Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Х.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2142 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от *** против М.И.Л. с ЕГН **********,***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 479,51 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до 31.03.2018г. и лихва за забава върху главницата в размер на 56,84лв. за периода от 02.12.2016г. до 22.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № ***до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че ответницата, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от 01.10.2016г. до 31.03.2018г. не е погасила своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер ***, като начислената за този период сума за доставена топлинна енергия възлизала в размер на 479,51 лв. Сочи се, че сумите били изчислявани по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира имота – ***на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответницата дължала и лихва за забава, изчислявана в размер на 56,84 лв. за периода от 02.12.2016г. до 22.11.2018г.
Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№***по описа на ***в което била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, но при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземанията си..
Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата от 479,51 лв., представляваща стойност на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до 31.03.2018г. и сумата от 56,84лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.12.2016г. до 22.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. ***до окончателното изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски.
Ответницата М.И.Л. не е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. В съдебно заседание ангажира становище, чрез процесуалния си представител, че не била собственик на целия имот, а притежавала права по наследство, поради което не следвало да отговаря за целия дълг.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Исковете
са предявени в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след
връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№***по описа на ***поради
което се явяват допустими.
Безспорно
е по делото и се установява от приложените преписи на нот.акт за получено право
на собственост ***и нот.акт за учредяване на договорна ипотека ***на нотариус
при ***че ищцата М.И.Л. и съпругът й ***са придобили процесния имот в режим на
СИО.
Установява
се от изготвената справка от НБД, че ***е починал на 24.05.2015г. и е оставил
за свои наследници по закон съпругата си – ищцата М.Л. и син - *** Не е налице спор, че процесното жилище
се намира в топлоснабдена сграда и за същото при ищеца е открита партида с аб.№***.
От
представените помесечни счетоводни справки и препис-извлечение от сметка по
партидата на имота се установява, че за процесния период от 01.10.2016г. до
31.03.2018г. са били начислени суми за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, от отоплителни уреди без ИРУ и услуга дялово разпределение в общ
размер на 479,51лв., както и лихва за забавено плащане в размер на 56,84лв. за
период от датата на изпадане в забава плащането на отделните месечни сметки до 22.11.2018г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи
се от обсъдените доказателства, че ответницата М.Л. притежава права на
собственост в обем ¾ ид.части от процесния апартамент, находящ се в ***Същата
притежава ½ ид.ч. от прекратената със смъртта на съпруга й съпружеска
имуществена общност и ¼ ид.ч. е придобила по реда на наследяването.
Установи се,
че останалите права на собственост – в обем ¼ ид.ч. са притежавани от
сина на ищцата –***.
С оглед горното, съдът приема, че
ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153
от ЗЕ. Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, по презумпция на закона се
смятат за потребители на топлинна енергия. Правоотношението по продажба на
топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по
силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия.
Дори и в случаите, когато са демонтирани
отоплителните тела в жилището, собственика или носителя на право на ползване
остава задължен за цената на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ.
Стойността на топлинната енергия се дължи
от собственика, а в случая от съсобствениците М.Л. и ***, съобразно правата им
на собственост. Ето защо, съдът счита, че ответницата дължи ¾ части от начислената за процесния период от
01.10.2016г. до 31.03.2018г. топлинна енергия, доставена до имота, която част е
съответна на правата й на собственост или 359,63лв. (3/4 части от 479,51лв.).
Предвид на това, че главниците за
доставена топлинна енергия през процесния период не са били заплащани в
определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от
приложеното счетоводно извлечение, че тази лихва се изчислява в общ размер на 56,84лв.
за процесния период от 02.12.2016г. до 22.11.2018г. Ответницата дължи част от
нея, съответна на правата й в съсобствеността или 42,63лв.
Поради
изложеното съдът счита, че следва да се признае за установено вземането на
ищеца спрямо ответницата за следните суми: 359,63лв., представляваща главница
за доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до 31.03.2018г. и 42,63лв., представляваща лихва за забава за
периода от 02.12.2016г. до 22.11.2018г. Исковите претенции в останалата им част следва
да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на спора,
съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК.
Във връзка със заявеното от ответницата искане да бъде
освободена от задължението за плащане на разноски в полза на ищеца, следва да
се посочи, че такава процесуална възможност не е регламентирана в ГПК. Страната
може да бъде освободена единствено от задължението към съда за държавни такси и
разноски - по реда на чл.83 от ГПК.
Разноските обаче, които са направени от страните по делото подлежат на разпределение
по правилото на чл.78 от ГПК и дължимостта им зависи единствено от изхода на
спора.
В
заповедното производство са направени разноски за държавна такса в размер на
25лв. и за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8
от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26
от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 75лв.
Съразмерно частта от вземанията, съществуването на които се установи в исковото
производство, ответницата дължи част от тези разноски в размер на 56,25лв. В
исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 25лв.
и за юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП в
размер на 100лв. или общо 125лв. С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответника дължи част от тях в размер на 93,75лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че М.И.Л. с ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата
от 359,63 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.10.2016г. до 31.03.2018г. и сумата от 42,63 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.12.2016г.
до 22.11.2018г., които представляват част от вземанията, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №5494 от 30.11.2018г. по ч.гр.д.№***по
описа на ***ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 29.11.2018г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния претендиран размер на
главницата от 479,51лв. и на лихвата от 56,84лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.И.Л. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 56,25лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство и сумата
от 93,75лв., представляваща разноски в исковото производство,
съразмерно уважената част от исковете.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: