Решение по дело №300/2019 на Административен съд - Кюстендил

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

гр.Кюстендил, 09.12.2019г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№300/2019г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

              И.Т.И., ЕГН ********** *** оспорва решение №ПИ-194/21.05.2019г. на директора на ТД на НАП – София, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане №С190010-137-0003852/22.04.2019г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП София, офис Кюстендил в частта, с която е отказано прекратяване на изпълнителното производство по изп.д.№10150001035/2015г. за вземането от 1000 лв., представляващо глоба, наложена по влязло в сила НП №ПР-НП-39/05.12.2014г. на председателя на Сметната палата. Развиват се съображения за незаконосъобразност, поради неправилно приложение на материалния закон, свързан с института на давността. Претендират се разноски.

                 Ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.

                 Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                 С НП №ПР-НП-39/05.12.2014г. на председателя на Сметната палата, влязло н сила на 18.12.2014г., И.Т.И. е санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. АНО е изпратил постановление на ТД на НАП – София на основание чл.220, ал.1 от ДОПК за образуване на изпълнително производство за събиране на публичното вземане с молба изх.№94-00-3/21.03.2015г.

С разпореждане за присъединяване изх.№001035/2015/000008/04.06.2015г. на публичния изпълнител при ТД на НАП – София, офис Кюстендил е допуснато присъединяване в изпълнителното производство по изп.д.№1035/2015г. на публичния взискател Сметна палата за вземане в размер на 1000 лв., дължимо по НП №ПР-НП-39/05.12.2014г. с длъжник И.Т.И..

На 07.12.2016г. е извършен опис на движими вещи по изп.д.№1035/2015г., обективиран в Протокол за опис изх.№С160010-028-0001443/07.12.2016г. за вземанията, сред които и това по процесното НП.

В Протокол от 30.03.2017г. на публичния изпълнител по изп.д.№1035/2015г. е вписано поето задължение от длъжника И.Т.И. за изпълнение на погасителен план за погасяване на публичния дълг по изпълнителното производство чрез ежемесечни вноски в размер на 3000 лв. за срок от шест месеца, след изтичането на който ще се представи нов погасителен план за остатъка от задължението.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С180010-022-0106521/18.12.2018г. по изп.д.№1035/2015г. е наложен запор върху три МПС, собственост на длъжника.

Длъжникът депозирал възражение вх.№С190022-000-0170486/08.04.2019г. за изтекла давност по отношение вземания в т.ч. и за наказанието „глоба“ от 1000 лв., наложено с НП №ПР-НП-39/05.12.2014г. на директора на Сметната палата по изп.д.№1035/2015г. С разпореждане №С190010-137-0003852/22.04.2019г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП София, офис Кюстендил е отказано прекратяване на изпълнителното производство по изп.д.№10150001035/2015г. с мотива, че давността е спряна на основание наложени обезпечителни мерки и задължения субект може да се позове само на абсолютната давност от 10 години, която към този момент не е изтекла. Разпореждането в частта за вземането от 1000 лв. на Сметната палата е оспорено по административен ред и с решение №ПИ-194/21.05.2019г. на директора на ТД на НАП – София жалбата е оставена без уважение. Като е анализирал разпоредбите на чл.82 от ЗАНН и чл.171 от ДОПК, решаващият орган е изложил мотиви за прекъснат давностен срок, доколкото е налице присъединяване към образуваното изп.д. №1035/2015г. на изпълнителния титул НП  №ПР-НП-39/05.12.2014г. на директора на Сметната палата и предприети действия от страна на публичния изпълнител за събиране на вземанията – извършен е опис на движими вещи. Отделно от това е посочил, че са наложени обезпечителни мерки с ПНОМ от 18.12.2018г., което е довело до спиране на давностния срок, с оглед на което е приел, че не е налице изтекла давност по отношение на вземането от 1000 лв.

                  С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на решението на основанията по чл.146 от АПК и по реда на чл.168 от АПК, съдът счита следното:

 Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган с оглед представената заповед №3869/10.04.2019г. на изпълнителния директор на НАП във вр.с чл.267, ал.1 във вр.с чл.266, ал.1 от ДОПК, в кръга на предоставените му правомощия и при спазване административно производствените правила. Спазени са и изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените фактически и правни основания обективират волята на административния орган ясно и безпротиворечиво.

Съдът приема, че материалния закон по отношение института на давността е приложен правилно, по следните съображения:

Безспорно вземането, произтичащо от изпълнителния титул НП №ПР-НП-39/05.12.2014г. на директора на Сметната палата, влязло в сила на 18.12.2014г., представлява публично държавно вземане по чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК. Погасителната давност е материалноправен институт, като в разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК е посочено, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Такъв е уреден в чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН, според която норма административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Разпоредбата на чл.82, ал.2 от ЗАНН определя, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Нормата на чл.82, ал.4 от ЗАНН предвижда, че правилото на ал.3 /абсолютната давност/ не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й е образувано изпълнително производство. Цитираните норми, уреждащи погасителната давност и прекъсването й, са специални по отношение на нормите от ДОПК и са приложими в разглеждания случай по отношение на наложената глоба по процесното НП. Относима към казуса е нормата на чл.172 от ДОПК, уреждаща спирането на давността и нормата на чл.171, ал.2 от ДОПК, регламентираща абсолютната давност за погасяване на публичните вземания.

Събраният доказателствен материал съдът намира за достатъчен, за да обоснове извод за неоснователност на възражението за изтекла давност, досежно вземането от 1000 лв., дължимо на основание влязло в сила НП. Върху НП е извършено служебно отбелязване за влизане в сила на 18.12.2014г. /обстоятелство, за което не се спори/, поради което съгласно чл.82, ал.2 от ЗАНН от тази дата започва да тече двугодишният давностен срок. НП е предадено на органите на НАП за изпълнение с  молба вх.№94-00-3/21.03.2015г., като с разпореждане за присъединяване изх.№001035/2015/000008/04.06.2015г. на публичния изпълнител при ТД на НАП – София, офис Кюстендил е допуснато присъединяване в изпълнителното производство по изп.д.№1035/2015г. на публичния взискател Сметна палата за вземане в размер на 1000 лв., дължимо по НП №ПР-НП-39/05.12.2014г. с длъжник И.Т.И.. Това е сторено преди изтичане на 2-годишния давностен срок и представлява действие на надлежния орган за изпълнение на наказанието глоба. Ирелевантно е обстоятелството за връчване на разпореждането на длъжника, доколкото ЗАНН не държи сметка за това. Ето защо съдът приема, че на основание чл.82, ал.2 от ЗАНН давността е прекъсната. От този момент е започнала да тече нова давност, отново по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН, съгласно ТР №2/12.04.2017г. на ВАС. Преди изтичането й е предприето ново действие на надлежния орган – извършването на опис на движими вещи на длъжника, видно от Протокол за опис изх.№С160010-028-0001443/07.12.2016г. Т.е. налице е пак прекъсване на давността. В новия двугодишен срок е приет погасителен план на длъжника, обективиран в Протокол от 30.03.2017г. на публичния изпълнител по изп.д.№1035/2015г. с вписано поето задължение от И.Т.И. за изпълнение на погасителен план за погасяване на публичния дълг по изпълнителното производство чрез ежемесечни вноски в размер на 3000 лв. за срок от шест месеца, след изтичането на който ще се представи нов погасителен план за остатъка от задължението. По своята правна същност то представлява действие на публичния изпълнител за изпълнение на вземанията, вкл. и процесното в размер на 1000 лв., поради което отново е налице хипотезата на прекъсване на давността по см. на чл.82, ал.2 от ЗАНН. На 18.12.2018г. е наложена обезпечителна мярка „запор“ върху МПС с Постановление изх.№С180010-022-0106521/18.12.2018г. по изп.д.№1035/2015г., с което давността се счита спряна на основание чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, приложима по арг. от чл.82, ал.4 от ЗАНН. В този смисъл съдът счита, че е правилен извода на директора на ТД на НАП - София, че вземането не е погасено по давност.

С оглед гореизложеното съдът намира оспореното решение №ПИ-194/21.05.2019г. на директора на ТД на НАП – София за правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, обосновано и съобразено с целта на закона, т.е. при отсъствие на основанията по чл.146 от АПК. Жалбата ще бъде отхвърлена като неоснователна.

                  Съдът присъжда на ответника разноски, платими от оспорващия, в размер на 500 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

                  Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

                                                               Р   Е   Ш   И:

 

                  ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на И.Т.И., ЕГН ********** *** срещу решение №ПИ-194/21.05.2019г. на директора на ТД на НАП – София, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане №С190010-137-0003852/22.04.2019г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП София, офис Кюстендил в частта, с която е отказано прекратяване на изпълнителното производство по изп.д.№10150001035/2015г. за вземането от 1000 лв., представляващо глоба, наложена по влязло в сила НП №ПР-НП-39/05.12.2014г. на председателя на Сметната палата.

ОСЪЖДА И.Т.И., с посочени данни, да заплати на ТД на НАП - София с адрес гр.София, бул.“Аксаков“ №21 съдебни разноски в размер на 500  лв. /петстотин/.

                  Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                          

                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: