Решение по дело №4/2022 на Административен съд - Хасково

Производство е образувано по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и по жалба от М.П.Ж. *** срещу Ревизионен акт №Р-16002621001344-091-001 от 14.09.2021г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден и изменен с Решение №613/25.11.2021г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, че констатациите по ревизията не отговаряли на истината, а и в ревизионния доклад не се съдържали доказателства. След изпратено писмо до ООД Е. Експрес в отговор от куриера били представени документи и обяснения относно изпратени стоки и получени суми от наложени платежи и пощенски записи за периода 2017г., 2018г. и 2019г. Но към РД нямало приложени документи, а само файлове. В РД било записано, че е представен файл със снимки на документи за изплащане на суми по наложен платеж и пощенски парични преводи в брой, но такъв липсвал и не бил предявен на ревизираното лице. Ревизиращият екип установил, че Ж. системно и многократно изпращал от свое име и за своя сметка чрез куриерска фирма основно дрехи, предлагани в социалните мрежи с получатели различни лица, заплащани с наложен платеж и пощенски паричен превод. Имало дадени обяснения от Ж., че е продавал дрехи, но не и че е извършвал сочената мащабна търговска дейност по занятие, каквото е заключението на ревизиращите. Действително изпращал някои стоки, помагал и на свои приятели – търговци от Неделния пазар в Димитровград, но не развивал самостоятелна търговска дейност в тези размери. Не бил получил доходи от наложени платежи по пратки, които изпращал като пълномощник на Г. М. М.. Последният също търгувал с дрехи и упълномощил Ж. да изпраща пратки и стоки от негово име и за негова сметка. Сумите, получени по пълномощия, не били доходи на М.Ж., а на Г. М.. Констатациите на ревизията се базирали единствено на получената информация от куриера. Представените файлове били с неясен произход, без доказателствена стойност. Сумите, генерирани в таблица по лице и телефонен номер, не били доказателства за получени от Ж. суми, които да се разглеждат като доход. Това не били счетоводни документи и съдържали вторична, обобщена в табличен вид информация. Не били представени документи, изходящи от доставчика и получателя по сделките, нямало никакви първични документи. Иска съдът да постанови решение, с което да бъде отменен изцяло Ревизионен акт №Р-16002621001344-091-001 от 14.09.2021г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден и изменен с Решение №613/25.11.2021г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП, като бъдат присъдени на жалбоподателя направените в настоящото производство разноски.

Ответната страна счита жалбата за неоснователна, като иска да се постанови решение, с което да бъде отхвърлена и претендира направените от тях разноски, представляващи юрк.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност по отношение на разноските от жалбоподателя, ако ревизионният акт бъде отменен.

Като разгледа жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът направи следните изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, от ревизираното лице до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на Ревизионния Акт. Ревизионен акт №Р-16002621001344-091-001 от 14.09.2021г. е издаден от Главен инспектор по приходите и Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив и е съобщен на жалбоподателя електронно на 15.09.2021г. – л.942, Приложение п.4/4, а е обжалван по административен ред с жалба вх.№94-00-6090 от 29.09.2021г. /л.884, п.4/4/. С Решение №613/25.11.2021г. Директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил частично РА, с който са определени годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017г. – 544,35 лева и лихви от 186,45 лева; за 2018г. – 1835,23 лева и лихви от 442,53 лева; за 2019г. – 3109,09 лева; задължения по ЗДДС за периода от 24.12.2019г. до 31.08.2020г. – 6380,70 лева и 925,85 лева лихви, както и за вноски за ДОО – за 2017г. – 761,76 лева, лихви 291,85 лева, за 2018г. – 1924,00 лева, лихви 485,73 лева и 2019г. – 4248,91; вноски за ЗО за 2017г. - 441,60 лева и лихви 169,20 лева, за 2018г. – 1040,00 лева и лихви 270,64 лева, за 2019г. 2296,70 лева; за вноски за ДЗПО-УПФ за 2017г. – 276,00 лева и лихви 105,73 лева, за 2018г. – 650,00 лева и лихви 230,02 лева, за 2019г. - *,44 лева, или общо главница в размер на 24 943,78 лева и лихви 3108,00 лева, както и РА е изменен в частта на допълнително установени задължения за лихви, които са в намален размер, както следва – за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019г. – от 433,58 лева на 380,89 лева; за вноски за ДОО за 2019г. – от 632,91 лева на 610,02 лева; за вноски за ЗО за 2019г. – от 342,12 лева на 329,76 лева и за вноски за ДЗПО-УПФ за 2019г. – от 213,81 на 206,09 лева, или общо лихви за 2019г. в размер на 1526,76 лева. Решението на Директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е връчено на жалбоподателя на 10.12.2021г. – л.867, п4/4 от приложението към делото, поради което с подаване на жалбата на 10.12.2021г., е спазен предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК 14-дневен срок и жалбата е допустима.

Ревизията е образувана със Заповед за възлагане на ревизия №16002621001-020-001 от 08.03.2021г. – л.934, п.4/4, издадена от Началник Сектор в ТД НАП Пловдив, последващо изменена със Заповед №Р- 16002621001-020-002 от 14.06.2021г., като е разпоредено да обхване установяване на задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ; данък върху ДС, ДОО – за самоосигуряващи се; здравно осигуряване за самоосигуряващи се; универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, като за всеки вид задължение периодът е от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., а за задълженията за данък добавена стойност – 24.12.2019г. до 31.08.2020г. Определен е срок за приключване до 13.08.2021г., като ревизионният доклад следва да бъде съставен не по-късно от 14 дни след завършването.

Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи в кръга на определените им правомощия – съответно от посочените в ЗВР / от органа, възложил ревизията и определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция /Заповед №РД-09-2433/16.12.2019г. – л.854-855, п.4/4/, и от ръководителя на ревизията, определен със заповедта за възлагане на ревизия. Поради това съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност или нищожност на оспорения ревизионен акт.

Въз основа на събраните доказателства е съставен Ревизионен доклад №Р-16002621001344-092-001 от 20.08.2021г., който е връчен на 23.08.2023г., а срещу него не е подадено възражение. След съставянето на РД е издаден Ревизионен акт №Р-16002621001344-091-001 от 14.09.2021г., в който са определени задължения по видове и периоди съобразно направените констатации в РД.

