Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.04.2022
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО,
13-ти с-в, в публичното заседание на седемнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при
секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 4187 по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно основание чл.
557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.
Ищецът Н. И.В., ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. А.Б., предявил против Г. Ф., *** иск за заплащане на
обезщетение за търпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни
увреждания, настъпили в резултат на ПТП на 07.09.2018 г. в размер на сумата от 130
000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 07.09.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на сумата от 13 112,19 лв. – направени разходи за лечение, ведно
със законна лихва върху посочената сума от датата на исковата молба до
окончателното им изплащане.
Твърди, че виновен за катастрофата е
водачът на лек автомобил марка „АУДИ“, модел „А4“ с рег. № *****, А.Т.Н., което
е установено с Решение № 166308 от 20.07.2020 г., по АНД №3489/2020 г. на СРС,
НО, 121-ви състав. Според ищеца управляваното от виновния водач МПС не е имало
валидна застраховката за гражданска отговорност.
Твърди, че в следствие неправомерното
поведение на водача на горния автомобил, довело до катастрофата, е получил
множество тежки телесни увреждания,а именно: травматичен шок, плеврални изливи и контузионни хиповентилационни промени двустранно, пнемоторакс;
фрактура на тялото
на Тх10 и страничния израстък вдясно с изместване на доралния
фрагмент към медуларния канал спрямо Тх9 с 6мм; фрактура на тялото на Тх9 за сметка на долна дискална
повърхност, дорзална част вдясно с малки
фрагменти в рецесуса и фрактура на спинозния израстък; полифрагмерна травма на лява скапула; полифраментирана диафузарна фрактура на фемура; израстък, границата на средна
и дестална трета; фрактура на фибулата
в проксимална фрактура на фемура; полифрагментирана
диафизарна фрактура на тибия на границата
на средна и дестална трета; фрактура на фибулата в проксимална средна и дестална трета; мекотъканна травма в областта на фрактурата на
на бедрото и подбедрицата;
фрагменти в рецесуса на неврофорамена
вляво на ниво Тх9-Тх10; фрактури на
7,8,9,10,11 ребра от лява гръдна половина; хиповентилаторни и ателектатични
промени в 6 и 11 сегмент вляво и натъртвания и охлузвания.
Бил е опериран многократно, търпял е силни
болки и страдания в продължение на дълъг период от време, било му невъзможно да
се самообслужва и да изпълнява служебните си задължения, дълъг период от време
дишането му било затруднено от болки в областта на гръдния кош, като тези обстоятелства
му причинили значително неудобство и емоционален дискомфорт,
загубил съня си за период от време, станал раздразнителен и се затворил в себе
си. Част от болките все още не са отшумели, останалите върху него белези
допълнително влияят негативно на психическото му здраве, извършил е и разходи
във връзка с лечението си.
Ищецът поддържа чрез своя пълномощник
предявения иск,чиито размер увеличава от 130 000 на 200 000 лв. ,моли
съдът да го уважи изцяло и претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Прави възражение за размера на
юрисконсултското възнаграждение.
Ответникът Г. Ф., *** оспорва предявения иск по
основание и размер. Моли съда да отхвърли иска, а ако прецени, че е основателен
да приеме, че е завишен по размер. Претендира разноски.
Помагачът на ответника А.Т.Н., ЕГН **********
не е изразил становище по делото и не се явява или представлява в съдебно
заседание.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото Решение
№166308 от 20.07.2020 г., по АНД №3489/2020 г. на СРС влязло в сила на
28.01.2021 год. се установява, че А.Т.Н. като водач на лек автомобил марка
"АУДИ", модел "А4", с per. № *****е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1,
б."б", пр.2 вр. с чл.342, ал.1, пр. 3 от НК
и му е наложено административно наказание по чл. 78а НК – глоба в размер на
1200 лв., а на основание чл. 343г вр. с чл.343, ал.1,
б."б", пр.2 вр. с чл.342, ал.1, пр. 3 от НК
е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В решението е посочено, че при ПТП-то
на 07.09.2018 г. виновния водач е нарушил чл.37, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата - при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства, като не пропуснал насрещно движещото се пътно превозно
средство - мотопед марка „Априлия“, модел „Спорт
Сити“ с per. № *****, при което е причинил средна
телесна повреда на ищеца по делото.
За лекия автомобил не е имало застраховка за
Гражданска отговорност към датата на ПТП-то.
От приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза, която се възприема от съда като дадена
професионално и безпристрастно, се установява, че като следствие от удара Н. И.В.
е получил травматичен шок; плеврални изливи и контузионни хиповентилационни двустранно; пневмоторакс;
фрактура вертебре Тх10; фрактуре
ппроцеси трансверзи Л1ет
Л2; фрактура фемори син; фрактура аперта
крурис син конквасата дигити I ет II; фрактура скапуле син; контузио торакоабдоминалис; фрактуре костарум 8-11 син ет 10 декс; хемопневмоторакс син.
Поради установеният хемопневмоторакс на ищеца е поставен
гръден дрен в 5-то междуребрие. На 15.09.2018 г., гръдният дрен е премахнат и е извършена оперативна интервенция, при която
са поставени двустранно
8 титаниеви винта. Извършена е и втора операция, при която са поставени винтове
и стабилизиращ фиксатор на бедрената кост
и подбедрицата.
На
18.09.2018
г. отново е извършена оперативна интервенция, при която е премахнат външния фиксатор на бедрената
кост и е извършена открита репозиция на фрактурата на бедрената кост и е третиран бедрения канал, след което фрактурата е стабилизирана с пирони и винтове.
На
26.09.2018
г. ищецът отново е опериран по повод нестабилна фрактура на С-тип на Tx10.
На
05.10.2018
г. ищецът е изписан от отделение по неврохирургия, а на 09.10.2018 г. е извършена нова оперативна интервенция на подбедрицата в отделение по ортопедия, при която
е отстранен външния фиксатор и е въведен пирон.
На
13.11.2018
г. ищецът е постъпил в отделение по изгаряния и пластична хирургия
в „Пирогов“ по повод меко-тъканен дефект в областта на подбедрицата
и декубитална рана в областа на петата, където
е извършена оперативна интервенция.
На
26.11.2018
г. в Клиника по ортопедия е извършена нова операция, при коята
е удължено Ахилесовото сухожилие.
На
09.01.2019
г. ищецът е постъпил в Клиника по ортопедия и травматология отстраняване на остеосинтезните средства.
На
02.03.2020
г. ищецът постъпва в клиника за отстраняване от
костта на имплантирани уреди
- тибия и фибула.
При прегледа на ищеца на 28.09.2021 г. вещото лице
установява два белега
от дренаж на гръдната кост
и под лявата мишница с големина 3/3 см. Над гръдната
кост - белег е от трахеостомия.
Оперативен белег с дължина 25 см по
хода на гръбначния
стълб. По предната част на
лявото бедро - белег от вземане
на кожен трансплантант с големина 8/8 см, който е поставен
в долно-вътрешната част на лявата подбедрица. По лявото бедро
в горна трета до долна трета
са установени 5 оперативни белега дължини от 4 до 5 см,
както и по-малки белези от поставянето
и махането на външен фиксатор. По лявата подбедрица - 5 оперативни
белега с дължина от 2 до 5 см,
а в долно-вътрешната страна
на лява подбедрица
се вижда кожен дефект с липса на подкожна
тъкан с големина 10/5 см.
Установени са и 2 белега на Ахилисовото
сухожилие и белег на лявата пета.
Според експертизата движението в лява глезенна
става е ограничено, като липсва дорзална
флексия и първи пръст на лявото
ходило няма дорзална флексия, а ищецът е с леко накуцваща походка.
Според заключението на СМЕ получените травми на ищеца могат да
се дължат на така описаното
ПТП, като при тези травми степента
на болезненост е много висока. През
първите 15 дни болките били с по интензивен характер,
а периодът за пълно възстановяване е около 11 месеца. Освен това към този момент
няма пълно възстановяване на движенията в лява глезенна става, а дефекта в областа на лявата подбедрица и белезите му ще
останат за цял живот.
Според СМЕ разходите за лечение, представени в делото са били
необходими с оглед получените увреждания и множеството оперативни интервенции на ищеца.
Според повторната СМЕ по време на реанимационното си лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“ ищецът е бил
в състояние на продължителна аналгоседация, тоест
медикаментозна кома, което е било наложено във връзка с оперативното му лечение.
От заключението на
съдебно-автотехническа експертиза, което се възприема от съда като
професионално и обективно дадена, се потвърждава механизма на ПТП-то установен
в решението на СРС. Скоростта на лек автомобил марка „АУДИ“, модел „А4“, към
момента на удара е 28,73км/ч., а на мотопед марка „Априлия“,
модел „Спорт Сити“ - 47,78 км/ч. Според вещото лице видимостта и за двамата
водачи е била 40 – 45 метра, като водачът на мотопеда не е имал възможност да
реагира и да предприеме маневра по отклоняване на мотопеда вдясно, а
техническата причина за настъпването на ПТП-то са действията на водача на лекия
автомобил.
В съдебното заседание на 25.11.2021 г.
вещото лице допълва, че на 08.02.2021 г. е извършена оперативна интервенция за
изваждане на импланти от гръбначния стълб на ищеца.
Св. Д.Л.Г.установява, че в болницата ищецът
е бил в тежко състояние. След операцията три седмици бил в изкуствена кома, а
след изписването 3 месеца бил на легло, не можел да се обслужва сам, изпаднал в
депресия, едва 8 месеца след произшествието започнал да ходи сам, но с
патерици, които му били нужни още около 2-3 месеца. Налагало
му се да провежда рехабилитация, която обаче временно спряла, заради
пандемията. Още го болят палецът и гърбът, нуждае се от още една операция.
Сънува кошмари и не иска да се вижда с приятели, не може и да спортува.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 557, ал.
1, т. 2, б. „а“ КЗ Г. Ф. изплаща на увредените лица обезщетения за имуществени
и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания причинени на
територията на Република България от моторно превозно средство, което обичайно
се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
По делото е установена фактическата обстановка при настъпване
на ПТП-то, противоправното поведение на водача на лек автомобил
марка „АУДИ“, модел "А4", с per. № *****А.Т.Н.
/ нарушение на чл.37,ал.1 от ЗДвП
установено с решение на СРС задължително съгласно чл.300 ГПК за дейнието неговата противоправност
и вината/, последствията за ищеца от катастрофата, както и факта, че за управлявания
от виновния водач автомобил не е имало валидна застраховка «Гражданска отговорност».
Поради изложените съображения,
съдът намира, че предявеня иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛен.
Неговия размер следва да се определи съгласно правилото
на чл. 52 ЗЗД, което предвижда,
че при непозволено увреждане
обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда
по справедливост.
При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът следва да вземе пред вид характера и степента на
уврежданията, претърпените интензивни болки и страдания през първите дни след
злополуката и след всяка от многобройните операции, продължилите по-леки такива
над 3 месеца, а също неудобствата продължили около 11-12 месеца – първоначално
пълна невъзможност от самообслужване, а впоследствие затруднения при движенията
и обслужването.
следва да се
отчете и факта, че макар да е налице възстановяване на пострадалия от голяма
част от уврежданията, към този момент
няма пълно възстановяване на движенията в лява глезенна става, а дефекта в областа на лявата подбедрица и белезите му ще
останат за цял живот. Следва да се вземе предвид и това, че е
психически затормозен от преживения инцидент и му е трудно да води пълноценен
начин на живот.
На основание изложеното, съдът намира,
че искът за неимуществените вреди е основателен за сумата от 120 000 лв.
Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с оглед претърпените от
ищеца болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет и отговаря на
принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в
страната. Над уважения размер до претендирания от 200 000 лв. искът за
обезщетяване на неимуществените вреди е неоснователен и следва да се отхвърли.
Претенцията на ищеца за имуществени
вреди в размер от 13 112,19 лв. е изцяло
основателна ,тъй като размера е установен от представените по делото писмени
доказателства .
Лихва върху определения размер на
обезщетението се дължи от датата на нейната изискуемост. В настоящия случай
ищецът е предявил претенцията си пред ответника на 08.01.2019 г. – тоест в
случая лихва за обезщетението за неимуществени вреди ще се дължи от 30.01.2019
г., поради което съдът следва да уважи начисляването на лихвата от тази дата до
датата на окончателното изплащане на главницата. За обезщетението за имуществени вреди се дължи
законната лихва от датата на исковата молба, съгласно нейния петитум.
Съобразно
този изход на делото ответникът следва да заплати на адв. А.Б. сумата от 4716 лв. – адвокатско възнаграждение по чл.38 от
ЗА с ДДС, разноски в размер на 21 лв. – държавни такси за ЧЖ и за издаване на
СУ, разноски в размер на 402 лв. за издаване на медицински документи, а по
сметка на СГС държавна такса в размер на 4800 лв.
С оглед изхода на спора ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 140 лв. и
юрисконсултско възнаграждение от 300 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Г. ф. *** да заплати на Н. И.В., ЕГН **********,
чрез пълномощника му адв. А. Б., със съдебен адрес:***, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 ЗЗД обезщетение
за неимуществени вреди настъпили при ПТП на 07.09.2018 год. в размер на 120 000 лв., ведно със законна лихва върху
посочената сума от 30.01.2019 г. до окончателното й изплащане и имуществени вреди в размер на 13 112,19 лв., ведно със
законна лихва върху посочената сума от датата на исковата молба до окончателното
й изплащане и разноски в общ размер на 423 лв. като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за неимуществените вреди над уважения размер от 130 000 лв. до
претендирания такъв от 200 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА
Г. ф. *** да заплати на адв. А. Б.
сумата от 4716 лв. – адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА с ДДС, а по сметка на СГС държавна такса в размер
на 4800 лв.
ОСЪЖДА
Н.
И.В., ЕГН **********, да заплати на Г. ф. *** разноски в размер на 440 лв.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на А. Т. Н., ЕГН **********, с адрес: *** -помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: