№ 3612
гр. Варна, 12.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502396 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано възоснова на частна жалба с вх. Рег. №
295884 от 06.08.2021 г. подадена от Стилянка Тилева И. и Жеко Славов И. срещу
Определение № 265191 от 16.07.2021 г. постановено по гр.д. № 2576 по опис на ВРС за 2021
г., в частта, в която на основание чл. 248, ал.1 от ГПК съдът е оставил без уважение молба
от 16.06.2021 г. , уточнена с молба от 25.06.2021 г. с които ищците са направили искане за
изменение на определение № 264720 от 09.06.2021 г. в частта за разноските, чрез
присъждане на такива на основание чл. 80 от ГПК
В жалбата се излага, че определението е неправилно и необосновано.
Жалбоподателите твърдят, че с Определение № 265191 от 16.07.2021 г. съдът е оставил без
уважение искането им за осъждане на ответника П., да заплати разноски в размер на 815.51
лева, съобразно представен от тях списък по чл. 80 от ГПК. Излагат, че са поискали
изменение на това определение, като са изложили съображения, че доводите на съда за да
поставили отказ от присъждане са несъстоятелни, тъй като е без значение, дали разноските
са извършени преди конституиране на П. в качеството на ответник, а поведението му не е
факт, който следва да бъде съобразяван извън предвидения в закона – не е давал повод за
образуване на делото.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на
друго, с което да бъде уважена претенцията за разноски 815.51 лева против А.П..
В писмен отговор К.П. и А.П. оспорват жалбата като неоснователна и поддържат
становището, че А.П. е длъжник по изпълнителното дело и не е конституиран като ответник
към момента на претендиране на разноски.
1
Настоящият въззивен съд, приема жалбата като процесуално допустима и по
същество неоснователна, предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Стилянка и Ж.И.и против ТД
НАП Варна, Община Варна, Александър и Катя П.и иск с правно основание чл. 440, ал.1 от
ГПК. С определение № 260720 от 09.06.2021 г. производството по делото е прекратено,
поради това, че в течение на производството е отпаднала положителна процесуална
предпоставката правен интерес. Преди постановяване на определение за прекратяване на
делото, ищците са поискали присъждане на разноски, като са мотивирали искането с
обстоятелството, че от момента на образуване на делото 22.02.2021 г. до 23.03.2021 г.,
когато е заличена възбраната върху имотите по спорната собственост, предпоставката
правен интерес е била налице. Представили са списък на разноски от съдържанието на
който се установява, че към 08.06.2021 г. те са в размер на 815.51 лева.
Пред настоящия съд е поставен въпроса, дължат ли ответниците разноски в полза на
ищците, ако процесуалната предпоставка правен интерес отпадне в течение на процеса и
производството по делото е прекратено. Правният интерес е процесуална предпоставка,
която определя искът като допусим и няма отношение към неговата основателност, затова
въпросът за присъждане на разноски при прекратяване на делото поради отпаднал правен
интерес в течение на процеса следва да се решава по правилата на ГПК, които определят
задълженията за разноски при прекратяване на делото.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, регламентира правото на ответника да
претендира разноски при прекратяване на делото. Също в негова полза е и регламента на чл.
78, ал. 3 от ГПК при отхвърляне на исковата претенция.
Ищецът има право на разноски само в случаите, при които е уважена исковата
претенция. Ищецът няма право да претендира разноски при прекратяване на делото, поради
отпаднал правен интерес, както няма право на разноски при прекратяване на делото поради
нередовна искова молба, чиито пороците не са отстранени в срок. Извън правомощията на
съда е да преценява поведението на ответниците довело до отпадане на правния интерес,
защото е възможно обстоятелствата свързани с промяна в преценката за правен интерес да
не са свързани с такова поведение, какъвто е и настоящия случай. Правният интерес е
абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Липсата й води до
прекратяване на делото, а направените от ищеца разноски се понасят от него, тъй като
процесуалния закон не е предвидил правен ред, по които да се присъждат разноски в полза
на ищеца.
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, макар и по различни от
изложените в него основания за неприсъждане на разноски в полза на ищците.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖВА Определение № 265191 от 16.07.2021 г. постановено по гр.д. № 2576
по опис на ВРС за 2021 г., в частта, в която на основание чл. 248, ал.1 от ГПК съдът е
оставил без уважение молба от 16.06.2021 г. , уточнена с молба от 25.06.2021 г. с които
ищците са направили искане за изменение на определение № 264720 от 09.06.2021 г. в
2
частта за разноските, чрез присъждане на такива на основание чл. 80 от ГПК
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3