправяйки към него думите „Аз ще те убия…ще те оправя…виж какво си ми
направил, окрал си ме, пътя си е мой”. Безспорно се установи и, че посочената закана от страна
на подсъдимия, е създала възможност за възбуждане в пострадалия Ц. на
основателен страх от извършване на убийство.
Тук следва да се отбележи за
несъстоятелен, доводът на защитата на подсъдимия, че по делото не е доказано по
несъмнен начин твърдяната закана с убийство да е била годна да възбуди основателен
страх в пострадалия от действителното й осъществяване, предвид факта, че
непосредствено след деянието, Ц. е продължил да изпълнява нормалните си
дейности. При очертаване на този признак от обективната страна на престъплението
по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК, законът има предвид само възможността за
възникване на основателен страх в пострадалия, като не е необходимо той реално
да се е уплашил. При преценката за наличието му следва да се отчетат
обстановката, начина по който е отправена заканата, психичното състояние на
дееца, взаимоотношенията му с пострадалия. В случая, правнорелевантните факти
относно конкретната обстановка на извършване на деянието /пострадалия и
подсъдимия са били сами в безлюдна местност, с изключение на свидетеля
Георгиев, който се отдалечил от тях при възникване на конфликта/, начина на
извършването му – изваждане и насочване на пистолет спрямо свидетеля Ц. и
отправените думи към него „Аз ще те убия..ще те оправя”, отношенията между
подсъдимия и пострадалия – последния дори не е познавал подсъдимия, който
съвсем изненадващо и без наличие между тях на някакъв предшестващ конфликт,
насочил пистолет срещу него, дават основание на въззивният съд категорично да
приеме, че отправената от подсъдимия закана с убийство спрямо пострадалия Ц., е
била в състояние да възбуди реален страх в последния за изпълняването й.
Макар и твърде оскъдни, по същество обосновани и верни
са и изводите на първоинстанционния съд относно субективната страна на
извършеното от подсъдимия деяние. От субективна страна подсъдимия Г.Р.
е извършил посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК, тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер на
своето деяние, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал
настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че с действията си отправя към
пострадалия заплаха с убийство, че заканата с това престъпление се възприема от
пострадалия, и че в последния може да възникне основателен страх за
осъществяването й. Във волево отношение подсъдимия е целял заплахата да бъде
възприета от пострадалия Ц. и той да изпита страх от нейното осъществяване.
Прекият умисъл у подсъдимия се извежда от следните безспорно установени
обстоятелства: подсъдимия изненадващо извадил пистолета и го насочил към
пострадалия; заканата спрямо пострадалия била изпълнена не само с думи, но и с
насочване на пистолет срещу него; в момента на насочване на оръжието,
подсъдимия се приближил на близко разстояние до пострадалия /на около един
метър от него/.
С
оглед на изложените съображения, СОС намери за обоснована и законосъобразна
атакуваната първоинстанционна присъда, с която е приложен правилно материалния
закон и подсъдимия е бил признат за виновен по правилната правна квалификация
на деянието му, съставомерно по чл.144 ал.3, вр. с ал.1 от НК.
Предвид гореизложеното
неоснователно се явява оплакването на защитата на подсъдимия, че обвинението не
е доказано. Несъстоятелно е и възражението на защитата, че деянието на
подсъдимия следва да се квалифицира като такова, осъществено при мнима
неизбежна отбрана. Според трайната съдебна практика, мнима неизбежна отбрана е
налице, когато деецът действа поради грешка относно действителността на
нападението. Грешката изключва умисъла за извършване на престъпление, защото
деецът не съзнава, че извършва общественоопасно деяние. При извинителна грешка
извършителят не носи наказателна отговорност, а при неизвинителна, деянието е
осъществено по непредпазливост и деецът носи отговорност в предвидените от
закона случаи. За да е налице грешка в действителността на нападението, е
необходимо обективно да се установи, че извършителя без да е имал основание, е
бил уверен, че се отбранява срещу непосредствено противоправно посегателство. В
конкретният случай, не може да се приеме, че подсъдимият погрешно е счел, че е
нападнат от пострадалия Ц.. От събраните по делото доказателства, несъмнено се
установява, че именно той /подсъдимия/ е бил лицето, което е нападнало
свидетеля Ц., а не обратното. В този смисъл са освен показанията на свидетеля Ц.,
така и тези на свидетеля Георгиев, който заявява: „Пръв започна да вика
обвиняемия и оттам възникна скандала…С. отговаряше културно, равномерно”. Вън
от това, в доказателствата по делото не присъства нито едно такова, което да
сочи на извършени каквито и да е действия от страна на пострадалия Ц., с които
да е афиширал дори и намерение за нападение на подсъдимия. С оглед на всичко
това, не би могло да се приеме, че подсъдимия Р. е действал при условията на
мнима неизбежна отбрана.
Въззивната
съдебна инстанция намери също така, че атакуваната присъда е и напълно
справедлива в частта и относно наложеното на подсъдимия Г.Р. наказание лишаване
от свобода за срок от 6 /шест/ месеца. Този размер обективно е определен при
голям превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства. Наложеното
наказание напълно съответства и на степента на обществена опасност както на
деянието, така и на дееца. Правилно за смекчаващи вината обстоятелства са
намерени от районния съд чистото съдебно минало на подсъдимия, наличието на
положителни характеристични данни за личността му, добрата социална и
обществена реализация на същия, преклонната му възраст. Като отегчаващо вината
и наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелство, първият съд е отчел
това, че за извършването на заканата с убийство, подсъдимия е използвал
огнестрелно оръжие. Въпреки, че няма релевирана претенция в тази насока, настоящият
състав на СОС приема, че в случая не са налице нито изключителни, нито
многобройни смекчаващи обстоятелства, които от своя страна да обусловят
приложението на разпоредбата на чл.55 от НК. Горепосочените смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства не са изключителни по своя характер,
тъй като нито едно от тях, респ. всички заедно не обуславят една по-ниска
степен на обществена опасност на деянието. Те не могат да бъдат квалифицирани и
като многобройни, тъй като не са толкова много на брой, че също да обуславят
една сравнително по-ниска степен на обществена опасност на деянието. С оглед на
това, правилно при определяне на наказанието на подсъдимия Г.Р., районният съд
не е приложил смекчения режим на наказателната отговорност по чл.55 от НК, като
е определил същото при условията на чл.54 от НК при голям превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Законосъобразно първоинстанционният
съд е преценил, че са налице предпоставките за приложение на чл.66 от НК, тъй
като наложеното на подсъдимия Р. наказание по вид и размер съответства на
изискванията на цитираната разпоредба, подсъдимия не е осъждан, а предвид
приетите от първата и настоящата съдебни инстанции смекчаващи отговорността
обстоятелства, същия не представлява голяма обществена опасност и целите на
наказанието по отношение на него могат да се постигнат и без ефективното му
изтърпяване.
Оплакването, залегнало в жалбата на
защитника на подсъдимия и поддържано в съдебно заседание пред настоящата
инстанция, за присъдено на гражданския ищец обезщетение за неимуществени вреди,
в завишен размер, СОС намира за основателно.
Поначало, първата инстанция въз
основа на събраните по делото доказателствени материали и техния анализ
правилно е приела, че по делото несъмнено е установено авторството на деянието,
причинената вреда и причинната връзка между деянието на подсъдимия и
настъпилите нематериални вреди на гражданския ищец С.Ц.. От показанията на ищеца Ц. се установява, че той е
изпитал силно притеснение, страх и други емоционални страдания от това, че е
бил заплашван с насочен към него пистолет. В показанията си, свидетелите М., Х.,
Г., Д. и Г., също потвърждават, че когато видели пострадалия след инцидента,
същият бил много уплашен, гласа му треперел, заеквал. Съгласно заключението на
съдебно-психологичната експертиза, към датата на деянието, пострадалия Ц. е преживял
остра стресова реакция, която няколко дни след инцидента е прераснала в
субективен стрес /дистрес/, продължил около 20 дни след въпросната дата. С оглед на
това първата инстанция е направила обоснован извод, че предявения срещу
подсъдимия граждански иск за морална обезвреда е безспорно доказан по
основание. Въпреки, че е отчел изброените обстоятелства, районният съд до
известна степен е надценил тяхното значение и не е съобразил в пълнота критерия
за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Извън преценката на първата инстанция са
останали наличните и други относими за определяне размера на гражданската
претенция обстоятелства – продължителността на периода на
възстановяването му – около шест месеца, както и липсата на настъпили
усложнения и остатъчни увреждания на здравето на ищеца след посочения период на
възстановяването му – заключения на съдебно-психологичната експертиза. В тази
насока следва да се подчертае, че събраните по делото доказателствени материали
не са източник на данни дали след деянието и за какъв времеви период пострадалия
е продължил да изпитва дискомфорт и
отрицателни душевни изживявания. С оглед на това се налага извода,
че размерът на присъденото обезщетение следва да бъде намален, като на
гражданския ищец следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 1 500
/хиляда и петстотин/ лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на деянието – 16.06.2017 г. до окончателното й изплащане. В останалата част до
пълния предявен размер, размерът на претендираното обезщетение по гражданския
иск, не съответства на посочените по-горе критерий за справедливост и поради
това като неоснователен не следва да бъде уважаван.
Предвид гореизложеното, размерът на
присъденото от първостепенния съд обезщетение на гражданския ищец за
нематериални вреди от престъплението по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК, дължимо от
подсъдимия, следва да бъде намален на сумата от 1500 лева. С оглед на това, в
гражданско-осъдителната й част присъдата следва да бъде изменена в този смисъл.
Присъдата следва да бъде изменена и в частта относно присъдената държавна такса
върху уважения размер на предявения граждански иск, като подсъдимия бъде осъден
да заплати в полза на държавата - по сметка на ВСС сумата от 60,00 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Правилно и в съответствие с
разпоредбата на чл.53 ал.1, б.”а” от НК, е отнет в полза на държавата иззетия
като веществено доказателство - пистолет марка „.”, кал.7,62х25 мм., сериен № ЗК ., доколкото същия принадлежи
на подсъдимия Р. и е послужил за извършване на процесното престъпление, за
което той е признат за виновен. В този смисъл решение № 319/25.01.2018 г. 1
н.о., ВКС.
Предвид
изложеното и след извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на
правилността на проверявания съдебен акт, при която проверка не се констатираха
основания за неговото отменяване и постановяване на нова присъда, респективно
за неговото отменяване и връщане за ново разглеждане, СОС намери, че същият следва да
бъде изменен в посочения по-горе смисъл.
С оглед изхода на делото пред двете съдебни инстанции и съобразно
разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК, подсъдимия следва да бъде осъден да заплати на
частния обвинител и граждански ищец сумата от 650 лева, представляваща
направени от последния разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство /предвид заявено от повереникът му изрично искане този смисъл/.
По тези съображения и на основание чл.
334 т.3 и т.6 във вр. чл. 337 ал.1 т.2 и чл. 338 от НПК С. о. съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА
присъда № 8 от 12.11.2018 г. на Районен съд – гр.Е., постановена по н.о.х.д. № 27/2018
г. по описа на същия съд, в гражданско-осъдителната й част, като намалява
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на С.Т.Ц. от 5 000
лева на 1 500 лева /хиляда и петстотин лева/, както и в частта относно
определения размер на държавната такса върху уважения граждански иск, като
намалява същия на 60,00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА
подсъдимия Г.Х.Р., с установена по делото самоличност, да заплати на частния обвинител и граждански ищец С.Т.Ц.,***, с ЕГН **********,
сумата от 650 лева, представляваща направени от последния разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране по касационен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/