№ 753
гр. Пазарджик, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220201038 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ф. АЙД. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. В.,
ж.к. „***“ вх.Б, ет.8, ап.1, против Наказателно постановление № 21-0340-
000570 от 07.05.2021 г. издадено от Началник на РУ- Септември при ОД на
МВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП на основание
чл.183 ал.7 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 1 месец.
В жалбата обобщено се излагат доводи за нарушение на процесуалния и
материалния закон, водещи до незаконосъобразност на НП, поради което се
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява, но се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата,
ангажира доказателства и излага аргументи в подкрепа на искането за отвяна
на НП. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или
процесуален представител. По делото е депозирано писмено становище по
1
същество от процесуалния представител на наказващия орган. Прави се
искане за присъждане на разноски и възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Съдът провери основателността на жалбата, като съобрази изложените в
същата доводи и като взе предвид становищата на страните, съобразявайки
закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие
за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП, за това, че на
27.04.2021 г., около 14,45 часа, в община Септември, на път І-8 в отсечката с.
Лозен до кръстовището между гл. път І-8 и път ІІІ- 8402, в посока от с. Лозен
към гр. Белово, е управлявал л.а. „***“ с рег. № ***, собственост на „ОББ
Интерлийз“ЕАД- клон, като е навлязъл и се е движил след пътен знак „В2“
поставен на преносима стойка с добра видимост, при въведена временна
организация на движението със заповед № РД-11-465/15.04.2021 г. на
Агенция пътна инфраструктура.
Всичко това било възприето от автопатрул на РУ- Септември, в чиито
състав бил актосъставителя Т.Т.- мл. автоконтрольор. Той съставил срещу
жалбоподателя АУАН с бл. № 902437/27.04.2021 г. за извършено от него
нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, след което му го предявил и връчил срещу
подпис. В акта нарушителят вписал възражение, че пътните знаци не били
разположени правилно на пътя, така че да упътят водачите правилно.
Въз основа на акта на 07.05.2021 г. било издадено атакуваното НП,
което било връчено лично на жалбоподателя на 17.06.2021 г., видно от
разписката към НП. Жалбата срещу последното била подадена от
санкционираното лице чрез АНО до съда по куриер, като била входирана в
деловодството на РУ- Септември на 23.06.2021 г.. Въпреки изричните
указания на съда, АНО не представи доказателства кога е била подадена при
куриера въззивната жалба срещу НП, като не бе представена и съответната
товарителница. При това положение съдът приема, че жалбата е депозирана в
срок от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд. ОДМВР- Пазарджик на
31.07.2020 г., видно от входящия номер на жалбата (л.3), поради което я
намира за процесуално ДОПУСТИМА
2
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите
Т.Т. и Н. П.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, както
и показанията на св. Т., тъй като същите са непротиворечиви и по категоричен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установеното съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
Съдът при извършения контрол за законосъобразност, не констатира
допуснати СПН, накърняващи правата на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице и по-конкретно да разбере
какво нарушение му се вменява и да организира адекватна защита срещу него.
АУАН и НП са съставени от компетентни органи в кръга на
правомощията им по закон и в предвидените от закона срокове. Проведеното
против жалбоподателя административнонаказателно производство е
започнало със съставяне на АУАН в съответствие с разпоредбите на ЗАНН- в
присъствието на нарушителя и свидетел. В това производство при съставяне
на акта и издаване на процесното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се защитава. Налице е съответствие между
словесното и цифровото описание на нарушението. В детайли- в АУАН и в
НП са посочени датата (27.04.2021 г.), място на извършване на нарушението
(в общ. Септември на път първи клас №8 в отсечката от с. Лозен до
кръстовището между гл. път І8 и път ІІІ-8402), посочена е и посока на
движение от с. Лозен към гр. Белово, посочено е качеството на нарушителя и
неговите действия, индивидуализиран е автомобила, с който е извършено
нарушението, както и всички други обстоятелства изпълващи състава на
нарушението. Последното е изчерпателно описано, като са посочени и
обстоятелствата, при които е осъществено. В АУАН и НП е отразено
възприетото нарушение- навлизане и движение с посочения автомобил в
забранения с пътен знак В2 и поради въведена временна организация на
движението участък. Дадена е и правната им квалификация, в това число и
съдържащата специалния състав санкционна норма на чл.187 ал.7 от ЗДвП. В
акта и НП конкретно е посочен дори в кой точно пътен участък от път І-8 е
3
осъществено неправомерното навлизане на пътя след забранителния знак.
Посочена е и конкретната заповед на АПИ, въвеждаща временната
организация на движенето, в резултат на което е поставен и знакът. Актът е
съставен в присъствието на нарушителя, на който е предявен и връчен срещу
подпис. НП е връчено лично на нарушителя.
Съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, а именно, че
не било спазено изискването на чл.43 ал.5 от ЗАНН2, тъй като АУАН не бил
връчен на нарушителя, като по-надолу се сочи, че връченият препис бил
нечетлив и затова не било подадено писмено възражение срещу съставения
АУАН в законоустановения срок.
Видно от АУАН е, че препис от същия е връчен на нарушителя. Той не
е направил възражение, че връченият му препис е нечетлив нито при
връчването на акта, нито впоследствие пред АНО и съответно не е поискал да
му бъде връчен четлив препис от акта. С въззивната жалба дори не е
представен връчения препис от АУАН или негово копие. Поради всичко това
съдът не може да възприеме за основателно възражението за претендираното
допуснато СПН свързано с връчване на препис от АУАН.
По същество съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото
му нарушение и същото е безспорно доказано. Св. Т. в своите показания ясно
и категорично заяви, къде е бил установен АП, в чиито състав е бил и той, а
именно на кръстовището при ханче „Септември“ на главен път І-8,
кръстовището му с път ІІІ-8402. Заяви ясно, че автомобилът управляван от
жалбоподателя се е движил по цитирания главен път в отсечката от с. Лозен,
към установъчния пункт на АП в посока към гр. Белово. Св. Т. в показанията
си подробно илюстрира и наличието и разположението на пътните знаци във
връзка с извършвания ремонт и конкретно на процесния забранителен знак
„В2“, като посочи и начина на неговото закрепване. Обясни и това, че такива
забранителни знаци, както и показващи обходния маршрут е имало поставени
на главния път в с. Звъничево, както и в с. Лозен на изхода за главен път І-8
забраняващ движението и в двете посоки по главния път. Посочи също така,
че знак „В2“ е бил на преносима стойка с ясна видимост, поставен на пътното
платно.
Тук е мястото да се посочи, че съдът не кредитира направеното от
жалбоподателя възражение в АУАН за неправилното разположение на
4
знаците на пътя и неясното упътване за водачите, което бе доразвито в
съдебно заседание с показанията на св. Н. П., който твърди, че е пътувал в
автомобила на жалбоподателя, в които заяви, че са се движили по пътя указан
чрез ползване на навигация, като се отбили от АМ Тракия, след отбивката за
гр. Пазарджик, продължили през няколко села и така минали през с. Ковачево
и с. Лозен, като твърди, че в последното село на излизане за главния път
нямало знак забраняващ движението по този път и затова продължили до
спирането им от полицейските служители. Този свидетел заяви също, че на
връщане след като били проверени от полицаите забелязал знак в съседната
улица, на който направил снимка, от която ясно се виждало, че този знак бил
обърнат към оградата на имот и не се виждал. Както ясно посочи св. Т., а
именно че в с. Лозен преди излизането на главен път І-8 има разположен знак
В2, който е бил поставен същия ден в средата на пътното платно, установено
и от полицейския автопатрул преди да започне да осъществява пътен контрол
на цитирания установъчен пункт във връзка именно с реорганизацията на
движението и с оглед на това, че е имало оплаквания от работниците,
осъществяващи ремонта, за преминаващи автомобили по забранения за
движение участък. Св. Т. обясни и това, че в хода на извършената на
жалбоподателя проверка той е заявил първоначално, че се е движил през с.
Звъничево, където видял поставените забранителни знаци но продължил по
главния път, тъй като и други МПС преди него били минали, затова и той
продължил. Актосъставителят посочи също, че жалбоподателят не е оспорил
констатациите, че се е движел по забранения участък, след знак „В2“, като
едва при предявяване на съставения АУАН вече е възразил в насоката,
посочена по-горе. Освен това твърденията на св. П. и заявеното от
жалбоподателя в АУАН се опровергава не само от показанията на св. Т., но и
от отразеното веднага след приключване на смяната на АП в изготвената
докладна записка. Следва да се има предвид, че тези твърдения и възражения
не бяха подкрепени от нито едно доказателство по делото, като напр. не бе
представена снимка на заснетия знак от св. П., която да носи информация за
дата и час на заснемането. Но дори и такава да бе представена по делото, то с
оглед заявеното от свидетеля, че е снимал знака след като е извършена
проверка от АП и са се върнали назад по пътя, то тази снимка няма да отрази
действителното положение при преминаването на автомобила, управляван от
жалбоподателя преди да бъдат спрени от полицейските служители.
5
Имайки предвид показанията на св. Т. и това, че пред него водачът е
заявил, че още при с. Звъничево (предходно населено място) е видял
забранителните знаци, но е продължил движението си в забранения участък,
следвайки движещите се пред него МПС, е и първата индиция, че той е
извършил вмененото му нарушение, като това обстоятелство е от значение и
за последващото му поведение и дадени обяснения, чиято достоверност
следва да се преценява и на фона на първоначално заявеното от него и
останалите доказателства по делото. Поради тази причина и съдът не даде
вяра на твърденията на жалбоподателя, намерили отражение в АУАН при
неговото предявяване, нито на показанията на св. П..
Освен всичко казано до тук, съдът счита че наличието само един
забранителен знак „В2“ в изминатия от водача участък, е напълно достатъчно,
тъй като с него е въведена забраната по смисъла на чл.47 ал. 3 от Правилника
за приложение на ЗДвП, а именно „забрана за влизане на ППС по този път в
двете посоки“.
В приетата като писмено доказателство по делото Заповед на АПИ
(л.9-10) изрично е предвидено поставянето на съответните пътни знаци да е в
съответствие с изискванията на приложимата в случая специална Наредба №
3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението
при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците.
Следва да се има предвид, че в рамките на настоящото производство не може
да се прави проверка относно законосъобразността на заповедта на АПИ, тъй
като тя е произвела своето действие. А показанията на актосъставителя
сочат, че напречно на оста на пътя е била разположена голяма преместваема
стойка, на която са били закрепени пътните знаци от посочени вид. Тя е била
позиционирана в съответната пътна лента, за да може да се осигури
преминаването на строителната техника, но по начина на поставянето й е
била ясна за възприемане относно наличния пътен знак, въвеждащ
процесната забрана за навлизане в пътя в двете посоки.
С показанията си св. Т. убедително се установи, че жалбоподателят е
преминал в забранения участък след тези знаци и то през повече от едно
населени места и е осъществил на значително разстояние движение по
забранения участък до момента, когато е бил спрян от полицейския
автопатрул.
6
Безспорно установено с показанията на актосъставителя е и навлизането на
жалбоподателя като водач на МПС в ремонтирания участък и след въведения
пътен знак, установяващ забрана за движение навлизане в двете посоки, която
е имала временен характер, предвид ремонтните дейности.
За нарушение от процесния вид, при което не е изпълнена въведена с
пътен знак забрана за навлизане в съответния вид на ППС, е предвидена и
специална административнонаказателна отговорност по чл. 183, ал. 7 от ЗДвП
чрез две кумулативни наказания в твърд размер- глоба в размер на 300 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, каквито са и наложени с
обжалваното НП на жалбоподателя, поради което и съдът счита, че правилно
е приложена санкционната норма от АНО.
Поради всичко изложено до тук съдът не споделя направените с
жалбата и доразвити от процесуалния представител в съдебно заседание
възражения, че жалбоподателят не е имал съзнанието, че се движи по
забранен за движение участък от пътя, тъй като не е възприел наличие на знак
„В2“, който да е изглеждал и да е бил поставен, съгласно изискванията на
Заповедта на АПИ и Наредба № 3/2010 г., поради което НП следва да бъде
потвърдено, като правилно и обосновано.
По отношение на възражението, направено с жалбата, а именно, че
настоящият случай съставлявал маловажен такъв по смисъла на чл.328 от
ЗАНН, съдът го намира за неоснователно. Според настоящия съдебен състав
осъщественото административно нарушение не съставлява маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице предпоставките на
посочената разпоредба. Вярно е, че нарушението е формално, на просто
извършване и от него реални вредни последици за фиска и че от същото няма
причинени вреди. Но противно на изложеното в жалбата, съдът счита, че
вероятността такива вреди да настъпят в резултат на извършеното нарушение
е била напълно реална, предвид обстоятелството, че в забранения участък са
се извършвали активни строително-ремонтни дейности, вкл. и с тежка
строителна техника. Освен това, видно от справката за нарушител/водач
(л.14) е, че нарушение от процесния вид жалбоподателят не извършва за
първи път. За нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП той е санкциониран три пъти с
фиш, преди извършването на настоящето нарушение, като санкционирането
му очевидно не е изиграло своята превантивна и възпираща роля. При това
7
положение обществената опасност на нарушителя и на нарушението е
завишена, и не може да бъде прието, че степента на обществена опасност на
нарушението в конкретния случай е явно незначителна, за да обосновава
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Настоящият случай разкрива типичната
обществена опасност на нарушенията от този вид.
С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира че издаденото НП
следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство. Искането е допустимо, тъй
като е направено преди обявяване на делото за решаване с представеното
писмено становище от юрисконсулта на ОДМВР- Пазарджик, надлежно
упълномощен от директора на ОДМВР- Пазарджик за представлява
дирекцията, към чието структурно звено спада органът издал НП (РУ-
Септември). Наказващият орган има право на такива разноски, тъй като е
представляван от юрисконсулт, който макар да не е взел участие в съдебното
заседание по делото е изготвил и представил писмено становище по
същество. Имайки предвид тези обстоятелства, ще следва възнаграждението
да се определи съгласно разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по
предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение
от 80 до 150 лева. Както се посочи юрисконсултът не е участвал в с.з. и
единствено е изготвил становище по същество, като делото не е с фактическа
или правна сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено
минимално възнаграждение от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд
Пазарджик, в настоящия състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0340-000570 от
07.05.2021 г. издадено от Началник на РУ- Септември при ОД на МВР-
Пазарджик, с което на Ф. АЙД. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „***“
8
вх.Б, ет.8, ап.1, за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.7 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец, като законосъобразно.
ОСЪЖДА Ф. АЙД. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „***“ вх.Б,
ет.8, ап.1, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР гр. Пазарджик, представлявана от
директор, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9