Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 06.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми
граждански състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети юли, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при секретаря Елисавета Янкова,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5872 по описа за 2019г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър
Бориславов Бончев, твърди, че на 02.10.2017г. е бил сключен между „Изи Асет Мениджмънт”
АД и ответницата Договор за паричен заем № 3050333, по силата, на който първият
предоставил на втората паричен заем в размер на 1 000.00 лева заедно с
договорна лихва от 167.30 лева или общо 1 167.30 лева, която парична сума
заемателката се задължила да върне в срок до 01.08.2018г. на 10 равни месечни
погасителни вноски в размер на 116.73 лева – като падежа на първата погасителна
вноска е 04.11.2017г., а на последната 01.08.2018г. На основание сключения
договор за паричен заем и Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт” АД, в случай, че
заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на
заемодателя заплащането на такса разходи – изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.,
за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00 лева. Таксата за
направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45.00 лева. Заемателката
не е изпълнявала в срок задължението си за плащане на погасителните вноски,
поради което заемодателя й е начислил такса разходи за събиране на вземането в
размер на 45.00 лева. Съгласно чл.4 от договора за паричен заем заемателката се
задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
заемателя обезпечение на задълженията й по договора, а именно – две физически
лица - поръчители, всяко от които да отговаря на посочените в договора условия
или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем,
в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30
дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Поради
неизпълнение на тези задължения от страна на заемателката, на същата е била
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 793.70 лева, която страните
договорили да бъде разсрочена на 10 равни вноски, всяка в размер на 79.37 лева,
дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. Така
месечните погасителни вноски станали в размер на 196.10 лева всяка, която
включва главницата, договорната лихва, неустойката и таксата разходи за
събиране на просрочени задължения. Срокът на договора е изтекъл на 01.08.2018г.
и ответницата не е заплатила изцяло дължимия паричен заем, като вземанията по
договора не са били обявявани за предсрочно изискуеми. Д.Б. е заплатила сумата
от 596.10 лева, с която са погасени както следва: 238.11 лева – неустойка за
неизпълнение; 27.00 лева – такса разходи; 79.75 лева – договорна лихва и 251.24
лева – главница. На ответницата била начислена и лихва за забава за периода от
04.01.2018г. до 01.07.2019г. в размер на 91.53 лева. На 01.11.2018г. било
подписано Приложение № 1 къв Рамков договор за цесия от 16.11.2010г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД /сега
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на което първия прехвърлил на
втория вземането си по Договор за паричен заем № 3050333/02.10.2017г., заедно с всички
привилегии, такси, неустойки, обезпечения и лихви. „Изи Асет Мениджмънт” АД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания” АД /сега „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД/ в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът изпратил до ответницата уведомително писмо с изх.№
УПЦ-П-ИАМ/3050333 от 02.11.2018г., чрез Български пощи на посочения й в
договора за кредит постоянен адрес. Писмото се върнало в цялост. На
10.09.2019г. ищецът изпратил до ответницата повторно уведомително писмо с изх.№
УПЦ-С-ИАМ/3050333 чрез куриер. Писмото отново се върнало в цялост. Ищцовото
дружество за дължимите суми по договора подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело
№ 4063/2019г. по описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване на ответницата на
регистрираните й постоянен и настоящ адрес, където не е била открита, поради
която същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на
ищеца да предяви иск относно вземането си. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му
дължи сумите от 748.76 лева, представляваща дължима главница по Договор за паричен заем
№ 3050333/02.10.2017г.; 87.55 лева, представляваща договорна лихва за периода
03.01.2018г. до 01.08.2018г.; 18.00 лева, представляваща такса разходи за
събиране на просрочени вземания; 555.59 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение и 91.53 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 04.01.2018г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 01.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 02.07.2019г. до окончателното й изплащане, по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
4063/2019г. по описа на РРС. Претендира и направените по настоящото дело
разноски, както и тези направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид
изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответницата
Д.В.Б. призована по регистрираните й постоятен и настоящ адрес не е открита.
