РЕШЕНИЕ
№ 3277
гр. Пловдив, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330101404 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от от „Лайт Кредит“ ООД срещу Р. Й. К., с която се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
2224.08 лева, дължима сума по запис на заповед от 29.07.2020 г. с падеж на плащане
29.08.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 05.11.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 17586/2021 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.
В исковата молба и допълнителна молба от 07.03.2022 г. /л.20/ се излагат твърдения,
че между страните е сключен договор за заем от ***, по който ищецът е предоставил на
ответника заем в размер на 1950 лева срещу фиксирана възнаградителна лихва в размер на
274.08 лева, дължими в срок до 29.08.2021 г. на месечни вноски. За обезпечение на
вземанията по договора за заем за главница и договорна лихва в общ размер на 2224.08 лева
от ответника в полза на ищеца е издадена запис на заповед. Доколкото ответникът
незаплатил задълженията си по записа на заповед, обезпечаващ договора за кредит ищецът
се снабдил със Заповед по чл.417 ГПК, срещу която длъжникът възразил в срок, което
поражда интереса от предявяване на иска.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника., с който оспорва иска.
Оспорва ищецът да е предоставял заем на ответника. Иска се отхвърляне на иска.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 17586/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
1
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Срещу
заповедта е постъпило възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК. Исковете, по
които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1
ГПК. Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.
Предявен е иск с правна квалификация чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с 535
ТЗ, във вр. с чл. 538, ал.1 ТЗ.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи редовен от
външна страна и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане запис на заповед от
29.07.2020 г. с издател ответника, настъпване на падежа на вземането. Да докаже, че записът
на заповед е издаден като обезпечение на вземанията по договора за заем от ***, включващ
главница и договорна лихва, както и че е предоставил на ответника заем в размер на 1950
лева. Ответниците следва да проведат насрещно доказване, както и при положително
доказване от страна на ищеца да докажат, че са погасили претендирания остатък от
задълженията по процесния запис на заповед, респ. вземанията по договора за заем, който е
обезпечавал.
С Определение от 14.04.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че е
издаден запис на заповед от 29.07.2020 г. от ответника в полза на ищеца за сумата в общ
размер на 2224.08 лева, платим на 29.08.2021 г., който запис на заповед е издаден във връзка
с договор за заем от ***, която сума включва главница и договорна лихва по договора за
заем. Между страните няма спор, че ответникът е подписал договор за заем ***, сключен с
ищеца.
Не се спори, че ответникът не е заплатил търсените от ищеца суми.
Видно от приложения по ч.г.р.д № 17586/2021 г. по описа на ПРС оригинал на запис
на заповед /л.4/ ответникът Р. К. неотменимо и безусловно се е задължила да плати на „Лайт
Кредит“ ООД сумата в размер на 2224.08 лева без протест и без претенции за разноски на
падежа 29.08.2021 г. Посочено е датата на издаване, място на издаване, място на плащане,
означение „запис на заповед“ в текста на документа, посочен е конкретен единствен падеж
на вземането, подпис на издателя. Записът на заповед е авалиран от Й. Г. М..
Съдът приема, че са налице всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.535
ТЗ и записът на заповед е редовен от външна страна.
С исковата молба ищецът сам въвежда каузално правоотношение, за обезпечение на
което е издаден процесния запис на заповед, а именно договор за паричен заем от *** и
доколкото такова е въведено, същото става предмет на делото и подлежи на изследване.
Спорно по делото е дали ищецът е предоставил заемната сума на ответника и въобще
дали е сключен договор за заем.
В тази връзка по делото е изслушана и приета Съдебно-счетоводна експертиза /л.42/,
неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена.
Съгласно експертизата по договора за заем от *** ищецът е предоставил на ответника
сумата в размер на 1950 лева на дата 29.07.2020 г.
С оглед изложеното по делото се установява, че е сключен процесния договор за
заем, ищецът е предоставил реално такъв на ответницата, който последната се е задължила
да върне.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът представлява финансова
институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът е потребител по смисъла
на чл.9, ал.3 ЗПК.
2
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Макар и ответникът да не е оспорва валидността на сключения договор за заем, съдът
има служебни задължения да изследва дали договорът и клаузите от него не противоречат
на закона и на добрите нрави, като това следва да бъде съобразено по делото.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по
ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния
ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите 23.83 % -
чл.2, ал.1, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът – 25 % - чл.2, ал.1, общият
размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е
погасителен план към договора /л.13 от заповедното дело/, предвидено е правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита /чл.6, т.3 от ОУ към договора/, право да получи
погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл.6, т.1 от ОУ към договора/,
право да се откаже от договора /чл.7 от ОУ към договора/. Посочен е как се формира
лихвения процент на ден /чл.2, ал.1 от договора/ Предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от
ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора
е подписана от кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка страница от
ответника.
Тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за
всички вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК- за посочване
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми в
това число главница и лихви, е неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази информация
следва да се съдържа в погасителния план единствено при наличието на различни лихвени
проценти, каквито не се установяват в случая.
С оглед изложените съображения съдът намира, че договорът е валидно сключен и не
са налице нарушения на чл.11, ал.1 ЗПК и чл.10, ал.1 ЗПК.
Наред с това съдът не открива и неравноправен характер на клаузата за
възнаградителна лихва. Същата е уговорена в договора в общ размер на 274.08 лева при
лихвен процент от 25 % годишно, при обезпечен кредит. Доколкото е фиксиран за целия
период от договора, не е необходимо да се посочват условията за прилагането му, доколкото
такива условия няма.
Действително в договора няма отделно записване на общия размер на договорната
лихва, но това не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за
съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в
друга разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста – Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това от договора става ясно
какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на договора, а именно
274.08 лева /разликата между общо дължимата сума по договора – 2224.08 лева и
3
предоставения кредит в размер на 1950 лева/, който размер е фиксиран за целия период на
договора.
Съдът е запознат с практиката на ВКС, която указва в кои случаи възнаградителната
лихва по договори за потребителски кредит е недействителна, а именно когато надхвърля
два пъти законната лихва при обезпечени кредити и три пъти – при необезпечени кредити.
Следва да се посочи, че тази практика е формирана преди изменението на чл.19, ал.4 ГПК /в
сила 23.07.2014 г./ и касае договори за кредит, сключени преди изменението.
Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК /в сила 23.07.2014 г./ годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Безспорно елемент от ГПР е възнаградителната лихва, която единствено в случая
формира ГПР. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК е допустимо възнаградителната лихва дори да е 5
пъти по-голяма от законната лихва, ако е единственият разход по кредита. В процесния
договор възнаградителната лихва е уговорено, съобразно законовия максимум – чл.19, ал.4
ЗПК.
Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от
законната лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не
противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните
данни по производството - срока на договора, размерът на кредита, размера на
възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи
кредитора, липсата на предоставено обезпечение, както и автономията на волята. Размерът
на договорната лихва за целия период на договора е в размер на 274.08 лева, размерът на
отпуснатия кредит е 1950 лева, кредитът е отпуснат за срок от 12 месеца – не малък период
от време, не е обезпечен, поради което съдът приема, че размерът на лихвата е съответен на
насрещната престация на кредитора и на риска, който поема същият като небанкова
институция, която се самоиздържа от собствената си печалба, която в случая не
противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност. Няма нарушение и на чл.19,
ал.4 ЗПК, доколкото ГПР /в който е включен само възнаградителната лихва/ е в размер на
допустимия от закона.
Предвид всичко изложено съдът намира, че и клаузата за възнаградителна лихва е
валидно постигната.
В тежест на ответника е да докаже, че е платил сумите по записа на заповед, като
такова доказване не беше проведено, с оглед което искът се явява доказан по основание и
размер и следва да се уважи изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска ще се уважи и претенцията за законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 05.11.2021 г. до окончателно
искане, за която е издадена Заповед по чл.417 ГПК и се поддържа в исковата молба.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
4
Ищецът доказа разноски за заповедното дело, както следва: 44.48 лева – платена
държавна такса /л.14/ и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение или общо 94.48 лева,
които ще се присъдят изцяло.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски: 44.48 лева, платена
държавна такса, 150 лева – платен депозит за Съдебно-счетоводна експертиза/л.37/ или общо
разноски в размер на 194.48 лева, които на основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъдят
изцяло.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. Й. К., ЕГН **********, с адрес: ***
ДЪЛЖИ НА „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет.2 сумата в размер на 2224.08 лева, дължима по запис на
заповед, издаден на 29.07.2020 г. от Р. Й. К., с падеж на плащане 29.08.2021 г., без протест,
авалиран от Й. Г. М., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 05.11.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 17586/2021 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Р. Й. К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Лайт Кредит“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1,
ет.2 сумата в размер на 94.48 лева – разноски по ч.гр.д. № 17586/2021 г. по описа на ПРС и
194.48 лева – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
5