№ 12
гр. Пловдив, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Гинка К. Големанска
в присъствието на прокурора Анна Стр. Викова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225300600967 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК .
Образувано е по жалба на адв.Д. Б., защитник на подсъдимия М. К. срещу
присъда № 260006 от 03.02.2022г., постановена по НОХД № 6912/2020г. по описа на
Пловдивски районен съд. С присъдата подс. М. К. е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК за това
престъпление му е било наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода.
Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен и в извършване на
престъпление по чл.296, ал.1 от НК като на основание чл.54 от НК му е наложено
наказание от шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК на
подс.К. е наложено едно общо наказание от шест месеца Лишаване от свобода,
изпълнението на което е било отложено по реда на чл.66, ал.1, от НК с три години
изпитателен срок. Разноските в хода на досъдебното производство са били възложени в
тежест на подсъдимия. В жалбата и допълнението към нея се твърди, че присъдата е
неправилна тъй като подсъдимият не е извършил посочените престъпления. Твърди се,
че не се доказва по безспорен начин осъществяването на състав на престъпление по
чл.183, ал.1 от НК, тъй като от страна на подсъдимия са били давани суми на ръка за
нуждите на делото. Също така се твърди, че не се доказва и състав на престъпление по
чл.296, ал.1 от НК, тъй като заповедта за защита от домашно насилие не е била връчена
1
на подсъдимия. Иска се присъдата да бъде отменена.
В съдебно заседание прокурорът излага становище за правилност и
законосъобразност на първостепенния съдебен акт. Защитникът на подсъдимия моли
същия да бъде оправдан, като твърди, че свид. В. А. е несигурна в показанията си,
както и се изтъкват твърденията й, че през инкриминирания период от време е
получавала пари от подсъдимия. Относно престъплението по чл.296, ал.1 от НК
защитникът твърди, че е налице твърде ниска обществена опасност на стореното,
поради което се иска подсъдимия да не бъде наказван или алтернативно наказанието
му да бъде намалено до минимума.
Подсъдимият не се яви на съдебните заседания при редовно призоваване.
Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото,
становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата,
съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице в законово установения
срок.
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При оценката и анализа на доказателствата по делото първостепенният съд
установил следната фактическа обстановка:
През 2016г подс.М. К. и свид.В. А. заживели на семейни начала и на 24.09.2016г
се родило общото им дете *. Впоследствие отношенията между подс.К. и свид.А. се
влошили и двамата се разделили. С решение №3689 от 24.10.2017г по гр.д.
№9563/2017г по описа на Районен съд –гр.Пловдив било одобрено споразумение
относно упражняване на родителските права по отношение на общото им дете,
личните отношения с него и неговата издръжка. С постановеното решение подс.К. бил
осъден да заплаща на малолетното си дете *, чрез неговата майка В. А., издръжка в
размер на 150лв до 10-то число на съответния месец. Съдебното решение влязло в сила
на 18.11.2017г. Към същия момент подс.К. и свид.А. отново заживели заедно, което
продължило до 18.02.2018г, когато свид.А. окончателно напуснала подсъдимия заедно
с детето си. Подс.К. не заплатил месечната издръжка за сина си за десет поредни
месеца през периода 18.02.2018г до 31.12.2018г или общо десет месечни вноски всяка
от 150лв, като общата стойност на задължението му възлиза на 1500лв.
Причината за повторната раздяла между подс.К. и свид.А. била указаният на
свид.А. психически и физически тормоз от страна на подсъдимия. За тези
обстоятелства свид.А. потърсила защита подавайки молба по реда на ЗЗДН в съда, като
представила и съдебно медицинско удостоверение за нанесени й телесни увреждания.
Било проведено съдебно производство приключило с постановяване на решение
№2759 от 11.07.2018г по гр.д.№4659/2018г описа на РС-Пловдив, с което по
отношение на свид.В. А. били взети мерки за защита, сред които и забрана спрямо
2
подс.М. К. да приближава свид.А. както и да посещава местата й за социални контакти
за срок от 18 месеца. Въз основа на решението била постановена заповед за защита от
12.07.2018г. На 23.07.2018г подс.К. бил запознат с постановените мерки за защита от
домашно насилие спрямо свид.А. като бил съставен протокол за предупреждение от
полицейския служител свид. * в присъствието на свид. *. Към протокола било
съставено обяснение от подс.К., в което се сочило запознаването му с решението на
съда и издадената заповед за защита от 12.07.2018г. Обяснението било подписано от
подсъдимия, като същия саморъчно записал и фамилията си. Въпреки постановената
забрана на подсъдимия в срок от 18 месеца да доближава пострадалата А. и да
посещава местата й за социални контакти, на 17.10.2018г около 17ч. той влязъл в
сладкарница в кв.*, където по същото време се намирала пострадалата А., майка й –
свид.П. А. и детето *. Подс.К. доближил постр.А. и поискал да вземе детето.
Пострадалата му напомнила, че има заповед, забраняваща му да я приближава, както и
че не е ден за лични контакти с детето. Двамата започнали да се карат. Пострадалата
помолила за съдействие случайни лица и подсъдимият се оттеглил.
Настоящият съдебен състав намира, че тази фактическа обстановка е била
правилно установена от първостепенният съд, макар и при непълнота на събраните
доказателствата, която бе отстранена от въззивния съд в проведеното въззивно съдебно
следствие. До допълнителен разпит във въззивно съдебно следствие бе допусната
свид.В. А., поради установени взаимоизключващи се твърдения в показанията й пред
първостепенния съд относно получаваните от нея парични суми за издръжка за 2018г и
дали за тези парични суми е бил съставят документ. Посоченото противоречие съзряно
в последните две изречения от показанията на свидетелката в първата инстанция бе
преодоляно при допълнителния й разпит от въззивния съд. Видно от показанията й
пред въззивния съд, свид.А. не е получавала от подсъдимия парична сума за издръжка
на синът им, но е получавала отделни парични суми за конкретни поводи като рожден
ден или предназначени за подаръци за детето. Периодът на бездействие на подсъдимия
се установява от показанията на свид.А. от досъдебното производство, приобщени чрез
прочитане поради липса на спомен у свидетеля към момента на разпита й пред
въззивния съд. Съдът кредитира показанията на свид.А., като счита, че отбелязаното
противоречие не се дължи на недобросъвестност, а на объркване от страна на
свидетеля, което се сочи и от самата свидетелка. Липсват доказателства, които да
оборват твърденията на свид.А., за това, че не е получавала парична сума за издръжка
на сина си от подсъдимия през инкриминирания период. За размера на задълженията
на подсъдимия се съди от постановеното съдебно решение №3689 от 24.10.2017г.,
влязло в сила на 18.11.2017г, възлагащо му това задължение. В досъдебното и в
съдебното производство подс.К. се е възползвал от правото си да не дава обяснения.
3
Възраженията на защитата, според които свид.А. все пак е получавала
някакви парични суми, дадени за детето от подсъдимия, поради което следва да се
приеме, че издръжка е била плащана, са неоснователни. Действително такива парични
суми са били давани от подсъдимия, както твърди самата свид.А.. Това обаче се е
случвало рядко и по конкретни други поводи, посочени от самия подсъдим и по негово
решение, което обективно не дава възможност да се посрещат ежемесечните нужди по
отглеждане на дете, каквото е предназначението на месечната издръжка. Тези парични
суми не са били отнесени от подсъдимия към дължимите месечни плащания за
издръжка, а и не биха могли да бъдат отнесени към тях /Решение № 158 от 25.10.2017 г.
на ВКС по н. д. № 690/2017 г., III н. о./, тъй като са били давани инцидентно и за
постигане на различни цели, макар и свързани с нужди на детето, а именно за рожден
ден на детето и за закупуване на велосипед. Съгласно чл. 143, ал.1 от Семейния кодекс
всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Постановеното в
тежест на подс.К. задължение да заплаща месечна издръжка на сина си представлява
минималната грижа, която той дължи да изпълнява ежемесечно по отношение на
подрастващото негово дете, което не го освобождава от общото му задължение по
чл.143, ал.1 от СК да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.
От така обсъдените доказателства, се установява, че за инкриминирания период
подсъдимия е дължал месечна издръжка на малолетното си дете. Същата е била в
размер 150лв месечно, съобразно съдебното решение за присъждането й и не е била
заплатена от страна на подсъдимия през инкриминирания период от 10 поредни
месеца, с което е надхвърлен законовият минимум от 2 поредни месечни вноски.
Налице са всички обективни признаци на състав на престъпление по чл.183, ал.1 от
НК, което сочи изводът на първостепенният съд за съставомерност на деянието от
обективна страна за правилен. Деянието е съставомерно и от субективна страна.
Подсъдимият съзнателно се е отклонил от заплащането на месечното задължение за
посочения период, като е разполагал с възможност за това. Престъплението е на
просто извършване и у подсъдимия са били налице представи за всички елементи на
престъплението от обективна страна. Подс.К. е предвиждал обществено опасния
характер на деянието си и е целял именно чрез това свое поведение на бездействие за
инкриминирания период да изпадне в забава, което сочи, че престъплението е
извършено с пряк умисъл. По тези съображения възраженията на защитата за липса на
престъпление по чл.183, ал.1 от НК съдът намира за неоснователни.
Непълнота на доказателствата, събрани от първостепенния съд, бе установена от
въззивния съд и по отношение показанията на свид. П. А.. В съдебния протокол от
19.10.2021г, съставен от първостепенният съд, показанията на свид.П. А. са били
прочетени по време на разпита на свид.В. А. и именно последната е заявила, че
прочетеното е казано от нея и е вярно. Очевидно е, че свид.В. А. няма как да потвърди
4
дадени от нея показания в досъдебното производство под името на нейната майка
свид.П. А.. Самата свид.В. А. не си спомня в разпита си пред въззивния съд дали
нейните показания от досъдебното производство изобщо са били четени от
първостепенния съд. При всички положения обаче се установява, че свид.П. А. не е
била разпитана като свидетел от първия съд, макар да е сред лицата от списъка за
призоваване, приложен към обвинителния акт, както и не са били приобщени
показанията й от досъдебното производство по друг ред, след като свид.В. А. твърди,
че прочетените показания са казани от самата нея. По тези съображения в хода на
въззивното съдебно следствие свид.П. А. бе призована и разпитана като свидетел.
Поради констатирани противоречия бяха прочетени и показанията й от досъдебното
производство по отношение на датата на събитията, на които е била свидетел.
Въззивният съдебен състав кредитира казаното от свид.П. А. на досъдебното
производство по отношение на датата на събитията за които разказва, тъй като счита,
че към онзи момент когато е била разпитвана на досъдебното производство свид.П. А.
е имала по-ясни и точни спомени. Също така именно тези й показания се потвърждават
и показанията на свид.В. А. за казаното от нея на подс.К. на самото
местопроизшествие, а именно, че спрямо свид.В. А. действа заповед за защита и
подсъдимия не може да я доближава. Тази заповед фактически действа от 12.07.2018г.,
видно от самия документ, поради което няма как събитията да са се развили през 2017г,
както сочи свид.П. А. пред въззивния съд. За субективната страна на деянието по
чл.296, ал.1 от НК са събрани гласни доказателства от първостепенния съд и това са
приобщените, чрез прочитане показания от досъдебното производство на свидетелите
* и * поради липса на спомен от тяхна страна. От прочетените показани се установява,
че са били съставени протокол за предупреждение спрямо подс.К. да се въздържа от
домашно насилие спрямо свид. В. А. по повод издадена заповед от 12.07.20218г. както
и са съставени обяснения от името на подсъдимия по същия въпрос, според които той е
запознат със съдържанието на заповедта. Посочените документи са приложени по
делото и потвърждават казаното от свидетелите. Тези писмени документи
представляват писмени доказателствени средства- документи по смисъла на чл.127 от
НПК, съставени извън наказателния процес, но имащи отношение към предмета на
доказване по същия, поради което няма пречка да послужат като източник на
доказателства по делото. Подписите положени на тези документи са изследвани с
назначена и изготвена съдебно графическа експертиза и като техен автор е установен
именно подсъдимия. Въззивният съд кредитира посочените доказателства, тъй като
същите са изготвени по реда и правилата на НПК и не се оборват от други
доказателства по делото. Изложеното сочи, че на 17.10.2018г. подс.К. е извършил
действия, с които не е изпълнил задължението си, възложено му със заповед за защита
от домашно насилие, като е доближил свид.В. А., посещавайки и мястото й за социален
контакт, при ясно съзнание за обществената опасност на извършеното от него, като
5
пряко е целял да стори именно това.
Неоснователни са възраженията на защитника за ниска обществена опасност на
стореното от подсъдимия, с което е изпълнил състава на престъплението по чл.296,
ал.1 от НК. От показанията на свид.В. А. става ясно, че той не просто се е озовал на
същото място с нея, но е сторил това съвсем целенасочено, като е предизвикал кавга на
публично място, в присъствието на детето, за прекратяването на която, свид.А. е
потърсила помощ от странични лица. По тези съображения няма как да се приеме, че
деятелността на подсъдимия само формално изпълнява обективните и субективни
признаци на състава на престъплението.
Правилно е било определено от страна на първостепенният съд, че подходящото
по вид и при двата случая наказание спрямо подсъдимия се явява наказанието
Лишаване от свобода. В тази насока следва да се отчет данните за личността на
подсъдимия и условията, при които престъпленията са били реализирани.
Действително той е неосъждан, но не може да се твърди, че е бил в млада възраст, така
както сочи първостепенния съд, тъй като към инкриминирания период подсъдимият е
бил на 35 години. По отношение на престъплението по чл.183, ал.1 от НК следва да се
отчете многократното превишаване на съставомерния минимум на бездействие, което
сочи, че малолетното дете е било оставено без издръжка през по продължителен
период от време. По отношение на престъплението по чл.296, ал.1 от НК следва да се
отчете обстоятелството, че действията на подсъдимия са станали достояние на много
хора, сред които и близките на пострадалата, включително и малолетното й дете,
присъствало на местопроизшествието, за което се е разразила и кавгата между
родителите му. По тези съображения настоящия съдебен състав счита, че наказанията,
наложени на подс.К. и за двете престъпления, са правилно определени от
първостепенния съд както по вид, така и по размер.
Правилно е приложението на чл.23, ал.1 от НК от първостепенният съд.
Последният винаги дължи да изложи мотиви дали са налице основания за приложение
на чл.24 от НК. Такива мотиви в случая не са изложени, но доколкото липсва протест
от страна на прокурора, а евентуалното приложение на чл.24 НК винаги би отегчило
правното положение на подсъдимия, то този въпрос не следва да се обсъжда от
въззивния съд.
Изпълнението на определеното общо наказание от шест месеца лишаване от
свобода е било отложено с изпитателен срок, определен в неговия законов минимум.
Правилно са били присъдени в тежест на подсъдимия и направените разноски за
графологическа експертиза на досъдебното производство в размер на 118лв.
С оглед всичко изложено, въззивният съдебен състав счита депозираната жалба
от защитника на подс.К.- адв. Д.Б. е неоснователна, поради което следва да бъде
оставена без уважение, а атакуваният първостепенен съдебен акт следва, на основание
6
чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК от НПК, да бъде потвърден.
По тези съображения Пловдивски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260006 от 03.02.2022г., на Районен съд – Пловдив,
постановена по НОХД № 6912/2020г. по описа същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7