Назначеният й особен представител
оспорва
изцяло предявения иск, като
твърди,
че процесният договор за паричен заем е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като са налице нарушения на изискванията на чл.10, ал.1 и ал.3, чл.11
и чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК – погасителния план към договора не е представен на
потребителя по ясен и недвусмислен начин, тъй като после същият се изменя в
полза на кредитора въз основа на договорни разпоредби в посока увеличаване
размера на вноските, без ответницата да е била уведомена за това. Прави и възражение
за нищожност на клаузата за неустойка в чл.4 от договора за паричен заем, като
неравноправна на основание чл.143 от ЗЗП. Тази клауза не е била и предмет на
договаряне между двете страни, а представлява типова клауза, върху която
ответницата не може да влияе. Същата няма и характер на неустойка, а е
допълнение към възнаградителната лихва и скрита печалба на кредитора. Тази
договорна клауза заобикаля закона и противоречи на добрите нрави – практиката
да се изисква от кредитополучателя да осигури поръчителство на две лица или
банкова гаранция за цялата дължима сума, не отговаря на предмета, характера и
размера на отпуснатия кредит, като по този начин кредиторът си осигурява почти
двойна печалба и се обогатява неоснователно. Оспорва и претенцията, че ответницата
дължи такси за разход по създадена от кредитора тарифа, тъй като такива реално
не са били направени. Твърди и че клаузата в договора относно определения
размер на договорната лихва е нищожна на основание чл.26 от ЗЗД – поради
накърняване на добрите нрави, тъй като надвишава трикратно размера на
обичайните нива на лихвите по потребителските кредити. Поради
недействителността на договора и нищожността на договорните клаузи, като се
съобразят извършените плащания от страна на ответницата, то дължимия размер на
главницата по договора за заем следва да е в размер на 403.00 лева.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 02.10.2017г. е бил сключен между „Изи Асет Мениджмънт”
АД и ответницата Договор за паричен заем № 3050333, по силата, на който първият
предоставил на втората паричен заем в размер на 1 000.00 лева заедно с
договорна лихва от 167.30 лева или общо 1 167.30 лева, която парична сума
заемателката се задължила да върне в срок до 01.08.2018г. на 10 равни месечни
погасителни вноски в размер на 116.73 лева – като падежа на първата погасителна
вноска е 04.11.2017г., а на последната 01.08.2018г. В сключения договор за
паричен заем и Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт” АД било предвидено, в случай, че
заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на
заемодателя заплащането на такса разходи – изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.,
за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00 лева. Таксата за
направени разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45.00 лева. Тъй като
заемателката не е изпълнявала в срок задължението си за плащане на
погасителните вноски, заемодателят й е начислил такса разходи за събиране на
вземането в размер на 45.00 лева. Съгласно чл.4 от договора за паричен заем
заемателката се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на заемателя обезпечение на задълженията й по договора, а именно –
две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на посочените в
договора условия или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване
на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която
да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем. Поради неизпълнение на тези задължения от страна на заемателката, на
същата е била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 793.70 лева,
която страните договорили да бъде разсрочена на 10 равни вноски, всяка в размер
на 79.37 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за
заем. Така месечните погасителни вноски станали в размер на 196.10 лева всяка,
която включва главницата, договорната лихва, неустойката и таксата разходи за
събиране на просрочени задължения. Срокът на договора е изтекъл на 01.08.2018г.
и ответницата не е заплатила изцяло дължимия паричен заем, като вземанията по
договора не са били обявявани за предсрочно изискуеми. В исковата молба се
признава от ищеца, че Д.Б. е заплатила по договора сумата от 596.10 лева, с
която първоначалният кредитор на „Изи Асет Мениджмънт” АД е приел, че са
погасени както следва: 238.11 лева – неустойка за неизпълнение; 27.00 лева –
такса разходи; 79.75 лева – договорна лихва и 251.24 лева – главница. На
ответницата била начислена и лихва за забава за периода от 04.01.2018г. до
01.07.2019г. в размер на 91.53 лева.
На 01.11.2018г. било подписано Приложение № 1 къв Рамков
договор за цесия от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
„Агенция за събиране на вземания” ООД /сега „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД/, по силата на което първия прехвърлил на втория вземането си по Договор за паричен заем
№ 3050333/02.10.2017г., заедно с всички привилегии, такси, неустойки,
обезпечения и лихви. „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „Агенция за
събиране на вземания” АД /сега „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ в качеството
си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът изпратил до
ответницата уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/3050333 от 02.11.2018г., чрез
Български пощи на посочения й в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се
върнало в цялост. На 10.09.2019г. ищецът изпратил до ответницата повторно
уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/3050333 чрез куриер. Писмото отново се
върнало в цялост. Тези две уведомления са приложени от ищеца към исковата молба
и връчени на назначения на ответницата особен представител на 03.02.2020г.
заедно с исковата молба и приложенията към нея, видно от съобщението на л.46 от
делото.
Ищцовото дружество за дължимите суми по договора подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е било образувано ч.гр.дело № 4063/2019г. по описа на РРС. Издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена
за връчване на ответницата на регистрираните й постоянен и настоящ адрес,
където не е била открита, поради която същата е счетена за връчена на основание
чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си,
което той е направил по настоящото дело.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че към датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК – 02.07.2019г., зъдълженията на ответницата по
договора за паричен заем № 3050333/02.10.2017г. са както следва: 748.76 лева – дължима
главница за част от погасителна вноска № 3 с падеж 03.01.2018г. в размер на
19.20 лева и изцяло по погасителни вноски № 4 с падеж 02.02.2018г. до № 10 с
падеж 01.08.2018г.; 87.55 лева – договорна лихва дължима по погасителни вноски
от № 4 с падеж 02.02.2018г. до № 10 с падеж 01.08.2018г.; 555.59
лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл.4
от договора, дължима по погасителни вноски № 4 с
падеж 02.02.2018г. до № 10 с падеж 01.08.2018г. и 18.00 лева – такса разходи за
събиране на вземането. Лихвата за забава, която ответницата евентуално дължи в
резултат на забавено плащане по договора за паричен заем за периода от
04.01.2018г. до 01.07.2019г. е в размер на 103.99 лева. Ответницата е извършила
през периода от 02.10.2017г. до 30.04.2018г. плащания в общ размер на 596.10
лева, след което е преустановила погасяването на задълженията си и няма такива
направени до датата на образуване на заповедното производство. С тази платена
парична сума, заемодателят е приел, че са погасени по процесния
договор следните задължения: 238.11 лева – неустойка за неизпълнение; 27.00
лева – такса разходи; 79.75 лева – договорна лихва и 251.24 лева – главница.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните
правни изводи:
На първо място съдът намира, за неоснователно направеното
от назначения особен представител на ответницата възражение, че процесният
договор за паричен заем е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като са
налице нарушения на изискванията на чл.10, ал.1 и ал.3, чл.11 и чл.11, ал.1,
т.11 от ЗПК – погасителния план към договора не е бил представен на потребителя
по ясен и недвусмислен начин, тъй като после същият се изменил в полза на
кредитора въз основа на договорни разпоредби в посока увеличаване размера на
вноските, без ответницата да е била уведомена за това. В чл.2 от процесния
договор ясно е посочен размер на кредита, а именно – 1 000.00 лева, като в
чл.2, т.7 е посочен общият размер на плащанията, включващ главница и договорна
лихва. Посочен е размера на погасителните вноски, техният броя и падеж, поради
което в тази си част договора има характера на погасителен план. В този член от
договора не е включена неустойката, тъй като тя е била начеслена допълнително,
под условие, че не се изпълни задължението по чл.4 за представяне на
обезпечение. Дали тази неустойка се дължи, съдът ще се произнесе по-долу. В
чл.7 от договора е предвидено и правото на заемателя по всяко време да получава
извлечение под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания. Лихвеният процент и ГПР е фиксиран за срока на договора, посочен е
размера в проценти за срока на договора, както и взетите предвид допускания при
изчисляване на същия – чл.2, т.8 от договора. Поради това съдът счита, че
погасителният план е изготвен в съотвествие с разпоредбата на чл.11, т.11 от ЗПК и е предаден на заемателката при подписването на договора за кредит.
Годишният процент на разходите по кредита изразяващ общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи и бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, за поддържане на сметка във връзка с
договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент,
позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяване на
кредита пса изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Според чл.19, ал.4 от ЗПК определения размер на ГПР не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. В настоящия случай законната лихва за срока на договора е в
размер на 10%. Поради това ГПР е в законовоустановените норми и не следва да се
редуцира, нито следва да се счита за нищожна, тъй като не противоречи на
разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК, тъй като в договора е уговорен на 40.95%.
Поради това процесният договор за паричен заем не е недействителен на основание
чл.22 от ЗПК.
Страните са обвързани от облигационно правоотношение,
като на 02.10.2017г. е бил сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответницата
Договор за паричен заем № 3050333, по силата, на който първият предоставил на втората
паричен заем в размер на 1 000.00 лева заедно с договорна лихва от 167.30 лева
или общо 1 167.30 лева, която парична сума заемателката се задължила да
върне в срок до 01.08.2018г. на 10 равни месечни погасителни вноски в размер на
116.73 лева – като падежа на първата погасителна вноска е 04.11.2017г., а на
последната 01.08.2018г.
На 01.11.2018г. било подписано Приложение № 1 къв Рамков
договор за цесия от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
„Агенция за събиране на вземания” ООД /сега „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД/, по силата на което първия прехвърлил на втория вземането си по Договор за паричен заем
№ 3050333/02.10.2017г., заедно с всички привилегии, такси, неустойки,
обезпечения и лихви.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор
за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски
кредит предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в
клаузата на чл.10 от договора за паричен заем № 3050333/02.10.2017г.
Неоснователно е възражението на особения представител на
ответника, че цесията
не е редовно съобщена от предишния кредитор на ответницата и тя не поражда
действие за последната,
поради което ищецът няма качеството на кредитор спрямо Д.Б..
Няма
законова пречка първоначалния кредитор по договора да упълномощи цесионера да
уведомява длъжници, както и да преупълномощава трети лица за изпращане на
уведомления за извършената цесия на вземания по договори, в който смисъл е и
съдебната практика – решение № 137/02.06.2015г. по дело № 5759/2014г. на ВКС и
много други. В случая по делото е представено пълномощно, с което „Изи Асет
Мениджмънт” АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” АД /сега
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ в качеството си на цесионер, от името на
цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът изпратил до ответницата уведомително писмо с изх.№
УПЦ-П-ИАМ/3050333 от 02.11.2018г., чрез Български пощи на посочения й в
договора за кредит постоянен адрес. Писмото се върнало в цялост. На
10.09.2019г. ищецът изпратил до ответницата повторно уведомително писмо с изх.№
УПЦ-С-ИАМ/3050333 чрез куриер. Писмото отново се върнало в цялост. Тези две
уведомления са приложени от ищеца към исковата молба и връчени на назначения на
ответницата особен представител на 03.02.2020г. заедно с исковата молба и
приложенията към нея, видно от съобщението на л.46 от делото. Уведомление приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което
прехвърляне на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4
от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК. В
този смисъл е и трайната съдебна практика – Решение № 3/16.04.2014г. на ВКС по
т.дело № 1711/2013г. на 1 т.о., ТК, което е било постановено по реда на предходния
чл.290 от ГПК и други. Няма пречка и това уведомление /в случая две
уведомления/ да се връчи на назначен от съда особен представител на длъжника,
тъй като получаване на уведомлението не е разпореждане със спорното право и
влиза в обема на представителната власт на същия по чл.29 от ГПК, като за него
не се и изисква изрично пълномощно. Съобразявайки горните обстоятелства, съдът
намира, че ищцовото дружество има качеството на кредитор спрямо ответницата,
последната е била надлежно уведомена за извършената цесия и тя е породила
действие спрямо нея.
Последователната практика на Съда на ЕС по тълкуването и
приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът е длъжен
да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските
договори, дори и такова възражение да не е било направено от потребителя. По
отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се
прилагат правилата на чл.143-чл.148 от ЗЗП.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на
кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин
или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността,
а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на
такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл клаузата, като уговорената в чл.4 от
договора за заем, според която се дължи неустойка в размер на 793.70 лева при
неосигуряване в тридневен срок от датата на сключване на договора на
обезпечение чрез поръчителство на физически лица или банкова гаранция в полза
на заемодателя, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на
транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска
от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не го стори дългът му нараства, тоест опасността от
свръхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност замисълът на изискването за проверка
на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да
се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след
предоставянето му да се сключи договора за кредит. В конкретния случай
проверката за кредитоспособност е извършена въз основа на попълнен от ответницата
формуляр и след като й е разрешено е неразбираемо защо от нея се изисква да
представя обезпечение и да заплаща неустойка, предварително определена по
размер и разсрочена в погасителните вноски, ако не осигури такова.
На следващо място неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди /няма данни за ищеца
да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение/ е типичен пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение №
1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
На последно място, по посочения начин се заобикаля
законът – чл.33, ал.1 от ЗПК, който текст предвижда, че забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на ищеца се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност
обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от
длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по
чл.33, ал.1 от ЗПК. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се
дължи и на основание чл.83, ал.1 от ЗЗД. Според тази разпоредба, ако
неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен,
съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност.
Така е и в случая, тъй като ако беше изпълнил задължението си да проведе
добросъвестна проверка на кредитоспособността на ответницата съгласно чл.16 от
ЗКП, ищецът сам щеше да стигне да заключението, че със същата не следва да бъде
сключван договор за кредит преди да бъде предоставено обезпечението. По изложените
съображения с оглед нищожността на клаузата по чл.4 от договора за паричен
заем, съдът намира, че ответницата не дължи уговорената неустойка в размер на 793.70
лева, в случая претендирана до сумата от 555.59 лева - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение.
В Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт”
АД към
сключения договор за паричен заем било предвидено, в случай, че заемателят забави
заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна
лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането
на такса разходи – изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др., за събирането на
просрочените вземания в размер на 9.00 лева. Таксата за направени разходи се
начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна
вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички
начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които
трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45.00 лева. Заемателката не е
изпълнявала в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, поради
което заемодателя й е начислил такса разходи за събиране на вземането в размер
на 45.00 лева.
Съдът
обаче намира, че нищожна, като заобикаляща закона – чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД
във вр.с чл.33, ал.1 от ЗПК, е клаузата на Тарифата на „Изи Асет
Мениджмънт” АД
към сключения договор за паричен заем, според която ако заемателят забави
плащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва
по заема, той дължи на заемателя заплащането на такса за разходи /изпращане на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания и
др./ за събиране на просрочените вземания в размер на 9.00 лева за всяка забава
с повече от 30 дни на плащането на погасителна вноска, но не повече от 45.00
лева. Макар тези вземания да са наименувани „такса“, то срещу нея не се дължи
никакво поведение от страна на заемодателя, а точно обратно – изискуемостта на
това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. По
делото липсват както твърдения, така и доказателства такива разходи да са били
действително извършени. При това положение следва да се приеме, че тази клауза
всъщност прикрива една неустойка за забава, а съгласно императивната разпоредба
на чл.33, ал.1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на
мораторна лихва каквато е начислил и претендира в настоящото исково
производство. По изложените съображения съдът намира, че сумата от 45.00 лева –
такса разходи за събиране на просрочени вземания не се дължи от ответницата и
неправилно с част от извършеното от нея плащане е било прието за погасено
такова задължение.
Съдът намира и за неоснователно възражението на
назначения на ответницата особен представител, че клаузата в договора относно
определения размер на договорната лихва е нищожна на основание чл.26 от ЗЗД –
поради накърняване на добрите нрави, тъй като надвишава трикратно размера на
обичайните нива на лихвите по потребителските кредити. Видно от процесния
договор за апричен заем, договорната лихва върху главницата от 1 000.00
лева е договорена в общ размер на 167.30 лева, т.е. същата е в размер на
16.73%. Този размер не надвишава трикратно размера на обичайните нива на
лихвите по потребителските кредити и е майлко над размера на законната лихва за
забава, която е в размер на 10%. От тук и извода, че клаузата в договора
относно определения размер на договорната лихва не се явява нищожна на
основание чл.26 от ЗЗД – тъй като не накърнява на добрите нрави.
В исковата молба се признава, а и
от заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е
видно, че ответницата е заплатила сумата от 596.10
лева. Общият размер на задължението на
ответницата по Договор за паричен заем № 3050333/02.10.2017г. възлиза на 1 167.30
лева, включващо 1 000.00 лева главница и 167.30 лева договорна лихва, с краен
срок на издължаване 01.08.2018г., разсрочено на 10 месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 116.73 лева. Съдът приема, че с платената общо сума от 596.10
лева първо са погасени по-старите задължения в предвидената в чл.76, ал.2 от ЗЗД поредност. Така заплатената парична сума покрива изцяло първите 5
погасителни месечни вноски и частично шестата погасителна вноска с падеж 03.04.2018г.
по отношение на договорната лихва в размер на 12.45 лева и от тази вноска
остава непогасена главница от 100.00 лева и 4.28 лева договорна лихва.
Останалата непогасена част от заема е в размер на 500.00 лева – главница и 71.20
лева – договорна лихва за периода 03.04.2018г. до 01.08.2018г. Поради
гореизложеното искът за главницата следва да бъде уважен до размер 500.00 лева,
като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 748.76 лева, а искът за договорната
лихва следва да бъде уважен до размер от 71.20 лева за периода 03.04.2018г. до 01.08.2018г., като
бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 87.55 лева и за периода 03.01.2018г.
до 31.07.2018г.
Тъй като договорната /възнаградителна/ лихва съставлява
цената на кредита, то при начисляване на мораторната лихва върху нея няма да се
достигне до забранения в гражданското право анатоцизъм. Следователно
мораторната лихва се дължи върху всички непогасени на падежа вноски, считано от
датата следваща техния падеж до подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. С неплащането на 6-тата погасителна
месечна вноска с падеж 03.04.2018г., считано от 04.04.2018г. ответницата е
изпаднала в забава и дължи лихва за забава върху непогасения размер на
задължението си по кредита. Липсват по делото данни за размера на лихвата за
забава върху непогасените главница и договорна лихва в общ размер на 571.20
лева за периода 04.04.2018г. до 01.07.2019г. Тъй като обаче искът е доказан в
тази му част по правното си основание, то съдът намира, че следва на основание
чл.162 от ГПК да го определи по своя преценка и след използване на компютърна
програма за изчисляване на лихва за забава, а именно в размер на 72.03 лева.
Иска в тази му част следва да се уважи до размера от 72.03 лева и за периода
04.04.2018г. до 01.07.2019г., като се отхвърли до пълния предявен размер от
91.53 лева и за периода 04.01.2018г. до 03.04.2018г.
Предвид гореизложеното следва да се признае за установено
по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумите от 500.00 лева,
представляваща дължима главница по Договор за паричен заем №
3050333/02.10.2017г.; 71.20 лева, представляваща договорна лихва за периода
03.04.2018г. до 01.08.2018г. и 72.03 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 04.04.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
01.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
02.07.2019г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4063/2019г. по описа на РРС.
Искът следва да се отхвърли в
частта да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца главница по
Договор за паричен заем № 3050333/02.10.2017г. в частта от 500.00 лева до пълния
предявен размер от 748.76 лева; договорна лихва в частта от 71.20 лева до
пълния предявен размер от 87.55 лева и за периода 03.01.2018г. до 31.07.2018г. включително;
18.00 лева, представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания;
555.59 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение и
за лихва за забава в частта от 72.03 лева до пълния предявен размер от 91.53
лева и за периода 04.01.2018г. до 03.04.2018г., като неоснователен.
Предвид частичното уважаване на иска и съобразно дадените задължителни
указания с Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца и направените по заповедното производство разноски
съразмерно с уважената част от иска, а именно в размер на 25.00 лева –
заплатена държавна такса за производството по делото и 50.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част от иска. Ищцовото
дружество е направило по делото разноски в общ размер на 705.07 лева –
заплатени държавна такса за производството, възнаграждения на вещото лице и на
назначения особен представител, а съразмерно с уважената част от иска следва да
му се присъдят разноски в размер на 302.06 лева, които ответницата бъде осъдена
да му заплати. На основание чл.78, ал.8 от ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание
чл.422 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.В.Б., с ЕГН: **********, с регистрирани постоянен и настоящ
адрес:***, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, сумите от 500.00
/петстотин/ лева, представляваща дължима главница по Договор за паричен заем
№ 3050333/02.10.2017г.; 71.20 лева /седемдесет и един лева и двадесет
стотинки/, представляваща договорна лихва за периода 03.04.2018г. до
01.08.2018г. и 72.03 лева /седемдесет и два лева и три стотинки/,
представляваща лихва за забава за периода от 04.04.2018г. до 01.07.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2019г. до
окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4063/2019г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2,
офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Димитър
Бориславов Бончев, против Д.В.Б., с ЕГН: **********, с регистрирани постоянен и
настоящ адрес:***, положителен установителен иск, в частта да се признае за установено, че дължи главница по
Договор за паричен заем № 3050333/02.10.2017г. в частта от 500.00 /петстотин/ лева до
пълния предявен размер от 748.76 лева /седемстотин четиридесет и осем лева и
седемдесет и шест стотинки/; договорна лихва в частта от 71.20 лева /седемдесет
и един лева и двадесет стотинки/ до пълния предявен размер от 87.55 лева
/осемдесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/ и за периода 03.01.2018г. до
31.07.2018г. включително; 18.00 /осемнадесет/ лева, представляваща такса
разходи за събиране на просрочени вземания; 555.59 лева /петстотин петдесет и
пет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение
на договорно задължение и за лихва за забава в частта от 72.03 лева /седемдесет
и два лева и три стотинки/ до пълния предявен размер от 91.53 лева /деветдесет
и един лева и петдесет и три стотинки/ и за периода 04.01.2018г. до
03.04.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.В.Б., с ЕГН: **********,
с регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2,
офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Димитър
Бориславов Бончев, сумата от 75.00 /седемдесет и пет/ лева – направени по
заповедното производство – ч.гр.дело № 4063/2019г. по описа на РРС, разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.В.Б., с ЕГН: **********,
с регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2,
офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Димитър
Бориславов Бончев, сумите от 302.06 лева /триста и два лева и шест стотинки/ -
направени по настоящото дело разноски съразмерно с уважената част от иска и
100.00 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съобщението за изготвеното решение и препис от същото да се изпрати на
ответницата чрез назначения й особен представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: