№ 1170
гр. София, 13.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601361 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по жалба на служебния защитник на осъдения Д. А. Ф., изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ „***“, към Затвора – ***. Жалбата е срещу
определение от 02.12.2022 г., постановено по ЧНД № 5003/2022 г., по описа на СГС, НО, 23-
ти състав. С това определение е оставена без уважение молбата на осъдения за условното му
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на
определеното му по НОХД № 3546/2020 г., по описа на СРС наказание „лишаване от
свобода”, за срок от 1 година, при първоначален „общ” режим, който е 1 /един/ месец и 20
/двадесет/ дни.
Доводите на молителя са за неправилност и незаконосъобразност на
определението; за наличие на доказателства за поправянето му, които обаче не били приети
от съда. Моли за отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, допускащо
исканото условно предсрочно освобождаване.
Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и изложените
в жалбата доводи, прие следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения седмодневен срок, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е
преценил фактите - предмет на разглеждане. Изводите му по приложение на материалния
1
закон са правилни и обосновани и следва да бъдат споделени.
С Присъда от 12.05.2021 г., постановена по НОХД № 3546/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 13-ти състав, на Д. А. Ф., за извършено от него престъпление по
чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, вр чл.54 от НК, му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване.
С Решение № 61/25.01.2022 г., постановено по ВНОХД № 4372/2021 г. по описа
на СГС, НО, 1-ви въззивен състав, присъдата е била потвърдена.
Осъденият Д. А. Ф. е постъпил в пенитенциарното заведение на 17.05.2022 г., за
изтърпяване на това наказание.
Към 02.12.2022 г., съгласно представената справка, осъденият Ф. е изтърпял
фактически – 8 месеца и 7 дни; от работа – 2 месеца и 3 дни или всичко - 10 месеца и 10
дни. Остават за изтърпяване 1 месец и 20 дни.
Макар и формално осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от
наказанието си, което е едно от изискванията на закона, за да се постанови УПО, видно от
доказателствата по делото и според настоящата инстанция не е налице другата кумулативно
изискуема предпоставка за постановяване на условното предсрочно освобождаване на
осъдения Ф. – наличието на доказателства за поправянето му, респективно – да се е
поправил.
Изготвения за Д. А. Ф. първоначален доклад по чл.155 от ЗИНЗС, съдържа данни
за средни /към горните граници/ стойности на риска – 76 т., с фиксирани шест проблемни
зони, по които да се работи.
При осъдения рискът от рецидив е непроменен – среден, към висок, оценен с 76
точки, което говори за сериозна възможност от ново престъпно деяние. Особеното е, че
рискът от сериозни вреди за персонала на затвора и за самия осъден е нисък, но за лишените
от свобода е среден, а за обществото е висок, като особено е подчертан особения риск от
вреди за пострадалата от извършеното от осъдения престъпление М. Д. М.. Следва да се
подчертае, че и тези стойности на риска от сериозни вреди са непроменени – те са такива,
каквито са били и при постъпването на осъдения Ф. в затвора, видно от първоначалния
доклад от 02.06.2022 година. Това е така, предвид високата обществена опасност на
извършеното от него деяние, обремененото му съдебно минало /13 пъти осъждан/ и липсата
на контрол, като този риск от сериозни вреди е твърде висока степен на вероятност.
Макар в жалбата си да твърди, че са налице обстоятелства за поправянето му, в
действителност липсва такова отношение на Ф. към факторите, които са го довели до
осъждане, за извършеното престъпление /закана за убийство, в условията на продължавано
престъпление/.
Рисковите предпоставки за извършване на престъпно деяние и към настоящият
момент са актуални и не са снижени до изискуемите минимални стойности. В текущия
доклад в тази насока се сочи като проблемна зона настоящото поведение на осъдения, от
което се извежда високия риск за повторна виктимизация на жертвата, а проблемната зона
2
„междуличностни проблеми“ е посочено, че при отказ да се изпълнят значими за лицето
желания е с враждебни нагласи и склонност към маниакално поведение до достигане на
желанието. Ето защо, извода на първостепенният съд, че не е налице предвидената в закона
предпоставка, а именно убедителни доказателства за поправянето на осъдения е правилен.
Твърдението в жалбата за доброто поведение на осъдения Ф., липсата на
конфликти и нарушения от негова страна за времето на престоя му в затвора, спазване на
режимните изисквания и изпълнение на поставените задачи, трудовата му ангажираност,
единственото му награждаване, не могат да се приемат като доказателства за поправянето
му, защото спазването на установените в пенитенциарното заведение правила за поведение
/включително и изброените в жалбата/, са задължителни за лишените от свобода, като за
нарушението им са предвидени /в ЗИНЗС и правилниците/ и съответните наказания, а
положения от него труд е в негова полза, тъй като намалява срока на наказанието „лишаване
от свобода”.
Предвид тези обстоятелства не са налице достатъчно доказателства за
поправянето на осъдения, а следователно и наличието на визираната в чл.70 от НК
кумулативна предпоставка – добро поведение на осъдения, с което да е дал доказателства за
своето поправяне, мотивиращи съда да постанови определение, с което да уважи молбата
му.
При отчитане на другите данни за личността на осъдения не се обоснова извод за
трайна промяна и поправяне. В тази насока е и отрицателното становище на Началника на
Затвора ***, според когото предвид цялостното поведение на осъдения Ф., процесът на
превъзпитанието му не е завършен, поради което и визираните в чл.36, ал.1 от НК цели на
наказанието не са постигнати в цялост. Въпреки сравнително краткия остатък от 1 месец и
20 дни, корекционната работа с Ф. следва да бъде продължена, като принципът за
прогресивната система за изпълнение на наказанието следва да бъде реализиран в пълнота.
Не следва да бъде игнориран и факта, че определеният първоначален „общ“
режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, не е променен в „лек“.
Правилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че не са
налице основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения,
защото институтът на условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното
наказание „лишаване от свобода“, се явява изключение от правилото, че всеки деец следва
да търпи изцяло наложеното му наказание и именно в изключителни случаи, когато освен
формалното изтичане на половината или на 2/3 от наложеното му наказание „лишаване от
свобода“ деецът е дал убедителни доказателства за поправянето си, които да сочат, че целите
на наказанието са изпълнени в цялост чрез поправянето му в пенитенциалното заведение и е
възможно същият да бъде условно предсрочно освободен. Процесният случай обаче не е
такъв.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира атакуваното определение за
правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
3
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.12.2022 г., постановено по ЧНД №
5003/2022 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 23-ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4