Р
Е Ш Е Н И Е
№ 208/27.9.2019г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На дванадесети септември 2019 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В.Драганов
Административно дело № 219 по описа на 2019 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по жалба на Г.К.А. - „полицейски инспектор V ст.
(ПК)“ в група „Охранителна полиция“ към РУ-Елхово при ОД на МВР-Ямбол, чрез адв.Г.Г. от САК против Заповед №
УРИ 326з-1009/22.05.2019г. на Зам. Директор на ОД на МВР-Ямбол, с която на
основание чл.194, ал.2, т.2, във връзка с чл. 199, ал.1, т.5, вр. с чл.197, ал.1,
т.2 от ЗМВР и чл.204, т.3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“ за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на
заповедта.
В жалбата се сочи, че процесната заповед е незаконосъобразна, като издадена при
съществено нарушение на административно производствените правила и в
противоречие с материалния закон. Прави се искане оспорената заповед да бъде отменена, с
присъждане на направените в производството разноски.
В съдебно заседание, оспорващият редовно
призован се явява лично и с процесуалния
си представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, както и
направеното искане. Допълнително представя
подробни писмени бележки в които сочи съдебна практика досежно
твърдяната незаконосъобразност на оспорената заповед.
Ответната страна - Зам. Директор на ОД на МВР-Ямбол редовно призована изпраща процесуален представител юрисконсулт
А., която оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от оспорващия адвокатско възнаграждение и представя
писмени бележки.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на
чл. 168 от АПК и прецени събраните по
делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за
установено следното:
По делото не се спори, че Г.К.А. заема длъжността „полицейски
инспектор V ст. (ПК)“ в група „Охранителна полиция“ към РУ-Елхово при ОД на
МВР-Ямбол. /лист 177 от делото/. Не е спорно също така, че същият в периода от
27.11.2017 г. до 20.02.2019 г. е бил
временно преназначен на ръководна длъжност началник на сектор „Пътна полиция“
към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР-Ямбол със
специфично наименование главен инспектор, което се установява и от приетите по
делото заповед № 8121К-8338/23.11.2017 г., заповед №
8121К-10200/05.11.2019г., заповед №
8121К-13/04.01.2019 г. и заповед№ 8121К-6333/19.02.2019г., всички на министъра
на вътрешните работи / л.229-232/.
За времето от 29.10.2018г. до
02.11.2018г. екип от служители на ГДНП е извършил тематична проверка по линия
на „Пътна полиция“ в ОД на
МВР-Ямбол, резултатите от която са обобщени в справка УРИ
3286р-55299/27.11.2018г., съдържаща данни за неизпълнение на служебни
задължения от страна на ръководните служители в сектора по отношение на
организацията, ръководството и контрола, както на цялостната дейност, така и по
направления на дейност, съставляващи нарушения на служебната дисциплина по
смисъла на чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР/л.42-101/.
В изпълнение на резолюция на директора на ГДНП поставена върху посочената
справка, със Заповед № УРИ 326з-2480/10.12.2018
г. комисар Евгени Х.–ЗА Директор на ОДМВР-Ямбол е заповядал да се извърши
проверка на изложените в частта „Констатации“ на УРИ 3286р-55299/27.11.2018г., допуснати слабости от
организационно и контролно естество и се излезе със становище относно
съответствието на наличните данни за допуснати дисциплинарни нарушения спрямо
длъжностните задължения на всеки един от тримата ръководни служители в сектор
„Пътна полиция“ –началника на сектора, каквато длъжност е изпълнявал към този
момент оспорващия и двамата началник
групи в сектора, за установяване на конкретен извършител, с цел търсене
на лична дисциплинарна отговорност. Със Заповед
№ УРИ 326з-2480/10.12.2018 г. е определен и състава на комисията, която да
извърши проверката и изготви писмена справка. С процесната
заповед, както и със изменящата същата Заповед № УРИ 326з-2573/20.12.2018 г. досежно член на назначената комисия, оспорващия А. е
запознат лично срещу подпис, съответно на 10.12.2018г. и на 21.12.2018г/л.36 и
38/.
На 14.12. 2018г. А. е изготвил доклад с
рег.№ 326р-21992 до председателя на назначената комисия в които изрично е
посочил, че същия е относно даване на обяснения по извършващата се проверка,
съгласно Заповед № УРИ 326з-2480/10.12.2018 г., за установяване на
извършител на дисциплинарно нарушение по
данни от справка УРИ
3286р-55299/27.11.2018г./л.118-133/.
Комисията извършила назначената проверка е
изготвила Справка № 326р-1830/24.01.2019 г., в която описва изяснената
фактическа обстановка и изразява становище, че извършените от гл.инспектор Г.К.А. деяния съставляват
дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР във връзка с
чл.200, ал.1, т.6 ЗМВР - „неупражняване
на контрол над подчинени“ за което на основание чл.197, ал.3, т.1 ЗМВР следва
да му бъде наложено дисциплинарно наказание ‘‘порицание” и по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР във връзка
с чл,199, ал.1, т.5 ЗМВР –„ пропуски в изучаването и
прилагането на разпоредбите регламентиращи служебната дейност“, за което на
основание чл.197, ал.1, т.2 ЗМВР следва да му се наложи дисциплинарно наказание ‘‘писмено
предупреждение”. Комисията счита, че служителят е извършил две едновременно установени нарушения, поради
което на осн. чл. 197, ал.3, т. 1 ЗМВР следва да му
бъде наложено по –тежкото по вид от предвидените наказания, а именно
„порицание“ за максимално предвидения в закона срок от дванадесет месеца.
С цел запознаване със Справка №
326р-1830/24.01.2019 г., комисията е направила несполучлив опит да са свърже с
оспорващия по мобилен телефон, което
обстоятелство е отразено в съставен по реда на чл.18, ал.1 от Инструкция №
8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието
на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните
работи, Протокол с рег.№326р-2120/29.01.2019год. /л.197/. Съставена е и покана
до оспорващия с рег. № 326р-2121/29.01.2019г.
за явяването му на 01.02.2019г. от 10,00 часа в сградата на ОД на МВР –Ямбол за
запознаване с процесната справка. Видно от
отбелязване върху Справка № 326р-1830/24.01.2019 г., А. е запознат със същата
на 01.02.2019г., като е отбелязал, че към този момент е в законово установен
отпуск поради временна неработоспособност/л.34/.
На 22.05.2019г. Зам. Директора на ОД
на МВР-Ямбол е издал Заповед № УРИ 326з-1009/, с която на основание чл.194,
ал.2, т.2, във връзка с чл. 199, ал.1, т.5, вр.
с чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР и чл.204,
т.3 от ЗМВР на Г.К.А. е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на
заповедта. Като фактическо основание за издаване на същата е посочено следното:
“служителя не познава и неправилно прилага разпоредбата на чл. 33, ал.2 от ЗАНН, което е довело до пълното прекратяване на административно наказателната
преписка по АУАН серия Д , № 481462 и
неиздаване на НП за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП“.
Заповедта е връчена на оспорващия лично на 22.05.2019г., видно от
отразяването върху екземпляр от същата/л.207/, а жалбата му е подадена чрез адм. орган до АС –Ямбол с вх. № 326000-47748 от 30.05.2019г.
По делото е приложена цялата административна преписка
по издаване на оспорения административен акт, като по искане на оспорващия са
приети като доказателства и нотариално заверена декларация от съставителя на
АУАН серия Д , №
481462 от 06.03.2018г. П.Н.П.,
както и справка за нарушител/водач на И.М.И.,
срещу когото е съставен процесния АУАН.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна
по следните съображения:
Предмет
на осъществявания съдебен контрол е Заповед № УРИ 326з-1009/22.05.2019г. на Зам. Директор на ОД на МВР-Ямбол,
с която на Г.К.А. на основание чл.194, ал.2, т.2, във връзка с чл. 199, ал.1,
т.5, вр. с
чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР и чл.204, т.3 от ЗМВР му е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 6 месеца, считано
от датата на връчване на заповедта.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът
проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на
всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от
оспорващия. С оглед разпоредбата на чл.
146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт обхваща установяване
компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона
форма, спазени ли са материалните и
процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на
закона. Липсата на някоя от посочените предпоставки
води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето
му.
Видно от
разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗМВР, държавните служители в МВР, които са
нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон
наказания. Редът за налагане на дисциплинарните наказания на държавните служители
в МВР към датата на издаване на оспорената заповед е бил уреден в разпоредбите на чл. 205-213 от ЗМВР и издадената на осн.
чл.215а от ЗМВР Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на
дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на
дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи.
Оспорената Заповед № УРИ
326з-1009/22.05.2019г. на Заместник Директор на ОД на МВР-Ямбол, е постановена от надлежен орган в кръга на неговата
материална компетентност по чл.204, ал.1, т.4 ЗМВР. В същата изрично е посочено, че се издава въз основа на
извършена проверка възложена със Заповед № УРИ 326з-2480/10.12.2018 г.,
изменена и допълнена със Заповед № УРИ 326з-2573/20.12.2018 г. и изготвената
справка № 326р-1830/24.01.2019 г. от комисията назначена да извърши проверката.
Жалбата е в предвидената от закона писмена форма и съдържа подробно изложение
на фактическите и правни основания послужили за издаването й, като в
съответствие с чл. 210, ал. ЗМВР са посочени извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Заповедта е издадена и в срока
предвиден в разпоредбата на чл. 195, ал.1 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарното
наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му. Наказващия орган се е позовал на
ал.3 от същия текст регламентираща, че сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато
държавният служител е в законоустановен отпуск. По
делото е безспорно установено, че оспорващият А. е бил в законоустановен
отпуск поради временна неработоспособност за времето от 07.01.2019г. до 01.05.2019г.
Съдът не констатира при издаване на процесната заповед да са допуснати процесуални нарушения от
вида на съществените такива, които да обуславят нейната отмяна като незаконосъобразен
административен акт. Доводите изложени в жалбата на А. в обратната посока са
изцяло неоснователни. Съгласно чл. 206 , ал.1 ЗМВР дисциплинарно наказващият
орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния
служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от
държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени
обяснения. Видно от доказателствата по делото това законово изискване в случая
е изпълнено. Както бе посочено по горе А. е запознат лично както със Заповед №
УРИ 326з-2480/10.12.2018 г., така и със Заповед № УРИ 326з-2573/20.12.2018 г.
Във връзка с назначената проверка същият е изготвил писмени обяснения,
озаглавени „доклад“ с рег.№ 326р-219921
от 14.12. 2018г., които видно от поставената резолюция са приети и от
наказващия орган независимо, че са с адресат председателя на назначената
комисия. Впоследствие А. е запознат
лично на 01.02.2019г. и с изготвената Справка № 326р-1830/24.01.2019 г., в която подробно са описани извършените деяния и е
направено предложение за налагане на дисциплинарното наказание, като по делото липсват данни за направени възражения
по констатациите в същата. Представено е
единствено искане с вх. №32600-1325 от 01.02.2019г. от процесуалния
представител на оспорващия за прилагане към дисциплинарната преписка на изрично
посочени писмени материали. Не могат да бъдат споделени доводите в жалбата за
допуснато нарушение на чл. 57 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. Детайлното описание на организацията на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания в
цитирания подзаконов акт има за цел да конкретизира и улесни дейността на
съответните органи по раздел VIII, глава осма от ЗМВР при провеждане на
дисциплинарното производство, като разписаните процедури в Инструкцията касаят
единствено организацията на дейността по установяване на дисциплинарни
нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, поради което нарушението на
нормите на Инструкцията ще бъде съществено само в случаите, когато води до
нарушение на разпоредбите на ЗМВР, уреждащи дисциплинарното производство. Дори
и да е налице неспазване на
разпоредбата на чл.57 от Инструкцията, то същото не представлява нарушение
от категорията на съществените, тъй като по никакъв начин не препятстват
лицето, срещу което се води дисциплинарното производство да осъществи
своевременно и адекватно правото си на защита, като действията по установяване
на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказание в процесния случай са извършени изцяло в съответствия с
предписанието на съответните норми в ЗМВР. В този смисъл Решение №
7906/13.06.2018г. по адм. дело № 1228/2017г. по описа
на ВАС.
С оглед прецизност следва да се
отбележи, че посочената съдебна практика, включително и на настоящия съдебен
състав в писмените бележки на процесуалния
представител на оспорващия, касае
различна от установената в настоящото производство фактическа обстановка,
поради което е неприложима в случая.
Не е налице нарушение и на разпоредбата
на чл. 197, ал.3 ЗМВР, доколкото
дисциплинарно наказващия орган/ДНО/ не е
възприел изцяло изводите на комисията посочени в Справка № 326р-1830/24.01.2019 г., че А. е извършил две едновременно установени нарушения, поради
което на осн. чл. 197, ал.3, т. 1 ЗМВР следва да му
бъде наложено по –тежкото по вид от предвидените наказания, а именно
„порицание“ за максимално предвидения в закона срок от дванадесет месеца. Изрично
е посочено в процесната заповед, че другите посочени
в справката дисциплинарни нарушения не са доказани по категоричен и безспорен
начин.
Съдът счита също така, че оспорената
заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и е съобразена
с неговата цел.
От събраните по делото доказателства безспорно
се установява, че оспорващия А. е осъществил описаното в заповедта и в
изготвената справка рег.№ 326р-1830/24.01.2019г., дисциплинарно нарушение, изразяващо се в следното:
На 06.03.2018г. от мл. автоконтрольор П.Н.П. е
съставен АУАН серия Д, №
481462 срещу лицето И.М.И. за
извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП- изразяващо се управление на МПС
на същата дата около 02,55 часа в гр.Ямбол по ул. „Преслав“ с концентрация на
алкохол в кръвта 1, 68 промила и нарушение по чл. 100, ал.1 т.1 от ЗДвП,
изразяващо се в неносене на контролния талон към СУМПС. При тези констатации
отразени в АУАН А. не е изпълнил служебните си задължения като началник сектор „Пътна полиция“, вменени
му съгласно типова длъжностна характеристика за тази длъжност с № УРИ 3286р -1950/2015г. /л.181-182/, като с оглед съдържащите се данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 от И.И.,
прекратил с резолюция изцяло
образуваната административно наказателна преписка и изпратил същата за
образуване на бързо производство и разследване в РУ –Ямбол, без да издаде
наказателно постановление срещу И.М.И. за извършеното от същия административно нарушение по чл. 100, ал.1 т.1 от ЗДвП и съответно да му
наложи предвидено в разпоредбата на чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП административно
наказание глоба. Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал.1 т.1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория
и контролния талон към него, като за
неизпълнение на това задължение в разпоредбата на чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП законодателя е предвидил
налагане на административно наказание глоба в размер на 10 лева. В тази връзка
изцяло неоснователен е довода на оспорващия, че към момента на извършената
проверка контролния талон на лицето срещу което е съставен процесния
АУАН е бил иззет при съставяне на друг АУАН, поради което няма как да го носи,
а оттам и че не следва да му се търси административнонаказателна
отговорност. Видно от приетата по делото справка за нарушител/водач на И.М.И., на
същия преди 06.03.2018г. действително са съставени два броя АУАН. При съставяне
на първия –АУАН серия Г 612835/30.01.2017г. на РУ –Нова Загора действително е иззет контролния му талон с №
4804356, а при съставяне на втория – АУАН серия Г 959081/11.02.2017г. на сектор ПП при
ОД на МВР –Ямбол е иззет АУАН серия Г
612835/30.01.2017г. на РУ –Нова Загора. По така съставените актове обаче са
издадени съответните НП, което налага извода, че към 06.03.2018г. контролния
талон към СУМПС на И.М.И. е
следвало да се намира у него, с оглед разпоредбата на чл. 157, ал.7 от ЗДвП,
съгласно която при връчване на
наказателното постановление и доброволно заплащане на наложената глоба
контролният талон се връща незабавно. При незаплащане на наложените глоби, то
Иванов е следвало да носи заместващите контролния талон документи
регламентирани в разпоредбите на чл.157, ал.6 и ал.8 от ЗДвП, каквито данни по
делото липсват.
Съгласно
чл. 33, ал.2 от ЗАНН при констатиране на признак/признаци на извършено
престъпление административнонаказателното
производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор.
Анализът на посочена разпоредба сочи, че административнонаказателното
производство се прекратява изцяло само при данни за извършено престъпление, но
не и когато едновременно с това са налице и данни за
осъществено административно нарушение, какъвто е процесния
случай. Неиздавайки НП за извършено
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, констатирано със съставения
АУАН серия Д, № 481462 А. неправилно е приложил именно разпоредбата на
чл. 33, ал.2 от ЗАНН, което правилно е
определено от ДНО като дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, което е основание за
налагане на дисциплинарно наказание, и при осъществен от служителя състав на
чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, законосъобразно административния орган е наложил
дисциплинарното наказание по чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР в предвидения минимален
размер, а именно - „писмено
предупреждение“ за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на
заповедта.
Обжалваната заповед съответства и на
целта на закона. Не се установява от доказателствата приети по делото,
оспореният административен акт да е издаден с цел, различна от целите на
непосредствените нормативни актове, в приложение на които същия е издаден. С
издаване на оспорената заповед, постановена в дисциплинарното производство се
постига предвиденият от законодателя резултат – възпитателно и превантивно
въздействие върху държавния служител за спазване на служебната дисциплина.
От изложеното следва, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона
форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в
съответствие с приложимите материалноправни норми и с
целта на закона. Поради това депозираната жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на
делото своевременно направеното искане
на процесуалния представител на адм. орган за
присъждане на юрисконсулско възнаграждение се явява
основателно. По правилото на чл. 143, ал.4 от АПК оспорващия следва да бъде
осъден да заплати на ответната страна направените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лева, което
съдът определя на основание чл.144 АПК
във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, чл.37 Закона за правната помощ и чл.24 от Наредба
за заплащането на правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС,
трети административен състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.К.А. - „полицейски инспектор V ст. (ПК)“ в група „Охранителна
полиция“ към РУ-Елхово при ОД на МВР-Ямбол, чрез адв.Г.Г. от САК против Заповед № УРИ 326з-1009/22.05.2019г. на
Зам. Директор на ОД на МВР-Ямбол, с която на основание чл.194, ал.2, т.2, във
връзка с чл. 199, ал.1, т.5, вр. с чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР и чл.204, т.3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от
6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА
Г.К.А., ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на ОД на МВР–Ямбол направените по делото
разноски в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно оспорване, съгласно
чл. 211, изр. второ от ЗМВР.
Решението да се съобщи на страните
по реда на чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/п/не се чете