Ревизията обхваща периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. за задълженията по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО и периода от 24.12.2019г. до 31.08.2020г. за задълженията по ЗДДС, като между страните няма спор, че М.П.Ж. е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл.3, т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през данъчните години, попадащи в обхвата на ревизията, като не са подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Няма спор между страните също, че през ревизирания период лицето няма регистрация като ЕТ или като лице, упражняващо свободна професия, занаятчийска или земеделска дейност, както и че няма регистрация по ЗДДС, не са издавани за лицето лицензи и/или разрешителни за осъществяване на определена дейност. Безспорно е и, че през ревизирания период във връзка с извършвани продажби чрез сайтове за обяви и чрез социални мрежи от Ж. са получавани суми чрез куриерска фирма Е. Експрес – при изплащане на наложен платеж /с РКО за куриерски и пощенски услуги/ и парични преводи /за пощенски колет/. При извършваната проверка на физическото лице, приключила с Протокол №П-16002620107894-073-001/28.01.2021г. – л.192, п.1/4, са изнесени твърдения на ревизираното лице в посока дейност – извършвани от него услуги на лицето Г. М. М., за което М.Ж. не бил получавал парични средства. В подкрепа на това си твърдение при дадени обяснения вх.№Р-3242/17.07.2020г. – л.77, п.1/4, Ж. представя и Пълномощно от 30.10.2017г. с нотариална заверка на подписите. Видно от приложеното пълномощно – гръб л.77, Г. М. е упълномощил Ж. да го представлява пред Е. Експрес и Евро път навсякъде на територията на страната, като има право да изпраща от негово име пратки, както и да получава адресирани до него документи, писма, записи, колети, пратки, парични суми и др., а също и да заплаща всички необходи за това такси и подписва всички документи. С Протокол №Р-16002621001344-ППД-002 от 21.07.2021г. са приобщени доказателства, събрани при извършена ПАДЕФ на Г. М., която била приключила с Протокол №П-03002520018152-073-001/28.05.2020г., и е направен извод, че установеният размер на пратките с наложен платеж/паричен запис и изплатени суми от общо 44 848,97 лева за периода от 30.01.2018г. до 30.03.2018г. е бил изплащан основно на лицето М.Ж., като на някои от документите било вписано лицето Г. М. като получател. При проверката са изискани обяснения от Г. М., който сочи, че на 30.10.2017г. бил помолен да стане свидетел при прехвърляне на автомобил и отишли при нотариус в Омуртаг, където бил изготвен документ, който касаел извършване на куриерски услуги, а той го подписал и така се възползвали от неговата неграмотност. Не е спорно между страните по делото, че между М.Ж. и Г. М. не е сключван договор, а само е подписано посоченото пълномощно на 30.10.2017г., но при анализа на установеното ревионните органи, след като приемат индиция за измама, считат, че дейността е осъществявана от М.Ж., а не от Г. М.. В случая е безспорно е и че освен като пълномощник на Г. М., М.Ж. е извършвал и получавал парични суми и от свое име за своя сметка – Обяснение вх.№8108/16.04.2021г. /л.1009, п.4/4/. Като са приели при събраните доказателства от куриерската фирма /документи с подател М.Ж., документи с получател на сумите по наложен платеж и пощенски превод М.Ж.; установен клиентски картон на лице с ЕГН **********, име М.П.Ж. и телефон **********/, че ревизираното лице е изпращало пратки чрез куриер и съответно получавало парични средства за тази търговска дейност, проверяващите счели, че дейността е извършвана редовно и по занятие. Общият размер на получените от лицето суми от наложен платеж и парични преводи по години бил – за 2017г. – 16 897,92 лева; 2018г. – 36 507,00 лева; за 2019г. – 63 612,00; за 2020г. – 35 165,90 лева. При липсата на спор и че ревизираното лице не представя първичните счетоводни документи за направени разходи при покупката на продадените стоки ревизиращият екип е определил съответстващите разходи, като е използвал средния процент на надценка при анализ в ИС Бизнес статистика – съответно за всяка ревизирана година, като тези стойности не се оспорени от жалбоподателя. Действията на физическото лице са определени като търговска дейност по смисъла на ТЗ, като е прието, че е следва да се води счетоводна отчетност и да се формира доход, както и да бъде извършено облагане с данък върху дохода като ЕТ. Получените суми от наложени платежи при направени куриерски пратки /за продажба на дрехи/ са приети за свързани не с осъществяваната от Г. М. дейност, а че са в резултат на извършвана лично от М.Ж. електронна търговия. Основните спорни моменти са дали в ревизионното производство са приложени, а пред съда са представени, годни доказателства, от които да се установи предаването на конкретни стоки и получаването на сумите от М.Ж., а не действащ като пълномощник на Г. М.; дали е разграничена от проверяващите дейността на Г. М. и дейността на М.Ж.. Спорно е дали дейността, извършвана от М.Ж., следва да бъде определена като извършвана по занятие, а ако бъде определена като такава, то дали правилно е определена основата за облагане с данък по реда на чл.122 от ДОПК и дали е дължим ДДС.

В хода на ревизията на ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, изпратени са искания до банкови институции относно банкови сметки на лицето, на основание чл.37, ал.5 от ДОПК е представена информация от ООД Е. Експрес за извършени куриерски и пощенски услуги /отговор вх.№4753-1/28.10.2020г. – л.68, п.1/4, съдържащи информация за изпратени и получени куриерски и пощенски пратки/, изискани са данни и от контролни органи – ОД МВР Хасково, Община Димитровград и Община Хасково/. Във връзка с извършваната ревизия М.Ж. подава Декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за 2018г., където декларира реализирани доходи от 39,00 лева; за 2017г. – 16 897,92 лева /л.4-9 от п.1/4/. С Протокол №Р-16002621001344-П73-001 от 08.07.2021г. към ревизионното производство са присъединени налични данни от информационни масиви на НАП, съгласно които се определя среден процент надценка при търговия с облекло за всяка ревизирана година, както следва – 2017 – 43,33%, 2018г. – 72,48%, 2019% - 79,17% и за 2020г. – 50,98%.

Анализирайки всички факти и обстоятелства, органите по приходите направили извод, че извършената дейност от ревизираното лице следва да се третира като присъща за търговец по смисъла на ТЗ. След обобщаване на информацията е установен размера на получените доходи, като е отчетено, че „куриерско дружество Е. Експрес е изплащало в брой сумите от събран наложен платеж основно на лицето М.П.Ж. с ЕГН **********, а не на Г. М.“. Приема се наличие на основания, водещи до установяване на задължения по ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО и ЗЗО, както и че са налице следните факти и обстоятелства: по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи, липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с преки и косвени данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. Поради това и на основание чл.17 от ДОПК на М.Ж. е връчено Уведомление №Р-16002621001344-139-001/10.06.2021г. – л.466, п.2/4, Уведомление №Р-16002621001344-113-001/10.06.2021г., в което се сочи, че данъчната основа ще бъде определена по реда на чл.122-124а от ДОПК. Едновременно с това до него е отправено и ИПДПОЗЛ от 10.06.2021г. /л.19, п.1/4/ относно представяне на декларации за източника на доходи и направени разходи, за имуществено състояние на лицето за всяка от ревизираните години. Наличието на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК е дало основание на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определената данъчна основа по чл.122, ал.2 от ДОПК, като са взети предвид стойностите на укритите приходи, определени въз основа на получените суми от наложен платеж/паричен превод от ООД Е. Експрес. Установените от ревизията неотчетени приходи са послужили за определяне на облагаемия оборот на М.Ж. и във връзка със задължението за регистрация по ЗДДС и от установените неотчетени приходи е установено, че отговаря на изискванията за задължителна регистрация с достигнат облагаем оборот за периода от 01.12.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 54 786,00 лева, като поддържа оборот над 50 000,00 лева и към 31.08.2020г.. Към 14.12.2019г. е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Определен е данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, данък върху ГДО по чл.17 от ЗДДФЛ, както и са определени задължителни осигурителни вноски за фонд ДОО и УПФ ДЗПО и по ЗЗО за всяка от годините от 2017г. до 2019г., както и съответните лихви за просрочие.

В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК няма подадено от жалбоподателя възражение.

При оспорването на РА по административен ред в постановеното Решение №613/25.11.2021г. е направен извод, че органите на приходите правилно са приели на база предоставената от куриера информация, че ревизираното лице е извършвал електронна търговия в лично качество, а не като пълномощник на на Г. М., тъй като куриерът е изплащал сумите от събран наложен платеж „основно“ на лицето М.Ж.. Получените суми по наложен платеж през ревизираните години били правилно обобщени и установени като размер, Но тъй като е отчетено, че са допуснати грешки при начисляването на дължимите лихви за 2019г. относно задължението по ЗДДФЛ на ЕТ и за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ. С оглед това е изменен ревизионният акт в частта на допълнително начислените лихви, като същите са намалени.

В съдебното производство е назначена съдебнотехническа експертиза със задачи да бъде изяснена защитата на информацията, представена от куриера, както и дали е възможно последваща манипулация на данните. Вещото лице Х. установява, че данните в представените два диска – 1 и 2, съдържат таблици относно М. и Г.. Информацията е изпратена от куриера в НАП, а вътре във файловете няма подписи на М. и Г.. Експертът установил снимки на документи, които били подписани с ел.подпис на НАП. Установените от вещото лице ел.подписи били на хората, които работили по съответния файл.

Допълнително са представени по делото Електронни изявления, разпечатани на хартиен носител – заверени копия, изпратени от Е. Експрес – л.194 – 276, т.І от делото, за периода от 10.04.2019г. до 07.01.2020г., които са подписани от жалбоподателя и не са оспорени.

С писмо вх.№324 от 13.01.2023г. от РУ Димитровград, ОД МВР Хасково са постъпили в заверен вид копия на разписки и разпечатка на получени наложени платежи от Е. за лицето Г. М. – л.331 – 371, т.ІІ от делото, касаещи периода от 31.01.2018г. до 26.03.2018г., които не са оспорени от жалбоподателя.

Назначена е и съдебносчетоводна експертиза, по която вещото лице изчислява дължимите данъци и осигуровки върху прихода на М.Ж., като има предвид посочените от него суми в Декларациите по чл.124 от ДОПК, както и признатите и установени от неоспорените по делото доказателства, представляващи ППП с получател „Ж.“. Така вещото лице прави извод, че относно 2017г. установеното от експертизата съвпада с установеното от ревизиращия екип, но следва да се има предвид, че сумата от 1252,94 лева, посочена от жалбоподателя като приходи по банка не участва в изчислението на органа по приходите и не следва да се направи преизчисление в негова вреда. За 2018г. от вещото лице е определен облагаем доход от 4599,17 лева, ЗОО – 994,50, осигурителни вноски – 405,74 лева, данъчна основа за облагане ДОД – 3198,93 лева, данък по ЗДДФЛ за 2017 – 15% 479,84 и сума за внасяне – 479,84 вместо определената в РА – 1835,24 лева. За 2019г. е определен облагаем доход от 17736,74 лева, ЗОО – 1868,16, осигурителни вноски – 3062,66 лева, данъчна основа за облагане ДОД – 12805,92 лева, данък по ЗДДФЛ – 15% 1920,89 лева и сума за внасяне – 1920,89 лева вместо определената в РА – 3109,10 лева. Вещото лице преизчислява и облагаемия оборот за регистрация по ДДС на М.Ж., като сочи, че през м.март 2020г. се достига облагаем оборот за регистрация по ДДС, като заявлението за регистрация следва да бъде подадено до 14.04.2020г., като така следва да бъдат обложени приходите за периода от 28.04.2020г. до 31.08.2020г., които съобразно налична разпечатка на файл от куриерската фирма вещото лице изчислява по периоди – за съответните месеци – април 2020г. – 193,33 лева; май – 334,17 лева, юни – 22,17 лева; юли 2020г. – 0 лева; август 2020г. – 3,33 лева, със съответни дължими лихви общо за периода 15.05.2020г. – 14.09.2021г. – 71,60 лева. Общо дължимият ДДС възлизал на сума от 553,00 лева. Вещото лице проверява и сравнява данните, получени от Е. експрес, и послужили за изчисление на задълженията в РД и РА, като установява, че за 2018г. М.Ж. е получил само един паричен превод в размер на 39,00 лева, изпратен на 27.08.2018г. В РД били посочени приходи в размер на 37 715,49 лева – в частта на по ЗДДФЛ, и в размер на 46 140,83 лева – в частта на ДДС за периода от януари до декември 2018г. Поради това е направен извод, че описаните в документите на Е. Експрес наложени платежи и пощенски парични преводи като приходи на Г. М. участват в приходите по ЗДДС и облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС на Ж..

Назначената допълнителна комплексна експертиза по искане на ответната страна дава заключение относно механизма на отчитане на пратките при куриерската фирма, както и вещото лице счетоводител преизчислява спорните суми, като има предвид изричното посочване на двете лица М.Ж./Г. М. в регистрите на куриера. Вещо лице Х. разяснява, че базата данни при куриера е много обширна. В случая били въведени първоначални данни и за М., и за Г. и те били отпреди процесния период, а и след това тези данни продължали да бъдат използвани. Служителят в куриерската фирма въвеждал част от информацията, а останалата част се генерирала автоматично. Подписването при получаване на сумите не било електронен подпис, а графично изразяване на подписа. До 2018г. получателят полагал подпис на хартиена бележка, а след това – на таблет. Вещите лица С. и Х. изрично уточняват, че при куриера има една единствена партида, в която в различни колонки има посочени имената на М. и на Г.. Установени са таблици с името на М. и с получател на наложени платежи Г., като тези суми влизали в изчисленията на РД.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи относно законосъобразността на оспорения акт следните правни изводи:

Между страните не се спори, че процесното ревизионно производство се е развило по реда на чл.122 от ДОПК, като основата за облагане с ДДС за периодите 24.12.2019г. – 31.08.2020г. и за задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и данък по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2017г. – 2019г. е определена при извършен анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. За да се приложи обаче презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, то фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства. Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1 – 7 от ДОПК. В настоящия случай, за да бъде извършвана ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за ревизирания период са налице данни за укрити приходи или доходи, липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с преки и косвени данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред - обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК. Определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както и размера на последните са нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122, ал.2 и ал.4, ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. В този смисъл основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти обосноваващи някоя от хипотезите на чл.122, ал.1 от ДОПК.

В настоящия случай съдът счита, че органите по приходи не са оценили правилно събраните доказателства, като не са кредитирали представено пред тях доказателство, частен документ с нотариална заверка на подпис – Пълномощно от 30.10.2017г. Истинността на това доказателство не е оспорена по реда на чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и в настоящото производство, поради което съдът следва да зачете неговата доказателствена сила. Изложеното от проверяващите, че са извършили насрещна проверка и упълномощителят Г. М. е заявил, че е било използвано неговото незнание и е подведен да подпише пълномощно, действително може да поведе към извода на ревизионния екип за налични индиции за извършена измама, но това следва да бъде доказано в съдебното производство по предвидения за това процесуален ред. Няма пречка ревизираното лице да е пълномощник на Г. М., както и липсата на сключена сделка за поръчка между двете лица не може да бъде разглеждана като основание да бъде приета неистинност относно представеното пълномощно. Ответната страна се позовава и на представените от куриера данни за получавани суми, но от вещите лица беше установено, че отразяванията са по една и съща партида, която е заведена на двете лица – М.Ж. и Г. М.. Изложеното от проверяващите, че сумите са били „основно“ получавани от М.Ж., не води към извод, че именно той е получателят на съответните приходи в лично качество. Нещо повече, още в обясненията си ревизираното лице сочи, че е извършвало дейност и изпращало пратки както от името на другото лице и за чужда сметка, така и от свое име и за своя сметка, като относно последните са попълнени и декларации по реда на чл.124 от ДОПК – за 2017г. – 16 897,92 лева, за 2018г. – 39,00 лева. От жалбоподателя в тази насока не са оспорени представените по делото документи за пратки през 2018г. – разписки с приложен опис, л.343 и сл., т.ІІ, които са без посочване на имената на упълномощителя „М.“, и за 2019г., представляващи електронни изявления /л.194 и сл., т.І/. Относно част от представените разписки с приложен опис, находящи се на л.331 – 342, т.ІІ, следва да бъде отчетено, че фигурира името „М.“, поради което следва да се приеме и че касаят продажби, извършвани от посочения чрез действащия негов пълномощник М.Ж.. При липсата на проведено успешно оспорване на истинността на представения частен документ – пълномощно от 30.10.2017г., и при общото приемане на всички приходи по справките като такива на М., без да се отчита и общата партида на Г./М., то не могат да се приемат за доказани изводите на проверяващите, че приходите от пратките са за М. само в лично качество. От констативната част на РД не е ясно как ревизиращият екип е определил размера на сумите, реализирани от ревизираното лице от продажба на стоки чрез куриер. Действително са посочени сборни суми за съответен месечен период, но е следвало и да бъде изготвена и представена в табличен вид подробна информация, изразяваща всяка една установена продажба на стоки чрез куриер - с дата и стойност, отразени в издадените през съответния период от куриера разписки за прием и паричен превод и съставени РКО за изплатени суми, получени от ревизираното лице. Целта на особения начин на определяне на данъчната основа за облагане при заместване на изискуемите се по материалния закон данни – декларация, отчет и други, е да се получи макар и косвена представа за дейността на задълженото лице. Наред с това следва да се има предвид, че представените на електронен носител документи и в табличен вид от Е. Експрес не удостоверяват факта на извършване на съотвените доставки. Действително именно представените като съставени документи, подписани от Ж., от куриерската фирма, както и представените такива от ОД МВР Хасково, РУ Димитровград, са доказателства, които изпълняват изискванията на разпоредбата на чл.186 от ГПК. Така съдът следва да обсъжда само тези представени по делото доказателства, както и заявеното в декларациите по чл.124 от ДОПК от самия жалбоподател и да бъдат направени изводи, като се вземат предвид констатациите на вещото лице С. по първоначалното заключение, градени на получени суми от парични преводи и наложени платежи от куриера лично от М.Ж. и безспорно посочени от самия него като такива. Като се има предвид обаче, че жалбоподателят оспорва да е извършвал сделките по занятие, то следва да се анализира и разпоредбата чл.3, ал.1 от ЗДДС, съгласно която данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Легално определение на понятието „независима икономическа дейност“ е дадено в чл.3, ал.2 от ЗДДС, според което това е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Съгласно чл.1, ал.1 от ТЗ търговец е всяко физическо лице, което по занятие купува стоки или други вещи, с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид. В ал.3 на чл.1 от ТЗ е посочено, че за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал.1 от същия закон. В ЗДДС не са посочени изрични критерии, според които да се определи дали една дейност се осъществява редовно или по занятие. Преценка за това може да бъде направена при разглеждане на конкретна фактическа обстановка, с оглед всички факти и обстоятелства. В съдебната практика и теория за извършване на търговска дейност по занятие се приема, че може да се счита случаят, когато това е дейност като постоянна работа, която не е свързана с единични сделки, която няма случаен характер, чиято цел е създаване на постоянен доход. Когато се извършват разпоредителни сделки с личното имущество еднократно, каквито не са доказани в настоящото производство от жалбоподателя, а не редовно или по занятие, то тази дейност няма да има характер на независима икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал. 2 от ЗДДС. В този случай сделките ще попадат извън обхвата на ЗДДС и няма да представляват доставки по смисъла на ЗДДС. В случаите, когато физическо лице, макар че не е регистрирано по ЗДДС извършва множество подобни сделки за получаване на редовен доход следва да се приеме, че е налице упражняване на независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС. Така, когато едно лице извършва дейност редовно или по занятие, независимо какъв ще бъде обектът на продажба, а в случая самият жалбоподател прави изявление, че това са дрехи, може да се счита, че дейността, която извършва М.Ж. е независима икономическа дейност.

Конкретните облагаеми доставки в процесния случай са доказани и от значение за установяването на получаваните приходи и извършването на облагаеми сделки са представените документи, в които фигурира единствено името на М.Ж., и не се спори, че са за негова сметка и от негово име. При така събраните доказателства съдът намира за доказано, че лицето е извършвало дейност редовно, по занятие, а не еднократно и инцидентно, а също и че тази дейност е различна от извършваната по пълномощно от Г. М.. Безспорен е изводът, че са налични укрити приходи и извършени сделки по смисъла на ЗДДС. Обосновано е въз основа на изводите на вещото лице в първоначалното заключение да се приеме реализирани от проверявания приходи от продажби, тъй като изводите от вещото лице в този случай се градят на изхождащи от самия жалбоподател документи и на неоспорени такива от него съставени от куриера. С наличните по делото доказателства се потвърждават частично изводите на органите по приходите за извършени и неотчетени от жалбоподателя продажби на стоки по интернет, съответно реализирани доходи, поради което съдът приема, че РА, потвърден от решението на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив следва да бъде отменено частично, тъй като при ревизията неправилно са определени като размер задълженията по ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО за всички посочени в ревизионния акт данъчни периоди, както и за лихви за просрочия.

Материалният интерес по делото е в размер на 29 578,54 лева, като ревизионният акт се отменя за сумата над 10 283,13 лева.

С оглед крайния извод за частична основателност на жалбата, то ответната страна дължи на жалбоподателя направени съответно по делото разноски на отменителната част на решението – общо 1865,71 лева, представляващи част от общата сума за разноски 2860,00 лева, включващи адв.възнаграждение 1900,00 лева, 10,00 лева д.т. за образуване на делото, възнаграждение за експертизи – 1100,00 лева.

На ответната страна се дължат направените разноски, съответни на неотменената част от РА – 10 283,13 лева, които определени съобразно Наредба №1/09.07.2004г. са в размер на 1325,48 лева.

По компенсация ответната страна дължи на жалбоподателя 540,23 лева.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-16002618000984-091-001 от 03.10.2018г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден и изменен с Решение №706/12.12.2018г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП В ЧАСТТА на годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018г. над сумата от 479,84 лева до пълния размер от 1835,23 лева и за лихви над 115,70 лева до пълния размер от 442,53 лева; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019г. над сумата от 1920,89 лева до пълния размер от 3109,09 лева и за лихви над 267,88 лева до пълния размер от 380,89 лева; в ЧАСТТА на вноски за ДОО за 2018г. над сумата от 303,28 лева до пълния размер от 1924,00 лева и за лихви над 73,13 до пълния размер от 485,73 лева; вноски ДОО за 2019г. над сумата от 1630,48 лева до пълния размер от 4248,91 и за лихви над 227,38 лева до пълния размер от 610,02 лева; в ЧАСТТА на вноски за ЗО за 2018г. в пълния размер от 1040,00 лева и лихви от 270,64 лева; вноски за ЗО за 2019г. над сумата от 881,34 лева до пълния размер от 2296,70 лева и лихви над 227,38 лева до пълния размер от 610,02 лева; в ЧАСТТА на вноски за ДЗПО-УПФ за 2018г. над сумата от 102,46 лева до пълния размер от 650,00 лева и за лихви над 24,71 лева до пълния размер от 230,02 лева; вноски за ДЗПО-УПФ за 2019г. над сумата от 550,84 лева до пълния размер от *,44 лева и за лихви над 76,82 лева до пълния размер от 206,09 лева, както и В ЧАСТТА на задължения по ЗДДС за периода от 24.12.2019г. до 28.04.2020г. и за размера над 553,00 лева до пълния размер от 6380,70 лева и за лихви над 71,60 лева до пълния размер от 925,85 лева, като ОТХВЪРЛЯ жалбата в частта под определените суми за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, задължения по ЗДДС, вноски за ДОО, вноски за ЗО, вноски за ДЗПО-УПФ за 2018г. и за 2019г., както и относно дължимите суми за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, вноски за ДОО, вноски за ЗО, вноски за ДЗПО-УПФ за 2017г.

ОСЪЖДА Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на М.П.Ж., ЕГН **********,*** направените по делото разноски 540,23 лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.

Съдия: