Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2497 14.10.2019г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
шести граждански състав
На двадесет и шести септември през две хиляди и
деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова
при секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Р.Петкова
гражданско дело № 3246 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод искова
молба на С.Г.К., ЕГН: **********,***,
с която е предявила срещу ответника „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление; гр. Пловдив, район Централен,
ул. „Христо
Данов” № 37, обективно съединени
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо, чл. 86 от
ЗЗД за осъждане на ответника
да му заплати
сумата от 118.27лв. - главница, представляваща
платена без основание стойност на електроенергия, начислена за периода
от 05.02.2018г. до 20.02.2018г. съгласно констативен прокотол №
404507 от 20.02.2018г. и издадена въз основа на него фактура № ********** от 01.04.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба - 22.04.2019г. до окончателното й изплащане, както и за присъждане на направените по делото разноски.
В
исковата молба се твърди, че по повод извършена от служители на ответното
дружество проверка на средството за търговско измерване /СТИ/, отчитащо
консумираната ел.енергия на жилището на ищцата на
горепосочения адрес е направена констатация, че същият не отчитал правилно
ползваната ел. енергия, поради което на ищцата са начислени допълнително 642
киловат часа ел. енергия на горепосочената стойност, платена от ищцата. Твърди
се, че ответникът едностранно и неправомерно е извършил корекция на сметката на
ишцата за посочения период без да има основание за
това, като се е обогатил за нейна сметка. По изложените съображения, подробно
развити в исковата молба ищецът счита, че едностранно начислената от ответника
допълнителна сума за минал период е недължимо платена от ищцата без основание,
поради което моли за осъждане на ответника да й я възстанови, ведно със законната
лихва. Ангажира доказателства. В съдебно заседание ищцата, чрез упълномощения
си адвокатски представител поддържа исковете си и моли съдът да ги уважи.
В
законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът „ЕВН България
Електроснабдяване” АД, редовно уведомен е депозирал писмен отговор, в който е
оспорил предявените искове по основание и размер, както и фактически твърдения
на ищцата. Счита, че негово правомощие като енергиен доставчик е да извърши
корекция на начисленията на сметките на абоната за изминал период съгласно чл.
83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 от Закона за енергетиката вр. с чл. 45, ал. 1
от Правилата за търговия с електрическа енергия вр. с чл. 28, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на елетрическа
енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД /ОУ на ЕВН ЕС/ вр. с чл. 54, ал.
2, т. 1 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия чрез
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД /ОУ на
ЕВН ЕР/, за което излага подробно съображения. По отношение на размера и
периода на начислената на ищеца корекция в сметката ответника позовава на
метода на изчислението й, установен в правилата на чл. 51 от ОУ на ЕВН ЕР. По
изложените съображения ответникът счита, че претендираната от ответника сума е
основателно начислена и дължима от ищцата. Що се касае до иска за присъждане на
обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди вследствие прекъсване на
ел. захранването на жилището й, ответникът излага подробни съображения за
неоснователността на този иск и моли за отхвърлянето му. Претендира присъждане
на разноските по делото. Ангажира е доказателства.
В съдебно заседание редовно уведомен ответникът не изпраща
представител. Представя писмено становище, че което заявява, че поддържа писмения си отговор и моли
съдът да отхвърли иска. Представя съдебна практика и прави възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК.
Бургаският районен съд, след като
взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства,
и след като съобрази закона, намира за установено следното :
По делото страните не спорят, че ищцата е абонат на ответното дружество в качеството си на потребител на
електроенергия за собствения си недвижим имот, находящ
се в гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови”, бл.
29Б, вх. 1, ет. 3, ап. 6.
По делото е представен констативен протокол № 404507 от
20.02.2018г., съгласно който
служители на ответното дружество при проверка на електромера, отчитащ
ел.енергия за гореописаното жилище на ищцата са констатирали, че е налице неправилно въздействие върху електромера чрез разпробиване на
корпуса му отзад. Посочено е, че електромера е демонтиран и изпратен за служебна
експертиза, а на негово място е монтиран.
С
писмо до ищцата, ответното дружество я е уведомило, че вследствие извършената
проверка и експертиза е установено, че електромера за жилището й отчитал с
грешка – 68.50 %
ползваната електроенергия, поради което на основание чл. 48 и чл. 51 от ПИКЕЕ
едностранно е извършил коригиране на сметката на ищцата за електроенергия
със сумата от 118.27лв., съставляваща допълнително
начислена енергия в размер на 68.20 % от потреблението за срок от 15 дни,
включващ периода от 05.02.2018г. до 20.02.2018г.
За извършената корекция ответникът е издал
на ищцата фактура № **********
от 01.04.2019г. за сумата от 118.27лв. със срок на плащане до 11.04.2019г., която сума
е платена от ищцата на 10.04.2019г.
/видно от представения системен бон/, за които обстоятелства страните не
спорят.
С
оглед гореизложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание
или с оглед на неосъществено или отпаднало основание,
е длъжен да го върне.
Заявения от ищцата фактически състав на чл.
55, ал. 1, предл.
първо от
ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при
начална липса на основание, т. е. когато още при
самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото
на друго.
По този иск в тежест
на ответникът е да установи
с допустимите от ГПК доказателствени средства основанието за полученото от ищцата плащане. В тежест на ищцата е да докаже факта на
плащането, а именно, че процесната сума е излязла от нейното имущество и
е преминала в имуществото на ответника.
Тъй
като ответникът твърди, че е налице неправилно въздействие върху електромера съгласно
чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ, корекцията
по чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ на сметката
на абоната се извършва само въз основа
на констативен протокол за установяване
намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията
по чл. 47 от ПИКЕЕ и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан
от тях.
В процесния случай съдът следва да се
провери дали са приложими чл. 51 от Правила за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети от ДКВР /сега /КЕВР, обн. в
ДВ бр. 98/12.11.2013 г. в изпълнение на законовата
делегация по смисъла на чл. 83, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т. 3 от Протокол №
147/14.10.2013 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
В тази връзка, на съда е служебно
известно, че с решение № 1500/ 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017
г., са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., с
изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от
ПИКЕЕ.
Впоследствие с влязло в законна сила решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г., IV о., ВАС, обнародвано в ДВ бр. 97/2018г., в сила от 23.11.2018г. /с действие занапред/ са отменени и разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ
, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г, приети с т. 3 от Протоколно решение на ДКЕВР от закрито заседание, проведено на 14.10.2013 г. и обективирано в протокол № 147 от същата дата.Това означава, че независимо, че към датата на проверката – 20.02.2018г. са били все още действащи разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ, нормите на чл.
1 – 47
и чл. 52 – 56
от ПИКЕЕ са били неприложими към
настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е
извършена, след отмяната на гореописаните разпоредби от ПИКЕЕ. Съгласно чл.
195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов
нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се
уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от
влизането в сила на съдебното решение.
На основание чл. 78, ал.1 и ал. 80 ГПК поради изцяло
уважване на исковете в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ
размер на сумата от 350 лв.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на платеното и претендирано от ищцата адвокатско възнаграждение,
тъй като същото е в нормативно определения минимум по чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ от 300 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
ОСЪЖДА
ответника „ЕВН България
Електроснабдяване” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, представляван от Стефан Младенов
Заманов и Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер, на основание чл. 55, ал.
1, предл. Първо и чл. 86 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на ищцата С.Г.К., ЕГН: **********,***, сумата от 118.27лв. /сто и осемнадесет лева и двадесет и седем стотинки/ - главница, представляваща
платена без основание корекционна стойност на електроенергия,
начислена за периода от 05.02.2018г. до 20.02.2018г. съгласно констативен
прокотол № 404507 от
20.02.2018г. и издадена въз основа на него фактура № ********** от 01.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба - 22.04.2019г. до окончателното
й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
направените по делото разноски за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в общ размер от 350лв. /триста и петдесет лева/.